Р Е
Ш Е
Н И Е
№109 Разград
4. VІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
19.V. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
Секретар:
Н.Р.
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2014 №109
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С Решение №18/3.ІІ.2014г., постановено
по гр.д.№1814/2013г., допълнено по реда на чл.250ГПК с Р.№574/4.ІІІ.2014г., РРС е уважил
изцяло иска, предявен от Община Разград против М.А.Р., като на
осн. чл.92 ЗЗД е осъдил ответницата да
заплати на ищеца неустойка от 8 645,39лв. – договорена в обезщетение за обективирана в
периода 14. ІХ.2010г. до 5.ХІІ.2011г.
забава на поето по договор за учредено право на строеж, задължение за въвеждане на изградения обект в експлоатация.
Недоволна от постановеното решение,
ответницата обжалва същото като
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, сочейки като такова, отказа на
първоинстанционния съд да назначи поисканата от нея СИЕ.
В с.з., чрез процесуално представляващият я адв.
Маринов, жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата. На релевираните
основания, моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с
което съдът да отхвърли предявеният срещу нея иск като неоснователен и
недоказан. В подкрепа на твърдението си за неоснователност на иска излага
съображения досежно недействителност на неустоечната договорна клауза поради
противоречието й със закона, добрите нрави и прекомерност.
Позовавайки се на депозираното в хода на въззивното производство експертно заключение, счита, че забавата на
дължимото от нея изпълнение по договора се следва до 10.ІІІ.2010г. Претендира присъждане на доказано направени
за двете инстанции разноски.
В
законоустановения и предоставен й за това срок, Община
Разград депозира писмено становище, оспорващо основателността
на подадената от ответницата въззивна
жалба.
В
с.з., чрез процесуално представляващият я юриск. Великова, Община Разград
заявява, че поддържа депозираното в писмения отговор становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Изрично
заявява, че не претендипа разноски.
Като подадена в
срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е
валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му компетентност, по надлежно предявен иск и
по същество на заявената с
предявяването му защита по чл.92 ЗЗД. Фактическата обстановка е установена
всестранно , с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно
разпределена между страните тежест на
доказване.
Обсъдено в съвкупността на събраните по делото доказателства, заключението на назначената в
това производство СТЕ не дава основание да се приеме за установена фактическа
обстановка, различна от установената такава
от първоинстанционния съд. Въз основа на която, като правилен от правна
страна се следа единствено постановения с обжалваното решение резултат.
В
отговор на поддържаните с жалбата възражения и в допълнение на изложените към
решението на РРС мотиви следва да се отбележи, че отговорността по чл.92 ЗЗД е
договорна .
Неустойката е клауза в договора, чрез
която длъжникът обещава да направи известно плащане, в случай на неизпълнение
на задълженията си по основния договор. Целта на неустойката е да обезпечи изпълнението
на поетото от длъжника задължение. От това следва, че при наличие на
предпоставките на чл.92 ЗЗД, кредиторът може
да претендира уговорената неустойка , без да е необходимо да доказва, че от
неизпълнението е претърпял вреди, размер и характер на същите. Неустойката е
договорен институт, а не деликтен. Поради
което, възражението на жалбоподателката, че не следва да дължи такава в обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, предвид правосубектността му на ЮЛ, е правно неиздържано и
не намира опора в събраните по делото доказателства. Поддържаното в този смисъл
възражение е неотносимо и към заявената с предявения иск защита.
Предявеният от ищеца иск се основава изцяло на
установените между него и ответницата отношения по възмезден договор на разпореждане с ограничено вещно
право/ суперфиция. Клаузите по договора възпроизвеждат изцяло условията, с които приобретателката се е съгласила,
заявявайки участието си в проведената от
ищеца тръжна процедура (заповед № 14 / 3.І.2007г. на кмета на Община Разград) и
при които е обявена за спечелила тръжната процедура. А именно: придобито право на строеж при дължимо изграждане на обекта за срок от 2 години в
имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ № VI – 1355 в кв. 56а по плана на
гр.Разград. Предвидено е изграждането на двуетажна жилищна сграда със ЗП 200
кв.м., РЗП 400 кв.м. и едноетажно допълващо застрояване със ЗП 100 кв.м. От приложената като доказателство
документация е видно, че жалбоподателката е била информирана за
тръжните условия, вкл. и за предвиденото при неизпълнение на обекта в срок обезщетение,
запозната е била с проекто – договора и е подписала нарочна декларация в този
смисъл. Участвала е доброволно в търга и е подписала окончателния договор. Тези
й правни действия изключват основателността на
възраженията й за липса на съгласие досежно , обвързващата я със срок на изграждане на
обекта, договорна клауза(т.8).
Поетото от жалбоподателката задължение за
изграждане на обекта, респ. за фактическо реализиране на учреденото й право на
строеж в определен срок, е с неимуществен характер. И в този смисъл следва да се
разбира изложеното в мотивите на РРС към обжалваното решение досежно дължимост
на неустойката като обезпечаваща изпълнението на за9дължение с неимуще8ствен характер, а не в смисъла на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Изводът на първоинстанционният
съд досежно валидността на поетото по см. на т.8 от Договора задължение, е
законосъобразно и се споделя изцяло от настоящата инстанция.
В допълнение към мотивите на РРС в
тази им част, в този си състав съдът намира за необходимо да посочи, че валидността на оспорваната в това производство
договорна клауза е установена с вл. в сила на 20.ХІ.2013г. Решение
№70/5.VІ.2013г. по в.гр.д.№96/2013г. п описа на РОС, с което е потвърдено
Решение №390/11.І.2013г. по
гр.д.№1525/2012г. по описа на РРС. Последното е постановено по същество
на спор между същите страни, за дължимост на
договорена в обезпечение на изпълнено в забава задължение за изпълнение
на обекта по Договор №44/26.ІІ.2007г.
По правилото на чл.297 ГПК, постановеното по гр.д.№1525/2012г. на РРС
Решение №390/11.І.2013г. се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
релевантните за изхода на настоящото производство обстоятелства относно характера
и съдържанието на поетото от
жалбоподателката задължение към ищеца, сроковете на дължимост и датата на
изпадането й в забава като основание за обвързването й с предвидената в т.9 от
Договора отговорност за обезщетяването на ищеца. По см. на чл.299 ГПК за
решаващия в настоящото производство съд
е недопустимо да пререшава постановеното относно тези обстоятелства. Обжалваното
решение сочи на съобразяване с императивния характер на цитираните процесуални
норми.
Основанието и размерът на претендираното по иска обезщетение се
явяват безспорно установени.
Обобщ6авайки изложеното, в този си
състав съдът намира жалбата за неоснователна. Като правилно, обосновано и
законосъобразно, решението на РРС следва да бъде потвърдено с препращане към изложените
към него мотиви.
Водим от горното и в условията на чл.272ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№18/3.ІІ.2014г., допълнено с Решение
№574/4.ІІІ.2014г. по гр.д.№1814/2013г по описа на РРС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР