РЕШЕНИЕ № 84

Гр. Разград 30.05.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 131 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 87 / 18.03.2014 г., постановено по гр. дело № 227 / 2014 г. РС – Разград отхвърлил молбата на Ф.Б.Т. да бъде допусната промяна в бащиното и фамилното й имена, като от същите отпаднат наставките “ова“.

Недоволна Ф.Б.Т. обжалва решението като неправилно. Счита, че са налице основания за допускане на исканата промяна, тъй като е налице несъответствие между носеното от нея бащино и фамилно име с наставки “ ова “ с етническите традиции по произход, тъй като тя била лице от турски произход, с турско самосъзнание с турско-арабски имена. Това несъответствие й създавало неудобства в отношенията с общността със собственото ъ дете, чиито имена били без наставки. В заключение отправя молба за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде уважена претенцията й.

Ответната по жалбата страна Община Разград и заинтересованата страна РП – Разград не депозират отговори на въззивната жалба.

Процесуалният представител на жалбоподателката депозира писмена молба в съдебно заседание, в която заявява, че моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, подържа жалбата и няма други доказателствени искания.

Община Разград не се представлява в съдебно заседание, при редовност в призоваването.

Представителя на ОП – Разград намира жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди решението.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето , констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ЗГР при образуването на бащиното и фамилното име се вписва наставка –ов или ев и окончание съобразно пола на детето. Определяне на бащино и фамилно име без тези наставки се явява изключение и се отнася до случаите, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания / само за бащиното име / или ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. През 1992 г., при действието на отменения Закон за имената на българските граждани, родителите на молителката са преценили, че няма противоречие с именните традиции, поради които наставките в бащиното и фамилното име на молителката да отпаднат, при формиране на бащиното и фамилното й имена. По делото не се спори, че от 1992 г. молителката е с имената Ф.Б.Т..

Съгласно чл. 19 от ЗГР промяна в името се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В молбата си за промяна на бащиното и фамилно име, Ф.Т. посочила, че е известна в обществото с името Ф. Б. Т. Бащиното и фамилното име на дъщеря й И. И. Т. са без наставка –ова. Наставката в бащиното и фамилното й име й създавали дискомфорт и пречки в социалния и обществения й живот. По тези съображения за нея било обществено неудобно да носи бащино и фамилно име с наставка – ова. Към делото е приложено извлечение – Пълни данни от НБД “ Население “, видно от което бащата на Ф.т. е с имена Б. С. Т., майка й е с имена Н. А. С., сестра й е с имена А. Б. Х., а брат й С. Б. Б.

При тези обстоятелства обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Твърдението на молителката, че важни обстоятелства налагат отпадане на наставките –ова от бащиното и фамилното й име, не са доказани. Имената на дъщеря и Илмие Иллхан Тахсин, която е родена през 2003 г. са съобразени са разпоредбите на ЗГР относно образуването на бащиното и фамилното име. Молителката носи настоящите си имена от 1992 г. тогава тя е била на осем години. През последните 12 години молителката е била пълнолетна, сключила е брак и е родила дете с тези имена. Нейните баща, брат и сестра носят бащино и фамилно име с наставки. Само по себе си факта, че един български гражданин произхожда от турски етнос, не е достатъчно основание да се приеме, че е налице важно обстоятелство за допускане промяна в бащиното и фамилното име, чрез премахване на наставките – ов или -ев. Съществуват множество български граждани от турски, арменски или еврейски етнос, които живеят в Р България и носят бащино и фамилно име с наставки, без това да е обществено неприемливо за тях. Това означава, че не във всички случаи бащиното и фамилното име на български граждани от турски етнос следва да се формира без наставка. В този смисъл, както вече бе посочено, са имената на бащата, брата и сестрата на молителката, която също носи бащино и фамилно име с наставка от 1992 г., без досега това да е било неприемливо за нея.

Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 / 18.03.2014 г., постановено по гр. дело № 227 / 2014 г. по описа на РС – Разград.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: 1.

НР

2.