Решение по Гражданско дело 57/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е № 40

Гр.Разград, 22. 07. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 57 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от Е.И.С. и С.А. *** чрез пълномощник против ЗАД „Б. В. И. Г.” АД гр. София. Ищците твърдят, че в резултат на ПТП на 28. 01. 2012 г., причинено от водача на товарен автомобил „Нисан Навара” с рег. № *** е настъпила смъртта на техния малолетен син С. С.А.. От това за ищците – родители на загиналото дете са настъпили значителни вредни последици – душевни и психически болки и страдания, което напълно е променило живота им. Към момента на увреждането - отговорността на водача била застрахована по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Български имоти”, която се е вляла в ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, поради което на осн. чл. 226 КЗ ищците твърдят, че следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на последния. Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Б. В. И. Г.” АД, в който излага становище, че иска е неоснователен, като го оспорва и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Твърди, че не е приложен констативен протокол за ПТП, че е налице съпричиняване от страна пострадалия, тъй като изскочил внезапно на пътното платно и нарушил правилата за движение. Твърди се, че ищците - родители на пострадалото дете са го оставили без надзор на улицата в нарушение на чл. 8, ал. 8 от ЗЗДетето, с което са допринесли за престъпния резултат.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 310/ 2012 г. по описа на РОС, с Присъда № 8/ 08. 02. 2013 г. подсъдимият С. Х. П. е признат за виновен в това, че на 28. 01. 2012 г. в гр. Ц. К. при управление на МПС – товарен автомобил „Нисан Навара” с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП - “Водачите са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл.117, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.194 от ППЗДвП- “при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътното превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре”, като по непредпазливост е причинил смъртта на С. С.А. ***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.Б във вр. с чл.343, ал.1, б.В във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода , като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от четири години.

Видно от материалите по дознание № ЗМ-В-21/ 12 г. по описа на ОД на МВР Разград въз основа, на което е образувано и нохд № 310/ 2012 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключенията на двете тройни автотехнически експертизи, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът на товарния автомобил „Нисан Навара” с рег.№ *** С. П. е предприел спирането на управлявания от него автомобил със закъснение от 1, 41 секунди след възприемане на опасността за движението – пострадалия С. А.. Пострадалото дете е попадало в зоната на видимост на водача на МПС, а зоната му на видимост / 20 метра/ е над определената от вещите лица опасна зона /между 18 и 19 метра/, като водача е реагирал със закъснение около секунда и половина на възникналата опасност и е предприел аварийно спиране със същото закъснение. Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, извършила проучване на материалите по делото, събрани в хода на досъдебното производство, механизма на настъпване на ПТП е следния: На 28.01.2012г. около 13 ч. в гр.Ц. К. по ул”К.” автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ***, управляван от С. Х. П. се е движил към кръстовището на улицата с ул. „Д.” със скорост около 28 км/ч. Пътната настилка е била покрита с отъпкан сняг. В автомобила е пътувал само водачът. По същото време С. С.А. на 11 години, Т.Д., А.А. и У. С. са се пързаляли по пързалка върху скат с променлив наклон със средна стойност на наклона на пързалката 28, 5 % в дясно от ул. „К.”. Пързалката представлявала полоса, намираща се успоредно на бетонната стълба, която свързва по-ниското ниво на ул. „К.” с по-високото ниво на ул. „Б. Л.”. Краят на пързалката пресичал платното за движение на ул. „К.”. Видимостта била ограничена от неравност на крайпътния терен. Когато се е открила видимост за водача на автомобила към пострадалия, автомобилът се е намирал на разстояние около 23,70 метра от мястото на удара, а детето- на около 11,30 метра. Пързаляйки се, С. А. ***. Водачът на автомобила е забелязал С. А. и е задействал спирачната система. Въпреки действията на водача, автомобилът с предната лява част е блъснал С. А.. Опасната зона на спиране на автомобила е 18, 63 м. Ако водачът е предприел аварийно спиране преди удара с една секунда и половина по – рано, би било възможно да спре преди С. да пресече пътното платно и да избегне удара. Според заключението, в района на ПТП няма поставени пътни знаци, т-образното кръстовище е нерегулирано.

