РЕШЕНИЕ №39

 

                                               23.07.2014г., гр.Разград

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

На  девети юли , две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар:Н.Р.

Като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова

Гражданско дело № 65 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.276  от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЗАД ”Алианц България” АД, ЕИК 040638060 , представлявано от изпълнителния директор К. К. ,  с която претендира съдът да осъди ответникът Т.Н.Т. *** , Разградска област , в качеството му на водач на МПС ,застраховано при ищеца , причинил смърт на лице при ПТП ,настъпило на  25.02.2007 год. да му заплати  обща сума в размер на 77 278.26 лв.,формирана от изплатено от дружеството застрахователно обезщетение и разноски на правоимащия Ц. В. И. от с.Пороище.

В исковата молба ищецът твърди , че на 25.02.2007 год. по път III-206  на м.8+150 ,между гр.Разград и с.Пороище при управлението на МПС л.а.”Ауди Б-4” с ДК№РР 57 57 АК в пияно състояние ответникът Т.Н.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата  , а именно чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП , чл.20 , ал.1 и 2 от същия закон , вследствие на което е настъпило ПТП с последвала смърт на Е. А. М. ,б..ж.на с.Пороище  ,пътник в автомобила.Пред РОС било образувано  НОХД №193/2007 год. , приключило със споразумение , като Т.  е признат за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на М..

 Предявеният иск намира своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 274 КЗ и чл.86 ЗЗД.

        След внасяне на дължимата ДТ към исковата молба препис от същата е  връчен на ответникът за отговор.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК  Т.Т. е депозирал такъв чрез своя пълномощник в който заявява становище за неоснователност на предявените искове ,като заявява становище за  нищожност на застрахователния договор ,поради липса на съгласие.Счита регресните права на ищеца за погасени ,предвид на това ,че същият е презастраховал отговорността си и получаването на платената сума  и от него ответника би довело до неоснователно обогатяване. Намира ,че не дължи заплатените от ищеца законни лихви и разноски ,тъй като те били заплатени от него предвид на това ,че не положил грижа на добър стопанин  и не предложил доброволно заплащане на цялата дължима като обезщетение сума или част от нея.,Счита ,че ищецът претендира заплащане на законна лихва върху законна лихва ,което е недопустимо.Не оспорва обстоятелствата ,свързани с причиненото  непозволено увреждане ,за което има и влязло в сила споразумение по НОХД №193/2007 год.по описа на РОС.Прави доказателствени  искания във връзка с оспорването действителността на договора за сключена застраховка „Гражданска отговорност” ,както и за установяване на сключен от ищеца презастрахователен договор във връзка с застрахователната полица.

 Съдът  е изпратил  препис от отговора на ищеца с цел отделяне на спорното от безспорното по делото и изготвяне на доклад по същото.В молба от 09.05.2014 г. ищецът заявява ,че оспорването валидността на застрахователната полица е несвоевременно ,предвид на това ,че  ответникът е бил главна страна в производството по гр.дело №401 /2007 год. по описа на РОС ,водено по реда на чл.226 от КЗ от майката и наследница на пострадалия при ПТП ,като с влязлото в сила решение е прието ,че между сегашния ответник и ищцовото дружество е налице валидно сключено застрахователно правоотношение.Оспорва обстоятелството за наличие на сключен презастрахователен договор по отношение на конкретната полица ,като заявява ,че дори и при наличие на такова същото не  изключва регресните права на застрахователя спрямо причинителя на вредата при предпоставките на чл.274 от КЗ.Счита възражението за недължимост на направените съдебни разноски за неоснователно.Противопоставя се на доказателствените искания на ответника във връзка с действителността на договора за застраховка и наличието на презастрахователен договор.Поддържа искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът чрез юрисконсулт Г. поддържа предявените искове в цялост.Претендира разноски в производството съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът чрез пълномощникът си оспорва исковете по съображенията изложени в отговора.Претендира разноски при отхвърляне на иска.

За да се произнесе ,Разградският окръжен съд , съобрази от фактическа страна следното:

 Безспорно е по делото , че на 25.02.2007 год. по път III-206  на м.8+150 ,между гр.Разград и с.Пороище при управлението на МПС л.а.”Ауди Б-4” с ДК№РР 57 57 АК в пияно състояние ответникът Т.Н.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата  , а именно чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП , чл.20 , ал.1 и 2 от същия закон , вследствие на което е настъпило ПТП с последвала смърт на Е. А. М. ,б..ж.на с.Пороище,пътник в автомобила.Пред РОС било образувано  НОХД №193/2007 год. ,приключило със споразумение , като Т.  е признат за виновен за настъпилото ПТП и смъртта на М. и му е наложено съответно наказание .

Пред РОС е било водено гр.дело №401/2007 год. с правно основание чл.45 от ЗЗД  и чл.226 от КЗ ,водено от Ц. В. Т. от с.Пороище ,майката и наследник по закон на починалия при ПТП Е. А. М. срещу  настоящият ответник Т.Т. и ищеца по делото ЗАД”Алианц България”АД ,като искът срещу прекия причинител на увреждането е бил оттеглен.По същото с Решение №40/08.07.2008 год.,влязло в сила на 10.06.2011 г. застрахователното дружество е осъдено да заплати на Ц. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейния си ,причинена от пияния  водач на л.а. , застрахован при него сума в размер на 59 000 лв.,ведно със законната лихва ,начиная от 23.01.2008 год. до окончателното й заплащане ,както и разноски върху уважената част от иска в размер на 2 795.25 лв.В производството по гр.дело №401/2007 год. РОС е изследвал предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество , а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение  за л.а.”Ауди Б-4”,с Рег.№РР 57 57АК , при управлението на който пияният водач Т.Т. е предизвикал ПТП на 25.02.2007 год. и по непредпазливост причинил смъртта на возещия се в автомобила Е. А. М. ,б.ж. на с.Пороище.

Ищеца представя писмени доказателства , а и от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза е видно , че по образуваното срещу него през 2009 год. изпълнително дело №41/2009 год. по описа на ЧСИ Деян Драганов с район на действие Разградски ОС с взискател Ц. В. Т. същия е заплатил още след получаване на покана за доброволно изпълнение на 19.02.2009 год. сума в размер на 68 057.26 лв.,включваща дължимо обезщетение от 52 000 лв.,съобразно въззивното решение на ВнАС, още адвокатско възнаграждение ,дължима лихва законна и съдебни такси. ,както и дължима сума в полза на ЧСИ ,представляваща такса по изпълнението.На 01.07.2011 год. дружеството е изплатило на правоимащата Ц. Т. и сума в размер на  9221.00 лв.,представляваща дължими разноси по водените въззивно и касационно дело или общо е заплатена сума в размер на 77 278.26 лв.

По делото не се събраха доказателства  договора за застраховане въз основа на който на осн.чл.226 дружеството-ищец е било осъдено да заплати обезщетение на Ц. Т.  да е бил презастрахован,а и наличието на презастрахователен договор не лишава ищеца от възможността да води регресния иск по чл.274 от КЗ.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи:

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Т.Т. на осн.чл.274,ал.1,т.1 пр.1 от КЗ                           

На 25.02.2007 год. е настъпило застрахователно събитие –ПТП по вина на ответника ,който е управлявал МПС,застраховано при ищеца и  в пияно състояние  е причинил смъртта на пътник в същия автомобил и наследник на този пътник е предявил своята претенция с правно основание чл.226 от КЗ срещу застрахователя ,който е платил дължимото обезщетение ,ведно с лихви и разноски.

Безспорно е и наличието на застрахователно правоотношение  по отношение на л.а.”Ауди 100-Б-4” с ДК№РР 5757 АК,предвид влязлото в  сила  решение  по гр.дело №401/2007 год. по описа на РОС ,по което дело страни са били и страните в настоящото производство.

Установява се и извършеното плащане на обща сума в размер на 77 278.86 лв. по изпълнително дело №41/2009 год. по описа на ЧСИ Д.Драганов с взискател Ц. Т. и длъжник ЗАД ”Алианц България” АД.,представляваща присъдено обезщетение ,законна лихва и разноски.

Ето защо предявеният иск се явява допустим ,основателен и доказан пълен размер и следва да бъде уважен.По отношение на претендираната законна лихва върху така претендираната главница ,РОС намира ,че такава следва да се присъди  в полза на ищеца само върху платената като обезщетение сума м размер на 59 000 лв.,но не и върху заплатените разноски по изпълнително дело ,законна лихва и такси по изпълнението.На ищецът следва да се присъдят и направените от него разноски ДТ , юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Воден от изложеното ,Разградският окръжен съд,

 

                            Р   Е   Ш   И   :

 

         ОСЪЖДА  Т.Н.Т. , ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на осн.чл.274,ал.1 от КЗ на ЗАД“Алианц България”” АД гр.София , ЕИК********* сумата 77 278.26 лв. ,представляваща заплатено дължимо обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на 59 000 лв.,законна лихва върху същата от датата на увреждането до окончателното плащане и разноски,които съставляват сума в размер на  18278.26 лв.,ведно със законната лихва върху сумата 59 000 лв. ,начиная от  завеждането на иска -19.02.2014 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Т.Н.Т. да заплати на  ЗАД“Алианц България”АД гр.София сумата  5 286 лв. разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ:

НР