РЕШЕНИЕ

Разград

6.ІІІ.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

6.ІІІ.

2014

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Председател

Членове

№ 69

2014

гражданско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.463 ГПК.

Производството е образувано по жалба на ”НТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД, ЕИК****, гр.София, подадена в качеството му на взискател по изп.д. № 249/2013г. по описа на СИС към РРС, против предявеното му на 16.ХІІ.2013г. разпределение на събраните по изпълнителното дело суми .

С жалбата си, позовавайки се на допуснати от ДСИ нарушения по см. на чл.136 и чл.131, л.1, т.1 ЗЗД, моли за отмяна на обжалваното действие и за з връщане на делото с указания по редовността на дължимото в производството разпределение.

Уведомени за постъпилата против разпределението жалба, в законоустановения и предоставен им за това срок, останалите участници в производството по изп.д.№249/2013г., съответно ”Милениум-ДТ”ООД,ЕИК****, гр.Разград-длъжник и ОД на МВР-взискател, не депозират писмен отговор и не ангажират становище по допустимост и основателност жалбата.

В съответствие с предоставената му по см. на чл.436 ГПК възможност, ДСИ прилага мотиви за законосъобразност на обжалваното действие.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изп.д. №249/2013г. по описа на ДСИ при РРС . е образувано срещу ”Милениум-ДТ”ООД,ЕИК116539370 на 20.VІ.2013г., по молба на взискателя ”НТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД, за вземания по главница в размер на 79 543,24лв., дължима ведно със законна лихва изпълнение на Договор за инвестиционен кредит от 29.VІІ.2010г., вземане по обезщетение за забава на главницата в размер на 6 400,43лв., 303,24лв. договорно дължима такса по управление на кредита, 1 724,94лв. съдебни разноски и 1 412, 47лв. юрисконсултско възнаграждение. Размерът, характера и изискуемостта на вземанията са удостоверени с приложен към молбата на взискателя изп.лист №../21.V.2013г. издаден по реда на чл.417ГПК в образуваното срещу длъжника заповедно производство по ч.гр.д.№751/2013г. по описа на РРС.

На 22.Х.2013г., по молба на ОД на МВР Разград, срещу ”Милениум-ДТ”ООД на производство пред ДСИ при РРС е образувано изп.д.№366/2013г. за вземане по главница размер на 226,81лв., дължима ведно със законна лихва в изпълнение на Договор за охрана със СОД №1957/19.ХІІ.2012г., вземане по обезщетение за забава на главницата в размер на 10,81лв., 25,00лв. съдебни разноски и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение. Размерът, характера и изискуемостта на вземанията са удостоверени с приложен към молбата на взискателя изп.лист №../131.ІХ.2013г. и Заповед за незабавно изпълнение №2459/13.ІХ.2013г., издадени по реда на чл.417ГПК в образуваното срещу длъжника заповедно производство по ч.гр.д.№1493/2013г. по описа на РРС.

С молба вх.№1699/12.ХІ.2013., ОД на МВР-Разград, в качеството си на взисктел по второто по реда си образувано срещу длъжника ”Милениум-ДТ”ООД изпълнително производство, сезира ДСИ с искане за присъединяването му към вече образуваното и висящо му на производство изп.д.№249/2013г.

Със своя резолюция, положена ръкописно върху лицевата страна на молба вх.№1699, на 13.ХІ.2013г. ДСИ присъединява двете дела под номера на първото образувано по време №249/2013г.

Дотук изложеното сочи на редовно предприети от ДСИ действия по присъединяване на кредитор в образуваното по молбата на жалбоподателя изп.д.№249/2013г. Спазени са специалните изисквания на чл.456ГПК- присъединилият се кредитор е подал молба и е удостоверил качеството си на кредитор с изискуемо вземане по отношение на конституирания в производството по изп.д.№249/2013г. длъжник. Изложеното дотук, сочи на неоснователност на повдигнатото от жалбоподателя по п.І от жалбата възражение за незаконоъобразност на действията на ДСИ по разпределение на събраните в изп. производство суми.

По делото е безспорно установено, че вземането на взискателя ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД е обезпечено с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собствен на трето по отношение на кредитния договор лице(вж. на л.42 раздел ІІ от Нот.акт №78/2.VІІІ.2010г. по нот.д.№195/2010г. по опис на нотариус Костов, рег.№282 и р-н на действие при РРС). Срещу същия, в съответствие с изискванията на чл.483 и сл.ГПК ДСИ е насочил действия на принудително изпълнение, включително и с изнасянето му на публична продан в периода 11.Х.-11.ХІ.2013г. на 12.ХІ.2013г. проданта е приключил с обявяването на спечелилия търга наддавач за купувач на имота и с влязло в сила Постановление от 2.ХІІ.2013г. за възлагане на имота върху купувача. Внесена е обявената и дължима за закупуването на имота сума от 52 550,00лв.

