РЕШЕНИЕ №93

 

гр.Разград , 30.06.2014 год.

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският окръжен съд в откритото заседание на  втори юни , две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                      Председател: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                             Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                           ДОРОТЕЯ И.

 

При секретаря М.Н. ,като разгледа  докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №133 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

                          Производството е по реда на чл.267  и сл.от ГПК.

                          Депозирана е въззивна жалба от Т.И.Д. и К.Н.Д. *** ,чрез повереника им адв.М. *** срещу Решение №30/26.02.2014 год.,постановено по гр.дело №1317/2013 г.по описа на РРС,с което съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на Д.С.Д.,С.Д.Г. , С.Д.С. и М.Н.С. сумите 4 898.76 лв.обезщетение за неимуществени вреди от причинен на 22.11.2011 г.пожар ,,ведно със 849.42 лв.мораторна лихва върху така присъдената главница ,дължима за периода 01.12.2011 г.-08.08.2013 г.,като е присъдил и законна лихва върху главницата ,считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане ,както и разноски в полза на ищците.В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на  решението , както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

                          Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса.

                          Отговор на същата в законоустановения срок въззиваемите са подали чрез повереника си адв.Е.С. ***.В него застъпват становище за неоснователност на жалбата .Молят решението на РРС да бъде потвърдено.

                          С жалбата    и отговора  не се правят доказателствени искания.

                          В съдебно заседание жалбоподателите чрез своя повереник поддържат изцяло подадената въззивна жалба.Молят за отмяна на решението на РС и за отхвърляне на исковата претенция срещу тях.

                          Въззиваемите ,чрез своя повереник поддържат заявеното с отговора становище за неоснователност на жалбата.Молят решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.Претендират разноски пред настоящата инстанция ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

                          За да се произнесе по жалбата ,Разградският окръжен съд съобрази следното:

                        Ищците са предявили солидарно срещу двамата ответници  съединени  искове ,първият за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД в размер на 4 898.76 лв. и и вторият за присъждане на  обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД ,върху претендираната главница за периода 01.12.2011 год.- 08.08.2013 год. в размер на 849.42 лв.Главницата се претендира като обезщетение за причинени от ответниците  имуществени вреди в резултат на пожар изгорил подпокривното пространство на триетажна жилищна сграда-близнак, находяща се в ***,а обезщетението за забава представлява законната лихва върху търсената главница за посочения по-горе период.Главницата се претендира ,ведно с законна лихва върху нея до окончателното й заплащане. Настояват и за заплащане на разноските по делото.

          Ответниците са оспорили  по основание и размер.Заявяват становище с отговора на исковата молба , че възникналия пожар е в резултат на случайно събитие-изпадане на мазилка и разместване на тухли от коминното тяло, обща част на живущите в сградата на адрес ***, довело до проникване на горещи димни газове в подпокривната конструкция и запалване на дървените елементи от покривната конструкция , а от там и до разпространяване на пожара в покривната конструкция на сградата на ищците.Предвид на това , че  коминното тяло обслужва няколко жилища ,считат ,че не следва да носят отговорност за вредите в пълен обем.Сочат също така ,че всеки от ищците е понесъл различна част за ремонта на покрива ,която част не съвпада с претендираната обща сума за обезвреда.Молят за отхвърляне на предявеният срещу тях  иск.

          Съобразявайки събраните по делото доказателства пред РС , РОС намери за установено от  фактическа  следното :

Ищците са съсобственици на отделни жилища в сграда ,находяща се в ***,съответно първите двама на жилище на втория етаж , а вторите двама на третия.Двамата ответници  обитават съвместно жилище в ***,собственост на втората от тях , находящо се на третия етаж.

         На 22.11.2011 год. около 13,30 часа първия ответник запалил камината инсталирана в обитаваното от тях жилище. Един час след запалването на камината възникнал пожар в подпокривното просранство, който се разпространил и обхванал и покривната конструкция на сградата на ищците. 

Пред РС са били назначени  пожаро-техническа  и  съдебно-техническа експертизи.Според заключенията на по същите пожарът е възникнал в триетажна жилищна кооперация разделена на два отделни входа: от към *** , като  във всеки двата входа има по три самостоятелни жилища.  В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград кооперацията е отразена като триетажна жилищна сграда близнак , но според в.л.,изготвило техническата експертиза , това е една сграда разделена на две половини.Всяка половина има отделно коминно тяло , което обслужва жилищата от съответния вход.

          Вещото лице по ПТЕ е заключило ,че пожарът е възникнал от коминното тяло ,обслужващо входа на ответниците , в резултат излизане на горещи димни газове в подпокривното пространство, заради изпаднала мазилка  и разместени тухли по коминното тяло, довело до запалване на дървените елементи от покривната конструкция. Според заключението и  показанията на разпитаните по делото свидетели в деня на пожара само в жилището на ответниците е била запалена камината за отопление. Собствениците на жилището на втория етаж се отопляват на ток , а обитаващия жилището на първия етаж в този ден не е ползвал печка. 

