РЕШЕНИЕ № 85

Гр. Разград 30.05.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 117 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19 / 07.02.2014 г., постановено по гр. дело № 198 / 2013 г. РС – Кубрат отхвърлил претенцията на Х.М.Т., предявена срещу Х.В.Т.- А. и М.В.М. за заплащане на сума в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствени имоти, находящи се в с. Брестовене, обл. Разград, от което съделителят бил лишен, като неоснователна и недоказана. Поставил в дял на съделителите конкретно описани недвижими имоти и присъдил заплащане на уравнение.

Недоволен Х.М.Т. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за заплащане на сума в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствени имоти, находящи се в с. Брестовене, обл. Разград, от което бил лишен. В жалбата се твърди, че по делото е доказано, че ответниците са ползвали процесните недвижими имоти, получавали са добили от тях, част от които дължат и на ищеца, без да е необходимо отправяне на писмена покана за това. В заключение се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважена претенцията.

Въззиваемата страна Х.В.Т. депозира отговор на въззивната жалба, в който се развиват доводи за нейната неоснователност.

Останалите въззиваеми не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на въззивника на същите основания и със същото искане.

Процесуалният представител на въззиваемата Х.В.Т. подържа отговора по изложените в него съображения, с молба за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Претенцията по сметки е своевременно предявена от Х.М.Т. е допусната от съда за разглеждане. По делото не се спори, а се и признава от Х.В.Т.-Али, че двамата с брат й М. В. обработвали съсобствените имоти, без да ги отдават под наем на трети лица.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, в случаите когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на покана и едва след получаването му, съсобственикът ползвател не съсобствените имоти изпада в забава и дължи на неползващите съсобственици обезщетение за ползите от които са били лишени. Преди писменото поискване обезщетение не е дължимо и изискуемо. Писмената покана съставлява едностранно писмено волеизявление, отправено до собственика, ползващ съсобствените имоти, което последния следва да получи и в което ясно и недвусмислено следва да е посочено, че лишеният от ползването на съсобствените имоти, желае да му бъде заплащане обезщетение за това, че е лишен от ползите на имота. Доказването на поставеното от закона императивно условия, за отправяне на писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, е поставено в тежест на собственика, претендиращ заплащане на такова обезщетение. Липсата на писмена покана винаги е основание за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от съсобствени имоти.

Ищеца Х.М.Т., не представя по делото доказателства да е изпълнил императивното условия на чл. 31, ал. 2 от ЗС – да е отправил писмена покана до ответниците Х.В.Т.-А. и М. В., в която ясно и недвусмислено да е посочил, че желае да му бъде заплащане обезщетение за това, че е лишен от ползите на имотите.

По делото липсват доказателства процесните имоти да не са били обработвани лично от ответниците Х.В.Т.-А. и М. В., а да са ги отдавали под наем или срещу рента.

При тези обстоятелства решението се явява правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Х.В.Т.-А. сумата 150.00 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, а направените от него разноски за тази инстанция следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, Решение № 19 / 07.02.2014 г., постановено по гр. дело № 198 / 2013 г. по описа на РС – Кубрат, в частта с което е отхвърлена претенцията на Х.М.Т. срещу Х.В.Т.- А. и М.В.М., за заплащане на сума в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствени имоти, находящи се в с. Брестовене, обл. Разград, от което бил лишен.

ОСЪЖДА Х.М.Т., ЕГН **********, да заплати на въззиваемата Х.В.Т.-А., ЕГН **********, сумата 150.00 лв. / сто и петдесет лева /, представляваща разноски за въззивната инстанция Х.В.Т.- А.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

НР

2.