РЕШЕНИЕ № 52

Гр. Разград 23.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар:М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 64 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград, против Решение № 353 / 28.11.2013 г., постановено по гр. дело № 504 / 2013 г. РС – Разград, в частта с което съдът приел за установено по отношение на ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград, че същият дължи на Д. П.Д. и А.Б.Ф. ***487.14 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2013 г. до окончателно плащане, представляваща наемна цена за ползване на зем. земи за стопанската 2010/20111 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 406 / 12.02.2013 г. по ч. гр. дело № 236 / 2013 г. по описа на РС – Разград и в частта с която е осъден да заплати на ищците 497.53 лв. за разноски по производството. В жалбата се сочи, че неправилно районният съд не отчел, че ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград, не получил по описа наетата от “ ФОНД ЗА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ “ АДСИЦ, земеделска земя, като по този начин наемодателя не изпълнил задължението си по договор да предаде наетата земя по опис и поради това този договор не породил правни последици. Това обстоятелство се потвърждавало и от съдържанието на нотариалният акт за покупко – продажба, според който продавача предал владението върху процесните земи на продавача. Освен това той не обработвал процесните земи през стопанската 2010 г-2011 г., независимо от това, че ги бил декларирал по реда на чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Ищците, като последващи приобретатели, не го уведомили надлежно за настъпилите промени в собствеността, но дори и да се приеме, че има такова уведомяване, то това станало повече от две години след разпоредителната сделка и то към момент, към който ищците дори вече не били собственици на земята. Ищците не били страна по първоначалният договор за наем. Неправилно съдът приел, че след сключване на разпоредителната сделка срочният договор за наем се превърнал в безсрочен. Това би било допустимо, ако наемателя владее имотите, а в случая той не упражнявал владение върху процесните земи. В заключение се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, с произтичащите от това последици.

Въззиваемите Д. П.Д. и А.Б.Ф. депозират отговор на въззивната жалба, в който се развиват доводи за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба от Д. П.Д. и А.Б.Ф., против същото решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях срещу ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград иск за приемане за установено, че последният им дължи и сумата 628.20 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 01.10.2011 г. – 07.02.2013 г.и са осъдени да заплатят на ответника сумата 122.87 лв., представляващи разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Счита, че в случая съдът неправилно приел, че не може да се приложи принципа “ срокът кани вместо кредитора “. Ответника на може да черпи изгодни за себе си права от отказа му да получи изпратеното до него уведомление относно прехвърляне на правото на собственост върху процесните земеделски имоти. В заключение се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната му части за уважаване на предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД, с произтичащите от това правни последици.

Въззиваемият ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград депозира отговор на въззивната жалба, в който се развиват доводи за нейната неоснователност.

Въззивникът ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград, представляван от собственика Л. К. подържа жалбата си и в съдебно заседание на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззивниците Д. П.Д. и А.Б.Ф. адв. П., също подържа жалбата в съдебно заседание на същите основания и със същите искания.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и същата е основана на събраните по делото доказателства.

О събраните по делото доказателства се установява, че на 09.06.2010 г.е сключен Договор за наем на земеделски земи, между “ ФОНД ЗА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ “ АДСИЦ, като наемодател и ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград, като наемодател относно 190 дка зем. земи в землището на с. К.. На 24.09.2010 г. с н.а. № 41, том V, рег. № 16297, дело № 798 / 2010 г. на Г. Е. – Нотариус с район на действие РС – Русе, рег. № 221 на НК, процесните земеделски земи са продадени от “ ФОНД ЗА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ “ АДСИЦ на ищците Д. П.Д. и А.Б.Ф., които от своя страна на 30.09.2011 г. ги заменили с други земи, собственост на Л. А. Д., с н.а. № 51, том IV, рег. № 5794, нот. дело № 613 / 2011 г. на А. А. – нотариус с район на действие РС – Русе, рег. под № 304 на НК. С последния н.а. е договорено, че всяка от страните ще получат наемни/арендни плащания за стопанската 2010/2011 г., за имотите, които е притежавала преди замяната. С вх. № 5 / 14.06.2010 г. Л. В. К. подал Декларация по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г., относно ползваните от него зем. земи в землището на с. К., обл. Русе, в която сключил и процесните зем. земи.

