Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №90

 

 

гр.Разград , 09.06.2014 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н АР О Д А

 

 

Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и шести май ,  две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                                        ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                

                                                                   ДОРОТЕЯ ИВАНОВА  

 

при участието на секретаря Д.Г. , като изслуша докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА  в.гр.дело №123 по описа за 2014 год.и за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение №117 / 03.04.2014 год. ,постановено по гр.дело  72/2013 год. ВКС е отменил Решение №78/20.06.2012 г.,постановено по гр.дело №127/2012 г.по описа на РОС  и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.Дал е  съответни указания.

С отмененото Решение РОС е отменил Решение № 84 / 13.03.2012г., постановено по гр.д. № 2416 / 2011г. по описа на РС Разград само в частта, с която са отхвърлени искът на М.С.С. за присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение над размера 2956,47лв. до размера 4 188лв. и искът на Г.Б.Ф. за присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение над размера 2090,51лв. до размера 2964лв., като вместо него е осъдил Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски” гр.Лозница, представлявана от Н.Н. – директор, да заплати на М.С.С. ***, обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение над размера 2956,47лв. до първоначално претендирания размер 4188лв. ,както и на  Г.Б.Ф. от с.гр. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение над размера 2090,51лв. до първоначално претендирания размер 2 964лв.Потвърдил е решението на РС в останалата му част, с която с което са признати за незаконни и отменени уволненията на М.С. и Г.Ф., същите са възстановени на длъжността счетоводител в ответното училище .

Решението на РС е било атакувано от ПГВМЗ”Александър Стамболийски” гр.Лозница, представлявана от Н.Н. – директор, чрез неговия процесуален представител в частите , с  с които са признати за незаконни и отменени уволненията на М.С. и Г.Ф., всяка от тях е възстановена на длъжността счетоводител в ответното училище и са уважени частично предявените искове за заплащане на обезщетение за оставане на ищците без работа поради незаконното уволнение ,както и за разноските. Наведени са доводи за недопустимост на обжалваното решение ,като се иска неговото обезсилване и прекратяване на производството. Алтернативно са изложени  доводи за неоснователност поради необоснованост, неправилност и противоречие с материалния и процесуалния закон, с искане за отмяна. 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите М.С.С. и Г.Б.Ф.,***, са депозирали чрез техния процесуален представител писмен отговор, в който излагат становище относно неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемите са депозирали и насрещна въззивна жалба, с която молят съда да признае уволненията за незаконосъобразни, да ги възстанови на преди заеманата работа и да осъди ответното училище да им заплати претендираните с исковата молба обезщетения.                                                                                                        Въззиваемият по насрещната въззивна жалба ПГВМЗ гр.Лозница, е депозирал писмен отговор, в който излага становище относно недопустимост и неоснователност на същата.

В съдебно заседание жалбите и становищата се поддържат от поверениците на двете страни.Претендират се разноски.

Разградският окръжен съд ,като взе предвид релевираните в жалбите основания за обезсилване , съответно отмяна на атакуваното решение , както и становищата на страните , констатира следното : Подадените жалби са процесуално допустими , като подадени в срок от легитимирана страна в процеса , срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

       С оглед на твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства , преценени поотделно и в тяхната съвкупност настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

     Г.Ф. е работила  на длъжност счетоводител  в ПГВМЗ гр.Лозница по трудово правоотношение ,както и другата ищца М.С. ,съответно на длъжност главен  счетоводител, а впоследствие на такава счетоводител, считано от 10.01.2000 год. досие) към трудовия договор, същата е преминала на длъжност счетоводител.

На 14.10.2011г.от директора на училището бил утвърден списък – образец № 1, представляващ длъжностно щатно разписание за учебната 2011 / 2012 г. в учебното заведение, като на 28.09.2011г. било утвърдено и поименно такова. От представените доказателства се установява, че съществуващите през предходната 2010 / 2011 учебна година две щатни бройки счетоводител не съществуват в новото щатно разписание ,което е било съгласувано с началника на РИО – гр.Разград. Пред РС е представен за справка договор за счетоводно обслужване на училището и предприятие за счетоводно обслужване ,като страните не спорят ,че  след извършеното  съкращаването на щата, счетоводната дейност на гимназията е поета от външна фирма.

С писмо, получено от Г.Ф. на 19.10.2011г., директорът на гимназията е отправил искане до същата да го уведоми дали по отношение на нея съществуват някои от основанията на чл.333 КТ за предварителна закрила при уволнение. С декларация, депозирана пред работодателя с вх. № 247 / 21.10.2011г., Г.Ф. го е уведомила, че е член на КТ”Подкрепа”.

Такова искане било отправено и до  М.С. -  с писмо, получено от същата на 19.10.2011г. С декларация, депозирана пред работодателя с вх. № 245 / 21.10.2011г., М.С. го е уведомила, че е член на КТ”Подкрепа”. Безспорно във връзка с предприетото прекратяване на трудовите правоотношения с двете счетоводителки е била уведомена синдикалната организация в която същите са членували.Синдикалната организация съответно чрез своя секретар е заявила становище , че не дава съгласие за съкращаването на двете служителки. 

На 25.10.2011г. на Г.Ф. и М.С. били връчени предизвестия  за прекратяване на ТПО на осн.чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ ,като с двама свидетели са удостоверени отказите на двете ищци да получат същите.

 Трудовото правоотношение на Г.Б.Ф. било прекратено със заповед № 141 / 25.10.2011г.на Директора на ПГВМЗ „Ал.Стамболийски” на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 26.10.2011г. Заповедта е връчена на служителката ,която отказала да я получи и този отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. 

Със заповед № 140 / 25.10.2011г. директорът на ПГВМЗ „Ал.Стамболийски” е прекратил трудовото правоотношение с М.С.С. на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 26.10.2011г. Заповедта е връчена на служителката при удостоверен с подписите на двама свидетели отказ от получаване. 

Събрани са доказателства за полученото брутно трудово възнаграждение на двете съкратени служителки за м.юни 2011 г.,като съответно това на  М.С. е в размер 714,75 лв.,а на Г.Ф. 505.40 лв. И двете съкратени служителки  след прекратяване на ТПО с училището не са работили по друго трудово правоотношение.

С оглед установеното дотук от фактическа страна ,РОС направи следните правни изводи:Въззивната жалба се явява основателна  по отношение твърдяната незаконосъобразност на решението на РС, но не и по отношение неговата недопустимост.Страните са били редовно призовавани от РС за проведените съдебни заседания ,на ответника е бил изпратен препис от исковата молба за отговор,същият е участвал пълноценно в процеса ,представляван от пълномощник.Не се е следвало и исканото от ответника разделяне на двата иска ,както правилно е приел и РС.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:Предявените обективно съединени искове от двете ищци с правно основание чл.344 от КТ се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.При спор относно законността на уволнението  работодателят е този, който следва да докаже, че същото е законосъобразно, т.е. , че са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки за това и че при осъществяването му са спазени всички правила. В случая   , като причина  за прекратяване на ТПО с  всяка една от ищците  , сега въззиваеми работодателят е посочил в заповедта разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ и вписал като основание „съкращаване на щата”.

"Съкращаването на щата" е намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за съкращаване на щата се преценяват от работодателя. Самото решение с което една щатна длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се установява , че действително е извършено съкращаване на щата на  двете   бройки на длъжността „ счетоводител”,заемани от ищците с новото щатно разписание за учебната 2011/2012 год.,утвърдено от директора на училището,в което такива длъжности вече не съществуват.Т.е.съкращаването на щата е извършено реално , а не фиктивно ,още повече ,че страните не спорят ,че след извършване на уволнението счетоводството на училището се е водело от външна счетоводна фирма ,като не съществуват законови пречки за това ,а преценката  на това действие ,сключването на граждански договор е такава по целесъобразност , каквато съдът не дължи.

Предвид разпоредбите на чл.147, ал.1,т.14 и т.15 от ППЗНП  право на директора е да определи дали да промени щатното разписание за дадена длъжност или не , съответно да утвърди промененото щатно разписание.

Преди да пристъпи към уволнение работодателят в случая не е   извършил подбор по смисъла на чл. 329 КТ ,но и не е бил длъжен да извършва такъв.

РОС намира ,че уволнението на всяка една от ищците е законосъобразно извършено,поради което неоснователни се явяват претенциите им за отмяна на същото , за възстановяване всяка от ищците на заеманата длъжност, както и заплащане на обезщетение за времето през което са останали без работа.

По изложените съображения постановеното от РС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго ,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора  ищците в първоинстанционното производство следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски  в размер на 510.00 лв. пред двете инстанции.

 

            Водим от горното,Разградският окръжен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

         

          ОТМЕНЯВА Решение №84 /13.03.2013 год. ,постановено по гр.дело №2416 /2011 год. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ исковете , предявени от М.С.С. *** , ЕГН-********** срещу  ПГВМЗ „Александър Стамболийски”, гр.Лозница на правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и чл.225 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от Г.Б.Ф. *** , ЕГН-********** срещу ПГВМЗ „Александър Стамболийски”, гр.Лозница на правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и чл.225 от КТ.

ОСЪЖДА М.С.С. и Г.Б.Ф. да заплатят на ПГВМЗ „Александър Стамболийски”, гр.Лозница направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 510.00 лв.

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от 09.06.2014 год. пред Върховен касационен съд.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

ДГ                                                                                2.