РЕШЕНИЕ № 95

Гр. Разград  11.06.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на втори юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                    

                                                                                             

Секретар: М.Н.                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 136 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 85 / 13.02.2014 г., постановено по гр. дело № 674 / 2012 г. РС – И. отхвърлил, на основание чл. 50 от ЗЗД, предявен от А.В.Т. иск против Кооперация “ A.-ПВД “ гр. И. за заплащане на сумата 1268.14 лв., представляваща парично обезщетение за причинени имуществени вреди върху собствения му лек автомобил “ Мерцедес С 22 CDI “ с рег. № ***, изразяващи се в частично смачкване на лява част на преден капак над фара и преден ляв калник, както и счупване на ляв фар, причинени от вещ, собственост на ответника, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателно плащане и е осъден да заплати разноските по делото, и го осъдил да плати на ответника разноски в размер на 600.00 лв.

         Недоволен ищеца А.В.Т. обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че представената от него проформа фактура е редовен официален документ и е годно доказателство за дължимостта на исковата сума. Изразява несъгласие със становището на съда, че не ответната кооперация, а всички собственици следва да отговарят по иска като другари. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения от него иск в пълен размер.

         Въззиваемата страна Кооперация “ A.-ПВД “ гр. И. не депозира отговор на въззивната жалба.

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника на същите основания и със същото искане. Сочи се, че с проформа фактурата се установява, че действително по автомобила е имало повреди, установени в сервиза.

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

    Предвидените предпоставки, приложими в хипотезата  на приложимата разпоредба – чл. 50 от ЗЗД са: наличието на вреди, които да са причинени/произлезли/ от вещ, която да принадлежи някому или да са под нечии възможен ефективен контрол; вредите да не са в резултат на виновно поведение на пострадалия.

         По делото безспорно е установено наличието на вреди по автомобила на ищеца. Тези вреди са в резултат на паднали предмети от фасадата на сграда, в която ответника притежава съответна идеална част от общите части, каквато представлява фасадната мазилка. Вредите на са в резултат на виновно поведение на ищеца.

         По делото обаче не е доказана стойността на вредите. В подкрепа размера на иска ищеца представя проформа фактура, издадена от трето, неучастващо в процеса лице. Този документ е оспорен от ответника още се отговора на исковата молба. Проформа фактурата сама по себе няма доказателствена сила и не обвързва ответника, тъй като няма негов подпис. По съществото си този документ представлява своеобразен вид оферта и с него не се доказва плащане. Проформа фактурата не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, който съдът да е длъжен да зачете. Разминаванията в годината на издаване на проформа фактурата компрометира допълнително доказателствената й сила по смисъла на чл. 178, ал. 2 от ГПК. Независимо от оспорването на проформа фактурата от страна на ответника, ищеца не представя и не иска други доказателства, в подкрепа размера на иска.

         След като ищеца не доказва иска с по размер, правилно и законосъобразно същият е отхвърлен от първоинстанционния съд.

         По отношение легитимацията на ответника, въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно районният съд приел, че фасадната мазилка е обща част и ответника следва да отговаря до размера на своята идеална част.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка, а въззиваемия не е претендирал такива.

         Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

 

         ПОТВРЪЖДАВА Решение № 85 / 13.02.2014 г., постановено по гр. дело № 674 / 2012 г. по описа на РС – И..       

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     Председател:

 

                                                                                             Членове: 1.

 

 

                                                                                                            2.

MH