РЕШЕНИЕ № 74

Гр. Разград 12.05.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 75 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 121 / 21.11.2013 г. постановено по гр. д. № 12 / 2013 г. РС - Исперих приел за установено по отношение на “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна, че С. В. К. *** не дължи сумата 1516.94 лв. за начислена корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност ел. енергия за периода от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г., на обект в гр. Исперих, с клиентски № 1500046032 и абонатен № 04066205089.

Недоволен ищеца „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД гр. Варна, ЕИК 103533691 обжалва решението като неправилно и необосновано. На първо място счита, че постановеното решение е недопустимо, тъй като за ищцата липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за сума, която тя вече е платила на ответното дружество, въз основа на сключен между страните споразумителен протокол. В условията на алтернативност въззивника счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и в размер със събраните по делото доказателства. Твърди, че за ответното дружество са налице законни основания за извършване на корекционна процедура. В заключение се отправя молба за обезсилване на решението и прекартяване на производството или за отмяна на решението и отхвърляне на пердявения иск.

Въззиваемата страна С. В. К. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна, подадена чрез Адвокатско дружество “ Басаров и Гонов “ гр. Варна, против Определение от 06.01.2014 г. постановено на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК по гр. д. № 12 / 2013 г. по описа на РС - Исперих, с което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна е осъдено да заплати на ищцата С.В.К. сумата 460.66 лв., представляваща разноски по делото, включващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. С влязло в сила Определение № 198 / 03.04.2014 г. производството по частната жалба е прекратено, поради недопустомст на жалбата, като подадена от лице без представителна власт.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника на изложените в жалбата основания и искания.

Въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

В депозираната от ищцата искова молба, същото сочи, че е потребител на ел. енергия с клиентски номер 1800046032, абонатен номер 04066205089, на адрес ***. Жилищната сграда на този адрес получила по наследство от баща си, който починал на 06.07.2010 г. Другият собственик по наследство бил брата на ищцата, който живеел преимуществено извън страната. Идвал си лятно време и отсядал в същото жилище. На 07.06.2012 г. служители на ответното дружество извършили проверка на монтираното на фасадата на къщата ел. табло. За проверката съставили Констативен протокол № 0043017, в който отразили, че абоната се прикачил неправомерно към мрежата, преди СТИ,. Без да е издадена справка за корекция за неточно измерване на ел. енергия и без да е уведомена писмено е извършено от ответното дружество преизчисляване на ползваните количества ел. енергия. При посещение за плащане в ответното дружество, оттам била уведомена, че дължи сумата 1516.54 лв.. за да не й бъде спряно подаването на ел. енергия внесла веднъж 400.00 лв. и втори път 280.00 лв., като останала за плащане сумата 836.54 лв. Поради липсата на възможност за плащане на цялата сума подписала с ответното дружество споразумителен протокол № ДР 10524 / 09.08.2012 г. за разсрочено плащане на сумата 836.54 лв. В исковата молба се сочи, че предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК и се иска да бъде признато по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата 1516.54 лв., представляваща корекция на употребена,неотчетена и неплатена стройност на ел. енергия за периода от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г., на обект в гр. Исперих, с клиентски № 1500046032 и абонатен № 04066205089. Към исковата молба е приложен цитирания споразумителен протокол. Видно от същия ищцата се задължила за заплати не ответното дружество сумата 836.54 лв., представляваща задължение за консумирана ел. енергия, натрупана за периода 11.12.2011 г. – 07.06.2012 г. и начислени към него лихви, на пет равни месечни вноски от по 167.35 лв., като вноските се заплащат всеки месец на 27 число, считано от 27.08.2012 г. до 27.12.2012 г.

Пред въззивната инстанция бе приета представена от ответното дружество Справка за платени и неплетени фактури за клиентски номер 1800083321 – С.В.К.. Видно от справката в периода 27.08.2012 г. – 27.12.2012 г. С.К. е извършила пет плащания към ответното дружество от по 167.29 лв.

При тези обстоятелства въззивната инстанция, че предявеният от ищцата иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на ответното дружество в размер на 1516.54 лв., представляващо корекция на употребена,неотчетена и неплатена стройност на ел. енергия за периода от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г., на обект в гр. Исперих, с клиентски № 1500046032 и абонатен № 04066205089, е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като посредством предявяването му ищеца няма да постигне целената защита, каквато би постигнал с предявяването на осъдителен иск за връщане н платената от него на ответното дружество сума. По делото е безспорно установено, че преди предявяване на иска – 09.01.2013 г. ищцата е изплатила на ответното дружество цялата сума – предмет на предявения от нея установителен иск. Съгласно чл. 269 от ГПН въззивният съд следи служебно за допустимостта на предявените искове, дори и при липсва на възражения от ответната страна. В случая ответната страна изрично се позовава на недопустимост на предявения иск още с отговора на исковата молба. На основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, недопустимото съдебно решение следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция, а производството по делото прекратено.

На обезсилване подлежи и Определение от 06.01.2014 г. постановено по гр. д. № 12 / 2013 г. по описа на РС - Исперих, с което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна е осъдено да заплати на ищцата С.В.К. сумата 460.66 лв., представляваща разноски по делото, включващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, независимо, че въззивното производство по частната жалба бе прекратено, тъй като това определение се явява допълващо подлежащото на обезсилване решение.

С оглед изхода на делото на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 691.00 лв.

Направените от ищцата разноски за първата инстанция следва да останат за нейна сметка.

Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 121 / 21.11.2013 г. постановено по гр. д. № 12 / 2013 г. по описа на РС – Исперих, с което прието за установено по отношение на “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна, че С. В. К. *** не дължи сумата 1516.94 лв., представляваща начислена корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия за периода от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г., на обект в гр. Исперих, с клиентски № 1500046032 и абонатен № 04066205089 и допълващото го Определение от 06.01.2014 г. постановено по гр. д. № 12 / 2013 г. по описа на РС - Исперих, с което, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна е осъдено да заплати на ищцата С.В.К. сумата 460.66 лв., представляваща разноски по делото, включващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 75 / 2014 г. п описа на ОС – Разград.

ОСЪЖДА С.В.К. ***, ЕГН ********** да заплати на “ Енерго-Про Продажби ” АД гр. Варна, ЕК 103533691, сумата 691.00 лв. / шестстотин деветдесет и един лева /, представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