По отношение въззивната жалба на ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград: на първо място се сочи, че сключеният между него и “ ФОНД ЗА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ “ АДСИЦ Договор за наем на земеделски земи от 09.06.2010 г. не е породил правно действие, поради нарушение на чл. 6,т. 1 от Договора. Съгласно тази клауза в тежест на Наемателят е възложено да приеме по опис зем. земи. Сред доказателствата по делото липсва такъв опис. От една страна няма как ищците да бъдът задължени да представят подобен опис, тъй като не са били страна по първоначалното наемна правоотношение. От друга страна задължението за приемане на земите по опис е възложено на наемателя. Независимо от това обаче, липсата на опис не е пречка наемателя да упражнява фактическата власт върху обекта на договора, както и другите си права по наемният договор. Самият опис не е елемент от фактическият състав на договора. С включването на процесните земи в Декларацията по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ ответника на практика е признал, че ползва процесните земи по договор за наем.

Несъстоятелни са твърденията, че от съдържанието на н.а. № 41, том V, рег. № 16297, дело № 798 / 2010 г. може да се направи извод, че процесните земи не се владеят от ответника, тъй като в нотариалният акт било записано, че продавача предава фактическата власт - владението – върху описаните зем. имоти. В случая с разпоредителната сделка се предава владението, като част от правото на собственост. По сключен договор за наем, наемателя е дръжател на имота, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗС, тъй като упражнява фактическа власт върху вещ, която не е негова. Така със сключената разпоредителна сделка купувача, не получава фактическата власт върху имота веднага, тъй като тя към този момент се упражнява от наемателя.

Без значение за основателността на иска е твърдението на въззивника, че не обработвал процесните зем. имоти. Задължението за плащане на наемната цена не се обвързва с обработката на земята. След получаване на фактическата власт върху веща, наемателя има право както да ползва същата по предназначение, така и да не я ползва. Независимо дали ползва веща или не, той дължи заплащане на наемната цена. В декларацията по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се сочи, че той ползва процесните земи по сключен договор за наем.

Съгласно чл. 228 от ЗЗД наемателя по договор за наем се задължава да плаща наемна цена за ползването на наетата вещ. По делото е безспорно установено, че ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград е упражнявал фактическата власт върху предмета на договора за наем през процесният период, независимо от липсата на опис. За това ползване същият дължи заплащане на наемна цена. По делото липсват доказателства наемателя д е платил наемната цена на наемодателя по Договора - “ ФОНД ЗА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ МЕЛ ИНВЕСТ “ АДСИЦ, във връзка с твърдението му, че не е бил своевременно уведомен за относно промяната в собствеността на процесните зем. имоти. Няма доказателства същият да е платил дори и по – късно / след узнаването на тези обстоятелства /наемната цена на новият собственик. Няма доказателства ищците, в качеството им на приобретатели, да са смущавали по някакъв начин правата по Договора на ответника, в качеството му на наемател, който те са заварили да упражнява фактическата власт върху процесните зем. имоти, при сключването на разпоредителната сделка. В този смисъл ищците се явяват изправна страна, съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ЗЗД.

По изложените съображения решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната от ЕТ “ И.-Р- Л. К. “ гр. Разград част.

По жалбата на Д. П.Д. и А.Б.Ф.: Въззивният съд споделя становището на първоинстанционният съд, че в случая е неприложим принципа “ срока кани вместо кредитора “. Действително сключеният Договор за наем е със определен срок – едно година. С промяната в собствеността обаче Договора се трансформира в безсрочен. При това положение е необходима връчването на покана, при забава в изпълнението на паричното задължение. Представените по делото доказателства не могат да обосноват по категоричен начин, че ответника е бил уведомен относно промяната в собствеността и е бил поканен да плати на новият собственик. Единствената достоверна дата, която може да се приеме за покана е датата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК.

По тези съображения и в тази му част решението следва да бъде потвърдено, като при това положение решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото направените от страните разноски за въззивното производство следва да останат за тяхна сметка.

Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 353 / 28.11.2013 г., постановено по гр. дело № 504 / 2013 г. по описа на РС – Разград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH