Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №37

 

гр.Разград , 20.03.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н АР О Д А

 

Разградският окръжен съд в публичното заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година  в състав:

                                        ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                               ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                

при участието на секретаря Н.Реджебова , като изслуша докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА  в.гр.дело №61 по описа за 2014 год.и за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Кооперация”Кооперация Екип-7”,гр.Разград , представлявана от  председателя М.Х., чрез  процесуалния представител адв.М.Маринов от АК-Разград, против Решение № 368 / 13.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1535 / 2013г. по описа на РС Разград , с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г.С.Т. , същия е възстановен на длъжността „редактор” и е уважена претенцията му  за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер  на  772.12 лв.,като са му присъдени и деловодни разноски.В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора ,с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.С жалбата се прави искане и  за изменение на постановеното решение в частта му по иска по чл.225 от КТ ,като се уважи направеното възражение за прихващане. 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Г.С.Т. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание  жалбоподателят чрез процесуалните си представители поддържа жалбата.

Въззиваемият  Г.С.Т. ,лично и чрез повереника си адв.Наско Станев от АК-Варна оспорва жалбата като неоснователна.Моли решението на РС да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд ,като взе предвид релевираните в жалбите основания за отмяна на атакуваното решение , както и становищата на страните , констатира следното : Подадената жалба е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса , срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.Разгледана по същество същата се явява  и основателна.

       С оглед на твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства , преценени поотделно и в тяхната съвкупност настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

     Основната дейност на кооперацията-въззивник е издаването на  вестник „Екип-7”.

            Страните се намирали в трудово правоотношение до 05.08.2013 год.,когато със Заповед №09 /05.08.2013 год.трудовият договор с ищеца Т. ,заемащ длъжността „редактор” бил прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа.Преюдициално председателя  на кооперацията издал Заповед №4/30.07.2013 год., с която утвърдил ново щатно разписание  в сила от 05.08.2013г..В това ново щатно разписание на  за длъжността  „редактор” били предвидени 2 щатни бройки ,вместо съществувалите  до тогава общо 4 щатни бройки. С последваща Заповед №5/30.07.2013 год председателя на кооперацията назначил комисия ,която да извърши  подбор на служителите ,заемащи длъжностите , които следва да бъдат съкратени,предвид новото утвърдено  щатно разписание.Подбор е бил извършен и за длъжността „редактор” заемана от ищеца , като са съобразявани    критериите - квалификация , качество на изпълнение на възложената работа , и конкретно: образование, инициативност и подбор на теми за изготвяне на публикации, качество на предлаганите за публикация авторски текстови, оценка на обработени и редактирани текстови от външни автори, авторски материали на първа страница, водещи/уводни/ авторски материали на първа страница.Ищеца е оценен от комисията   с 27 точки , при  оценка 31 точки за заемащ друга длъжност  и съответно 33 точки за други двама служители на същата длъжност. На основание на извършения подбор, комисията е предложила да бъде съкратен ищеца, тъй като оценката му е по-ниска от останалите участници в подбора, поради по-ниско ефективната му работа в сравнение другите трима.Съкращение реално е извършено само по отношение на Т. ,предвид на това ,че друг от общо четиримата редактори напуснал кооперацията по собствено желание.

