Р Е Ш Е Н И Е № 98
Гр. Разград, 19. 06. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори юни
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Д.а
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 142 по описа за 2014 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 57/ 12. 03. 2014 г. по гр. д. № 1661/ 13г. по описа на РРС съдът е отхвърлил предявения от Е.Д.Д. иск против Д.С.И. за
установяване спрямо последната, че ищецът Д. е собственик на недвижим имот в гр***,
като неоснователен. Недоволен от решението е останал Е.Д.Д. и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи
противоречат на събраните по
делото доказателства и на закона.
Въззиваемата
Д.С.И. е
депозирала писмен отговор на жалбата, в
който излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
ответницата И. с нотариално заверено пълномощно, рег. № 4321/ 29. 07. 03 г.
упълномощила св. Д. Д. да се разпорежда
със собствения й недвижим имот – гараж № 10 в кв. 81, построен в гаражна
кооперация „Марица” в гр. Разград. Ищецът представя по делото предварителен
договор за покупко – продажба на същия имот, сключен на 30. 07. 03 г. между
него и пълномощника - св. Д.. Твърди, че
от този момент в продължение на 10 години е упражнявал давностно владение по
отношение на имота чрез св. Д.. Последния ползвал имота и заплащал месечен наем
на ищеца в размер на 40 лв. Пред районния съд са разпитани св. С., Д. Д., И. Д., Х. и А.. Св. С. твърди, че е
присъствал на сключването на предварителния договор за покупко-продажба, когато
ищецът заплатил на св. Д. сумата 5 000 лв. , представляваща цената на
гаража. Гаражът и след сключване на предварителния договор се ползвал от св. Д.,
който си държал автомобила в него, ищецът не притежавал автомобил. Не е виждал
ответницата да посещава гаража. Св. Д. Д. твърди, че е продал гаража на ищеца,
като се уговорили да го ползват заедно. Получил от ищеца сумата 4800 лв., но не
е предавал парите на ответницата. Свидетелят ползвал гаража, ищецът не влизал
без него там. Данъците ги плащал свидетеля, а ищецът му давал пари за това,
тока го заплащал свидетеля, а ищецът му давал пари в зависимост от това кой
какво е изразходвал. Св. И. Д., който е син на св. Д. Д. и ответницата, дава показания, че през 2012
г. св. Д. Д. съобщил на майка му, че продал гаража на негов приятел. Св. Х.
присъствала на разговор на 08. 10. 13 г., когато св. Д. предлагал на
ответницата да му продаде гаража за 6 000 лв. и й съобщил, че го е
ипотекирал. Според нейните показания, гаража се ползва от св. Д. като
работилница. Според показанията на св. А., св. Д. ползвал гаража, като държал
там автомобила си и един мотор. Ищецът никога не е имал кола, видял го веднъж
да идва в гаража да си приказват със св. Д. и стоял около половин час. Ищецът не
бил казвал да е собственик на гаража.
Трайна и непротиворечива е съдебната
практика, че в случаите, когато купувачът получи владението на един имот по
силата на предварителен договор и за сключването на окончателен договор се
изисква нотариална или нотариално заверена форма, той не придобива правото на
собственост върху имота с факта на получаването на владението му. Между него и
продавача се създават само облигационни отношения, които се регулират от
облигационното право. Именно за това, когато властта върху имота е получена на
облигационно основание, не е налице анимуса за придобиването му на основание
давностно владение, защото съзнанието на купувача е че собственик на вещта е
продавача. Купувача по предварителния договор за покупко-продажба упражнява
фактическа власт върху имота като държател. С оглед на това и в тежест на ищеца
е да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност. Трайна е
съдебната практика и по въпроса, че за да промени държанието във владение
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio
possessionis/ за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо
собственика. Чрез него трябва да се демонстрира явно, /не по скрит начин, така
че да може да бъде узнато от собственика/, по недвусмислен начин намерението на
владелеца да държи вещта като своя. В случая, видно от събраните гласни
доказателства, ищецът не е упражнявал такова явно и необезпокоявано владение по
отношение на процесния имот. По никакъв начин не е установено той да е
осъществявал фактическа власт върху имота с конкретни действия по такъв начин,
че да могат да достигнат до знанието на собственика. Обратното се установява от
показанията на всички разпитани свидетели. Дори и свидетелят Д. Д., който е явно заинтересован от изхода на
спора в полза на ищеца, твърди, че не е отчел парите от продажбата на
ответницата, а също така дава уклончиви и противоречиви показания за
обстоятелството дали и кога е съобщил на ответницата за извършеното от него
разпореждане с имота. Всички разпитани по делото свидетели са категорични в
показанията си, че гаража е ползван от св. Д.. Няма пречки ищецът да упражнява
фактическата власт върху имота и чрез
трето лице, но дори и св. Д. дава показания, че ищецът не влизал в
гаража в негово отсъствие, което сочи на извода, наред с другите събрани по
делото гласни и писмени доказателства, че
не е упражнявал фактическа власт върху
него и не е считал имота за свой.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилен извод,че предявения иск е неоснователен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
разноските по делото в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 57/ 12. 03. 2014 г. по
гр. д. № 1661/ 13г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.С.И., ЕГН **********
сумата 200 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH