Р Е Ш Е Н И Е № 91

Гр. Разград, 05. 06. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев

2. Валентина Димитрова

при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 138 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 22/ 03. 02. 2014 г. по гр. д. № 959/ 13г. по описа на РРС съдът е отхвърлил предявения от Г.А. И. иск против А.М.А. за установяване спрямо последния, че ищцата Г.Е. е единствен собственик на недвижим имот в с. Ясеновец, общ. Разград, като неоснователен и недоказан.

Недоволна от решението е останала Г.А. И. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства и на закона.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесния недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец е придобит от страните по делото с нот. акт № 69, т. 4, дело № 1195/90 г. през време на брака им /прекратен с развод през 1999 г. / чрез възмездна сделка. Родителите на ищцата, разпитани в качеството на свидетели по делото - Х.А. и А.А. твърдят, че са дарили на ищцата сумата 10 800 лв. за закупуването на имота. В нотариалния акт за покупко-продажба на имота е посочено, че купувач е ответника А.А., а цената на имота в размер на 10 800 лв. е платена в брой от купувача на продавачите със средства, получени от дядо му А.Е.А..

Спорът между страните е дали стойността на недвижимия имот, находящ се в с. Ясеновец, закупен от страните през време на брака им е заплатена от бащата на ищцата като дарение лично за нея.

Според чл. 19, ал 1 и ал. 3 от СК /отм./, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, а съвместният принос се предполага до доказване на противното. Прието е в съдебната практика, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи.

Показанията на свидетелите Х.А. и А.А., че са дарили на ищцата сумата 10 800 лв. за закупуването на имота не следва да се приемат като доказателство, тъй като същите, като нейни родители са заинтересовани от изхода на делото и на следващо място следва да се вземе предвид, че не се подкрепят от другия доказателствен материал. Обратното на твърденията им се установява от съдържанието на нот. акт № 69, т. 4, дело № 1195/90 г. за покупко-продажба на имота. От обстоятелството, че като купувач по сделката е записан ответника – тогава съпруг на тяхната дъщеря, може да се направи единствения извод, че ако сумата 10 800 лв. е дадена като дарение за закупуването на имота, то тя е дарена на двамата съпрузи, тези средства са вложени с цел облагодетелстване на семейството като цяло. Още повече, че по делото не са налице безспорни доказателства тези средства да са предоставени на основание дарение. Въз основа на това, районният съд обосновано и законосъобразно, е приел, че с посочените от ищцата и събрани по делото доказателства, не е оборена презумпцията на закона за наличието на съвместен принос на двамата бивши съпрузи – страни по делото в придобиването на процесния недвижим имот.

Доводът идзложен от въззиваемия, че предявения иск е погасен по давност е необоснован. Искът с правно основание чл. 21 /отм./ не е погасен по давност, предвид това, че предявяването на този иск не е ограничено по давност.

Въз основа на изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателката е довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По направеното с въззивната жалба възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК срещу присъдения от първоинстанционния съд адвокатски хонорар като прекомерен, съобразно правната и фактическа сложност на делото, компетентен да се произнесе е районният съд, предвид разпоредбата на чл. 248 ГПК, тъй като направеното с въззивната жалба възражение има характер на искане за изменение на решението, в частта за разноските. За изменението на решението в частта за разноските е предвиден специален ред и това е редът по чл. 248 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК страната има възможност да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда постановил решението.След произнасяне на съда по искането за изменението на решението в частта за разноските определението по чл. 248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК . Аргумент в подкрепа на гореизложеното е, че в ГПК, в сила от 01.03.2008 г. не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК 1952 г., съгласно която разпоредба решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. По сега действащият ГПК, в сила от 01.03.2008 г. законодателят е предвидил специален ред за изменяне на решението в частта за разноските/ решението може и да се допълни/ и това редът посочен в чл. 248 ГПК. След като изрично не е предвидено в закона,че решението относно разноските може да се обжалва с решението, а може да се измени по реда на чл. 248 ГПК, следва да се приеме, че реда по който съдът следва да се произнесе, когато страната е недоволна от решението в частта за разноските е посочения ред в разпоредбата на чл. 248 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК по направеното във въззивната жалба възражение за прекомерност на направените от ищеца в първоинстанционното производство разноски следва да се произнесе Районен съд Разград, след връщане на делото в съда по реда на чл. 248 ГПК.

Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената въззивна жалба, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото производството разноски е неоснователна, поради което не следва да му бъдат присъждани претендираните разноски.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/ 03. 02. 2014 г. по гр. д. № 959/ 13г. по описа на Разградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