Р Е
Ш Е
Н И Е
№25 Разград
11.VІІІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
16.V.
закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2014 №52 гражданско
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по молба на А.А., с която в условията на обективно кумулативно
съединяване предявява против Н.И.А. ,
както следва:
1/На осн.чл.26, ал.2, предл. последно ЗЗД - позовавайки се на привидност,
предявява иск за обявяване нищожност
на договор за дарение на 3/4ид.ч. от ПИ с идентификационен
№61710.402.1256 по плана на гр.Разград ,
сключен между него, съпругата му
и ответника с нот.акт №53/26.ІІ.2009г. по нот.д.№37/2009г. по описа на нотариус
В.Тодорова с рег.№312 и р-н на действие при РРС.
2/ На осн.чл.57, ал.2, предл.ІІ ЗЗД-
с
иск за осъждането на ответника да му заплати обезщетение
в размер на пазарната цена на имота,
предявен като частичен до размера
на 25 100,00лв. от общата стойност на прехвърлените с дарението 3/4 ид.ч. от имота.
В с.з.,
лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв. Костадинов,
заявява, че поддържа исковете на предявеното им основание и в посочения размер.
Твърди, че в действителност, със сключване на договора за дарение не се е
целяло действие на разпореждане, респ.
отчуждаване на имота от патримониума му, а създаване на погрешна представа у трето за сделката лице, явяващо се негов
кредитор и взискател по образувано срещу него изп. производство, че във връзка с процесния имот, между
страните по договора съществуват
облигационни правоотношения, по силата на които собствеността му е
преминала върху ответника. Позовава доказаност на предявения по чл.26, ал. ЗЗД
иск с удостоверено от ответника
волеизявление за привидността на сделката пред съд и органи на досъдебно
производство, съгл. чл.165, ал.2, предл.ІІГПК.
При хипотеза на чл.57ЗЗД, заявявайки, че имотът –предмет на атакуваната като привидна сделка, понастоящем
е отчужден от ответника чрез сключен, с трето на делото лице, договор за
покупко-продажба, претендира обезщетение в размера на пазарната цена-частично до
25 100,00лв. Претендира присъждане на доказано направени по делото
разноски.
В законоустановения и предоставен му за това срок, ответникът
депозира отговор, с който оспорва предявените срещу него искове като
неоснователни.
В с.з., лично и чрез процесуалния си
представител по пълномощие –адв.Костов, поддържа заявеното с отговора становище
за неоснователност на исковете. Оспорва
твърдението за привидност на сделката, твърдейки, че ищецът се е разпоредил
чрез дарствения акт в знак на
благодарност за оказваната му от него всестранна помощ, включително и
финансова. Твърди като мотив за извършеното от ищеца дарение и заявена от последния невъзможност, да върне предоставеният
му от него паричен заем. Признава, че отношенията му с ищеца са се
влошили, относимо към датата на извършеното от него, последващо на оспорваното
дарение, разпореждане с имота. По изложените съображения, моли за отхвърляне
на предявените срещу него искове. Не сезира съда с искане за разноски.
Обсъдени в съвкупност, както и във
връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават
основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно
приложен като доказателство Нот.акт №70/15.ІХ.2006г. по нот.д.№957/2006г. по
опис на нотариус Б.Костов, рег.№282 и р-н на действие при РРС, на 15.ІХ.2006г.,
при насрещно дължими се от него грижи и издръжка, ищецът придобива от лицето Гоци Г. собственост върху 3/4ид.ч. от
102/332 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 332кв.м. и реално
собствеността върху построената в
същото, обособена като самостоятелен обект, едноетажна, полумасивна жилищна сграда, за
който поземлен имот, в кв.59 по плана на гр.Разград е бил отреден УПИ VІІ-1256. Като възмездно придобит по
време на брака му с Й. А.(вж.у-ние на л.13), така описаният имот попада в режим
на бездялова СИО.
Като
доказателство на л.14 е приложен запис
на заповед, с издаването на който, на 3.V.2006г. ищецът, безусловно и
неотменимо се е задължил, в срок до
30.VІІІ.2006г. да заплати на лицето Георги Георгиев сумата от 13 650,00лв.
