Р Е Ш Е Н И Е № 50
Гр. Разград, 11. 04. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Доротея
Иванова
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 70 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 356/ 19. 12. 2013 г. по гр. д. №
1712/13 г. по описа на РРС е възстановена запазената част на В. Т. У. – З. от
наследството на С. В. У. по предявения от нея иск срещу П.Т.У. с правно
основание чл. 30 от ЗН, накърняването на която част е с 22 426, 67 лв.,
като на осн. чл. 30 във вр. с чл. 34 от ЗН е намалено до размера на 22 4261 67/
60 000 ид. части, извършеното с нот. акт № 14, т. 5, рег. № 7894, дело №
724/ 28. 10. 2010 г. на нотариус с рег. № 378
на НК, дарение на недвижим имот, извършено от С. В. У. в полза на П.Т.У..
Отхвърлен е предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК от В.У. против П.Т.У.
за установяване, че ищецът е собственик на подробно описаните земеделски земи,
находящи се в землището на с. Г. И., общ. И., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение П.У. е осъден да заплати на В.У. сумата 1 497, 65 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковите
претенции, а В. У. – З. е осъдена да заплати на П.У. сумата 531, 17 лв.
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. С Решение № 482/ 10. 02. 2014 г. по същото дело е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в горното решение, като е постановено в диспозитива
на решението текста „намалява до размера на 22 426.67/60 000 идеални
части”
да се чете „намалява с 22 426.67/60 000 идеални
части” и навсякъде в решението, относно имота нива, находяща се в местността „Х. Е.”, трета категория, съставляваща имот с №
017024, площта „19.647 дка” да се чете „19.467 дка” и относно имота нива,
находяща се в местността „Г. Д.”, четвърта категория, площта „56.896 дка” да се чете „43.970 дка”, а
„№060062” да се чете „061062”. Със същото решение е допълнено Решение № 356/
19. 12. 13 г. по делото, което е предмет на настоящата въззивна жалба, като
съдът е постановил, че отхвърля предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК
от В.Т.У. против П.Т.У. за установяване в отношенията между страните, че ищцата
е собственик на недвижим имот: нива с площ от 6.896 дка, находяща се в м. „А. Г.”, четвърта категория, съставляваща имот №
067032 по плана за земеразделяне на с. Г. И., като неоснователен и недоказан.
Недоволна от решението
е останала В.Т.У.. Жалбоподателката твърди,
че решението в частта, относно възстановяване на запазената й част е
неправилно, а в частта относно установителния иск е недопустимо. Излагат се доводи,
че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на
събраните по делото доказателства и на закона.
Депозиран
е писмен отговор на жалбата от въззиваемия П.Т.У.. В съдебно заседание повереникът
му заявява становище, че оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да
бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че страните по делото са законни наследници, като нейни деца на С.
В. У., починала на 22. 07. 2011 г. Приживе същата е станала собственик заедно с
Т. П. У. в режим на СИО на апартамент № 8, находящ се в *** – самостоятелен обект с идентификатор 61710.505.547.2.8 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Разград. На 28. 10. 2010 г. с нот. акт за дарение № 14, т. 5, рег. №
7894, дело № 724 /2010 г. на нотариус Р. И.. С. У. е дарила на ответника П.Т.У.
собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху същия недвижим
имот.
С. В. У. е била собственик на недвижими имоти –
земеделски земи, получени от нея въз основа на Договор за доброволна делба №
73/ 19. 11. 1999г. , вписан на 09. 11. 1999 г. , т. 5 в Службата по вписванията
гр. Исперих: ливада с площ от 1. 997 дка в м.
„К.”, имот № 007006 по плана за земеразделяне
на с. Г. И.; нива с площ от 19, 468 дка в м. „Х. Е.”, имот № 017024 по плана за земеразделяне
на с. Голям извор; нива с площ от 43, 970 дка в м. „Г. Г.”, имот № 061062 по плана за земеразделяне на с. Г. И.. С Решение № 19/ 28. 02. 2010 г. по гр. д. № 104/ 06 г. РС И. на С. У. е поставена в дял при
съдебна делба нива с площ от 6, 896 дка в м. „А. Г.”, имот № 067032 по плана за земеразделяне на с. Г. И..
С нот. акт № 102, т. 4, рег. № 7118, дело № 890/ 08. 11.
2010 г. на нотариус Р. А. наследодателката У. е дарила така описаните четири имота - земеделски земи
на ответника П.У..
Няма спор между страните, че техният починал баща Т. П. У. е притежавал правото на собственост върху парцел VІІ – 211 в кв. 50 и
парцел № VІІІ-210, 211 в кв. 50 по регулационния план на с. Г. И. от 1983 г.
От описаните по-горе имоти е формирана наследствената
маса, според изискването на чл. 31 от ЗН и по делото е била назначена
съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за цената на включените недвижими
имоти, която е в размер на 68 600 лв. Съгл. чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената
част на ищцата от наследството е 1/3 и възлиза на 22 866, 67 лв., а след приспадане на сумата 440 лв., което
представлява стойността на 1/2 от имотите на наследодателката, с които не се е
разпоредила в полза на ответника /двата парцела в с. Голям извор, останали по
наследство от техния баща/, запазената част на ищцата е на стойност
22 426, 67 лв. и с този размер следва да бъдат намалени даренията за
възстановяване на запазената част на ищцата.
След като общия наследодател на страните е дарил на
ответника пет недвижими имота, съгл. чл. 34 от ЗН , намалението се извършва по
избор на лицето в дадения му от съда срок. Необосновано е възражението на
жалбоподателя, изложено във въззивната жалба, че районният съд неправилно е
уважил направения избор от ответника от кой имот от дарените да се извърши намалението.
Трайна, непротиворечива е практиката на съдилищата, вкл. и формираната такава
по чл. 290 от ГПК, на която се е позовал и районния съд, че правото
на избор на надарения е закрепено в закона и съдът не може, без да извърши
процедурата по чл. 34 от ЗН, направо да пристъпи към
намаление на дарението по свое усмотрение. В случая ответникът е поискал
възстановяването на запазената част да се извърши от дарението на апартамента, находящ се в *** с нот. акт за дарение
№ 14, т. 5, рег. № 7894, дело № 724 /2010 г. на нотариус Р. И.. Въз основа на това, законосъобразно е възстановена запазената част от
наследството на ищцата, накърнена с 22 426, 67 лв. , а намалението
е извършено по реда на чл. 34 от ЗН, като е отчетен от съда направения от ответника избор.
С влязло в сила Решение от 29. 01. 2013 г. по в. гр. д. №
316/ 2012 г. по описа на РОС е прието, че ищцата е предявила положителен
установителен иск за собственост по отношение земеделските земи, предмет на
извършеното дарение с нот. акт № 102, т. 4, рег. № 7118, дело № 890/ 08. 11.
2010 г. на нотариус Р. А. и районният съд, съгл. чл. 298 от ГПК го е разгледал. Неправилно районният
съд е отхвърлил иска по същество, като неоснователен и недоказан, тъй като този
иск, според въззивната инстанция в
настоящия състав, е процесуално недопустим. Ищцата е предявила против ответника
конститутивен иск по чл. 30 от ЗН и с разрешаването на спора по него, при
уважаването му настъпва поисканата правна промяна. С оглед на това, предявения
установителен иск е лишен от правен интерес, поради което производството по
него следва да бъде прекратено. Обжалваното решение в тази част следва да бъде
обезсилено. Макар, че с първоинстанционното решение иска е отхвърлен по
същество, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се дължат разноски и при
прекратяване на делото, поради което като краен резултат решението на районния
съд по отношение на разноските, които ищцата следва да заплати на ответника,
съразмерно с уважената част от иска е правилно.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 356/ 19. 12. 2013 г. по гр. д. №
1712/13 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК от В.У. против П.Т.У. за
установяване, че ищцата е
собственик на земеделски земи : ливада с площ от 1. 997 дка
в м. „К.”, имот № 007006 по плана за земеразделяне на с. Г. И.; нива с площ от 19, 468 дка в м. „Х. Екинлик”, имот № 017024 по плана за земеразделяне на с. Г. И.; нива от 56, 896 дка, находяща се в м. „Г. Г.”, съставляваща имот № 060062 по плана за земеразделяне на с. Г. И.,като
неоснователен и недоказан, като процесуално недопустимо
и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 356/ 19. 12. 2013 г. по гр. д. № 1712/13 г. по описа на РС Разград в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
MH
2.