РЕШЕНИЕ № 84

Гр. Разград  04.06.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                                                             

Секретар: Н. Р.                                                                                         

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 124 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 19 / 19.02.2014 г., постановено по гр. дело № 250 / 2013 г. РС – Разград, при участието на ЕТ “ Карина – Т – Т. Т.“ гр. Разград, като трето лице – помагач на ответника, А.Н.Т. е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ Алианц България “ гр. София сумата 5 724.72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2013 г. до окончателно плащане, както и сумата 668.72 лв., представляващи обезщетение за забава от 07.02.2011 г. до 13.02.2013 г. и  сумата 1094.72 лв.у представляваща разноски.

         Недоволен А.Н.Т. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ Алианц България “ гр. София сумата 5 724.72 лв. на първо място в жалбата се прави оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказа на съдия – докладчика да се отведе от разглеждане на делото, пир наличие на предпоставки за това по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. На следващо място се сочи, че подпомагащата страна било лишена от възможността да сочи събиране на релевантни доказателства. В жалбата се сочи също така, че съдът превратно възприел фактическата обстановка, приемайки, че в случая не е налице съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС Освен това се сочи, че в хода на делото ищеца не доказал изцяло размера на щетата. В този смисъл неправилно тълкувал приложимата по делото Методика към Наредба № 24 / 2006 г. на Комисията за финансов надзор. В хода на делото се установило, че водача на увреденото МПС затаил истина при разпита му, като не съобщила за причинени по същото МПС други две щети, които били отстранени в същия сервиз. На следващо място се твърди, че съгласно представените от ищеца Общи условия за застраховане при ЗПД  Алианц България“, застрахователя не изплаща обезщетение за щети, причинени на МПС, отдадено под наем или на лизинг, освен ако не е уговорено друго и е заплатена допълнителна застрахователна премия, а в случая не било уговорено друго. Твърди се също така, че плащане е извършено не на увреденото лице, на трето лице – сервизна фирма. В заключение се отправя молба за отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски за двете инстанции. 

         Недоволна третото лице ЕТ “ Карина – Т – Т. Т.“ гр. Разград, подпомагащо ответника, също обжалва решението със същите съображения и със същото искане.

         По делото са постъпили отговори на въззивните жалби от страна на ищеца, сега въззиваем ЗПД  Алианц България “, в които се излагат съображения за тяхната неоснователност.

         Въззивникът А.Н.Т. подържа въззивната жалба и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител, на същите основания и със същото искане.

         За третото лице ЕТ “ Карина – Т – Т. Т. “ гр. Разград не се явява представител в съдебно заседание. Постъпила е молба, с която се изразява становище в подкрепа на въззивната жалба.

         В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна ЗАД “ Алианц България “ подържа отговорите на въззивните жалби.        

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето , констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         Въззивната инстанция намира, че по делото не са били налице основания за отвод на съдия – докладчика по първоинстанционното дело. По делото липсват данни адв. П. Х. да е подавал в лично качество жалба до КЗД – София против РС – Разград и административния ръководител на този съд, който е и съдия – докладчик по първоинстанционното дело. По първоинстанционното дело е приложена Декларация по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правилата за производство пред КЗД / л. 125 /, но тя изхожда от лицето С. И. Д., която няма отношение по настоящото дело. Дори обаче и адв. Х. да е бил процесуален представител на С. Д., това не е основание за отвод на съдия – докладчика по настоящото дело.  В този смисъл не е налице соченото съществено нарушение на процесуалните правила.

         Неоснователно е и развитото в жалбите твърдение, че не били разгледани от съда доказателствените искания на третото лице. Тези искания са разгледани от съда в първото по делото съдебно заседание, на което е даден ход на делото – на 15.07.2013 г.

         Съдът не е длъжен да допусне всички поискани от страните доказателства. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ГПК исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото се отхвърлят от съда с определение. На това основание и с оглед заключението по назначената автотехническа експертиза съдът не  уважил искането за назначаване на нова автотехническа експертиза, както и искането да бъде задължено третото лице – автосервиза, в който е отстранена щетата, да представи документите относно получаваните трудови възнаграждения  от автомонтьорите, извършили ремонта.