Доколкото преценката за валидността му
е служебно дължима, съдът намира, че процесният ЗЗ съдържа всички
изискуеми се от формална страна реквизити, позволяващи квалифицирането му като
редовен документ с менителничен ефект.
По
молба на соченото като кредитор по ЗЗ лице, по реда на чл.242ГПК(отм.) на
производство пред РРС е било образувано ч.гр.д.№1194/2006г. С постановено по
делото и влязло в сила на 20.ХІ.2006г. Определение №986/25.Х.2006г.(вж.л.15),
приемайки, че материализиращият
вземането менителничен документ е редовен от външна страна, РРС издава срещу ищеца
изпълнителен лист за сумата от 13 650,00лв.
По
молба на кредитора по ЗЗ и въз основа на издадения в негова полза изп.л., на
23.ІІ.2007г. на производство пред ЧСИ Савов, рег.№763 и р – н на действие при
РОС, е било образувано изп. дело №30/2007г.
На
14.VІІ.2008г. ЧСИ Савов предава образуваното му на производство изп.д.№30/2007г. на ЧСИ Драганов, с рег.№762 и
р-н на действие при РОС, пред когото същото е висящо под №417/2008г. считано до
9.ІV.2013г. От преписката по изп.д.№207/ 2008г. на ЧСИ Драганов се установява,
че във връзка с удовлетворяване вземането на взискателя, срещу процесния имот
са били предприети действия на принудително изпълнение –възбрана, вписана в
СлВп при РРС на 16.ІV.2009г. с вх.№1594, т.І, №52, стр.6063,6064. На л.32 от това дело се намери Молба вх.№01765/21.ІV.2010г.,
с подаването на която, заявявайки качеството си на придобило собствеността
върху имота лице, ответникът А. е поискал от ЧСИ вдигане на наложената върху
него възбранителна мярка. Със свое Разпореждане
от 22.ІV.2010, ЧСИ Драганов вдига
възбраната. Актът за вдигането й е
вписан по партида на имота на 22.ІV.2010г. в вх.№1157, т.І, №86, стр.
6063,60064 по опис на СлВп при РРС. На 9.ІV.2013г. ЧСИ Драганов предава
образуваното му на производство изп.д.№417/2008г на ЧСИ Г.Солаков, с рег. №761
и р-н на действие при РОС, пред когото същото е висящо и към днешна дата под
№207/2013г.
На
л.10, като доказателство по делото е приложен Нот.акт №53/26.ІІ.2009г. по
нот.д.№37/2009г., по описа на нотариус В. Тодорова с рег.№312 и р-н
на действие пи РРС, обективиращ сделка на разпореждане с процесния имот, по силата на която ищецът и съпругата
му даряват на ответника собствените си 3/4ид.ч. от 102/332ид.ч. дворно
място, цялото от 332кв.м.,
съставляващо ПИ с идентификатор №61710.502.1256
по плана на Разград, и 3/4ид.ч. от собствената им, самостоятелно обособена върху имота едноетажна, полумасивна жилищна сграда с идентификатор №61710.5092.1256.1.
В реквизит на договора изрично е отразено волеизявеното от ответника съгласие
за приемане на дарението с благодарност. Обективиращият дарението нот.акт е вписан в СлВп при РРС на
26.ІІ.2009г. с рег. №857, т.ІІ., дело 337, стр.6063,6064
Обсъден в съвкупност с
доказателствата за предприетите
по отношение на имота действия на принудително изпълнение, съдът установи, че
вписването на акта, легитимиращ
ответника като собственик на имота, предхожда
вписването на наложената върху същия възбрана. И че, относимо към датата на предприетите от ЧСИ
Драганов действия по вдигане на наложената върху същия възбрана, ответникът е
легитимирал право на собственост върху 3/4ид.ч. от 102/332ид.ч. от дворното място и върху
¾ ид.ч от построената в същото ж.сгр. с идентификатор №61710.5092.1256.1.