По делото са разпитани като свидетели Т.Д., М., П., М.. Св. Т.Д. заявава, че в деня на произшествието на обяд отишъл на пързалката, заварил А. и пострадалото дете С., който се пързалял с шейна. С. отишъл до вкъщи, за да остави шейната и да си вземе найлонова чанта да се пързаля с нея. Върнал се с найлонова чанта. Свидетелят твърди, че родителите на децата знаели, че се пързалят на това място и в града се знаело, че мястото се ползва за пързалка. През зимата по улицата не минавали автомобили, а ако минавали, някои се съобразявали, че има деца и карали по-бавно, някои карали по-бързо. Не е имало случай родителите им да ги пазят на пързалката. Св. М.,***, използваща се за пързалката, твърди, че мястото винаги през зимата се е използвало за пързалка от децата. Родителите на децата знаели, че децата се пързалят на това място, както и всички хора в града. През лятото децата играели там на топка. Разпитана е св. П. – класен ръководител на пострадалото дете С.. Същата дава показания, че С. бил тихо, скромно, изпълнително дете, не създавал конфликти, винаги изпълнявал учебните си задължения, бил дисциплиниран. Родителите му полагали много големи грижи за него. Бащата го изпращал на училище сутрин, а на обяд го вземала майка му, бил в много чист и спретнат външен вид. Родителите му винаги се отзовавали, при възникнала нужда в училище, интересували се от успеха и поведението на С.. И до настоящия момент не можели да преживеят загубата на детето. Постоянно им се насълзявали очите, когато говорят за него или видят негов съученик. Св. М. е сестра на ищцата. Същата дава показания, че С. бил много добро, умно и послушно дете. Обичал много родителите си и специално отделял много внимание на майка си, като все се стараел да я зарадва с нещо. Семейството им било много сплотено и щастливо преди да се случи произшествието. Много болезнено преживяли и до сега не могат де преодолеят смъртта на детето. Ищцата постоянно плачела, всеки ден и до сега ходела на гробищата, спяла с дрехите му, търсела дори паднали косъмчета, събирала всичко останало от него. Постоянно говорела и мислела за него. Плачела като срещне неговите съученици. Ищецът не можел да спи, започнал да се задушава, да получава болки. И до сега, когато купували нещо за другите деца, купували и за С., пазели му мястото на масата.

Ищците са разпитани на осн. чл. 176 от ГПК. На зададените въпроси отговорят, че са знаели, че в деня на произшествието децата от гр. Ц. К. използват ската до бетонното стълбище, свързващо улиците „Б. Л.” и „К.” като пързалка, знаели са и че синът им С. отива да се пързаля на това място.

Страните по делото не спорят, че виновния за ПТП водач на автомобила към момента на причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № ***.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че С. С.А. – син на ищците е пострадал на 28. 01. 2012 г. от ПТП в гр. Ц. К., причинено от С. Х. П. при управление на товарен автомобил „Нисан Навара” с рег. № ***. С Присъда № 8/ 08. 02. 2013 г. по нохд № 310/ 2012 г. по описа на РОС, П. е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на С. С.А..

Според чл. 413, ал. 2 от НПК, присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Липсва спор между страните, че към 28. 01. 2012 г. С. П., водач на товарния автомобил „Нисан Навара” с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ. Създаденото между водача на товарния автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че смъртта на детето С. се е отразила изключително тежко на неговите родители и те не са я преодолели и към настоящия момент. За тях смъртта на детето им, така неочаквана и нелепа представлява най-тежката трагедия за един родител. Членовете на семейството им са били много привързани един към друг, а между майката и детето е имало изключително дълбока емоционална връзка. Съобразявайки това, както и възрастта на детето, интензитетът на търпените болки и страдания – че до настоящия момент загубата на детето им не е преодоляна от ищците и не са се върнали към нормалния си ритъм на живот, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за всеки един от ищците възлиза на 150 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът намира, че е недоказан, изложения от ответника довод, досежно съпричиняването от ищците – родители на пострадалото дете на престъпния резултат, тъй като са нарушили чл. 8, ал. 8 от Закона за защита на детето, като са го оставили без надзор да играе на улицата. Прието е в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД конкретно визира субекта на съпричиняването - като недвусмислено сочи, че допринасянето може да бъде само от страна на пострадалия. Ответникът се позовава на съпричиняване от страна на законните представители на малолетното пострадало дете. При преценка наличието на елементите от сложния фактически състав на съпричиняването, като съвкупност от елементите на противоправност, следва да се изхожда от регламентацията на понятието "вина", и "отговорност" в наказателноправен аспект - изхождайки от разпоредбите на чл. 11 във вр. с чл. 31 и сл. от НК. Разпоредбите на НК не вменяват наказателна отговорност на лице, упражняващо родителски контрол, съответно такава отговорност не може да се ангажира и като отговорност при "съпричиняване", дори и да е налице такова, като в случая не е налице идентичност с гражданската отговорност по смисъла на чл. 48 от ЗЗД.

Съдът приема, че направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете е основателно. Твърди, че пострадалото дете е излязло внезапно на пътното платно, пързаляйки се, нарушавайки правилата за движение, без да отчита конкретната пътна обстановка и за това настъпил удара с автомобила. Установено е в хода на наказателното производство, че пързаляйки се С. А. ***. Водачът на автомобила го е забелязал със закъснение и е задействал спирачната система. Въпреки действията на водача, автомобилът с предната лява част е блъснал С. А.. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт. Безспорно е, че товарният автомобил „Нисан Навара” с рег.№ ***, управляван от С. Х. П. се е движил по ул. „К.” към кръстовището на улицата с ул. „Д.” със скорост около 28 км/ч. По същото време пострадалото дете се е пързаляло по пързалката, чийто край пресичал платното за движение на ул. „К.”. Видимостта на водача била ограничена от неравност на крайпътния терен. Пързаляйки се, детето навлязло на ул. „К.” и автомобилът го блъснал. Това поведение на пострадалия към момента на произшествието несъмнено сочи на причинно – следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите нарушения от виновния водач на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.117, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.194 от ППЗДвП, изискващи да се съобразява с конкретната пътна обстановка, вредите не биха настъпили, ако детето не е било навлязло внезапно в платното за движение на автомобила - действие, забранено императивно с нормата на чл. 114 т. 1, т. 2 от ЗДвП. Възможността за възприемане на пързалящите се деца и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността на поведението на водача на МПС, но не изключва съпричиняването от пострадалото дете. С оглед на изложеното, съдът не приема довода на повереника на ищците, че малолетното дете не е могло да действа разумно и виновно, поради което не може да бъде съпричинител на вредоносния резултат. Както е прието в съдебната практика /Определение № 138/ 16. 03. 10 г. по т. д. № 93/10 г., ІІ г. о. на ВКС/, когато малолетното дете допринесе за настъпването на резултата, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, независимо от невъзможността то да действа разумно.

При определяне на конкретния процент съпричиняване обаче, следва да се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал автомобила. Установява се, че не е действал с необходимото внимание да наблюдава пътя и след като е възприел пострадалия, да реагира така, че да не пострада. Поради това, според съда, приносът на последния е по - голям от този на пострадалия и той трябва да отговаря до размер от 2/3 от обезщетението, като конкретният принос на пострадалия възлиза на 1/3. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 100 000 лв. за всеки един от ищците, а до първоначално предявения размер от 200 000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 8 000 лв. върху уважения размер на предявените искове, а на процесуалния представител на ищците адв. Н.М. и А.С. *** на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 6530 лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В. И. Г.” АД гр. София, ЕИК ***, представлявано от Р. И. Я. и К. Р. да заплати на Е.И.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН ********** и двамата от гр. Ц. К., *** сумата 100 000 /сто хиляди/ лева за всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” С. Х. П. от настъпило ПТП на 28. 01. 2012 г. и последвала смърт на сина им С. С.А., за което с Присъда № 8/ 08. 02. 2013 г. по нохд № 310/ 2012 г. по описа на ОС Разград П. е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28. 01. 2012 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 100 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. , като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В. И. Г.” АД гр. София, ЕИК ***, представлявано от Р. И. Я. и К. Р. да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 8000 / осем хиляди / лева държавна такса върху уважения размер на исковете.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В. И. Г.” АД гр. София, ЕИК *** да заплати на адвокат Н.М. и адвокат А.С. *** сумата 6530 /шест хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

МН