Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … Разград
19.ІІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
19.ІІ.
закрито
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР
МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
гражданско 2014 №60
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 437 ГПК.
Делото е образувано по жалба на ЕТ”Р.С.”***, Р. и Д. Н.,
подадена чрез процесуалният им представител по пълномощие –адв. адв.Р.К. против
действия
на принудително изпълнение, предприети от ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на
действие при РОС, по образуваното срещу
тях изп.д.№908/2013г. чрез насрочен
на 12.ІІ.2014г. опис на тяхно движимо и недвижимо имущество. Като
основание за исканата с обжалването отмяна на описа сочат: неуважено от страна
на ЧСИ тяхно искане за замяна на предприетите действия на принудително
изпълнение по реда на чл.443 ГПК; наложени по отношение на имуществото им
обезпечения в размер надхвърлящ размера на задължението им към взискателя; несеквестируемост
на недвижимия имот срещу, който се явява насрочен обжалвания опис; неяснота по отношение
на формирания от ЧСИ размер на
задължението им и на следващите се в производството пропорционални
такси. На релевираните в галата основания сезират съда с искане за отмяна на
обжалваното действие и за спиране на производството по образуваното срещу тях изпълнително производство.
В законоустановения и
предоставен й за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.
Ч., взискателката З.С. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва допустимост и основателност на жалбата, с което аргументира и възражението си срещу претендираното по реда на чл.438 ГПК спиране на изп. производство. Твърди, че описът, както и основанията на
които се заявява неговата незаконоъобразност, не подлежат на съдебен контрол по
см. на чл.435, ал.2 ГПК
В обяснения, депозирани по реда и в срока на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ Д.
мотивира законосъобразност на обжалваното действие като предприето по отношение
на имущество, непопадащо в обхвата на чл.444ГПК. Прилага копие от изп. дело.
Намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Като подадена в срок, срещу подлежащо на въззивно обжалване
действие на съдебен изпълнител и от легитимиращи интерес от обжалването лица,
жалбата е допустима. Изпълнението се насочва върху имуществени права,
които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то права, които
законът позволява да бъдат осребрени. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение
върху определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебния
изпълнител от процесуална власт да ги възбранява, запорира, описва, продава. В този смисъл, на предявеното с нея
основание, жалбата е допустима . Направеното с жалбата искане за спиране на
изпълнителното производство е лишено от интерес и като недопустимо предявено,
следва да бъде оставено без уважение.
От
фактическа и правна страна, съдът установи:
Производството по изп.д.№ №908/2013г. е образувано по описа на ЧСИ Д., с рег.№762
и р-н на действие при РОС на 14.ХІІ.2013г., по молба вх. №09881, подадена от взискателя З.И.С. против длъжниците
ЕТ”Р.С.”***, Р. и Д. Н., на основание издадени срещу тях по
реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№1972/2013г. по описа на РРС изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение
№3651/11.ХІІ.2013г. за солидарно дължимо
в полза на взискателката парично вземане в размер на 124 000,00лв. ведно със
законна лихва и 4 480,00лв. съдебни разноски в заповедно производство.
От приложеното като доказателство копие на изпълнителното дело се установява,
че по искане на взискателката и по разпореждане на сезирания с производството
ЧСИ , на 12.ІІ.2013г. е насрочен опис върху следното, принадлежащо на
длъжниците имущество:
1/Поземлен имот с
адм. адрес в гр.Исперих, ул.”Росица”№11, състоящ се от 924кв.м. дворно място и
построените в същото: масивна жилищна сграда със застроена площ от 73,79кв.м.;
жилищна сграда със застроена площ от 35,53кв.м.; масивна сграда със застоена площ от 16,90кв.м. и две второстепенни
сгради, за който имот в кв.61 по плана на града е отреден УПИ VІІІ-481;
2/Товарен
автомобил ИВЕКО 150 с рег.№РР3928 АР;
3/Товарен автомобил ИВЕКО 340 с
рег.№РР4582АР;
4/Товарен автомобил СКАНИЯ 124 400 с
рег.№РР1995 АТ и
5/Ремарке за т.а. МОЙСБУРГЕР МКА с
рег.№РР3527ЕХ
От преписката по изп.дело
се установява, че на 18.ХІІ.2013г.-във време, прехождащо извършването на
обжалваното действие, по отношение имуществото на длъжниците ЧСИ
е наложил възбрани и запори.
Дължимото
се на длъжниците връчване, на
издадените срещу тях и подлежащи на принудително изпълнение актове, е било
извършено с отправената им по
изпълнителното дело покана за доброволно
изпълнение, както следва: на Р.Н., в качеството й на собственик на търговеца и
в личното й качество на поръчител - на
21.ХІІ.2013г.; на солидарно задължилият се като поръчител Д.Н.
на 27.ХІІ.2013г. На посочените
дати , с връчените им покани за доброволно изпълнение, на жалбоподателите е
съобщено, както за образуваното срещу
тях изпълнително производство, така и за издадените срещу тях актове,
материализиращи дължимост на процесното вземане. Следва да се подчертае, че за
образуваното срещу тях изпълнително производство, жалбоподателите са били
уведомени при вече предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение.
По делото не се спори, а и
от доказателствата се следва за установено, че жалбоподателите Д. и Р. Н. са
съпрузи и живеят в едно домакинство.
Последната е конституирана като длъжник в личното си качество и като
собственик на регистрирания по ТЗ длъжник ЕТ”Р.Н.”. Същите поддържат твърдение, че описаният по горе недвижим имот е
несеквестируем. Предвид на което, предприетото срещу него действие на
принудително изпълнение се твърди като незаконосъобразно.
Чл.444, т.7 ГПК изключва
императивно възможността за удовлетворяване на кредитора с насочване на
принудително изпълнение срещу
единственото, притежавано от длъжника и членовете на семейството му
жилище, дефинирайки последното като несеквестируемо. Предприемайки действие на принудително
изпълнение срещу такъв имот, съдебният изпълнител дължи служебно преценка за
негова несеквестируемост.
В съответствие с правомощията си по чл.431ГПК
ЧСИ е изискал от Служба по вписванията справка, от която е видно, че по партида
на длъжниците се водят повече от един жилищни имоти. Като постоянен адрес
същите са регистрирали местоживеенето си в гр.Разград, ж.к.”Орел”, бл.11, вх.В,
ап.22. На който адрес са им връчвани и книжата по изпълнителното, респ.заповедното
производство. Този имот е вписан като собствен на длъжниците и срещу него няма данни за предприети действия
на принудително изпълнение.
Именно на адреса на процесния имот, сочен от жалбоподателите
като техен единствен жилищен имот, ЧСИ е адресирал и съобщението за насрочения
на 12.ІІ.2014г. опис на имота.
От съдържанието на документите, приложени в
изпълнително дело № 908/2013 се установява, че то е било образувано по
инициатива на взискателя З.С. срещу
жалбоподателите за реализиране на
принудително изпълнение на парично задължение, за което е бил издаден Изпълнителен лист от 11.ХІІ.2013
г. по ч.гр.д. № 1972/2013 г. на РРС, въз основа на Заповед №3651/11.ХІІ.2013г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т.9 от ГПК .
След връчването на
поканата за доброволно изпълнение и при вече наложени запори в хода на
започнатото съдебно изпълнение, РРС е
постановил Определение №3758/30.ХІІ. 2013 г. по ч.гр. д. № 1972 по описа му
за 2013 г., с което при условията на чл.
420, ал.2 от ГПК е постановил изрично спиране на изпълнението по образуваното
срещу жалбоподателите изпълнително дело
№ 908/2013г. по описа на ЧСИ Д.. Препис от споменатия съдебен акт, не е бил изпратен и предоставен на ЧСИ за
изпълнение поради пропуск на постановилия го съд.
След постановяване на определението за спиране
на образуваното срещу тях изп. производство , с депозирана на 30.І.2014г. молба
вх.№823 длъжниците са поискали препис от Определение №3758/30.ХІ.2013г., с
оглед представянето му пред ЧСИ.
Със своя
резолюция от 31.І.2014г., изпълнена ръкописно върху лицевата страна на
молбата им, съдът е разпоредил препис от
определението за спиране да им се връчи „след влизането му в сила”, визирайки
поставянето му във висящност с подадената срещу него от взискателката ч.в. жалба вх.№908/31.І.2014г.
На сезирания с процесната жалба съд е служебно известно, че на производство пред
РОС е висящо в.ч.гр.д.№62/2014г., образувано по подадена от взискателя по изп.д.№908/2013г. ч.в.ж. вх.№908/31.І.2014г. срещу Определение № 3758, с
което на осн.чл.420,ал.2 ГПК на 30.ХІІ.2013г.е постановено спиране изпълнението на Заповед за незабавно
изпълнение и изп. лист по ч.гр.д.№1972/2013г. на РРС, въз основа на които срещу
жалбоподателите е било образувано производството по изп.д.№908/2013г. по описа
на ЧСИ Д..
Така обективираното от РРС
процесуално поведение противоречи на императивно предвиденото в разпоредбата на
чл.277 ГПК. Съгласно която, изпълнението на акта, преграждащ хода на
образуваното срещу жалбоподателите изпълнително производство, е било дължимо независимо от факта на
подадената срещу него частна жалба. Съобразяването на предписаното с цитираната
норма, задължава съда да изпрати на сезирания с изпълнителното производство ЧСИ
определението си за спиране на същото служебно, с оглед незабавното му привеждане в
изпълнение(чл.438ГПК). Отказът на РРС да снабди длъжниците с препис от
определението по мотив, че същото не е влязло в сила- не могат да бъдат споделени. Аргумент в подкрепа на тази теза се
следва при систематическото тълкуване на разпоредбата
на чл.
277 от ГПК, във вр. с чл.
420, ал.3 от ГПК, както и във вр. с чл.438ГПК.