Чисто аритметично, при съобразяване на правата
им по договора за издръжка и гледане с правата, до размера на които, той и съпругата му се разпореждат чрез дарение
в полза на ответника, излиза, че към датата на вдигане на възбраната
ищецът и съпругата му остават собственици на 1/4ид.ч. от сградата.
На
л.11 от делото като доказателство е приложен Нот.акт №8/15.VІІ.2010г. по нот.д.№176/2010г.
по опис на нотариус В.Тодорова, с рег.№312 и р-н на действие при РРС, от който
е видно, че на посочената в него дата-15.VІІ.2010г. ответникът е продал своите 3/4ид.ч. от имот,
индивидуализиран като 102/332 ид.ч. от дворно място с идентификатор №61710.502.1256 ведно с 3/4ид.ч. от построената
в него едноетажна полумасивна ж.сгр. с идентификатор №61710.5092.1256.1 на св. З.К.
- съсобственик по наследство на останалата част от имота, срещу заплатената от нея цена в размер
на 11 000,00лв. Актът, обективиращ разпоредителната сделка, е вписан по
партида на имота на 15.VІІ.2010г. под рег.№2401,т.VІІІ по опис на СлВп при РРС.
При
оглед на място, назначената по делото СТЕ установява, че общото състояние на
построената в имота ж.сгр. е недобро и
че от построяването й през 1955г., на същата не е правен основен ремонт. В
заключение(вж.37 и сл.), съответно на поставената му задача, вещото лице сочи,
че: пазарната цена на имота, относимо
към датата на дарението - 29.ІІ.2009г е
в размер на 46 900,00лв.; считано към 15.VІІ.2010г. - дата на извършеното
от ответника действие на разпореждане, цената на имота възлиза на 35 500,00лв.;
относимо към датата на предявяване на иска-26.VІІІ.2013г., цената му е в
размер на 33 800,00лв.
Ищецът твърди, че за извършеното от ответника
разпореждане с имота е узнал през м.VІІ.2010г. от служител в Агенция „Стил”, на
която, със знанието на вече надарения ответник, бил възложил намиране на купувач за същия.
Твърди, че извършеното от ответника
разпореждане било противно на действителната им уговорка. А именно, че със
сключване на договора за дарение не се е целяло настъпването на вещно
пехвърлителния ефект, а само привидност, че приобретателят по същия е
собственик на имота . Като заявява, че към сключване на дарението бил мотивиран
от дадения му в този смисъл, правен съвет от ответника, с цел да „предпази”
имота от насочените срещу имуществото му действия на принудително изпълнение за
удовлетворяване вземанията на кредитора му Георги Томов. Какъвто ефект, видно
от материалите по цитираните по горе изпълнителни дела, действително е бил постигнат.
Обобщавайки изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено, че
извършеното от ищеца дарствено разпореждане, с право на собственост върху
принадлежащ към патримониума му недвижим имот, е предприето при наличие на образувано
срещу него изпълнително производство по молба на кредитор, с установено по
реда на извънсъдебния способ на
чл.237ГПК (отм.) вземане. Което само по себе си, обсъдено при хипотеза на
чл.135 ЗЗД, презумира недобросъвестността на страните по тази сделка като
основание за относителната й недействителност по отношение на считащия се за увреден
кредитор.
Доколкото,
от процесуално заявеното от страните поведение се следва извод за увреда на
кредитор, явяващ се трето за производството лице, във връзка с допустимостта на заявената по
реда на чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД
защита, съдът намира за необходимо да
обсъди в съотношение двата, предпоставящи
недействителността на сделката фактически състава .
Ноторно
е, че предвидената по см. на чл.135 ЗЗД
недействителност е относителна, с действие, ограничено до кръга на
визираните в разпоредбата лица -
кредиторът на продавача и страните по сделката. Предявена на осн. на
чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД недействителността е абсолютна, имаща действие по
отношение на всеки, включително и по отношение на кредитора, в чиято увреда се твърди
извършеното с нея действие на разпореждане.
Още повече, че успешното провеждане на защитата по чл.135 ЗЗД предполага
наличие на валиден договор.
В този смисъл, като позована на по
силното основание, предявената по реда на чл.26, ал.2, предл. ЗЗД защита е
допустима. Разгледана по същество е и основателна. В съвкупността си,
доказателствата дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че елементите
от фактическия състав на претендираната по чл.26, ал.2,
предл.5 ЗЗД привидност на сделката, като основание за нейната нищожност , са
налице.
Доколкото
нотариалният акт, удостоверяващ
процесното дарение, е частен удостоверителен документ по отношение на
обективираната в него правна сделка и официален такъв по отношение на
удостоверителната воля на нотариуса, страните и третите лица могат на общо
основание да докажат съществуването на различно от заявеното пред нотариуса
съдържание на правоотношенията между тях.
По делото е безспорно установено, че към
датата на сключването й ищецът, прехвърлител по сделката, е имал финансови
задължения и доказано качество на
длъжник в образувано за принудителното им събиране производство по
изп.д.№417/2008г. по опис на ЧСИ Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС.
Относимо към тази дата , същият е бил финансово притеснен и поради факта, че на
4.ІІ.2007г., обитаваният от семейството му
жилищен имот в с.Пороище, погива при
пожар. По делото не се спори, а се следва и за установено, че към този период
ищецът е имал задължения и към други кредитори, включително и към ответника.
Притеснен
от всички тези обстоятелства и с намерението да изпълни финансовите си задължения
към своите кредитори, ищецът се принудил да предложи притежаваните от него ид. части от имота за продан, възлагайки намирането на купувач върху агенции за
недвижими имоти „Стил” и „Канев”. В подкрепа на твърдението си, че
действителните му намерения относно имота са били да се разпореди с него чрез
покупко-продажба, ищецът ангажира гласни
доказателства.
От
доказателствата се следва за безспорно установено, че ищецът не е предлагал
своята идеална част от имота за продан на останалите съсобственици.
В
показанията си, разпитаните по делото свидетели, последователно и независимо
един от друг, декларират знание за
предприетите от ищеца още през 2006г действия по предлагане на притежаваните от
него ид.части от имота за продан. Които действия , относимо и последващо на извършения в полза на
ответника дарствен акт(26.ІІ.2009г), не са били оттеглени от него. Факт, който не се
отрича и от ответника.
Имотът е на атрактивно за града място, но поради
съществуващата върху него съсобственост, в продължение на години се оказал
непродаваем. На това сочат показанията на св.В.Н., комуто, в качеството на собственик и управител на агенция за
недвижими имоти „Канев” , ищецът би възложил продажбата на имота. Разпитан по
делото, св. Н. декларира, че през лятото на 2010г,. при последния му опит за оглед
на имота от кандидат за купувач, не успял да осигури достъп до същия поради
смяна в патрона на входната врата. За което уведомил ищеца.
По същото време- м.VІІ. на 2010г., знаейки, че
ищецът продава имот в Разград и научавайки, че св.Иван Георгиев иска да закупи такъв, св. Иван Рашков установява
контакт между двамата. При изявено желание от св.Георгиев да огледа имота,
двамата свидетели и ищецът посетили имота. Оказало се, че с притежавания от
него ключ, ищецът не може да отключи входната врата. Установили, че патронът й
е сменен. Свидетелите сочат, че ищецът
бил изненадан от този факт. Наложило се да осигурят достъп до имота с разбиване
на входната врата.
Разпитана по делото, св. З. К. –легитимираща се към днешна дата като
собственик на имота по силата на наследствено правоприемство и по сключения
с ответника договор за покупко-продажба, на процесните 3/4ид.ч. от имота, заявява, че придобивайки собствеността върху
имота по сключената с ответника сделка,
през м.VІІ.2010г. е сменила патрона на вратата.
