РЕШЕНИЕ № 60

Гр. Разград 10.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 87 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от “ АГРО-ЛЕНД-РАЗГРАД “ ЕООД гр. Разград, представлявано от управител Н.Й.П., чрез адв. Милена Найденова, против Решение № 384 / 13.01.2014 г., постановено по гр. дело № 968 / 2013 г. РС – Разград, с което по отношение на “ АГРО-ЛЕНД-РАЗГРАД “ ЕООД гр. Разград е прието за установено, че М.М.Е. *** е собственик на поземлен имот – нива с площ от 8.100 дка, находяща се в землището на с. Трапище, обл. Разград, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС и е отхвърлен предявен насрещен иск от “ АГРО-ЛЕНД-РАЗГРАД “ ЕООД гр. Разград, против М.М.Е. за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението по отношение на същия имот. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че ищецът е придобил собственост върху процесният имот на оригинерно основание, като не отчел, че придобивната давност не се прилага служебно, а в случая ищецът се позовал на нея с предявяване на исковата молба, като правата установени по нея са непротивопоставими на ответника – купувач, който придобил собствеността върху процесният имот с нотариален акт, вписан преди исковата молба. Твърди се, че предварителният договор, на който се позовава ищеца е без предмет, тъй като липсва индивидуализация на имота. Свидетелските показания са неотносими, също поради липса на индивидуализация. Не е доказано субективното намерение за своене, след сключване на предварителния договор пред останалите сънаследници. Независимо от това, че обработвал имота през този период, това не означавало, че упражнявал владение върху имота по смисъла на чл. 68 от ЗС, тъй като осъзнавал, че държи чужд имот и се стремял към осъществяване на нотариална сделка. Съдът неправилно тълкувал ТР № 4 / 17.12.2012 г. Освен това в жалбата се сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът прекратил производството против останалите ответници, посочени първоначално от ищеца в исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният установителен иск и да бъде уважен предявеният насрещен иск.

Въззиваемият М.М.Е. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.

Процесуалният представител на въззиваемия М.Е. – адв. Ковалаков развива становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и същата е основана на събраните по делото доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението, че ищеца не е придобил правото на собственост върху процесният имот по давност, тъй като липсвал предмет на договора. По делото не е спорно, че ищеца и Р.Н.Т. са сключили Договора от 12.04.1998 г. Вярно е също така, че съгласно този договор не е индивидуализиран имота с граници, а е посочена само площта и местността. Това обаче няма съществено значение, тъй като при позоваването на придобивна давност не е необходимо да бъде доказан нито валиден предварителен, нито такъв окончателен договор. Страната която се позовава на придобивната давност следва да докаже единствено, че е установила владение върху имота, с продължителност десет години, през който срок тя, упражнявайки фактическата власт, е демонстрирала своето намерение за своене. Владението е фактическо състояние и не е задължително да се основава на договор / предварителен или окончателен /. Твърденията, че ищеца е бил държател, а не владелец на имота, не намират опора в събраните по делото доказателства. Разпитаните по делото свидетели дават категорични показания относно времето, когато ищеца е придобил владението върху имота, който знаят къден се намира и за тях не е проблем индивидуализацията му, тъй като бил насят с люцерна. Категорични са и в това, че през този период владението на ищеца не е било смущавано или прекъсвано, както и че владее имота като свой, защото го е купил е платил цялата цена. От нито една част от показанията на свидетелите не може да се извлече извод, че ищеца е бил държатал на имота. Желанието на ищеца за сключване на окончателен договор не променя намерението му за своене на имота. Това намерение съществува у него още от момента на придобиване на владението върху имота през 1998 г. Цената за имота е платена от ищеца в цялост при получаване на владението върху имота.

Поначало правото на собственост не се погасява поради това, че не е упражнявано от притежателя му. Съгласно чл. 99 от ЗС то може да бъде загубено, ако собственика го отчужди, ако се откаже от него по съответния ред или ако друг го придобие на оригинерно основание, каквото е придобивната давност. Съгласно изложените по горе съображения правото на собственост върху процесният имот е придобито по давност от ищеца още през 2008 г. Така към момента на сключване на сделката между Р.Т. и ответника, първата вече не е била собственик на имота и действията й по сключване на нотариален акт за продажбата му на ответника, не могат да породят транслативен ефект. При това положение твърдението на ответника, че придобил собствеността на деривативно основание се явява неоснователно и недоказано. Така соченото от ответника основание за придобиване на собствеността върху процесният имот не може да се конкурира с основанието на ищеца, който придобил собствеността на оригинерно основание.

Фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС не включва задължително снабдяване на собственика с констативен нотариален акт. Съгласно т. 2 от ТР № 4 / 2012 г. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическият състав придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС, а процесуално средство на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на установеният в закона срок. Това означава, че при спор вещното право на собственика може да бъде зачетено само ако той се е позовал на давността. Позоваването на давността може да стане или чрез снабдяване нотариален акт по обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца собственически иск. В случая ищеца се позовава на изтекла придобивна давност чрез предявяване на иск, както чрез възражение по предявения насрещен иск. Ищеца е бил принуден да се позове на придобивната давност чрез предявяване на иск, вследствие действията на Р.Т. и ответника.

Съображенията относно вписването на исковата молба и на нотариалният акт за покупко –продажба в случая са без значение, тъй като разпоредбата на чл. 113 от ЗС не намира приложение.

Страните по делото са ясни и те за правилно определени от първоинстанционният съд. В това отношение съдът се е произнесъл с влязло в сила определение.

Относно предявеният насрещен иск на правно основание чл. 108 от ЗС, решението също се явява правилно и законосъобразно.

Ревандикаационният иск е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани от една страна с установяване правото на собственост на ищеца върху процесният имот, а от друга страна с упражняване върху същият имот на фактическа власт без правно основание от страна на ответника. В чл. 108 от ЗС е предвидено наличието на кумулативни предпоставки за уважаване на иска- ищеца да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже основанието на което владее или държи имота. В случая ищеца не доказва, че е собственик на имота, с оглед на уважаване на предявения от ищеца иск. От това следва имота се владее от собственика му , който в случая е ищеца.

При тези обстоятелства, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото сторените от въззивника разноски за въззивното производство следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 384 / 13.01.2014 г., постановено по гр. дело № 968 / 2013 г. РС – Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