Р Е
Ш Е Н
И Е
№71 Разград
22.VІІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
28.
ІV.
публично
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дияна
Георгиева РАЯ
ЙОНЧЕВА ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2014 №110
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №17/5.ІІ.2014г.,
постановено по гр.д.№1684 по описа му за 2013г., РРС е уважил иска на Е.К.М.
като в производство по чл.357 КТ е отменил като незаконосъобразно, наложеното й
със Заповед №103/15.Х.2013г. на Директора на ПУИ”Хр.Ботев”, с.Осенец,
Разградска обл., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” .
Недоволно от постановеното решение, ответното
ПУИ”Хр.Ботев”, с.Осенец обжалва същото като незаконосъобразно и необосновано. На посочените основания
претендира за отмяната му и за отхвърляне на предявения срещу него иск като
неоснователен, и недоказан.
В
срока и по реда на чл.263 ГПК, чрез
процесуалния си представител по
пълномощие –адв. Събева, ищцата депозира писмено становище, оспорващо основателността
на подадената от ответника въззивна
жалба.
В с.з, при редовност на призоваването, чрез
процесуалния си представител по пълномощие-адв. Монев, жалбоподателят поддържа
възраженията си за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, доказано направени и
пред двете инстанции.
В
с.з., чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв Събева,
въззиваемата оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира
разноски.
Като подадена срок, от легитимираща интерес от обжалването
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното
решение е валидно. Като постановено по
същество на действително предявения иск е допустимо и правилно. От фактическа страна делото е напълно
изяснено, с допустими по см.на ГПК
доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена между
страните доказателствена тежест. Пред тази инстанция не се ангажират
доказателства, от които по правилото на чл.266
и сл.ГПК да следва за установена различна от установената пред РРС
фактическа обстановка.
За да уважи
предявеният му на производство по чл.357КТ иск, първоинстанционният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е
незаконосъобразна по следните, наведени
и от ищцата съображения: несъответствие с
формалните изисквания на закона, касаещи индивидуализиране на вменените й в
отговорност нарушения по време на извършване; недоказаност на нарушенията от
страна на работодателя; несъобразяване на наложеното по вид наказание с
твърдяните нарушения.
Изложените от
първоинстанционния съд съображения за незаконосъобразност на
заповедта на формално основание- неиндивидулазиране на извършените нарушения по
време, не се
споделят от настоящата съдебна инстанция. В останалата част, изложените към
обжалваното решение мотиви за незаконосъобразност на заповедта поради
недоказаност на част от нарушенията и несъответствие на наложеното наказание с
тежестта на доказано допуснатото нарушение, следва да бъдат споделени като
съответни на установената по делото фактическа обстановка и на приложимия
материален закон.
Законодателно, изискването за описание на нарушението в
заповедта за наказание е обвързано с правото на защита на работника - да е
запознат какво нарушение на трудовата дисциплина му се вменява, съответно се
наказва. Съгласно чл.
195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва
нарушението и кога е извършено. Това не
означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов
ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства(каквото в конкретния случай
е краят на съответната учебна година) и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите).
За това, че в процесния случай ищцата е била в достатъчна степен запозната с
фактите, предпоставящи съставомерност на вменяваното й в отговорност дисциплинарно нарушение, е видно от обясненията й, депозирани в срок и в отговор на предоставената й за това
възможност. Извод, който от фактическа и правна страна се следва и от мотивите
на заповедта, препращащи изрично към установеното с Констативен протокол
№32/2.ІХ.2013г. В констатиращия
нарушението протокол - времето, мястото, както и самото
нарушение са описани по начин,
идентичен на изложеното в мотивите на процесната заповед. Препис от протокола,
констатиращ нарушението, е бил връчен на ищцата на 18.ІХ.2009г., относимо към
датата на съставянето му и преди наложеното й, с атакуваната заповед наказание.
Съобразно трайно установената практика на ВКС
дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ,
посочен в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдържанието на
който е станало достояние на наказания работник, най-късно заедно със самата
заповед. Според същата практика, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ
за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ
за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Приема се също, че индивидуализацията на дисциплинарните нарушения в друг
документ, към който препраща заповедта за дисциплинарно наказание не накърнява
правото на защита на работника или служителя. В тази насока са решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009
г. на ВКС, IV г. о., решение № 849/12.01.2011 г. по гр. дело № 40/2010 г.
на ВКС IV г. о., решение № 171/23.02.2010 г.
по гр. дело № 68/2009 г. на ВКС III г. о., всички постановени по чл. 290 ГПК.
В заключение, в
този си състав съдът намира, че процесната заповед е постановена при спазване на формалните
изисквания и по начин, гарантиращ на ищцата адекватното и съответно
на вменяваната й отговорност,
право на защита. Не се установяват процесуални нарушения, обуславящи
отмяната й само на това основание . Наказанието
е наложено в рамките на сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ
/двумесечен от откриване на нарушенията и едногодишен от извършването им/,
доколкото нарушенията са извършени през 2013 г. и са открити на посочената в
констативния протокол дата – 2.ІХ.2013г. , а наказанието е наложено с връчване
на заповед №103/15.Х2013 г. на ищцата на 16.Х.2013г. При издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е
спазена и процедурата по чл. 193 от КТ, като
надлежно са изискани обяснения от ищцата.
Което налага разглеждане
на спора по същество, при дължима в тази насока преценка - извършила ли е
ищцата вменяваните й в отговорност
нарушения и предствяват ли те, основание за налагане на наказание
по чл.188, т.2КТ.
