Р Е Ш Е Н И Е № 69
Гр. Разград, 24. 04. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание четиринадесети април през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2.. Валентина Димитрова
при секретаря Н. Реджебова
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 105 по описа за 2014
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от КСУДС „Лудогорие” гр.
Исперих чрез пълномощник против Решение № 181/ 07.
02. 2014 г. по гр. д. №
465/ 2013 г. по описа на РС Исперих, с което са уважени
предявените от Н.Х.А. искове против КСУДС „Лудогорие” гр. Исперих с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на Заповед № РД-41/ 27. 06. 13 г. на управителя на
КСУДС
„Лудогорие” гр. Исперих
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”, за възстановяване на преди заеманата
длъжност „социален работник екипен ръководител”, присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер
на 3986,
64 лв. и за присъдени разноски
по делото в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат
доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на закона, както и че при разглеждане
на делото са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който
излага съображения, относно нейната неоснователност. Изложени са
съображения за законосъобразност и правилност на атакуваното решение, въз основа
на които се иска потвърждаването
му, съответно оставяне на въззивната
жалба без уважение.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението
на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги
преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Обосновано районният
съд е приел, че наложеното от жалбоподателя дисциплинарно
наказание „Уволнение”, извършено със Заповед
№ РД-41/ 27.
06. 13 г. е незаконосъобразно.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищцата е заемала длъжността „възпитател” при ответника въз основа на трудов договор №
4/ 30. 07. 07 г. , а от 01. 02. 2011 г.
с допълнително споразумение е била назначена на длъжността „социален
работник екипен ръководител”. В трудовото досие на ищцата са приложени
формуляри за оценка на изпълнението на длъжността, според които за работата й
през 2011 г. е дадена много добра оценка за справяне с работата, а за периода
на оценяване 01. 11. 2012 г. до 31. 01. 13 г. е направена годишна оценка от
ръководителя, че изпълнението на възложената й работа надвишава изискванията.
Представен е констативен протокол за извършена проверка
на 16, 17 и 18. 05. 13 г. от комисия на ДАЗД. Посочено е, че по отношение на
ищцата е установено след разговор с деца, че е упражнила насилие спрямо детето
Н.
На 27. 06. 2013 г. е издадена от ответника процесната заповед, с което е наложено на ищцата
дисциплинарно наказание „Уволнение” за това, че на 28. 11. 12 г. е използвала
унизителни методи на възпитателно въздействие спрямо детето Н=, удряйки го неколкократно
по главата, за което работодателят узнал от извършената проверка от комисията
от ДАЗД, че не е уведомила управителя на комплекса за случая на влизане на
децата в порносайтове
на 06. 12. 12 г., че е упражнила физическо насилие над децата Е. С. и
И. И., с което е извършила нарушение на
трудовата дисциплина – чл. 187, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване
доброто име на предприятието и чл. 187, т. 10 от КТ – неизпълнение на други
трудови задължения. Наложеното наказание „уволнение” е и затова, според т. 2 от
заповедта, че на 10. 04. 2013 г. е изтрила файлове от работния компютър на екипа
без да уведоми или предупреди колегите си – нарушение на чл. 187, т. 7 от КТ –
неизпълнение на законните нареждания на работодателя и чл. 187, т. 10 от КТ
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Етичния кодекс на
работещите в комплекса.
От показанията на св. Крайчев и
Паскалев безспорно се установява, че ищцата е упражнила физическо насилие над
детето Н., каквото изложение се съдържа и в писмените обяснения, дадени от самото
дете. Обосновано районният съд е приел, че е установено и второто, извършено от
ищцата нарушение - че не е уведомила управителя на комплекса за случая на
влизане на децата в порносайтове на 06. 12. 12 г. На същата дата ищцата не е
била на работа, според присъствената книга, но според св. Дочева и Идриз е била в комплекса, явно в извън работно време.
Следва показанията на тези свидетелки да се считат за обективни, тъй като за
същите обстоятелства са изнесли информация в хода на проверката от ДАЗД, а не
са дадени само по конкретния трудов спор. Информация за такъв случай - че деца
от комплекса са влизали в порносайтове и че ищцата е
присъствала, когато това било установено се съдържа и в дадените от нея писмени
обяснения от 31. 05. 2013 г.
Нормата на чл. 189, ал.1 КТ
задължава дисциплинарно наказващия орган при определяне на дисциплинарното
наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189 КТ е
задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност
на наложеното дисциплинарно наказание. Постоянна
е съдебната практика, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно
наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя, като изложи своите фактически и
правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. Въззивния съд споделя извода на първостепенния съд, че
макар и да е събрал и оценил множество доказателства по двата случая – на 28.
11. 12 г. и на 06. 12. 12 г., описани в атакуваната заповед, оценката на
доказателствения материал е извършена от управителя на комплекса
незаконосъобразно, т.е. не може убедително да се приеме, че вменените
на ищцата две нарушения са с такава тежест, че да обосноват налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Както бе посочено и
по-горе, мотивите на районния съд, досежно тежестта
на всяко едно от двете вменени на ищцата
дисциплинарни нарушения, предвид обстоятелствата при които са извършени,
поведението на ищцата, както и че до момента на започване на дисциплинарната
процедура същата не е имала други нарушения на трудовата дисциплина, а напротив
е изпълнявала задълженията си на ниво над изискванията за длъжността се
споделят и на осн. чл. 272 ГПК въззивния съд препраща към тях, като счита за ненужно да
преповтаря.
По отношение на визираното в процесната
заповед нарушение, че ищцата е упражнила физическо насилие над децата Е. С. и
И. И., с което е извършила нарушение на
трудовата дисциплина – чл. 187, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване
доброто име на предприятието и чл. 187, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, въззивната инстанция споделя извода на
районния съд, че ответника не е посочил доказателства да са извършени, според
доказателствената тежест, която носи в процеса.
По отношение на четвъртото визирано в заповедта нарушение
- че на 10. 04. 2013 г. ищцата е изтрила файлове от работния компютър на екипа
без да уведоми или предупреди колегите си – нарушение на чл. 187, т. 7 от КТ –
неизпълнение на законните нареждания на работодателя и чл. 187, т. 10 от КТ
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Етичния кодекс на
работещите в комплекса, дисциплинарната отговорност на ищцата е погасена по
давност, поради изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ от
узнаване за извършеното нарушение до предприемане на действия за търсене на
дисциплинарна отговорност, което е станало на 12. 06. 13 г.
С оглед на това, че предявеният иск от ищцата с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е основателен и доказан, обосновано са
уважени от районния съд и предявените акцесорни
искове.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на събраните по делото доказателства,
което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен
извод,че предявените искове са
основателни, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил
много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението на районния
съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждние.
Воден от изложеното, Разградският окръжен
съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/ 07. 02. 2014 г. по гр. д. № 465/ 2013 г. по описа на
РС Исперих.
ОСЪЖДА КСУДС „Лудогорие” гр. Исперих, ул. „Васил Левски”
№ 72, ЕИК 0005058210265 да заплати на Н.Х.А. ***, ЕГН ********** сумата 200
лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР