РЕШЕНИЕ №81

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград , 19.05.2014 год.

Разградският окръжен съд в откритото заседание на дванадесети май , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Д.Г. , като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №112 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „Топлофикация – Разград „ЕАД , гр. гр.Разград , представлявано от адв.Филип Матев от АК-Русе против Решение №16/03.02.2014 год.,постановено по гр.дело №1606/2013 год.по описа на РРС,с което в производство по чл.439 ,ал.1 от ГПК съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя , С.И.С. *** не дължи на дружеството сумата 848.44 лв.главница , 702.19 лв.лихви ,62.23 лв.неолихвяема сума и 60.00 лв.такси и разноски по изпълнително дело № 968/2004 год.по описа на ДСИ при РРС , образувано въз основа на издаден в полза на топлофикационното дружество изпълнителен лист от 01.10.2004 год. по гр.дело №1504/2004 год. ,поради изтекла погасителна давност в полза на длъжника.Осъдил е ответника ,сега жалбоподател да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 300 лв.В жалбата се навеждат доводи за недопустимост и алтернативно неправилност на решението.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора за отхвърлянето му.

Отговор на същата в законоустановения срок ищеца-въззиваем е подал чрез повереника си адв.М.Енчев от АК-Разград.В него застъпва становище за неоснователност на жалбата .Моли решението на РРС да бъде потвърдено.

С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбоподателя ,чрез снвоя повереник е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.Заявява със същата ,че поддържа изцяло подадената жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемият ,чрез повереника си поддържа становище за неоснователност на жалбата.Моли решението на РС да бъде потвърдено.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по жалбата , Разградският окръжен съд ,съобрази следното:

С.И.С. *** е предявил срещу „Топлофикация-Разград” ЕАД , гр.-Разград с правно основание чл.439 от ГПК ,като моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че считано от 28.05. 2013 год. не му дължи сумата 848.44 лв. главница , 702.19 лв. лихви, 62.23лв. неолихвяема сума и 60 лв. разноски по изпълнението, тъй като вземането за същите на ответника е погасено по давност. Твърди, че ,че след като бил осъден от РРС по гр.д.№1504/2004 год. да заплати на ответника сумата 937.61лв./главница и лихва/ и 18.75лв. разноски в полза на топлофикационното дружество бил издаден изпълнителен лист на 12.10.2004 год.Въз основа на него било образувано е изпълнително дело №968/2004 год. по описа на ДСИ при РРС. Посочва подробно извършените по делото изпълнителни действия ,като твърди ,че такива не са предприемани в периода 08.09.2006 год.- 02.07.2012 год.,когато дружеството-взискател поискало от ДСИ да направи справка в НАП по делото.След депозирането на тази молба ,на 28.05.2013 год. ДСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ,като на два пъти му била удържана сума в размер на 169.15 лв.Счита ,че в негова полза е изтекла погасителна давност , преди предприемане на тези последни действия на ДСИ от 2013 год.

Ответникът е депозирал пред РС отговор в който заявява становище за недопустимост ,съответно неоснователност на предявеният иск ,което е поддържал и в съдебно заседание чрез своя упълномощен представител.

От събраните по делото доказателства ,се установява ,че ответникът е взискател , а ищецът длъжник по изп.дело №968/2004 год. по описа на ДСИ при РРС ,като делото е образувано въз основа на ИЛ от 01.10.2004 год.,издаден в полза на топлофикационното дружество срещу длъжника за посочените в него суми по гр.дело №1504/2004 год. по описа на РРС.

След образуването на делото на 12.10.2004 год. изпълнението по същото е било спирано по молба на длъжника на осн. чл.348 от ГПК /отм./ на два пъти. След първия път, поради неплащане на вноска , по молба на взискателя ДСИ е извършил опис на движими вещи на длъжника. Последвало е второ спиране по молба на длъжника, на основание чл.348ГПК /отм./. ДСИ е уведомил ТД-НАП по чл.191 ал.2 ДОПК, като на 01.09.2006 год.НАП е депозирала съответно уведомление.ДСИ извършил разпределение на събрани суми на 08.09.2006 год. , като част от тях са преведени по сметка на взискателя и част на РРС.На На 12.07.2012 год. взискателя депозирал молба до ДСИ за извършване на справка в НАП по отношение на взискателя.Запитването било изпратено до НАП на 22.03.2013 год.и получено отг него уведомление на 25.04.2013 год. за наличие на регистриран трудов договор на длъжника.На 09.05.2013 год. ДСИ изпратил запорно съобщение до 3-то задължено лице ,като наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Предвид установеното до тук от фактическа страна , РОС направи следните правни изводи:

Предявеният иск се явява допустим ,предвид разпоредбата на чл.439,ал.2 от ГПК , тъй като ищецът се позовава на погасителна давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист в полза на ответника.

Съдебната практика е безспорна ,че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В случая спорно е дали изпълнителното производство е прекратено ex lege и дали след това прекратяване по закон е изтекла нова погасителната давност, на която се позовава ищеца.

Последното изпълнително действие , а именно разпределение на суми ,преди молбата на взискателя от м.юли 2012 год. е извършено на 08.09.2006 год. Повече от 6 години взискателят е бездействал ,като не е отправил каквито и да било искания за извършване на действия във връзка със събиране на вземането си.Както правилно е посочил и РС с разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК след изтичане на двугодишен срок на бездействие, законодателят е презюмирал, че за взискателя е отпаднал интереса от търсеното изпълнение и принудителното производство се прекратява по силата на закона. Нарочен акт от страна на ДСИ в този смисъл не е необходим , тъй като същият не би имало конститутивно, а декларативно действие. Предвид на гореизложеното следва да се приеме, че към м.септември 2008 год. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. От тази дата е започнала да тече нова погасителна давност, която за периодичните плащания , каквото е и дължимото ,съгласно чл.111 ал.1 б.“в“ ЗЗД е тригодишна. РОС напълно споделя изводите на РС , че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД за петгодишната давност за вземанията установени с влязло в сила съдебно решение ,тъй като в случая ИЛ е издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./, въз основа на определение, постановено в закрито с.з., без участието на длъжника.Това определение няма силата и значението на влязло с сила съдебно решение, постановено в състезателно производство , каквото решение визира разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД. Тригодишната давност е изтекла през м.юли 2011 год., а подадената от взискателя молба е от м.юли 2012 г. Предвид изтичането на тази давност и позоваването на същата от страна на длъжника прави невъзможно за ответника-взискател да търси принудително удовлетворяване на материалното право.

В този смисъл РОС напълно споделя изводите на първостепенния съд , а подадената въззивна жалба намира за неоснователна.

Предвид изхода на спора пред тази инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски в размер на 100 лв.

Воден от горното ,Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №16/03.03.2014 год. ,постановено по гр.дело №1606/2013 год. по описа на Разградски районен съд.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Разград” ЕАД ,гр.Разград , ЕИК 116019472 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. ***.00 лв.разноски в производството пред тази инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