РЕШЕНИЕ

 

…
 

Разград
 
 


29.ІV.2014г.
 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              съд                                                                                   

14.ІV.
 

2014
 
На                                                                                                                                  Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
 
В публично заседание в следния състав:

      РАЯ ЙОНЧЕВА

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 
                                                                                Председател

                                                                                 Членове

Небенур Реджебова
 
                                                   

Секретар

    №    89
 

2014
 

                в. гр.
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                 дело                                            по описа за                                  година.

За да се произнесе, съобрази следното:

 

  С Решение №3/23. І.2014г., постановено по   гр.д.№642по описа му за 2013г. , РРС е уважил предявения от  А.М. против Ю.Ч.  и А.Ч. иск, като  на осн.  чл.87, ал.3 ЗЗД е развалил договор за прехвърляне собственост върху недвижим имот, сключен приживе с   наследодателката им  с нот.акт №181/4.Х.1995г. по н.д.№2213/1995г. по описа на РРС, поради неизпълнение на насрещно поетото задължение    за гледане и издръжка на прехвърителите по договора.

Недоволни от така постановеното решение, ответниците Ю.Ч.  и А.Ч. обжалват същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания и в условията на алтернативност, молят за отмяната му в цялост и отхвърляне на иска като недоказан, респ. за отмяната му в размера над 4/6ид.ч., до размера на които считат, че ищецът материализира право на собственост върху процесния имот.   

     При редовност на призоваването не се явяват в нароченото по същество на жабата им с.з. Чрез процесуалният  си представител по пълномощие-адв.Хамдиев, заявяват че поддържат възраженията по жалбата. Претендират направените по делото  разноски.

Лично и чрез повереника си, въззиваемата оспорва  жалбата като неоснователна и  моли съда да остави решението на РРС в сила, като правилно, обосновано и законосъобразно.

 Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата допустима.

 Разгледана по същество е частично основателна.

   В единството си от обстоятелствена част и петитум, подадената от въззиваемия искова молба не внася съмнение относно вида на търсената от него  защита като такава по чл.87(3)ЗЗД. Първоинстанционният съд е бил редовно и допустимо сезиран   с иск за   разваляне на сключения  с Нот.акт №181/4.Х.1995г.(л.4)  договор, по силата на който ищецът и съпругата му А. М.  са се разпоредили по време на брака си с правото си на собственост, върху  притежавания в  СИО недвижим имот, в полза на дъщеря си Б. А.Ч. срещу  насрещно поето от последната, по време на брака й с жалбоподателя Ю.Ч. задължение за пожизненото  им обгрижване и издръжка. В обстоятелствена част на молбата, относимо към волеизявената в петитум защита, ищецът се е позовал на неизпълнение от страна на приобретателите на дължимите към него, както   и приживе към съпругата му,  грижи и издръжка.

  Решението се явява постановено по един редовен от формална страна иск, при правилно дадена му от първоинстанционния съд правна квалификация. В този смисъл то е един допустимо постановен,  по същество на действително търсената с иска правна защита, съдебен акт. Делото е изяснено от фактическа страна с допустими по см. на ГПК и своевременно депозирани  по делото доказателства.  

                  Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото обосновават следните фактически изводи:

                    По делото не се спори, че по време на брака си, въззиваемият А.М.  и починалата на 1.V.2010г. А. М. са притежавали в СИО право на собственост върху процесния имот, индивидуализиран като дворно място от 745кв.м. и построените в него жилищна сграда и гараж, за който в кв.36 по плана на гр.Лозница е отреден урегулиран ПИ ІІІ-336.

                    От доказателствата е видно, че смъртта на А. М. респ. откриването на останалото след смъртта й наследство, са настъпили при действието на СК, съгласно който преживелият съпруг наследява  починалия по отношение на придобитото в СИО имущество.

                      От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че качеството си на такива по отношение на починалата на 1.V.2010г. А. М. легитимират – ищецът,  като неин преживял я съпруг и двете им пълнолетни дъщери – Хатидже Насуфова и Б. Ч..

                       Б. Ч. почива на 27.І.2013г. и оставя за свои единствени преки наследници по закон жалбоподателите, съответно неин преживял я съпруг и пълнолетен син.

                    По делото е безспорно установено, че приживе и по време на брака си с жалбоподателя Юмер Ч., Б. Ч. е придобила от родителите си правото на собственост върху процесния имот срещу насрещно поето към тях задължение за гледане и издръжка до края на живота им.  Така поетото задължение определя сключеният с нот.акт №181/1995г. като възмезден. От което и по правилото на чл.21 е сл.СК се следва, че собствеността върху имот е придобита в режим на СИО с жалбоподателя Ю.Ч. и при дължимо от него, в условията на солидарност изпълнение на поетите по договора задължения.  След смъртта й, по силата на наследственото правоприемство и в условията на солидарност задължен с обгрижването  и издръжката на въззиваемия с явява и жалбоподателят А.Ч..

                Депозираните по делото свидетелски показания установяват, че за известен период прехвърлителите и семейството на приобретателите са живеели съвместно в процесния имот. След 2000г., поради конфликт в отношенията между въззиваемия и жалбоподателя Ю.Ч.,  семейството на последния  напуснало имота и установило местоживеенето си при неговите родители.

              В периода 2007-2009г., след прекаран инсулт,  здравословното състояние на прехвърлителката А. М. се влошило и налагало почти ежедневното й обгрижване и медицинско обслужване.   Разпитаните по делото свидетели, с оглед позицията на ангажиралата ги в това им качество страна, следва условно да се разделят на две групи. Последователно и независимо един от друг в показанията си същите сочат,   че през този период и до смъртта й            ,дължимите  към прехвърлителката грижи са били полагани основно и преимуществено от приобретателката Б. Ч. – водела я на прегледи и лечение, осигурявайки й внимание и грижи по време на престоя й в болнично заведение, осигурявайки й храна.    Доказателства, от които да следва за установено, че такива грижи приживе към прехвърлителката са полагани и от жалбоподателя Ю.Ч. по делото не са ангажирани.

                След смъртта на прехвърлителката А. М., конфликтът  в отношенията между въззиваемия и жалбоподателя Ю. Ч. се задълбочил  в степен на пълно отчуждаване. Установено е по делото, че въззиваемият не е допускал близост с жалбоподателите, а след смъртта на дъщеря си   е демонстрирал  и явното си нежелание да бъде посещаван от тях в имота.  Същият е в доказано напреднала възрастта, обуславяща необходимост от подпомагането му при поддържане на домакинството и в осигуряване на необходимите му за ежедневието консумативи(храна, ел. енергия, вода).

               Поради отказа му да бъде обгрижван от жалбоподателите, последните преустановили посещенията си в дома му.    Поведение, което правилно и обосновано първоинстанционният съд е квалифицирал като неизпълнение на поетите по договора и придобити по наследство  задължения.                  

         Депозираните пред тази инстанция доказателства не дават основание на съда, да приеме различна от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, въз основа на която, правилно и обосновано е прието, че е налице неизпълнение на поетите от жалбоподателите задължения, даващо основание за разваляне на сключения с въззиваемия договор.

          Обстоятелството, че срещу придобиване на имота са поети задължения към прехвърлителите, определя процесния договор като възмезден. Договорната обвързаност между страните се явява обусловена от събитие, за което е неизвестно кога ще настъпи, но е изрично договорено. Обстоятелство, обуславящо алеаторността на договора, а от там и правото на кредитора да поиска развалянето му и  в случаите, когато по същия е било обективирано частично изпълнение на дължимото от страна на приобретателите. За да остане договорът в действие, т.е. за да не бъде развален поради пълно или частично неизпълнение, е необходимо срещу имота приобретателите  не само да са предлагали  изпълнение, но ежедневно, непрекъснато и непосредствено да са осъществявали  такова в договорения обем.

         По смисъла на чл. 128 ЗЗД поетото,  срещу придобиване на имота,   задължение   за гледане и издръжка на прехвърлителите е неделимо, както по отношение на прехвърлителите, така и във времето. То  има за предмет една продължителна, периодично дължима до края на живота на всеки от прехвърлителите  престация. Неизпълнението му за определени периоди от време, в отклонение от  договорения обем, само по отношение на някой от прехвърлителите или само от един от приобретателите, е основание за развалянето на договора в цялост. По делото по безспорен начин се установи, че в периода от 2007г. жалбоподателят Ю.Ч. не е престирал изпълнение на поетото по договора задължение за ежедневно обгрижване на въззиваемия и неговата съпруга, от каквото същите  обективно са се нуждаели предвид напредналата си възраст и влошено  здравословно състояние.

         Оспорвайки основателността на иска, на твърдяната по отношение на тях неизправност, жалбоподателите  противопоставят възражение за неоказвано им от въззиваемия съдействие по приемане на иначе  редовно престираните му по договора грижи.  

         Безспорно, че изпълнението по договора обуславя като необходимо съдействието на кредитора, при получаване на дължимите му се по същия гледане и издръжка. Годините, болестите и недъзите често се отразяват не само върху физическата възможност на прехвърлителите сами да се обслужват и обгрижват, но водят и до характерови изменения. Както се установява и в конкретния случай, с напредване на възрастта, въззиваемият  е демонстрирал явното си нежелание да допуска съпругът на починалата си дъщеря в имота. Това негово поведение обаче не освобождава приобретателите   от дължимите се към него грижи. То влиза в рисковете, които са поели със сключването на договора.  В обема на дължимото   по договора се включва и преценката им за неприятностите, с които е свързано изпълнението му  и провокацията към такива от страна на прехвърлителя, предвид настъпилите с възрастта изменения в характера му.

        При недаване на съдействие от страна на въззиваемия в качеството му на кредитор, жалбоподателите  не се освобождават от задължението си по договора. Неприемането от страна на прехвърлителя на престираните от приобретателя грижи освобождава длъжника - приобретател само от отговорност за забавено изпълнение, но не отменя неговото договорно задължение за гледане. От което и поради алеаторния характер на договора, респ. неделимостта на поетото със сключването му задължение,  от правна страна следва да се приеме, че с обективираното   неизпълнение   на ежедневно дължимите към въззиваемия  и приживе на съпругата му грижи, жалбоподателят Ю.Ч.  са  е  поставил в качеството на неизправна по договора страна. Поведение, обвързващо го  с визираните в чл.87(3)ЗЗД последици.   

       При положение, че въззиваемият не е приемал  предлаганите му от жалбоподателите грижи, храна и парични средства, за да бъдат  изправна страна, последните е трябвало НЕЗАБАВНО да поискат от районния съд да трансформира задълженията им  по договора от натурални в парични и редовно, ежемесечно да превеждат по сметка на кредитора определената от съда сума. В този смисъл са тълкувателни решения № 96/66 г. и 30/81 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. Доказателства за предприето в този смисъл поведение, жалбоподателите не ангажират. 

        При правилно докладвани от  фактическа страна обстоятелства, доколкото от същите се следва, че към момента на извършената с процесния имот сделка на разпореждане, същият е бил в СИО на прехвърлителите, а не индивидуална собственост на въззиваемия, първоинстанционният съд е възвел несъответни им от правна страна изводи досежно обема, до който последният легитимира права за  разваляне на договора. От обстоятелствата, на които въззиваемият позовава иска си, се следва, че същият претендира разваляне на договора в пълния му обем поради   неизпълнение на поетите към него и приживе към съпругата му, задължения за гледане и издръжка.  

 

 

 

Задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по характер, така и поради намерението на страните, когато задължението е поето към повече от едно лице, без да е сторено разграничение във волята на страните как да се осъществява изпълнението на договора спрямо всеки един от прехвърлителите. Неделимите задължения предпоставят даването на дължимата престация на всички кредитори, поради което неизпълнението по отношение на дори един от тях може да доведе до разваляне на сделката. В случай на прекратяване на договора със смъртта на някой от прехвърлителите, задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга неделимостта на задълженията. От което и по аргумент на чл. 128, ал. 2 от ЗЗД, възниква правото за всеки от преживелите кредитори - наследници на починалия, освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив. Затова, със смъртта на прехвърлителката, нейните наследници, включително и съпругът й, придобиват правото да искат разваляне на договора поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния наследник права. В този смисъл се следва съобразяване на за9дължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и визираното в ТР№30/81г.ОСГК

 

  Поради всичко това, при безспорно установено неизпълнение на поетите към нея задължения от страна на  приобретателите на имота, въззиваемият е материално легитимиран  да иска развалянето му до размера на  своята прехвърлена част. Която, при проследяване на установяващите момента и способа на придобиване на имота доказателства, следва да се определи до размера на ¾  ид.ч. от същия, от които  2/4 ид.ч.  като съсобственик в СИО и до ¼ ид.ч. като наследник на останалият след смъртта на съпругата му  дял.

       Предвид изложеното, решението на РРС следва да бъде отменено в частта, с която сключеният между страните договор е бил развален в цялост. Развалянето му е основателно и се следва до размера на 3/4ид.ч. от имота, предмет на договора.

              Водим от горното и в условията на чл. 271 ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

                         ОТМЕНЯ Решение 3/23.І.2014г  по   гр.д.№642/2013г. по описа на  РРС като незаконосъобразно и необосновано В ЧАСТТА,  с която предявеният от    А.М. против Ю.Ч.  и А.Ч. иск за разваляне на сключен с   нот.акт №181/4.Х.1995г. по н.д.№2213/1995г. по описа на РРС договор за прехвърляне за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 745кв.м. и построените в него жилищна сграда и гараж, за който в кв.36 по плана на гр.Лозница е отреден урегулиран ПИ ІІІ-336 срещу задължение за гледане  и издръжка,  е уважен в размера над 3/4 идеални части от имота и вместо това ПОСТАНОВИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.М. против Ю.Ч.  и А.Ч.   иск за разваляне на договор за прехвърляне за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 745кв.м. и построените в него жилищна сграда и гараж, за който в кв.36 по плана на гр.Лозница е отреден урегулиран ПИ ІІІ-336 срещу задължение за гледане  и издръжка, сключен с   нот.акт №181/4.Х.1995г. по н.д.№2213/1995г. по описа на РРС ДО РАЗМЕРА на ¼ идеална част от имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

              ПОТВЪРЖДАВА Решение №3/23.І.2014г  по   гр.д.№642/2013г. по описа на  РРС в останалата част като правилно и законосъобразно.

               Осъжда А.М. да заплати на Ю.Ч.  и А.Ч. разноски в размер на 96,50лв.

                Осъжда Ю.Ч.  и А.Ч. да заплатят на А.М. разноски в размер на 225,00лв.

                 Допуска прихващане на насрещно дължимите се от страните разноски до размера на по-малкото вземане от 96,50лв.

               Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен  срок от връчването  му на страните.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.

 

 

 

СЛ