Определението по чл. 420
от ГПК за спиране на изпълнението Е НАРЕЖДАНЕ на съда до съдебния
изпълнител да преустанови действията по изпълнителния лист с цел осуетяване
материално-правно незаконосъобразно изпълнение. Същото има задължителен
характер, преценка на съдебният изпълнител е изключена и той е длъжен да се
съобрази с него,при това незабавно,тъй като макар предвидената обжалваемост на
определението с частна жалба- чл.
420, ал.3 от ГПК, тя по общо правило- чл. 277
от ГПК не спира изпълнението му.
Постановеното по реда на чл.420, ал.3ГПК
Определение за спиране на висящото му на производство изп.д.№908/2013г. е
задължително за ЧСИ, както и за настоящия съдебен състав при преценка за
законосъобразността на последващо
извършените от него действия на принудително изпълнение, както и за
допустимостта на депозираното с жалбата на длъжниците искане за спиране на образуваното срещу тях изп. дело.
От доказателствата по делото е видно, че
обжалваното изпълнително действие е предприето от ЧСИ при наличие на
разпоредено му от заповедния съд спиране на изпълнителното производство. В този
смисъл то е формално незаконосъобразно и процесуално недопустимо.
С разпоредбата на чл. 435 от ГПК законодателят е регламентирал
съдебен контрол по отношение на неправилните действия на съдебните изпълнители.
Това обаче, по аргумент и на предвиденото в чл.269ГПК, не изключва възможността
съдът да осъществява контрол и при евентуална тяхна нищожност и недопустимост.
В противен случай, би се достигнало до правен и житейски абсурд да бъде
проведено изпълнително производство в грубо нарушение на закона, без надлежна
компетентност на съдебния изпълнител съгласно чл.
432, ал.1, т.1 във вр. с чл.438 ГПК.
А това води до еднакво неблагоприятни последици, както за длъжниците,така и за
взискателя.
С оглед възражението по чл. 414
от ГПК на длъжника, оспорил вземането на заявителя, изпълняемото право не е
установено със съдебно решение по иск по
чл.
422 от ГПК, а действието на изпълнителното основание в което е било
удостоверено-заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на същата
изпълнителен лист са спрени. След 30.ХІІ.2013г., каквито и да е изпълнителни
действия не е можело да бъдат извършвани, а след това да бъдат запазени
придобитите в това принудително
изпълнение права.
В заключение следва да се посочи, че е
проведено принудително изпълнение, въпреки нареждането на съд до ЧСИ да го
преустанови временно, но незабавно. Обстоятелството, че по вина на съда
това нареждане не е достигнало до ЧСИ,
не променя задължителният му характер . Жалбата е основателна, а насоченият по
отношение имуществото на длъжниците опис следва да се отмени като
недопустимо предприето от ЧСИ действие
на принудително изпълнение. Делото следва да се върне за предприемане на
дължимите от ЧСИ действия по изпълнение на Определение №3758/30.ХІІ.2013г. по
ч.гр.д.№1972/2013г. по описа на РРС.
По изложените съображения, предвид наличието
на вече постановено по нареждане на съд спиране на изпълнителното производство,
повторно направеното в този смисъл искане от страна на дъжниците е недопустимо
поради липса на интерес.
По тия съображения,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действия на принудително изпълнение, предприети от ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на действие при РОС
по образуваното му на производство
изп.д.№908/2013г. с взискател З.И.С. и срещу длъжници ЕТ”Р.С.”***, Р.С.Н. и Д. Д. Н. чрез
насрочен на 12.ІІ.2014г. опис на принадлежащото
им в собственост имущество, както
следва:
1/Поземлен имот с
адм. адрес в гр.Исперих, ул.”Росица”№11, състоящ се от 924кв.м. дворно място и
построените в същото: масивна жилищна сграда със застроена площ от 73,79кв.м.;
жилищна сграда със застроена площ от 35,53кв.м.; масивна сграда със застоена площ от 16,90кв.м. и две второстепенни
сгради, за който имот в кв.61 по плана на града е отреден УПИ VІІІ-481;
2/Товарен автомобил ИВЕКО 150 с рег.№РР3928
АР;
3/Товарен автомобил ИВЕКО 340 с
рег.№РР4582АР;
4/Товарен автомобил СКАНИЯ 124 400 с
рег.№РР1995 АТ и
5/Ремарке за т.а. МОЙСБУРГЕР МКА с
рег.№РР3527ЕХ
ВРЪЩА
изп.д.№908/2013г. на ЧСИ Д.Д., с рег. №762 и р-н на действие при РОС, за
предприемане на действия в изпълнение на нареденото му с Определение
№3758/30.ХІІ.2013г. по ч.гр.д.№1972/2013г. по описа на РРС спиране на висящото
му на производство изп. д.
В тази си част , като
постановено по същество на жалбата, решението на РОС е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима поради липса на интерес, молбата на
ЕТ”Р.С.”***, Р.С.Н. и Д. Д. Н. за
спиране на образуваното срещу тях производство по изп.д.№908/2013г. по описа на
ЧСИ Д.Д..
В тази си част като постановено
по допустимост на искането за спиране на изп. производство, решението има
характер на определение по хода на делото и може да се обжалва пред ВнАпС с ч.ж. в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съобщенията до страните да се връчват на посочените от тях съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ГО/ЛС