Предвид посоченото в Заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия пред РС са назначени и изслушани  съдебно-икономически експертизи по искане Вещото лице е установило , че в периода  01.01.2013г. - 30.07.2013г. вестник “Екип 7” е бил отпечатан тираж 138 616 броя, средно в един брой на вестника са отпечатани по 31 броя статии и материали, като брутните приходи за периода от 01.01.2013г. до 30.07.2013г. са общо 38 256,20лв. , посочени и по месеци/л.54/. За периода от 31.05.2012г. до 31.12.2012г. са били публикувани общо 2 581 броя материали, като от тях 730 броя/28%/ са на външни автори, т.е нещатни сътрудници. За периода от 01.01.2013г. до 30.07.2013г. са били изготвени и публикувани общо 2 645 броя материали, от които 1 237 броя /47%/ са на външни автори, т.е. нещатни сътрудници/л.58/, посочени по месеци. Заключението не е било оспорено от страните и както и РС и РОС го възприема изцяло.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 от КТ се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Действително ,както и правилно е приел РС при спор относно законността на уволнението  работодателят е този, който следва да докаже, че същото е законосъобразно, т.е. , че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила. В случая   , като причина  за прекратяване на ТПО с ищеца , сега въззиваем работодателят е посочил в заповедта разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ и вписал като основание „намаляване обема на работа”.С оглед на всички събрани пред РС доказателства ,в т.ч. заключението на вещото лице се установява завишаване близо два пъти на материалите ,публикувани във вестника от външни автори ,което  според председателя на кооперацията –работодател , изисква вече по-малък брой редактори в изданието и съответно необходимостта от тяхното редуциране.Към такова именно редуциране той е прибегнал  утвърждавайки ново щатно разписание ,вече само с двама редактори и предприемайки „съкращаване в щата” по отношение на другите съществували две щатни бройки на същата длъжност„редактори”.В този случай сме изправени пред наличието на две основания за прекратяване на ТПО , а именно намаляване обема на работа и поради това намаляване извършено  съкращаване на щата.В този смисъл са и представените от работодателя доказателства , а именно заповед за утвърждаване на ново щатно разписание ,определяне на комисия за извършване на подбор , протокол от работата на същата комисия ,предложение от нейна страна  и последно извършеното прекратяване на ТПО с атакуваната заповед. В този смисъл РОС не споделя изводите на РС ,че щом тиражът на вестника за изследвания период не е намалял ,то не е налице намаление в обема работа  за конкретната длъжност „редактор”

"Съкращаването на щата" е намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за съкращаване на щата се преценяват от работодателя. Самото решение с което една щатна длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се установява , че действително е извършено съкращаване на щата в  при ответника на две бройки от длъжността „редактор”.

Когато съкращаването на щата засяга повече от една идентична или сходна длъжност , правото на подбор е задължение за работодателя . Самата преценка обаче, кой от всички работници и служители работи по-добре, принадлежи единствено  и само  на работодателя. Предмет на съдебен контрол е само законосъобразността на извършеното уволнение, спазени ли са критериите "професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената работа", в съответствие разпоредбата на чл.329 от КТ.

РОС  намира ,че работодателя е създал ясни критерии за оценяване на служителите, участващи в подбора със заповедта за назначаване на комисия. В случая безспорното и основното е ,че съществено значение при извършването на подбора , с оглед предмета на дейност на ответника е отдадено на   броя на неговите авторски материали на първа страница и водещите такива отново на първа страница ,като е предпочетен да остане на работа служител сполучил по-висока оценка ,съобразно тези критерии.

Посочването в заповедта за уволнение на основание , различно от действителното не прави уволнението незаконно.А и както съдът посочи  по-горе в случая са налице и двете основания за прекратяване на ТПО , намаляване обема на работа и съкращаване на щата.

Предвид законосъобразността на извършеното уволнение се явяват неоснователни претенциите за възстановяване ищеца на заеманата длъжност, както и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа.

По изложените съображения постановеното от РС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго ,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Следва да бъде отхвърлена и претенцията с правно основание чл.225 от КТ.

Предвид изхода на спора  Г.С.Т. следва да бъде осъден да заплати на  Кооперация”Кооперация Екип-7”,гр.Разград , представлявана от  председателя М.Х. направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 275.00 лв.

 

            Водим от горното,Разградският окръжен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

         

          ОТМЕНЯВА Решение №368 /13.12.2013 год. ,постановено по гр.дело №1535 /2014 год. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от Г.С.Т. *** , ЕГН-********** срещу  Кооперация”Кооперация Екип-7”,гр.Разград , представлявана от  председателя М.Х. на правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и чл.225 от КТ.

ОСЪЖДА Г.С.Т. да заплати на  Кооперация”Кооперация Екип-7”,гр.Разград , представлявана от  председателя М.Х. направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 275.00 лв.

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

          ДГ                                                                      2.