Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№92
 

Разград
 
 


16. VІ.2014
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                   

  30.  V.
 

публично

 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
 
В                                  заседание в  състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  М. Н.
 

ЛАЗАР МИЧЕВ

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

 
 
  Секретар:                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

         в. гр.  
 
   

2014
 

    №140
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по   чл. 253 и сл.ГПК.

                   Делото е образувано по   жалба на  М.И.С.   против Решение №200/14.ІІ.2014г. по гр.д.№527/2012г. по описа на ИРС, с което искът му за ревандикиране на недвижим имот, предявен на осн.чл.108 ЗС    против съпрузите Д.С. и   Н.С., е отхвърлен  като неоснователен и недоказан.   Позовавайки се на незаконосъобразност и неправилност, моли съда да отмени решението   и да постанови ново такова, с което    искът му да бъде уважен.  

                       В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие заявява,  че поддържа наведените с жалбата основания за отмяна на обжалваното  решение  и за основателност на предявения от него ревандикационен иск. Твърди качеството си на добросъвестна страна/купувач по сключената с нот. акт №185/6.ІІІ.2012г. сделка на възмездно придобиване на процесния имот поради незнание на обстоятелството, че същият имот е бил обект на предприети от публичен изпълнител действия на принудително изпълнение. Сезира съда с искане за присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.

                 В законоустановения и предоставен им за това срок,  от правото на отговор се е възползвал ответникът Д.И..   В с.з., лично и чрез процесуално представляващия го по пълномощие –адв. К.,   че поддържа  становището си за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

                При редовност на призоваването, ответницата Н.С., не се явява и не ангажира становището си п допустимост и основателност на жалбата.

              Като  подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жабата е допустима.

             Разгледана по същество е неоснователна.  

     Атакуваният в настоящото производство съдебен акт е валиден - постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки, респ. при липса на процесуални пречки, обосноваващи неговата допустимост. С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че са налице законовите изисквания за произнасяне по същество на спора.   

           В  своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният от жалбоподателя иск сочи на предвидената по см. на чл.108 ЗС петиторна защита.  В този смисъл, дадената от първоинстанционният съд   правна квалификация е правилна, а обжалваното решение се явява допустимо постановено на действително предявеното от жалбоподателя основание. 

               В  съответствие със служебно дължимото се от него, ИРС е указал на страните релевантните и подлежащи на доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в съответствие с декларираното от тях процесуално поведение.  Възведените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи са съответни на установените по делото факти и на приложимия процесуален, и материален закон.  В основата на атакуваното решението на ИРС, правилно е залегнал изводът, безспорен в правната теория и съдебната практика, че искът за собственост по  чл.108 ЗС , като иск на "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик или държател", които упражняват тази фактическа власт, без да имат основание за това, предполага установяването по положителен начин на активната легитимация на ищеца. Успешното провеждане за търсената на осн. чл. 108 ЗС защита   изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга, че  същият с намира във фактическа власт на ответниците    без правно основание.

Доказателствата, допустимо ангажирани  от страните в хода на първоинстанционното производство,    от правна страна обуславят  с категоричност извод за неоснователност на иска поради недоказан от страна на ищеца фактически състав на търсената по реда на  чл.108 ЗС защита. Пред тази инстанция не се ангажират, допустими по см.на чл.266ГПК  доказателства,  които да налагат извод за  различна  от възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В конкретния случай, от доказателствата по делото е установено, че легитимен собственик на имота е   единствено  ответницата Н.С.. Правото си на собственост до размера на ½ ид.ч. от   имота,  същата доказва като   валидно придобито по реда на чл.259 ДОПК, съгл.  Постановление за възлагане на недвижим имот 15.VІІІ.2012 г., след  изкупуване  дела на съпруга си - длъжник по изпълнителното дело. По отношение на останалата 1/2ид.ч., правото й на собственост се следва   на основание, възмездно сключен по време на брака й с ответника Д.С.,  Договора за покупко-продажба   от 19.ХІІ.2006 г. по НА № 199/2006г  

По делото е безспорно установено, че на производство пред ТД на НАП-Варна(офис гр.Разград) през 2001г. срещу ответника Джамал С. е било образувано изп.д.№4011 за дължими от него вземания от публичен характер.  За удовлетворяване на които, на 9.І.2011г  срещу имота са били насочени действия на принудително изпълнение чрез изнасянето му на публична продан.  Между страните по делото не съществува спор относно обстоятелството, че като придобит по време на сключения между ответниците през 1987г. гр.брак,  считано от 2006г. имотът е в режим на СИО. В този смисъл,  придобивното основание на ответницата е противопоставимо на жалбоподателя, по отношение на когото се явява безспорно установено, че сделката, на която позовава правото си на собственост върху имота е сключена при наличие на висяща и неприключила процедура по изнасянето  му на публична продан за удовлетворяване на вземания от публично правен характер.

 При насочване на изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност за дълг на единия съпруг, изплатен от другия, вещта става индивидуална собственост по изричното разпореждане на закона -   чл. 22, ал. 1 изр. 2 СК от 2009 г. и  чл. 259 - 261 от ДОПК.   

  По регламент на ал.10, чл.259ДОПК, считано    от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност  на съпруга недлъжник(15.VІІІ.2012г.), съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност и придобива статут на индивидуална собственост.

Както правилно  е приел в мотивите си и ИРС,   към момента на предявяване на исковата претенция жалбоподателят  не легитимира собственост върху имота, тъй като към датата на възмездно сключената от него сделка(вж. н.а.№185/ 6.ІІІ.2012г.), поради неприключилата процедура по изнасянето му на публична продан с влязло в сила възлагателно постановление, имотът все още е бил в притежание на съпрузите-ответници.

 Правилно и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е приел,  че договорът за покупко-продажба,   на който ищецът позовава правото  си на собственост върху  имота,    не е породил желания със сключването му транслативен /вещно-прехвърлителен / ефект. Въз основа на този договор, ищецът-купувач не е могъл да придобие претендираното право на собственост по причина, че продавачите   не са  били носители на същото. При нотариалното прехвърляне на имота последните двама са легитимирали собственост върху процесния имот въз основа на невлязло в сила, поради   обжалването му( и с тяхно участие)   Постановление  за възлагане на недвижими имот от 16.І.2012 г. С влязло в сила и ползващо се със стабилитета на чл.302 ГПК Решение №1787/ 9.VІІ.2012 г. по адм.д.№ 1840/2012 г. на АдмС-гр.Варна, постановената от органа по чл.266 ДОПК отмяна на действията по възлагане на имота върху продавачите по тази сделка е потвърдена със сила на пресъдено нещо.

 

 

 

От доказателствата по делото се установява, че по отношение на процесния имот са предприети, конкуриращи се във времето действия на разпореждане.  По волята на закона, предприетите такива в хода на изпълнителното производство  са приоритетни по отношение на действията, по силата на които и в условията на равнопоставеност, ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота.   

 Възраженията му, за негова добросъвестност при сключването на сделката, поради незнание на обстоятелството за висящо по отношение собствеността върху имота производство пред Адм. съд- по оспорване на титула, легитимиращ праводателите му като собственици  на имота,  на първо място е неотносимо към предмета на спора, доколкото позоваването на добросъвестност в случая не е обвързано с института на придобивната давност, на извършени в имота подобрения или като противопоставимо на оспорващ, относителната недействителност на сделката кредитор(чл.134, 135 ЗЗД).

На следващо  място, твърдението на ищеца, че не е знаел за производството, развило се по оспорване законосъобразността на издаденото в полза на прехвърлителите му възлагателно постановление, се явява опровергано от публичния характер на самата процедура на разпореждане с имота за удовлетворяване на  вземания от публичен характер. От материалите по делото е видно, че относимо към датата на сключената с ищеца сделка, преводателите му   са участвали с активни действия по оспорване на предприетата от публичния изпълнител отмяна на, легитимиращото правата им върху имота, възлагателно постановление, както  и по възстановяване на заплатените   от тях   суми за придобиването на имота. Т.е., у тях е било налице знание за това, че издаденото им на 16.І.2012г.   възлагателно постановление,  относимо към 6.ІІІ.2012г.-датата, на сключения с ищеца договор за продажба,не е било влязло в сила. Когато праводателите прехвърлят чужда или обременена с права на трети лица вещ, не може да се говори, че претендираното от ищеца-приобретател  вещно право е нарушено от страна на тези лица, тъй като то не му принадлежи.

               Водим от горното, РОС  намира, че предявеният на осн. чл.108 ЗС иск за ревандикиране на   процесния  недвижим имот, за който в кв.27 по плана на гр.Исперих е отреден УПИ ІХ-193   с площ 774 кв.м е неоснователен. Извод, до който обосновано, съответно на установените по делото факти и при съобразяване на материалния закон е достигнал и ИРС.    

  Водим от горното,  Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение  №200/14.ІІ.2014г. по гр.д.№527/2012г. по описа на ИРС

 Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 и сл.ГПК.

 

 

  

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.

MH