РЕШЕНИЕ№82
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на дванадесети май |
|
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При
секретаря Д.Г. , като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №115 по описа за
Депозирана е въззивна жалба от Х.Х.В. *** против Решение №191/17.01.2014 год., постановено
по гр.дело №451/2013 0год. по описа на ИРС, с което съдът е приел за установено
по отношение на жалбоподателя ,че същият дължи на „БНП Париба
Пърсънълс Файненс”ЕАД,гр.София по ч.гр.дело №20/2013 год. по описа на ИРС
,водено по реда на чл.410 от ГПК сумите 25.00 лв.държавна такса и 100
лв.разноски ,представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на
претенцията на ищеца , като се сочи на незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт.
С жалбата не се
правят се доказателствени искания.
Ищецът в първоинстанционното производство е депозирал отговор на жалбата ,в който счита същата за
неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят В. поддържа жалбата
изцяло.
Въззиваемият с писмена молба
заявява,че поддържа подадения отговор и моли решението на РС до бъде
потвърдено.
За да се произнесе,Разградският окръжен съд,съобрази
следното:
Производството пред ИРС е било образувано въз основа на
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК ,подадена
от ищеца БНП Париба Пърсънълс
Файненс”ЕАД,гр.София срещу ответника
,сега жалбоподател Х.Х.В. *** ,за съществуване
на част от вземане в р-р на 47.44 лв. , като за цялото в размер на 205.91 лв. и
разноски в р-р на 125 лв. по ч.гр.дело №20/2013 год. по описа на ИРС в полза на
ищеца срещу ответника по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.Срещу същата ищецът възразил и то след като
признавайки съществуването на вземането ,след издаване на горната заповед
, на 05.03.2013 год. внесъл по сметка на
заявителя за погасяване на задължението си сума в р-р на 158.47 лв.
Съдът уведомил заявителя за възражението
, като му дал срок за предявяване на установителен
иск.Такъв бил предявен за сумата 47.44 лв.ц,явяваща се
разлика между общото задължение на ответника и заплатеното от него след
издаване на заповедта за изпълнение.След завеждане на исковата молба ответникът
В. е заплатил на ищеца и остатъка от вземането в р-р на 47.44 лв.,поради в
атакуваното решение РС приел единствено и само ,че жалбоподателят е останал
задължен към кредитодателя
за заплатените от последния разноски в заповедното производство ,като го е
осъдил да заплати в полза на ищеца и направените такива в исковото
производство.
РОС намира депозираната жалба срещу решението на ИРС за неоснователна.Сам Х.В. се е
поставил в положението
заявителят да инициира заповедното производство ,като не е
изпълнявал в срок и съгласно погасителен план задълженията си по договора за
кредит ,сключен между страните.Безспорно в това производство заявителят е
направил разноски ,съответно заплатена ДТ
, представляван е бил от юрисконсулт ,на който е дължимо възнаграждение.
Длъжникът ,след като заплатил дължимото според него по
договора имал неблагоразумието и да
възрази ,което е довело до инициирането от страна на заявителя и на исковото
производство ,където отново е сторил разноски ,които са му дължими от Х.В. .Той като длъжник не е следвало да чака кредитора да поиска
от него доброволно уреждане на спора между тях , а е
могъл да инициира и сам такова уреждане и да не се стига до воденето на двете
съдебни производства ,едва в рамките на които той погасява своите
задължения.Безспорно жалбоподателят е станал причина за воденето на двете дела
пред РРС и дължи на дружеството ,заявител ,съответно
ищец направените по двете дела разноски.
Предвид горното
атакуваното решение на РС се явява обосновано, правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Ето защо,Разградският
окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №191/17.01.2014 г.,постановено по гр.дело №451/2013
год. по описа на Исперихски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