РЕШЕНИЕ

62

Разград

27.VІ.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

2014

съд

28.ІV.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В публично заседание в следния състав: Председател

РАЯ ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове

Д.Г.

Секретар

№108

2014

в. гр.

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.253 и сл.ГПК.

С Решение №42/20.ІІ.2014г., постановено по гр.д.№1875 по описа му за 2013г., РРС е уважил изцяло исковете, предявени в условията на обективно и субективно съединяване от Н.Р. и Г.И. против М.А., О.О., Д.М. и Б.Б., като на осн. чл.45 ЗЗД е осъдил ответниците в условията на солидарна отговорност да заплатят обезщетение за виновно и противоправно причинените им на 5.V.2013г. неимуществени вреди, съответно в размера на 15 000,00лв. за първия и в размер на 5 000,00лв. за втория, ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Недоволни от постановеното решение, ответниците обжалват същото като незаконосъобразно в частта, с която съдът е приел за доказано дължимо се в полза на ищеца Р. обезщетение в размера над 2 500,00лв. и в частта, с която по отношение на ищеца И. е прието за доказано дължимо се обезщетение в размера над 1500,00лв. Атакувайки размера на присъденото в полза на ищците обезщетение като несъответно, на действително претърпените от тях вреди, молят за отмяна на решението в тези му части и за отхвърляне на предявените срещу тях искове над посочените размери като неоснователни и недоказани.

При редовност на призоваването, жалбоподателите не се явяват в насроченото по същество на жалбата им с.з. В хода на същото, чрез процесуално представляващият ги по пълномощие-адв.В., заявяват, че поддържат жалбата и претендират за присъждане на доказано направени по делото разноски.

В срока и по реда на чл.263 ГПК, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв. М., ищците депозират писмено становище, оспорващо основателността на подадената от ответниците въззивна жалба.

При редовност на призоваването, въззиваемите не се явяват в с.з. Чрез процесуално представляващият ги по пълномощие адв. М., поддържат заявеното с отговора становище за неоснователност на жалбата. Молят за потвърждаване на обжалвания съдебен акт .

Като подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.45 ЗЗД защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. При проведеният им анализ, в този си състав съдът намира за незаконосъобразен изводът на първостепенния съд досежно размера на следващото се в полза на въззиваемите обезщетение и присъждането им в несъответствие с действително претърпените от тях болки и страдания.

Предпоставките, при наличие на които се следва ангажиране деликтната отговорност на всеки един от жалбоподателите са безспорно установени, съгл. постановеното и вл. в сила на 24.Х.2013г. Споразумение по НОХД№253/2013г. на ИРС, с което жалбоподателите са признати за виновни, в това че на 5.V.2013г. в с.Голям извор, Разградска обл., действайки в съучастие като съизвършители са нанесли побой на въззиваемите, в резултат на което:

1/на въззиваемия Н.Р. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се хематом в областта на дясното око и дясна половина на челото, отток в меките тъкане на дясна теменна част на главата и мозъчно сътресение със загуба на съзнание за неопределено време, „ болки в дясна половина на главата и лява половина на корема”, довели до разстройство на здравето му с временна опасност за живота;

2/на въззиваемия Г.И. е причинена лека телесна повреда, изразила се в разкъно-контузна рана в дясната половина на челото, оток на меките тъкани и охлузвания на кожата в средна и лява половина на челото, ивичесто охлузване на кожата в дясна половина на гърба, които в съвкупността си са довели до временно разстройство на здравето му, без опасност за живота.

С цитираното споразумение е прието ,че инкриминираното деяние е извършено от жалбоподателите по хулигански подбуди, за което и на осн.чл.131, ал.1, т.4, предл.ІІІ, т.12, предл.І във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.55 НК , всеки от тях е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

Предявен по правилата на чл.45 ЗЗД, основателността на иска предполага доказана кумулативност на изискуемите се по см. на тази разпоредба предпоставки: вина, противоправно поведение, вреда(имуществена или неимуществена по своя характер), причинна връзка между търпяното от пострадалия и виновното, респ. противоправно поведение на дееца.

И докато по отношение вината на конституираните с иска ответници е налице презумпция, то всички останали предпоставки като вреда и причинна връзка между тази вреда и поведението на ответниците, се следва ангажиране на доказателства от страната, търсеща защита на правата си по този ред.

Както бе упоменато и по горе, ангажирането на деликтната отговорност на жалбоподателите за причинените от тях вреди на въззваемите, предполага по силата на закона наличие на виновно и противоправно поведение. Т.е., поведение, произтичащо от общо дължимото по закон и морал задължение да не се вреди другиму. В случая, както от заявените, така и от безспорно установените по делото факти се следва за установено, че инкриминирайки с поведението си на 5.V.2013г. престъпния състав на чл.131 във вр. с чл.130 и чл.129 НК, жалбоподателите ангажират отговорността си към въззиваемите и деликтно, като такава по чл.45 ЗЗД.

Съдебно одобреното по реда на чл.384 във вр. с чл.382НПК и вл. сила Споразумение, по см. на чл.383 НПК и с последиците на постановена и влязла в сила осъдителна присъда, която по регламент на чл300 ГПК има задължителен за гражданските съдилища характер и се ползва със сила на пресъдено нещо относно релевантните за ангажиране на деликтната отговорност предпоставки.

Жалбоподателите са признати за виновни по всички, субсумиращи гражданската им отговорност предпоставки. С този влязъл в сила съдебен акт се явява безспорно установен и неимуществения характер на търпените от въззиваемите вреди, както и степента на увреждането им, съответно в средно изразена степен за Р. и лека такава за И..

Всички описани увреждания са установени с категоричност като получени при нанесен им от жалбоподателите побой. Обстоятелство, обуславящо наличие на причинна връзка между претърпяната от тях вреда и доказано виновното, и противоправно поведение на жалбоподателите.

Като всяка, причинена на деликтно основание вреда, и процесните такива подлежат на обезвреда от виновно причинилите я лица. Обезвредата се изразява в парично дължимо обезщетение, чието определяне по размер се следва по правилата на чл.51 и чл.53 ЗЗД, при приложимост на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Справедливостта в случая не е просто етична и абстрактна категория, а обективно измерима с конкретно установените по делото обстоятелства, досежно механизма на насените болки и страдания, продължителността на тяхното отзвучаване, доколко оздравителният процес е бил съпътстван с допълнителни неудобства, болки и страдания за пострадалото лице. В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на овъзмездяване.

Уважавайки исковете изцяло в предявения им размер, първоинстанционният съд не е приложил материалния закон, адекватно на доказано претърпените от пострадалите болки и страдания. В този аспект, присъденото в полза на ищците обезщетение се явява "завишено", с което е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Тук следва да се отбележи, че поддържаното от повереника на въззиваемите становище, за дължимо при определяне размера на обезщетението, отчитане на дължимата към обществото превенция и правовъзпиращо върху личността на причинителите на вредата възпитателно въздействие, е неотносимо към предмета на търсената по реда на чл.45 ЗЗД защита. На обезщетяване подлежат конкретни вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от конкретно проявило се във време и място, виновно и противоправно поведение на причинителите на вредата, а не принципно забраната да не се вреди другиму. Превантивния и възпитаващ ефект са предвидени като функция на наказанията при търсене на наказателна отговрност, а не и при деликтната отговорност като институт на облигационното право.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, относимо към заключението на назначената по делото СМЕ, по отношение на пострадалия Р. се следва за безспорно установено, че към датата на деликта същият е получил в съвкупност едно средно по степен телесно увреждане-мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание „за неопределено време”, обусловило разстройство на здравето му с временна опасност за живота; лека телесна повреда-обетктивирана в причинен му хематом в дясна орбита и дясна половина на челото, характеризираща се с временно разстройство на здравето, неопасно за живота и лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето. Описаните увреждания са причинени едновременно, по един и същ механизъм. Водещото по тежестта си мозъчно сътресение, довело до изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние, неопределено по времетраенето си според осъдителния акт. т.е., в тази си част споразумението, ангажиращо нак. отговорност на жалбоподателите не дава конкретен отговор на един релевантен за деликтната им отговорност въпрос. Поради което, установяването му се следва от събраните по делото доказателства, които в съвкупността си уточняват продължителността му в рамките на 15 до 20 минути. Оздравителния процес е приключил в рамките на един месец. Същият не е бил хоспитарлизиран в болнично заведение. Веднага след прегледа и диагностицирането му, същият се е прибрал в дома си. По делото не се представя медицинска документация, за регистрирани от пострадалия рецидиви на увреждането, включително с намаляване на зрението по медицинско предписание. Същият е в работоспособна възраст и от свидетелските показания се установява, че е пълноценен, работещ, управляващ лекия си автомобил.

Обобщавайки изложеното по отношение на този пострадал, съдът намира, че за общо дължимото се за претърпените от него болки и страдания овъзмездяване, по справедливост се следва в обезщетение в размера на 3 500,00лв, от които 3 000,00лв. за средната телесна повреда, 350,00лв. за хематомите и 150,00лв. за болките и страданията. Над посочения размер, искът е недоказан и неоснователно завишен.

По отношение на пострадалия И., в съвкупността си доказателствата сочат на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в три, леко изразени по степен телесни увреждания:разкъсно –контузна рана в дясната половина на челото, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му; оток на меките тъкани и охлузвания на кожата в средна и лява половина на челото, причинили му болки и страдания; ивицесто охлузване на кожата по лявата половина на гърба, довело до болки и страдания. Описаните увреждания са причинени едновременно, по един и същ механизъм. Оздравителния процес с отзвучаване на видимите белези от уврежданията е протекъл в рамките на две седмици. е приключил в рамките на един месец. Същият не е бил хоспитарлизиран в болнично заведение. Веднага след освидетелстването му на инкриминираната дата, се е прибрал в дома си. По делото не се представя медицинска документация, за регистрирани рецидиви. Същият е млад човек, в работоспособна възраст и от свидетелските показания се установява, че е пълноценен и работещ .

Обобщавайки изложеното по отношение на този пострадал, съдът намира, че за общо дължимото се за претърпените от него болки и страдания овъзмездяване, по справедливост се следва в обезщетение в размера на 700,00лв, от които 350,00лв. за разкъсно-контузната рана и по 150,00лв. за всяко от двете, причинили му болки и страдания увреждания. Над посочения размер, искът е недоказан и неоснователно завишен. По отношение на този пострадал, съдът е ограничен в пределите на въззивната жалба, касаеща присъденото му в обезещетение над сумата от 1 500,00лв. Като необжалвано, в останалата си част решението на РРС е влязло в сила.

По изложените съображения, съдът намира, че като незаконосъобразно и необосновано решението на РРС следва да бъде отменено, в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н.Р. обезщетение в размера над 3 500,00лв., като над посочения размер, предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени решението и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г.И. обезщетение в размер над 1 500,00лв., като над посочения размер се следва отхвърляне и на предявения срещу тях иск.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №42/20.ІІ.2014г. по гр.д.№1875/2013г по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която на осн. чл.45 ЗЗД и в условията на солидарна отговорност М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. са осъдени да заплатят на Н.Р. обезщетение за виновно и противоправно причинени му неимугществени вреди, в размер на 3 500,00лв.(три хиляди и петстотин лева), ведно със законна лихва, считано от 5.V.2013г. до окончателното му изплащане.

ОТМЕНЯ Решение №42/20.ІІ.2014г. по гр.д.№1875/2013г по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която на осн. чл.45 ЗЗД и в условията на солидарна отговорност М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. са осъдени да заплатят на Н.Р. обезщетение в размер над 3 500,00лв. до 15 000,00лв. и

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Р. против М.А., О.О., Д.М. и Б.Б., за солидарно дължимо му се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение в размера над 3 500,00лв. до първоначалния такъв от 15 000,00лв.

ОТМЕНЯ Решение №42/20.ІІ.2014г. по гр.д.№1875/2013гпо описа на РРС, В ЧАСТТА, с която на осн. чл.45 ЗЗД и в условията на солидарна отговорност М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. са осъдени да заплатят на Г.И. обезщетение в размер над 1  500,00лв. до 5 000,00лв. и

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.И. против М.А., О.О., Д.М. и Б.Б., за солидарно дължимо му се на осн.чл.45 ЗЗД обезщетение в размера над 1 500,00лв. до първоначалния такъв от 5 000,00лв.

ОТМЕНЯ Решение №42/20.ІІ.2014г. по гр.д.№1875/2013гпо описа на РРС В ЧАСТТА, с която М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 800,00лв. и вместо това ПОСТАНОВИ(

Осъжда М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. да заплатят по см/ка на РОС държавна такса в размер на 200,00лв.

В частта, с която М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. са осъдени да заплатят на Г.И. обезщетение в размер на 1 500,00лв., като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.

Осъжда Н.Р. и Г.И. да заплатят на М.А., О.О., Д.М. и Б.Б. разноски пред тази инстанция, в размер на 620,00лв.

Решението на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