При
отчетена относимост в показанията на двете
групи свидетели, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че
за извършеното от ответника разпореждане
с имота, ищецът е узнал през лятото на 2010г. по повод водените на оглед
кандидати за закупуването му. В съвкупността си, показанията на свидетелите сочат и на това, че
към м.VІІ. 2010г., последващо на извършеното в полза на ответника дарение, ищецът е демонстрирал публично намеренията си
да продаде имота на цена, позволяваща му
да удовлетвори кредиторите си. Узнавайки за извършената от ответника
продажба, ищецът влязъл в конфликт с него, за което свидетелстват приложените
като доказателства наказателни преписки.
Относно знанието на ответника, за действителната цел на сключеният с
него договор за дарение, ищецът се позовава на депозираните от същия, под страх от наказателна
отговорност, показания на л.28 по НОХД№224/2011г на РРС и
на 36, и сл. от приключилото, с
влязла в сила оправдателна Присъда
№176/5.ІV.2012г., НОХД№1017/2011г на РРС
.
Преписките
по цитираните дела бяха изискани и приложени като доказателства в настоящото
производство.
Като относимо към заявената с иска защита и с
оглед, дължимата по чл. 165ГПК преценка за допустимост на претендираните гласни доказателства за установяване привидност на сделка на разпореждане с
недвижим имот чрез дарение, съдът намира за необходимо да обсъди - „жалбата”, подадена от ответника и
входирана в ОД на МВР с
№Рз-8721/27.VІІ.2010г., по повод на която срещу ищеца е било образувано
ДП№763/2010г. за инкирминрано от него на 24.VІІ.2007г. престъпление против
личността на ответника(закана за убийство по чл.144 НК).
Въпросната „жалба” има характер на изходящ
от ответника частен документ, възприет от съда
като онова, изискуемо се по см.
на чл.165, ал.2 ГПК начало на писмени доказателства при наличие, на което се следва извод за
допустимост на свидетелските показания, чрез които ищецът се домогва да докаже привидност на волеизявеното в договора съгласие за отчуждаване на имота
чрез дарение.
С депозирането й, давайки повод за образуване на наказателно преследване
срещу ищеца, ответната страна е
удостоверила пред държавен орган на реда, свое изявление,
сочещо на това, че в действителност, дарението на имота е извършено с цел
предпочтително удовлетворяване на натрупалите
се към него парични задължения и избягване
на насочените срещу имота, като част от имуществото на ищеца-длъжник, действия
на принудително изпълнение.
Преценката си относно
характера на жалбата, като документ, свидетелстващ за допустимостта на гласните
доказателства и привидността на процесното дарение, съдът изгради изцяло на
волеизявеното в съдържанието й от самия ответник. Относимо на поддържаното от ищеца твърдение, досежно действителните му намерения
– да спаси имота от насочените срещу имуществото му действия на принудително
изпълнение чрез привидното му прехвърляне в собственост на друго лице, в случая
ответника, в жалбата си до органите на реда е волеизявил
буквално следното: ” ..многократно
съд му давал в заем различни по размер суми пари, докато общата сума надхвърли 10 000,00лв.
За целта отначало той ми издаваше „записи
на заповед”, но след като сумата нарасна, А.В. ми прехвърли собствеността си
върху ¾ ид.ч от старата къща. На многократните ми настоявания към А. да
ми върне дължимите към мен суми, той отговаряше: ”аз нямам, като се
продаде къщата, ще си вземеш парите. Къщата обаче се оказа непродаваема, тъй като същата е в съсобственост. Това
означаваше, че аз в никакъв случай не
мога да си получа парите от А.. Неочаквано от страна на другите съсобственици
дойде предложение да ми изплатят парите които ми дължи А. срещу което аз да им
прехвърля собствеността върху притежавания вече от мен дял от имота.”
В съдържанието на
„жалбата” като мотив за извършеното към
него „дарение”, ответникът е посочил задлъжнялостта на ищеца, натрупалите се към него
финансови задължения, обещанието на ищеца да погаси задълженията си със
средства от продажбата на имота и невъзможността
му в продължение на години да стори това, поради съществуващата върху имота съсобственост. Относимо
на волеизявеното в „жалбата”, съдържанието,
на сключената с нот.акт
№8/15.VІІ.2010г. сделка на
разпореждане с имота установява, че ответникът е продал същия не по
действителната му цена, а на цена ,
покриваща размера на вземанията му към ищеца.
С това си
съдържание, „жалбата”, като изходящ от ответника писмен документ, не установява пряко привидността на дарението, но
съставлява предпоставка за разкриване привидността му посредством свидетелски показания, противно на забраната по чл. 164, ал.1, т.2 ГПК
за опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ,
разполагащ с материална доказателствена сила относно обстоятелството каква е
била волята на страните, изразена при нотариалното изповядване на сделката (вж.Решение № 492/12.VІІ.2010 на
ВКС по гр.д. № 1904/2009 г., I г.о., ГК, постановено по чл. 290 от ГПК).
В показанията
си, дадени под страх от наказателна отговорност пред наказателния съд, ответникът е потвърдил
съдържимото се в „жалбата”, както и факта, че в качеството си на адвокат е посъветвал ищеца да прехвърли имота на свой
близък, визирайки себе си, за да избегне изнасянето му на публична продан(вж. л.36 и сл. от
НОХД№1017/2011г опис на РРС). В показанията си, разпитаните пред този съд свидетели сочат, че по негов
съвет ищецът му прехвърлил „собствеността” върху имота чрез дарение,
като сигурна и неподлежаща на атакуване
сделка. Като въпреки и независимо от извършеното в негова полза дарствено
разпореждане, със негово знание и съгласие, ищецът продължил да търси купувач на имота. По делото не се установява
ответникът да е предприемал фактически действия по установяване на владение и
ползване върху имота.
Приемайки за
доказани предпоставките на чл.165 ГПК, съдът намира за допустими подробно анализираните
по горе гласни доказателства, които в
съвкупността си сочат на това, че както по време , така и последващо на
сключеният между тях договор за дарение, страните по същия не са целели отчуждаването на процесния имот от
патримониума на ищеца.
Водим от горното, съдът намира за безспорно установено, че със сключване на
процесната сделка по нот. акт №53/26.ІІ.2009г. страните са постигнали привидно
съглашение - насрещно волеизявление за сключването й и вътрешно съглашение,
същата да не породи типичните последици между тях. Доказателствата относно времето, мотивите и условията по сключване на сделката, както и
тези, установяващи отношението на страните към имота, последващо на сделката, формират
от правна страна извод за привидност на
дарението в степен на абсолютна симулация- създаване у третите на сделката лица, в това число и
кредитори на „прехвърлителя” по същата, че имотът е отчужден от патримониума му и че формално, ответникът е негов собственик.
Доказателствата сочат и на
отношения, които страните са установили помежду си по начин, релевиращ основание за нищожността на процесното дарение поради
противоречието му и с други институти на облигационното, и
вещното право(чл.33ЗС, чл.152 ЗЗД). Които
ищецът не релевира , поради което съдът не дължи обсъждането
им по същество.
Кумулативно, с искането за прогласяване
нищожността на договора за дарение, е
предявен и иск за осъждането на ответника
със заплащане на сумата 25 100 лева, предявена от ищеца като част от дължимото му се в обезщетение за предприетото
от ответника отчуждаване на имота. Претенцията
се основава на разпоредбите на чл.34 във вр. с чл. 57, ал.2 от ЗЗД.
По
силата на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея. С оглед изложеното по горе досежно приетата от
съда основателност на иска за нищожност на дарението, легитимиращо ответника
като „собственик на имота” към датата на извършеното от него действие на
разпореждане със същия, съдът намира, че
от фактическия състав на чл.57 ЗЗД се явява доказана предпоставката за връщане
на имота - като дължимо на нищожно основание, тълкувано по правилото на чл.55,
ал.1, предл.І ЗЗД като начална липса на основание.
От
доказателствата се следва извод за наличие и на изискуемото се за основателността на иска по чл.57, ал.2
ЗЗД действие на, предприето от страна на надарения ответник,
отчуждаване на имота чрез договор за покупко-продажба в полза на трето за
делото лице.
Съобразно цитираната разпоредба, ако подлежащата на връщане вещ погине
след поканата или ако получателят я е отчуждил, или изразходвал, след като е узнал, че я държи без правно основание, той
дължи действителната и стойност или получената цена за нея, ако тя е по-висока;
в случай, че вещта е погинала, била е отчуждена или изразходвана преди поканата
за връщането и, ищецът може да търси от ответника само това, от което
последният се е възползвал, без плодовете на вещта. От така изложеното се
налага извода, че моментът на погиването, отчуждаването или изразходването на
вещта има отношение към размера на това, което ищецът може да получи от
ответника в обезщетение за подлежащата на връщане, но липсваща вещ. Преценката
се поставя в зависимост от момента, в който дължащият връщането на вещта е бил
поканен да стори това по реда на чл.57,ал.1ЗЗД или е узнал, че е получил вещта без правно основание.
В конкретния случай не се установява от доказателствата по делото, а и не се
твърди от страните такава покана да е отправяна от ищеца към ответника преди датата на исковата
молба-16.VІІІ.2013г. Поради липса на специална предварителна писмена покана
, съдът приема, че депозираната на 16.VІІІ.2013г. искова
молба, има значението на такава
по см. на чл.57, ал.1 ЗЗД. От
което следва, че в случая, подлежащият на връщане недвижим имот е отчужден от ответника преди поканата, поради което същият дължи
връщане само на онова, от което се е
възползвал, с изключение на плодовете- ал.2 на чл.57 ЗЗД. А
именно до размера на доказано реализираната от ответника цена по сделката на разпореждане - 11 000,00лв. До посоченият размер,
съдът приема предявеният на осн.чл.57, ал.2 ЗЗД иск за основателен и доказан.
До първоначалният му размер от 25 100,00лв. и при хипотеза на чл.57, ал.2,
изр.І ЗЗД искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
На осн.чл.78 ГПК в полза на
ищеца се следва присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на А.В.А., ЕГН **********,***, х-л „Мизия”,
ст.118-адв.Й.Костадинов срещу Н.И.А.,ЕГН**********,*** ДОГОВОР, сключен с нотариален
акт № 53/26.ІІ.2009г., том I , вх.рег. № 722, дело 37/2009г. по опис на
нотариус Тодорова, с рег.№312 на НК и р-н на действие при РРС, ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ,
индивидуализиран като 3/4ид.ч. от 102/332 ид.ч. от ПИ с идентификационен №61710.402.1256 по плана
на гр.Разград състоящ се от дворно място с площ от 343кв.м. и построената в югозападната част на имота, на
улична регулационна линия, едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификационен №61710.402.1256.1 КАТО ПРИВИДЕН по см. на чл.26, ал.2, предл.V
ЗЗД.
На осн.чл.57, ал.2, изр.ІІ ЗЗД ОСЪЖДА
Н.И.А.,ЕГН********** да заплати на А.В.А., ЕГН ********** сумата от 11 000,00лв.(единадесет
хиляди лева) , до размера на която се е възползвал, разпореждайки се по сключен
с Нот.акт №8/15.VІІ.2010г. по нот.д.№176/2010г.
по опис на нотариус В.Тодорова, с рег.№312 и р-н на действие при РРС договор за
покупко –продажба на имот,
индивидуализиран като 3/4ид.ч.
от 102/332 ид.ч. от дворно
място с площ от 343кв.м. и
идентификационен №61710.402.1256 по плана на гр.Разград състоящ се и с 3/4ид.ч.
от построената това дворно място едноетажна
полумасивна жилищна сграда с
идентификационен №61710.402.1256.1
Отхвърля като неоснователен и недоказан иска, предявен от А.В.А.,
ЕГН ********** против Н.И.А.,ЕГН********** като частичен, за дължимо му се в
размер над 11 000,00лв. до 25 100,00лв.
и на осн.чл.57, ал.2, изр.І ЗЗД обезщетение.
Осъжда Н.И.А.,ЕГН**********
да заплати на А.В.А., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 858,75лв.
Осъжда Н.И.А. да доплати по
см/ка на РОС държавна такса в размер на 380,00лв.
Решението може да се обжалва
пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НР