Въззивната инстанция намира, че индивидуализираното
в заповед № 103/ 15.Х. 2013г. нарушение по чл.187, т.10 КТ се твърди от
работодателя като осъществено от ищцата
чрез бездействие по отношение на произтичащите от длъжностната й характеристика
задължения за водене на поверената й училищна документация, и по конкретно
приключване на дневника за учебната 2012-2013г. на повереният й като класен
ръководител ІV б клас.
Приключването на дневника е относимо към
датата, на която завършва учебната
година за съответното образователно ниво. Която в конкретния случай е
установена като такава на 4.VІ.2013г.
Съгласно т.5.1. от
надлежно връчената й на 13.ІІІ.2012г. длъжностна характеристика, като учител и
класен ръководител ищцата се е задължила да ”води документацията, свързана с дейността
й, при познаване и стриктно съблюдаване изискванията за водене на документите в
системата на народната просвета”. В раздел V на дл. характеристика са изброени свързаните с дейността й нормативни
актове, които като учител ищцата се е задължила да познава и съобразява, в това
число и с поверената й училищна документация; В т.17 от дл. характеристика, в
отговорност на ищцата е вменено „правилното
водене на училищната документация, свързано с обучението на учениците в
паралелката”.
Задължението на класния
ръководител за водене на значимата за учебния процес документация е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл.129б
, ал.1, т.13 от ППЗНП. По регламент на чл. 26
от Наредба №4/16.ІV.2003, дневникът е книга, в която се вписва информацията за
учебно-възпитателния процес в една паралелка за една/съответната учебна година. Като в ал.2 по позиции са
посочени изрично данните, които учителят, респ. класният ръководител е длъжен да попълни и които в съвкупността
си изпълват съдържанието на
произтичащото от длъжностната му характеристика
задължение за „водене” на дневника. Употребеното от законодателя глаголно време
обуславя системност и периодичност на това задължение. В реквизит на дневника, респ. в задължение на
класния ръководител е предвидено отразяването на: годишния успех на учениците
от класа, резултати след приключване на учебната година (завършва), отсъствия
за годината (извинени, неизвинени); регистрационен номер и дата на удостоверението
за завършен начален етап на основно образование; наложени и отменени наказания
на учениците .
При извършената на
2.ІХ.2013г. проверка, отразена в приложения като доказателство констативен
протокол №32/2.ІХ.2013г. , е посочено, че, въззиваемата не е попълнила в дневника на повереният й ІV клас резултатите
след приключване на учебната година; не е отразила отсъствията за
годината – извинени и неизвинени; не е нанесла имената на учениците с
наложени и отменени наказания; не е отразила регистрационните номера на
издадените удостоверения за завършен четвърти клас;
Всички изброени в
заповедта нарушения попадат в категорията по чл.
187, ал.1, т.10 от КТ-неизпълнение на трудови задължения,предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, определени като такива при възникване на
трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредба № 4, дневникът за ІV
клас е книга, в която се вписва информацията за учебната дейност в една
паралелка за една учебна година.
Следователно
дневниците за І, ІІ, ІІІ и ІV клас представляват по см. на подзаконовия
нормативен акт "задължителната училищна документация". Поради което,
във връзка с длъжностната й характеристика и вменените й трудови задължения за
осъществяване на контролна дейност по правилното водене на училищната
документация, ищцата има и
задължението да осъществява постоянен контрол по правилното вписване на
съответната информация, конкретно вписване на отсъствията и наказанията на
учениците, в дневниците.
Смисълът на предвидените в задължение на
учителя вписвания е, когато тези, подлежащи на вписване обстоятелства са
обективно съществуващ факт. Т.е., вписването на отсъствията и наказанията в
реквизит на дневника е дължимо само, ако такива са били налице. От направената
пред първоинстанционното производство справка по водения от ищцата дневник се
установява, че тези две графи не са попълнени. От което не следва, че в
действителност е имало отсъстващи и наказани ученици, които ищцата не е
отразила в дневника. В тежест на работодателя, упражняващ едностранно правото
да санкционира служителя за допуснатите
нарушения, е да докаже, че такива действително са били допуснати от него. В конкретния
случай в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че действително е имало
отсъстващи и наказани ученици, от което да следва, че невписвайки тези
обстоятелства в дневника(стр.132 от дневника , ищцата е осъществила вменяваните
й с т.т.2 и 3 от заповедта нарушения.
При проверка на дневника, проведена от
първоинстанционния съд в присъствие на страните и техните процесуални
представители, се установява, че
дължимата на стр.131 информация за
резултатите на учениците при завършване на годината, както и номерата на
издадените им в тази връзка удостоверения, е
нанесена от ищцата. Т.е., недоказано от работодателя се явяват и нарушенията, вменени й по см. на т.1 и т.3 от Заповедта.
От всички, изброени в процесната заповед нарушения, съдът
приема за доказано визираното като такова в т.5 от същата. В какъвто смисъл, следва да се възприеме и декларираното
от самата въззиваема, в обясненията й по чл.193КТ. Само по
себе си, така допуснатото нарушение се дължи на небрежност и не предпоставя
налагане на наказание от вида на „предупреждение за уволнение”.
Предвид изложеното
съдът намира предявения иск за основателен, респ. постановеното от РРС решение
за законосъобразно и обосновано,поради което следва да го потвърди.
С оглед изхода от спора , въззивникът дължи на ищцата и
сторените от нея във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, които
изрично са претендирани и са в размер на 200 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и
на осн. чл.272 ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Решение№17/5.ІІ.2014г. по гр.д.№1684/2013г по описа на РРС.
ОСЪЖДА
ПУИ”Хр.Ботев”, с.Осенец, Разградска обл да заплати на Е.К.М., сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 200,00лв /двеста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
НР