РЕШЕНИЕ № 62

Гр. Разград  07.05.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на седми април две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар: М.Н.                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 91 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         С Решение № 170 / 28.06.2014 г., постановено по гр. дело № 2130 / 2011 г. РС – Разград осъдил “ М. “ АД гр. Разград, представлявано от изпълнителен директор М. Д. М. да отстъпи собствеността и предаде владението на ТПК “ М. “ гр. Разград по отношение на следните движими вещи: счетоводна документация в 11 тома по години от 2000 г. до 2010 г.; данъчни фактури от 2000 г. – 9 кочана, от 2001 г. – 8 кочана, от 2004 г. – 4 кочана, от 2005 г. – 5 кочана, от 2006 г. – 1 кочан,от 2007 г. – 1 кочан; 1 бр. касова книга; 2 бр. нотариални актове - № 176 / 16.12.1994 г., т. 4, дело № 2623 / 94 г. на нотариус при РС – Разград и № 143 / 03.04.2009 г., т. 1, рег. № 1289, дело № 101 / 2009 г. на нотариус при РС – Разград; 1 р. приемо – предавателен протокол; 2 бр. печати; документация за данъчна регистрация и документи за регистрация по БУЛСТАТ; данъчни декларации, разпределени в папки по години от 2000 г. до 2007 г., и отхвърлил иска против “ М. “ АД гр. Разград за отстъпване собствеността и предаване на владението  на останалите, претендирани с исковата молба вещи, като недоказан, и отхвърлил изцяло иска, предявен срещу С.Д.П. за отстъпване собствеността и предаване на движими вещи, като недоказан.

         Недоволен ответника “ М. “ АД гр. Разград обжалва решението в осъдителната част. Счита, че първоинстанционният съд неправилно уважил иска, след като по делото било безспорно установено, че вещите се намират в помещение, ключ от което има бившият председател на ищцовата кооперация. В мотивите си съдът не посочил защо приема, че вещите се владеят от ответното дружество, а не от физическото лице – С.П. – бивш председател на ищцовата кооперация. Твърди се, че ищеца не доказал по делото наличието на едно от предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС, а именно веща да се намира във владение на ответника. Отправя се молба за отмяна на решението и отхвърляна на иска срещу първият ответник.

         Постъпил е отговор на въззивна жалба от С.Д.П., в който се сочи, че жалбата е допустима и основателна, тъй като движимите вещи не се намират във владение на ответното дружество и то не упражнява фактическа власт върху тях. Твърди се, че не било установено наличието на претендираните движими вещи в обективната действителност.

         Постъпила е и насрещна въззивна жалба от С.Д.П., против същото решение, с което е прието, че той държи процесните вещи от името и за сметка на “ М. “ АД гр. Разград. Твърди, че не държи претендираните движими вещи от името и за сметка на ответника “ М. “ АД гр. Разград. Отправя се молба за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове.

         Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника “ М. “ АД гр. Разград, на същите основания и със същите искания.

         Насрещната въззивна жалба се подържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника С.Д.П., на същите основания и със същите искания.

         В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия ТПК “ М. “ гр. Разград,  развива становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и същата е основана на събраните по делото доказателства.

         С исковата молба е предявен ревандикационен иск на правно основание чл. 108 от ЗС. Ревандикационният иск е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани от една страна с установяване правото на собственост на ищеца върху процесната вещ, а от друга страна с упражняване върху същата вещ на фактическа власт, без правно основание от страна на ответника. В чл. 108 от ЗС е предвидено наличието на кумулативни предпоставки за уважаване на иска - ищеца да притежава право на собственост върху веща, предмет на иска, веща да се намира във владение или държане на ответника, който да я владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите две предпоставки, а ответника следва да докаже  основанието на което владее или държи веща.

