РЕШЕНИЕ № 58

Гр. Разград 25.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар:Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 55 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 29 / 07.03.2011 г., постановено по гр. дело № 76 / 2010 г. РС – Исперих отхвърлил предявените от С.И.Д. против “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София, искове на правно основание чл. 128, т. 2, чл. 261 и чл. 262, ал. 2 вр. с чл. 150 от КТ за сумата 2880.00 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, 168.00 лв. за положен нощен труд и 212.00 лв. за положен извънреден труд за периода от 15.10.2008 г. до 15.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2010 г. до окончателно плащане, както и 400 лв. представляващи разноски, като на ответника са присъдени разноски в размер на 400.00 лв.

Недоволен ищеца Д. обжалвал решението изцяло с молба за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат уважени в цялост предявените от него искове. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Твърди се, че назаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че разпоредбата на чл. 75 от КТ е неприложима, поради недобросъвестност на работника, който не бил представил доказателства за добросъвестност.. Недопустимо съдът вменил на ищеца установяване на обстоятелство, което се презюмират по отношение на него. Решението е постановено при едностранчиво обсъждане на релевантните за спора факти. С жалбата е направено искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане – Х.И.Х., М.И.И. и Д.К.., което искане е уважено от въззивната инстанция. С Решение № 68 / 01.07.2011 г., постановено по в.гр. дело № 97 / 2011 г. ОС – Разград потвърдил обжалваното решение и присъдил на въззиваемия разноски в размер на 300 лв.

С Решение № 45 / 10.02.2014 г., постановено по гр. дело № 7724 / 2013 г., Върховният касационен съд на Република България отменя на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК, влязлото в сила Решение № 68 / 01.07.2011 г., по в.гр. дело № 97 / 2011 г. на ОС – Разград и връща делото за ново разглеждане от друг състав от фазата на събиране на доказателствата.

При новото разглеждане на делото от друг състав на Разградския окръжен съд процесуалният представител на въззивнка – адв. Запрянов подържа въззивната жалба.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия – юрк. Василева моли за потвърждаване на решението. В представени писмени бележки сочи, че в Договора от 20.11.2008 г. не е посочено от кога започнал да осъществява дейността си въззивника. Недоказано е твърдението, че той осъществявал дейността в периода от 20.11.2008 г. до 31.09.2009 г. Липсва и уведомление по чл. 63, ал. 3 от КТ. Не е документирано дали въобще работника е постъпил на работа. В исковата молба имало противоречия, касаещи работата и местоизпълнението й, от които може да се направи извод, че ищеца не е служител на ответното дружество. В сключения договор не било фиксирано работното време. Нямало данни за размера на претендираното възнаграждение и суми за извънреден и нощен труд. В договора не били посочени начина за определяне на възнаграждение и срокове за изплащането му.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и становищета на страните, след което приема за установено от фактическа страна следното: На 30.09.2008 г. е сключен договор между “ В и К “ ООД гр.Исперих, като възложител и “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София, като изпълнител. По силата на договора ответното дружество поело задължение за денонощна физическа охрана на производствена административна сграда на възложителя, находяща се в гр. Исперих и на Помпена станция “ Димитрово “, находяща се в землището на с.Малък Поровец, обл. Разград. Договорът е сключен със срок една година.

На 20.11.2008 г. ищеца и представител на ответното дружество сключили Договор за извършване на услуга с личен труд / л. 2 от първоинстанционното дело/, с предмет осъществяване поддръжка на помещенията и системите, използвани за охранителна дейност на Обект “ В и К “ ООД гр. Исперих – осем пъти месечно. Страните договорили възнаграждение за извършената работа в размер на минималната работна заплата за страната плюс нощен и извънреден труд и празнични дни в съответствие с КТ. Страните определили срок на договора – до извършване на определената от възложителя работа. Съгласно заключението на назначената по делото грифическа експертиза подписа, положен за възложител в договора, не принадлежи на лицето И. С. В., посочен в договора като управител на ответното дружество. Разпитан в съдебно заседание на 13.06.2011 г. по в.гр. дело № 97 / 2011г. по описа на ОС – Разград св. Х. заявил, че няма негов подпис в договора от 20.11.2008 г., както и, че ищеца не е работил като охранител на обект “ Портал на В и К “. С влязло в сила на 05.10.2012 г. по на дело № 201 / 2012 г. на РС – Исперих, Х.И.Х. е признат за виновен в това, че през м. ноември 2008 г.,в условията на продължавано престъпление, сам е съставил три броя неистински частни документи, без регистрационни индекси и номера – договори за извършване на услуга с личен труд , с поставени на тях дати на сключване – 28.11.2008 г., по силата на които лицата С.И.Д., Х.Ф.С. и Нено Х. Н. са изпълнители, а възложител е “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София и в гр. Исперих пред С.И.Д., Х. Ф. С. и Н.Х. Н. ги употребил за до докаже, че същите физически лица са в договорни отношения със същото дружество – престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С влязло в сила на 11.07.2013 г. Протоколно определение от същата дата, по нох дело № 374 / 2013 г. по описа на РС – Исперих, е одобрено споразумение, с което подсъдимия Х.И.Х. се признал за виновен в това, че на 13.06.2011 г., в условията на продължавано престъпление, на три пъти пред ОС – Разград, устно в качеството си на свидетел, съзнателно потвърдил неистина в съдебни заседания, както следва: по в. гр. дело № 97 / 2011 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Този договор, който ми предявихте не ми е познат. Не разпознавам положените под договора подписи. “; по в. гр. дело № 98 / 2001 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Не ми е известно за посочения от повереника на жалбоподателя м. ноември 2008 г. до съответно м. май 2009 г. Н.Н. да е осъществявал охранителна дейност в обекта като охранител към “ Секюрити партнърс “ ООД гр. София “… Не е осъществявал охранителна дейност. Не е бил охранител. Той не е работил като охранител на този обект. “ и по в. гр. дело № 113 / 2011 г. на ОС – Разград, заявявайки: “ Под този договор, който ми предявихте няма мой подпис. “ – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание пробация.

Видно от представената от “ В и К “ ООД гр. Исперих “ Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана / Начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана / на работници и служители от други предприятия, на 11.05.209 г. е проведен начален инструктаж на единадесет лица, заемащи длъжност “ охранител “. В графата “ Цех, звено, отдел, участък. “ за първите осем лица е посочено “ Секюрити партнърс “. Сред посочените лица под последния № 6 е записан С.И.Д.. В графата “ Подпис на инструктирания “ са положени подписи за всяко едно от лицата. В графата “ Издадена служебна бележка № “ за ищеца е посочено № 06 / 11.05.2009 г. Служебна бележка под този номер и с тази дата е приложена по делото, като Приложение № 4 към чл. 12. Същата бележка е адресирана до ръководителя на ответното дружество. В служебната бележка е посочено, че на ищеца е проведен начален инструктаж на 11.05.2009 г. Положен е и подпис на провелия инструктажа. В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Д.К. сочи, че през 2008 – 2009 г. бил ръководител продажби и съвместявал охрана на труда във “ В и К “ Исперих. По това време извършвал инструктаж и на служители на ответника “ Секюрити партнърс “. Свидетеля твърди, че той извършил инструктаж на работниците, които били охрана и той съставил списъка на инструктираните лица, сред които бил и ищеца. При предявяване на списъка свидетеля заявява,че всички подписи в списъка за извършил инструктаж са негови, а за инструктирани се подписали съответните лица. Свидетеля твърди, че към този момент на познавал ищеца, но след това го виждал на портала, защото бил охрана на портала. Инструктажа провел на 11.05.2009 г. и издал служебни бележки, че лицата са инструктирани. Служебните бележки предал на св. Х., като представител на ответното дружество. К. се доверил на думите на Х., че това са служители на “ Секюрити партнърс “, на самият Х. не е водил лично лицата за инструктаж.

В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Цанко Вангелов сочи, че познава ищеца, с когото били колеги и заедно през 2008 – 2009 г. работили като охранител на портала във “ В и К “ – Исперих. Първоначално били поканени устно от св. Х., а след това той им връчил и договори. Били четирима души на 12 часов режим на работа, след което 48 часа почивали. В.напуснал през м. май 2009 г., а ищеца останал да работи и след него. Имало тетрадка за приемане и предаване на смените, но на последните смети тази тетрадка изчезнала.

В показанията си, дадени пред настоящата инстанция, свидетеля Х.Х. заявява, че ищеца Д. не бил посочен от него да се яви на инструктаж, а той се явил по своя воля. Твърди, че в ответното дружество трябвало да има дневници за приеман и предаване на смените. При предявяване на договора, Х. отново заявява, че такъв договор не е виждал. Връчвал подобни договори, но на две страници, на други лица, но не и на ищеца. Твърди, че подписа за възложител прилича на неговия, но не е сигурен дали той се е подписал. Твърди, че в самото начало Д. осъществявал охрана, но не може да посочи началния и крайния момент. Х. твърди, че в самото начало за извършваната от охранителите дейност Х. плащал с лични средства. Твърденията на свидетеля Х., че не е сигурен дали е полагал подпис върху представения по делото договор от 20.11.2009 г. и дали ищеца е работил като охрана в ответното дружество, не се приема от съда, предвид посочените по – горе влезли в сила съдебни актове по наказателни производства против същия свидетел, както с оглед на останалите доказателства по делото.

В т. 12 от договора за охрана, сключен между „В и К” ООД и “ Секюрити партнърс “ ООД, страните са уговорили ответното дружество предварително да съгласува назначаването на лицата, които ще изпълняват дейността по договора с “ В и К ” ООД Исперих. Съдът не приема твърденията на св. Х., че ищеца сам, по своя воля, се явил аз инструктаж. В книгата за инструктаж е посочено, че ищеца е инструктиран, като служител на ответното дружество. След инструктажа св. К. изготвил служебни бележки, включително и за ищеца, които предал на Х., като представител на ответното дружество. По делото няма данни Х. или друг представител на дружеството да е възразил във връзка с това обстоятелство.

Пред първоинстанционния съд са представени графици на дежурните смени на обект “ В и К “ ООД гр.Исперих, утвърдени от управителя на ответното дружество. Същите обхващат периода от м.ноември, 2008г. до м.септември, 2009 г. и в тях не фигурира името на ищеца. За тези графици няма категорично данни кога са изготвени. Същите се представени по делото и приети в съдебно заседание, проведено на 16.02.2011 г. За м. ноември 2008 г. м. февруари 2009 г. в графиците са записани по шест лица, а за м. март – седем лица и за следващите месеци до м. септември 2009 г. по осем лица. Съгласно сключения договор между “ В и К “ гр. Исперих и “ Секюрити партнърс “ ответното дружество се задължава да осъществява денонощна физическа охраната на два обекта. В показанията си св. Вангeлов сочи, че на техният обект са работили четирима души, т.е. за два обекта са необходими девет човека, а в графиците за м. ноември 2008 г. до м. февруари 2009 г. са записани по шест лица, а за м. март – седем лица Освен това в графиците не е отбелязано за кой обект са същите. В графика за м. април 2009 г. е записан Н. Х. Н., а първоначален инструктаж на същия е проведен на 11.05.2009 г. Липсата на достоверна дата и констатираните несъответствия в графиците компрометират доказателствената им сила.

От заключението по назначената счетоводна експертиза се установява, че С.Д. не фигурира във ведомостите за заплати на ответното дружество. За него не е подавано и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Възнагражденията в ответното дружество се изплащат по банков път. Графици за явяване на работа в ответното дружество има но името на ищеца не фигурира в тях. Дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода 15.10.2008 г. – 15.09.2009 г. е 3 605.76 лв., от които 2 598.64 лв. основна заплата, 178.00 лв. нощен труд за 712 часа и 829.12 лв. положен извънреден труд – 389 часа..

В допълнително заключение вещото лице сочи, че за периода от 20.11.2008 г. – 30.09.2009 г. предмет на договора за охрана са били два обекта – Производствена административна база на “ В и К “ ООД, находяща се в гр. Исперих, ул. “ Боровец “ № 1 и ПС “ Димитрово “ находяща се в местността “ Сборяново “. Между “ В и К “ гр. Исперих и “ Секюрити партнърс “ е имало устно съгласуване за назначаването на охранители по договор от 30.09.2008 г. и ищеца е бил посочен като охранител. Във “ В и К “ гр. Исперих ищеца фигурира като лице осъществяващо от името на ответната фирма физическа охрана по договора между двете дружества, съгласно книга за начален инструктаж на работниците и служителите от други предприятия..

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът установи: Имената и подписа на ищеца фигурират в “ книгата за провеждан инструктаж “, водена при “ В и К “ гр. Исперих и то във време относимо към датата на сключения между въззиваемия и „В и К” договор за денонощна физическа охранителна дейност, както и към датата на сключения между страните по делото договор от 20.11.2008 г. Във връзка с провеждан инструктаж на ищеца, като охранител е издадена служебна бележка, адресирана до ответното дружество. От събраните по делото гласни доказателства също по несъмнен и безспорен начин се установява, че ищеца е осъществявал дейност по охрана на обект на “ В и К “ гр. Исперих, в качеството му на служител на ответното дружество. За начало на полагане на труд съдът приема датата на договора – 20.11.2008 г., а за края - 15.08.2009 г., съгласно показанията на св. В.. По делото липсват доказателства за полаган от ищеца труд преди датата на договора.

Съдът намира за безспорно установено, че за процесния период охранителната дейност на двата обекта на “ В и К “ ООД, Исперих се е осъществявала от ответното дружество. По делото не се твърди, но се приема от съда за доказано, че работещите като охранители на двата обекта не са били в трудови или облигационни правоотношения с “ В и К “ ООД, Исперих. Обстоятелството, че при четирима работещи на обекта охранители, осъществяващи на смени 24-часова денонощна охрана, сочи на осем отработени от всеки от тях дни в месеца. Това от своя страна сочи на относимост към формулировката, посочено в договора относно предмета му – “ осем пъти месечно”.

При изложените фактически констатации съдът прие следните правни изводи: Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема, че за процесния период ищеца е осъществявал денонощна охрана на конкретно посочен обект, за който ответното дружество е имало сключен договор с негов съконтрахент да осъществява денонощна физическа охрана. Отношенията, свързани с дейност по физическа охрана на обекти, както и с полагане на нощен труд, по аргумент на чл.1 от КТ и съгласно специалните разпоредби на чл. 27 и сл. ЗЧОД се уреждат задължително само и единствено като трудови. Съгласно разпоредбата на чл. 62 КТ, валидността на трудовите договори е обусловена от сключването им в писмена форма. Със сключения между страните граждански договор за извършване на услуга с личен труд, на практика прикрива се прикрива трудово правоотношение. Сключеният между страните граждански договор предполага дългосрочна заетост с регулярни и повтарящи се задачи, с фиксирано работно място и работно време, а това съответства на трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Смисълът на гражданския договор, по силата на които възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши определена работа срещу насрещна престация / парично възнаграждение /, е в извършване на конкретно определена по обем и като краен резултат работа, при изпълнението на която изпълнителят действа самостоятелно. Видно от сключения между страните “ договор за услуга с личен труд”, както и от фактически осъществяваната от жалбоподателя дейност, ищеца е престирал работна сила в изпълнение на определен вид работа, на определено място и с определено работно време, обуславящо полагането на нощен и извънреден труд и празнични дни в съответствие с КТ. Макар и извършвана през определени периоди, необходимостта от изпълнението на тази дейност не е възникнала случайно, нито е еднократен процес, а е извършвана периодично във връзка с охранителната дейност на търговеца, съгласно притежавания от него лиценз и като дейност по изпълнение на сключения с “ В и К “ ООД договор за охрана в определените обекти. Горното навежда на извода, че е престирана работна сила за осъществяване на трудови функции, които нямат случаен и епизодичен характер и естество на готов краен продукт, изработването на който води до прекратяване на действието на договора, за да се приеме, че се касае до договор за услуга или изработка, както твърди въззиваемия..