         По отношение твърдението за съпричиняване, въззивната инстанция намира същото за неоснователно. От представените по делото скици, снимков материал, както и от заключението на вещото лице се установява, че лекият автомобил “ Ситроен “ не е бил паркиран на кръстовището. Н е бил паркиран и пред входа на предприятието. Лекият автомобил е бил паркиран встрани от входната врата на предприятието, на площадното пространство. При отворена врата на входа на предприятието е налично достатъчно пространство за влизане и излизане през порталната врата. Актосъставителят – св. Валентин Владимиров, при посещение на местопроизшествието, не констатирал нарушение от страна водача на л.а. “ Ситроен “. Същия съставил и схемата към протокола, видно от която този ла. е паркиран встрани от входната врата. В същия смисъл относно мястото на паркиране на автомобила, са и показанията на св. П. Й., който управлявал л.а. “ Ситроен “ и който го паркирал на мястото, преди произшествието. В заключението си вещото лице по назначената автотехническа експертиза сочи, че л.а. “ Ситроен “ е бил паркиран в ляво, пред входа на “ Сити-текс “ ООД с адресен № 10.

         При тези обстоятелства неоснователно се явява и твърдението в жалбите, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните п делото доказателства.

         В проведено на 15.07.2013 г. съдебно заседание, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК открил производство по оспорване на Протокол за ПТП № 1263385, фактура № 10182 / 01.04.2010 г. и опис на щета № 0300-10.170-5211 / 04.03.2010 г., като разпределил и доказателствената тежест между страните. В обжалваното решение съдът приел оспорването за недоказано, което не било изразено в диспозитива на решението. Липсата на диспозитив по отношение на оспорването не означава, че съдът не се е произнесъл по него. Както вече бе посочено, макар и лаконично съдът се произнесъл по оспорването. По отношение оспорване съдържанието на протокола за ПТП, видно от доказателствата по делото съдържанието на този протокол не е оборено. Тъкмо напротив с показанията на св. Владимиров и от заключението на вещото лице се потвърждава съдържанието на протокола.

Предвид заключението на назначената автотехническа експертиза оспорването съдържанието на описа и на фактурата, също се явява недоказано.  От друга страна съдържанието на оспорените документи е и  въпрос по същество, който е коментиран от районният съд в мотивите на решението.

         Във връзка с приложение разпоредбата на чл. 14.8 от Общите условия за застраховане при ЗПАД “ Алианц България “ съдът констатира, че в представената по делото полица е посочено наличието на специални условия.

         Неоснователно е твърдението, че по делото има новооткрити обстоятелства от значение за спора.

         Във връзка с приложението на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въззивната инстанция приема следното: Отговорността на застрахователя по имуществена застраховка е регламентирана с чл. 213, ал. 1вр. с чл. 208 от КЗ. В тази връзка Наредба № 24 / 2006 г. на Комисията за финансов надзор се явява неприложима, тъй като видно от систематичното място на разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от КЗ, препращаща към подзаконовия нормативен акт, Методиката е приложима само към задължителната застраховка “ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, от каквато застраховка в случая не произтичат претенциите на ищеца. Същите се основават на сключена имуществена застраховка “ Каско “, която не е предмет на регулиране от посочената по – горе наредба. Независимо от това на обезщетяване подлежат действителните вреди, съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ, които са предмет на установяване и част от фактическият състав на деликтната отговорност. Съдът приема, че действителните и подлежащите на възтановяване вреди към момента на ПТП са тези, които да водят до привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, а това означава да е годно за движение. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя съгласно чл. 203,ал. 1 и ал. 4 от КЗ. При положение че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната пазарна цена стойност на МПС към датата на ПТП. С оглед на това съдът приема, че паричният еквивалент на действителната вреда представлява средна пазарна цена на ремонта на автомобила – частите които да се сменят с нови и съпътстващите ги дейност.

         С оглед на горното въззивната инстанция намира, че по делото са налице положителните кумулативни предпоставки за възникване регресното право на застрахователя по имуществена застраховка “ Каско “: Налице е договор  за застраховка “ Каско “; Осъществен е деликт от трето лице. Налице е плащане на обезщетение от застрахователя на увреденото лице.

         Неоснователно е твърдението на въззивниците, че плащането е следвало да се извърши лично на третото лице.  В такива случаи плащането се извършва на оторизирания сервиз, извършил ремонта, а увреденото лице получава отремонтиран автомобил.

         При тези обстоятелства правилно и законосъобразно районният съд е приел, че съдържанието на представената от ищеца фактура не е оборено  и уважил иска в пълен размер, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а направените от въззивниците разноски следва да останат за тяхна сметка.

         Воден от горното Разградския окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВРЪЖДАВА Решение № 19 / 19.02.2014 г., постановено по гр. дело № 250 / 2013 г. РС – Разград.

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в 30-дневен срок от съобщаване на страните.

 

                                                                                     Председател:

 

                                                                                             Членове: 1.

 

                                                                                                            2.

           

         НР