РЕШЕНИЕ

Разград

14.ІV.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

14.ІV.

2014

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В закрито заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ЛАЗАР МИЧЕВ

Председател

Членове:

№ 114

2014

ГРАЖДАНСКО

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно във вр. с чл.78, ал.5ГПК.

Образувано е по жалба на Община Разград, подадена срещу Постановление от 18.ІІІ.2014г., за разноски по изп. дело № в .№117/2014г. по опис на ЧСИ Д.Драганов, с рег.№762 и р-н на действие при РОС,

В жалбата се сочи, че сумите за адв. възнаграждение – 3 600,00лв. са завишени. Счита, че изп. дело не се отличава с фактическа и правна сложност и не може да обоснове приетия от ЧСИ хонорар. Налице било противоречие на изискванията на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения /наричана по-долу "Наредбата"/.

Ето защо, жалбоподателят /длъжник по изп. дело/ иска от настоящата инстанция да измени постановление за разноски по изп. дело №117/2014г. по опис на ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на действие при РОС, и да намали адв. хонорар.

В законоустановения срок, взискателят по изп. дело -„СИКОНКО БИЛДИНГ”АД,ЕИК121811835, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.София е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита заплатеното и потвърдено с постановлението адвокатско възнаграждение за съобразено с изискванията на Н-бата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвид заявения по изп. дело материален интерес . Моли за потвърждаване на обжалваното постановление за разноските.

В обяснения, депозирани по реда и в срока на чл.436ГПК , ЧСИ мотивира становище за неоснователност на жалбата, поради съответствие на заплатените за адв. хонорар разноски с размера на предявения за изпълнение материален интерес.

Като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, in fine, редакция, ДВ, бр. 100 от 2010г., акт на съдебен изпълнител, жалбата е допустима. С това изменение на ГПК за длъжника е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия- изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК, който също е част първа "Общи правила".

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по изложените по- долу съображения:

Видно от отправената до длъжника /жалбоподател в настоящето производство/ покана, дължимите задължения, въз основа на които съдът приема, че следва да бъде изчислен размерът на адв. възнаграждение, са 50 000 лв. -главница; и 1 000,00 лв. в обезщетение за забава в периода от 26.VІІ.2010г. - 11.ІІ.2011 г. Вземанията са присъдени като частично дължими, съгласно изп. лист от 18.ХІ.2013 г., издаден въз основа на невлязло в сила Решение №155/21.Х.2013г. по в.гр. д. № 30/2012г. по описа на ВнАпС. Или, общо предявеното за принудително изпълнение вземане е в размера на 51 000,00лв.

Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от коментираната наредба(в редакцията й към 18.ІІІ.2014г.) - за образуване на изп. дело е 100 лв. Към това възнаграждение следва да бъде прибавено възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата - за водене на изп. дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Това възнаграждение по правилото на последната разпоредба се определя като 1/2 от възнаграждението по в чл. 7, ал. 2. При материален интерес в размер на 51 000,00 лв., определеното по реда на т. 4 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата адв. възнаграждение възлиза в размер на 1 470,00лв.( 650лв. + 820,00лв.).

При това положение, 1/2 от определеното в чл. 7, ал. 2 от наредбата възнаграждение , ще бъде 735,00 лв. Възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, събрано с това по т. 1 от същата, е равно на 835,00лв. (100 лв. + 735, 00лв.).

В този размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, е следвало да се определи и размерът на адв. възнаграждение в изп. производство. В съответствие с тълкувателната практика на ВКС, разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения не е от императивен за съдилищата характер.

С ТР№6/6.ХІ. 2013г. на ВКС, бе прието, че § 2 ДР Наредба № 1/2004 г. надхвърля рамките на определената от закона делегация и в този смисъл, въвеждайки правила за процедиране на съда, същата влиза в противоречие с предвиденото в ГПК като основен нормативен акт. С чието приложение, като акт от по висока степен и по правилото на чл.15 ЗНА, правораздавателният орган е задължен.

С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда, при постановяване на решението, служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита.

Когато съдът, респ. съдебният изпълнител е сезиран с такова искане, той е задължен с преценката за съответствието на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Водим от горното и при съобразяване на приложените към жалбата доказателства, в това число и заверено ксерокопие от преписка по изп.д.№117/2013г., съдът намира, че определените от ЧСИ Д. с постановление от 18.ІІІ.2014г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са завишени поради прекомерност на последното.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че дължимото по изп.д.№117/2013 г. изпълнение е обезпечено от длъжника Община Разград с превеждане на сумите по осъдителното решение по см/ка на ВКС, съгл. изискванията на чл.282, ал.2 ГПК и предвид подадена срещу него касационна жалба. Т.е., с процесуалното си поведение, упражнявайки предоставените му в защита способи, длъжникът е гарантирал удовлетворяването на взискателя при влизане на решението в сила. Налице е поведение, обуславящо готовност за погасване на вземането, в случай, че ползващото взискателя осъдително решение не бъде допуснато до касационно обжалване. В обобщение съдът намира, че с това си поведение длъжникът не само обезпечава изпълнението, но и облекчава защитата на взискателя до степен на образуване на изпълнителното производство.

Т.е., в случая не може да се говори за фактическа и правна сложност.

Ето защо, като е определил разноски за адв. възнаграждение в размер на 3 600,00 лв., ЧСИ е постановил един неправилен акт. Съдът намира частната жалба за основателна за размера над 835,00 лв., в която част постановлението за разноските следва да се отмени.

Жалбоподателят не претендира разноски, поради което съдът не му присъжда такива.

Водим от горното, Разградски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление №…/ 18.ІІІ.2014г. за дължими от Община Разград разноски по изп. дело № 117/2013г. по опис на ЧСИ Д.Д., с рег.№762 и р-н на действие при РОС в частта, с която е задължен с внасяне на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя „СИКОНКО БИЛДИНГ” за размера над 835,00лв. до 3 600,00ЛВ., поради прекомерност на същото над посочения размер от 835лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ГО/СП