Съдът приема, че осъществяването на задачите във връзка със сключените договори е свързано с престация на работна сила в областта на осъществяваната от ответното дружество специфична дейност. По договор и фактически, жалбоподателят е осъществявал охрана на конкретен обект и в срок, изрично посочени в договора, по силата на който на ответното дружество е възложена тази дейност.

Приемайки за безспорно, че установените между страните отношения имат трудово правен характер, съобразявайки данните от заключението и доказателствата, удостоверяващи размера на договореното за периода от 20.11.2008 г. до 15.08.2009 г. възнаграждение, съдът намира предявените на основание чл. 128 ГПК, чл. 261 и чл. 262 от КТ искове за частично доказани. Първият иск за дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода 20.11.2008 г. до 15.08.2009 г е основателен и доказан до размера на 2328.64 лв. Над този размер, до първоначално предявения – 2880.00 лв. иска се явява неоснователен и недоказан, поради което в тази му част, решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Вторият иск – за нощен труд за периода 20.11.2008 г. до 15.08.2009 г., се явява основателен и доказан до размера на 157.20 лв. Над този размер, до първоначално предявения – 168.00 лв. иска се явява неоснователен и недоказан, поради което в тази му част, решението също следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Третият иск за заплащане на извънреден труд за периода 20.11.2008 г. до 15.08.2009 г се явява основателен и доказан до размера на 201.38 лв. Общият размер на дължимите от ответника суми по трите иска възлиза на 2687.22 лв. В тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него да бъда постановено друго с което да бъдат уважени исковете до общият размер от 2687.22 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2010 г. до окончателно плащане. За останалата част до първоначално предявения общ размер от 3500 лв. решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото решението следва да бъде отменено и в частта досежно разноските, като вместо това ответното дружество бъде осъдено да заплати на въззивника разноските за двете инстанции, съобразно уважената част, както и следващата се държавна такса за двете инстанции. Жалбоподателя представя списък с разноските в общ размер 1630 лв. Съобразно уважената част от иска на него следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1251.48 лв. Въззиваемия също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същия е представил доказателства за сторени разноски в производство в размер на 827.00 лв. Така съобразно отхвърлената част от иска на него следва да бъдат присъдени разноски в размер на 192.05 лв. При това положение е налице основание за допускане прихващане на вземанията за разноски, при което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 1059.43 лв.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 29 / 07.03.2011 г., постановено по гр. дело № 76 / 2010 г. по описа на РС-Исперих, В ЧАСТТА, с която предявените от С.И. ***, против “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, искове за дължими му се за времето от 15.10.2008г. до 15.08.2009г. на основание чл. 128 КТ, чл. 261 и чл. 262 трудово възнаграждение, заплащане на нощен и извънреден труд са отхвърлени до общ размер 2687.22 лв. и вместо това ПОНСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 128 от КТ, “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, сумата на 2328.64 лв. / две хиляди триста двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки /, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2010 г. до окончателно плащане, представляваща основна месечно възнаграждение за периода 20.11.2008 г. – 15.08.2009 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 261 от КТ, “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, сумата 157.20 / сто петдесет и седем лева и двадесет стотинки /, представляваща положен нощен труд за периода 20.11.2008 г. – 15.08.2009 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 262 от КТ, “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр.София, ул. “ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, сумата 201.38 / двеста и един лева и тридесет и осем стотинки /, представляваща положен извънреден труд за периода 20.11.2008 г. – 15.08.2009 г.

ОТМЕНЯ Решение № 29 / 07.03.2011 г., постановено по гр. дело № 76 / 2010 г. по описа на РС-Исперих и в частта досежна разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ул.“ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, сумата 1059.43 лв. / хиляда петдасет и девет лева и четиридесет и три стотинки /, представляваща разноски за всички инстанции, съразмерно с уважената част от исковете и след допуснато прихващане със следващите се на въззиваемия разноски.

ОСЪЖДА “ СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС “ ООД, ЕИК131265300, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ул.“ Клокотница “ № 1, ет. 2, ап. 8, да заплати в полза на ОС – Разград държавна такса в размер на 210.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