Р
Е Ш Е Н И Е № 78
Гр. Разград, 07. 05. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2.
Лазар Мичев
при
секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 106
по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6/ 20. 01. 2014 г. по гр. д. № 189/ 2013 г. по описа на РС
Разград е уважен предявения срещу С.П.С. *** положителен установителен иск, че дължи сумата 854, 66 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.
11. 09 г. до 25. 06. 12 г. , ведно със законната лихва от 03. 12. 12 г. и 141,
53 лв. обезщетение за забава за периода
01. 01. 10 г. до 20. 11. 12 г. и 25 лв.
деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 2623/ 12 г. на РРС. Със същото решение е прекратено производството по иска за
установяване на задължението на ответника към ищеца за периода 26. 06. 12 г. до
16. 07. 12 г. С. е осъден да заплати на ищеца и сумата 225 лв. за направени по
делото разноски.
Недоволен от решението е останал С.П.С. и го обжалва в срок. Твърди,
че е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закони и че изложените от съда правни изводи не кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателят моли да бъде
отменено решението и да бъде постановено друго, с което въззивната инстанция да
отхвърли предявените срещу него искове, като неоснователни.
Въззиваемата страна „Топлофикация Разград” ЕАД гр. Разград оспорва жалбата,
като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Законосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят С.
дължи на въззиваемата страна сумата 854, 66 лв. за топлинна енергия и
обезщетение за забава в размер на 144, 47 лв. Безспорно е, че за времето от 01.
11. 2009 г. до 25. 06. 12 г. въззиваемия е доставял топлинна енергия от
топлопреносното дружество чрез абонатна станция № 180, захранваща имоти в ж.
бл. „Палма” , в който се намира и апартамента на жалбоподателя. Видно от
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, на жалбоподателя са начислени само суми за
ползвана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е обща част
на сградата, представляваща етажна собственост. Тези суми са задължителни за
всички етажни собственици от входа,
които са сключили договор с дружеството-въззиваема страна, съгл. чл. 143 от ЗЕ.
Договорна обвързаност между страните по делото съществува чрез сключен договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия, приети от „Топлофикация
Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/ 23. 01. 06 г. на ДКЕВР. Според чл.
66 от общите условия, същите са задължителни и за заварените потребители на
топлинна енергия към датата на влизането им в сила и се счита, че от тази дата
между тях и продавача има сключен договор. С Решение № 5 от 22.04.2010
г. на КС по к. д. № 15/2009 г. Конституционният съд е приел,
че
при съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички
обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда,
така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на
стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и
сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват условията, установени
за всички от действащото право, и това го изисква правовата държава. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост, не
може да се даде предвид характера на подобни сгради. В този смисъл и възражението на жалбоподателя, че не е потребител на
топлинна енергия, тъй като в жилището му няма отоплителни тела - радиатори е
неоснователно.
Според извършената проверка от вещото лице, начислената на жалбоподателя
ползвана от него топлинна енергия, която му е начислена само от загуба сградна
инсталация е съобразена с методиката, определена в Наредба № 2/ 28. 05. 2004 г.
/отм./ и Наредба № 16-334/ 06. 04. 07 г. Въззиваемата страна е представила и
справки, относно начина на начисляване на енергията.
Предвид изложеното, районният съд като е достигнал до аналогичните правни
изводи, е постановил обосновано и законосъобразно решение в обжалваната част,
което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл.
272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/ 20. 01. 2014 г. по гр. д. № 189/ 2013 г. по описа на Разградският районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