         В случая няма спор, че ищеца е собственик на претендираните вещи, представляващи негов архив и печат. По отношение на втората предпоставка, ответника  “ М. “ АД гр. Разград твърди, че процесните движими вещи не се намират в негово владение. Това твърдение се опровергава от събраните по делото доказателства. В писмо от 20.12.2011 г., изпратено от първия ответника до ищеца, се настоява за ускоряване приемането на счетоводна документация и архива на кооперацията. Никъде в писмото няма твърдение, че дружеството не държи счетоводна документация и архив на ищеца. В показанията си свидетелката Т. Д. – служителка на ищеца, сочи, че във връзка с приемане на документацията и архива посетила ответното дружество в края на 2011 г. Това посещение се потвърждава и от показанията на свидетелката М. Н. – служителка на ответното дружество, която сочи, че в периода от 12 до 16.12.2011 г. Т. Д. е посещавала ответното дружество. В показанията си Н. сочи, че представители на ищеца са идвали да приемат документация. Тя виждала членове на кооперацията да разнасят папки. Знаела, че архива е подреден в папки, подредени в отделни помещения, достъп до които обаче тя нямала, а такъв достъп имал председателя на ТПК “ М. “ Председател на ТПК “ М. “ към този момент е Г. Г., който очевидно няма достъп до архива. Н. твърди също така, че от 16.12.2011 г. представители на ищеца не са идвали  за приемане на документация. В показанията си Т. Д. сочи, че преди Коледа на 2011 г. посетила ответното дружество във връзка с получаване на архив. Това предаване се извършило за около четири – пет дни. Приемането и предаването се извършвало като бившият председател С.П. носел по една папка, , като служител на ответното дружество описвал съдържанието на папката в компютър на ответното дружество. През това време председателя на ищцовата кооперация стоял до свидетелката, която диктувала на служителка на ответното дружество съдържанието на всеки един от документите в папката. Така за тези четири – пет дни била описвана по една папка на ден. В съдебно заседание вещото лице сочи, че достъпа до помещението, където видял вещите, опасани от него, му осигурил ответника С.П.. Тези вещи се намирали в офис на ищцовата кооперация, находящ се в сграда на ответното дружество. Вещото лице не сочи в какво качество и на какво основание достъп до офиса на ищцовата кооперация е осигуряван от ответника С.П..

         При тези обстоятелства съдът приема, че по делото е доказано, че процесните вещи се намират във фактическа власт на ответното дружество, което ги владее без да има правно основание за това.  Крайният извод на въззивната инстанция, след обсъждане на събраните по делото доказателства, съвпада с крайният извод на първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В останалата част, като необжалвано същото е влязло в сила.          

         С оглед изхода на делото сторените от въззивника “ М. “ АД гр. Разград разноски за въззивното производство следва да останат за негова сметка.

         Воден от горното Разградският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170 / 28.06.2014 г., постановено по гр. дело № 2130 / 2011 г. РС – Разград, в частта, с която “ М. “ АД гр. Разград, представлявано от изпълнителен директор М. Д. М. е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на ТПК “ М. “ гр. Разград, по отношение на следните движими вещи: счетоводна документация в 11 тома по години от 2000 г. до 2010 г.; данъчни фактури от 2000 г. – 9 кочана, от 2001 г. – 8 кочана, от 2004 г. – 4 кочана, от 2005 г. – 5 кочана, от 2006 г. – 1 кочан,от 2007 г. – 1 кочан; 1 бр. касова книга; 2 бр. нотариални актове - № 176 / 16.12.1994 г., т. 4, дело № 2623 / 94 г. на нотариус при РС – Разград и № 143 / 03.04.2009 г., т. 1, рег. № 1289, дело № 101 / 2009 г. на нотариус при РС – Разград; 1 р. приемо – предавателен протокол; 2 бр. печати; документация за данъчна регистрация и документи за регистрация по БУЛСТАТ; данъчни декларации, разпределени в папки по години от 2000 г. до 2007 г.

         В останалата му част решението е влязло в сила.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на Р България.

 

                                                                           Председател:

 

                                                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                                  2.

        

МН