Безспорно е ,че в резултат на пожара е изгорял целия покрив на двете половини на сградата , независимо, че таванската част между двата входа е била разделена с тухлена стена.Ответниците са отремонтирали покрива от към своя вход на *** а ищците в частта от към ***. За ремонта  на покрива на своя вход ищците са заплатили за труд и материали общо 4 898.76 лв. ,видно от представените от тях с исковата молба договор ,стокови разписки и фактури.

Сума в размер на 4 864.55 лв.от своя страна са запратили ответниците за ремонта на покрива на обитавания от тях вход.

           Съгласно представена справка за изтекли лихви за периода 01.12.2011 год. - 08.08.2013 год. размера на законната лихва върху главница от 4 898.76 лева за този период е  в размер на 849.42 лв.

          Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна , РОС направи следните правни изводи : Атакуваното решение е допустимо.Настоящата инстанция не споделя доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото от РС.Действително в доклада по делото съдът е докладвал ,че са предявени искове по чл.45 и чл.86 от ЗЗД ,но чл.45 от закона се явява основен състав на непозволеното увреждане , а чл.50 от ЗЗД , регламентира увреждане ,причинено от вещ, като определяйки в крайния си акт увреждането като именно такова ,причинено както от вещта и от действията на вторият ответник съдът не е нарушил съдопроизводствените правила , а е съобразил в пълен обем изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и събраните по делото доказателства.Както и РС ,така и РОС приема ,че на ищците е причинено непозволено увреждане от вещ със статут на  „обща част” по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС ,каквато се явява коминът , така и от действия на първия ответник ,който без да провери  състоянието на тази обща вещ  е запалил камината в обитаваното от него жилище ,собственост на първата ответника.Безспорно пожара е възникнал ,поради недоброто състояние на  комина тяло, явяващ се обща част и обща собственост  на всички собственици на жилища във входа на сградата, в която е и жилището ,собственост на ответницата Д..Всички собственици на жилища от този вход за задължени да поддържат и възстановяват същия.Въпреки ,че техническата експертиза установява конструктивни несъвършенства на сградата, поради които  не може еднозначно да се говори дали сградата представлява едно цяло с двата входа ,откъм двете различни улици или следва да се счита ,че са налице две сгради-близнак ,то е несъмнено и безспорно ,че комина от който е възникнал пожара обслужва единствено и само жилищата във входа откъм улица ***Както и РС ,така и РОС приема ,че задължение  за поддържането му в състояние на изправност и безопасност имат само собствениците на жилища във този вход, но не и тези с вход към ***.К.Д. ,като ползвател на жилището на Д. също е бил длъжен преди да запали камината , да се убеди, че комина ,който обслужва същата е изправен и отговаря на мерките за безопасност.В случая непозволеното увреждане действително е причинено от неколцина,това са собствениците на жилища в този вход и ползвателя Д..При първите то се изразява в бездействие по отношение грижите за коминното тяло, а при втория чрез бездействие по отношение на това тяло и действие по запалването на камината в жилището.Предвид текста на чл.53 от ЗЗД, отговорността за възмездяване на причинените вреди е солидарна и всеки от причинителите отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Ищците са тези претърпели вреди от увреждането.Вредите са имуществени и следва да бъдат възмездени в размера в който са предявени ,тъй като този размер е изразходван от тях за ремонта на покрива над техния вход.Без значение е в случая за изхода на делото ,с каква част в общите разходи е участвал всеки от ищците, тъй като  е въпрос на техни вътрешни отношения ,некасаещи ответниците и конкретно предявеният срещу тях иск.

          Не само ответниците са отговорни за увреждането ,но право на увредените е да изберат срещу кого от солидарните длъжници да насочат своя иск.В случая същия е насочен срещу Д. и Д.. Те следва да бъдат осъдени  да заплатят исковата сума от 4 898.76 лв., като за част от нея , разполагат с възможност да предявят иск срещу другите съсобственици на коминното тяло. Дължима е и в пълен размер сумата ,претендирана като обезщетение за забава за периода 01.12.2011 год. - 08.08.2013 год. ,както законната лихва върху главницата ,така както е  заявена от завеждането на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

          Предвид на това ,че РОС направи правни изводи ,идентични с тези на РС ,то въззивната инстанция не споделя и доводите на жалбоподателите за необоснованост и не незаконосъобразност на  атакуваното решение , което следва да бъде потвърдено.

          Въззиваемите са претендирали разноски пред настоящата инстанция в размер на  350.00 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение , които следва да им се присъдят..

          Воден от горното ,Разградският окръжен съд,

 

                                                                  

                                                     РЕШИ :

   

        ПОТВЪРЖДАВА Решение №30/26.02.2014 год.,постановено по гр.дело №1317/2013 г.по описа на Разградски РС.

        ОСЪЖДА  Т.И.Д. и К.Н.Д. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.Д.,С.Д.Г. , С.Д.С. и М.Н.С. *** сумата 350.00 лв.разноски във въззивното производство.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.             

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.

 

MH