От приложения на л. 157 от изп.д. протокол е видно, че на 16. ХІІ.2013г. ДСИ е извършил разпределение на постъпилата по делото сума от 57 100,00лв.. Съдебният изпълнител е извършил разпределението при хипотезата на чл.460ГПК. Съгласно надлежно връчените им за това съобщения, протоколът за разпределение е бил предявен на страните в производството на 16. ХІІ.2013г. Считано от тази дата, представеният за обжалването му тридневен срок изтича на 19.ХІІ.2013г. – четвъртък, присъствен ден. Процесната жалба е входирана в регистъра на ДСИ на 19.ХІІ.2013г.

Въз основа на така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Като подадена в срок, от притежаващо качеството на взискател в изпълнителното производство лице, и срещу подлежащо на обжалване по см. на чл.463ГПК действие на съдебен изпълнител, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, на посочените в п.ІІ и п.ІІІ съображения, е основателна.

От материалите по делото се следва за безспорно установено, че събраната по делото сума е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на кредиторите изцяло. Обстоятелство, предпоставящо извършването на разпределението по предвидения в чл.460 ГПК ред, целящ удовлетворяване на вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване. Разпоредбата на чл.136 ЗЗД дефинира, кои вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение в поредност, задължителна за сезирания с разпределението съдебен изпълнител.

Текстът на чл. 136, т. 1 ЗЗД предвижда, че с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Формулировката въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски, което изключва тезата, че в този ред се вписват всички разноски на всички взискатели. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се ползуват и останалите взискатели.

Цитираната разпоредба касае разноски, които ползват и останалите кредитори. В конкретния случай, продажбата на процесния имот на длъжника е извършена по настоящото изпълнително дело, а разноските за принудителното изпълнение по този имот, включващи такси за възбрана и опис са доказано направени от жалбоподателя. При това положение, очевидно е, че направените от жалбоподателя разноски ползват останалите кредитори и са привилегировано вземане, съгласно чл. 136 от ЗЗД.

Вярно е, че според разпоредбата на чл. 457 ГПК, присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, но това касае процесуалните възможности и положението на присъединения взискател в изпълнителното производство, а не и законово предвидения ред за удовлетворяване на вземанията им. Нормата на чл. 136, т. 1 ЗЗД не е в противоречие с този текст.

От съдържимото се в обжалвания протокол за разпределение на събраните по делото суми не става ясно, как ДСИ е формирал размера на дължимите се в полза на присъединения взискател разноски, с какъв произход са те и кое определя удовлетворяването им като привилегировано вземане от втори ред. От доказателствата по делото се следва за установено, че присъединилият се взискател е направил разноски за образуване на изп. производство и за присъединяването му като взискател във вече образуваното такова под №249/2013г. на СИС при РРС. Като такива те не подлежат на предпочтително удовлетворяване по реда на чл.136 , ал.1, т.1 и не сочат на размера, до който ДСИ е извършил разпределение за удовлетворяването им.

Съдът намира, че в противоречие с изискванията на чл.136 ЗЗД, ДСИ е посочил като подлежащи на удовлетворяване от първи ред вземанията на РРС за държавни такси. Основателно е възражението на жалбоподателя и досежно неправилно определеният им размер. Държавните такси по чл. 30 и чл. 38 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК са определени в абсолютен размер и не следва да бъде включвана в първи ред на разпределението, тъй като това са такси за образуване на изпълнителните дела и такси за присъединяване на останалите кредитори и в случая важи общото правило на чл. 79, ал.2 ГПК, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателите, същите се събират от длъжника.

Същите правни доводи се следват и по отношение на дължимата по реда на чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса. Същата се определя пропорционално и съгласно разпоредбата на чл. 56 от Тарифата, не е вносима от взискателя предварително като разноски по делото. Т.е., тя не е вземане, подлежащо на удовлетворяване от ред първи по см. на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.

Като извършено противно на определения за това ред, разпределението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ЧСИ за повторното му извършване при спазване предвидената в материалния закон поредност.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА разпределение от 16.ХІІ.2013г. на събраните по изп.д. № 249/2013г. по описа ДСИ при РРС суми и

Връща делото на ДСИ при РРС за извършване на ново разпределение на сумата от 57 100,00лв., постъпила от продажба на описания недвижим имот и определяне на съразмерните части на вземанията на взискателите по съображения, изложени в съобразителната част на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ГО/ЛС