Р Е Ш Е Н И Е

№115

Разград

24.VІІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

14.VІІ.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2014

№147

в.гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.267 ГПК.

Делото е образувано по жалба на Й.В. против Решение №643/10.ІІІ.2014г. по гр.д.№87/2012г. по опис на РРС, с което съдът е оставил без уважение молбата му „за допълване” на постановеното по това дело и влязло в сила на 11.ХІІ.2013г Решение №111/18.ХІ.2013г.- за унищожаване на брака му с Е. Ф., с произнасяне по иск за промяна на фамилното име на последната с предбрачното й такова.

Позовавайки се на неправилност, незаконоъобразност и необоснованост, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което по същество съдът да уважи искането му за промяна на фамилното име на ответницата с предбрачното й такова.

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие, заявява че поддържа жалбата и възведените с нея искания. Претендира присъждане на направени по делото разноски .

В предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на жалбата. При редовност в призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата с.з.

Като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от страна, легитимираща интерес от обжалването, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, на посочените в нея възражения за незаконосъобразност и неправилност, същата е неоснователна.

В съответствие с предоставените му по см. на чл.269 ГПК правомощия, съдът намира, че обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо постановено в нарушение на диспозитивното начало и при отсъствие на изискуемите се за допустимостта му процесуални предпоставки А именно, наличие на активна процесуална легитимация в лицето на жалбоподателя, липса на предмет и интерес от исканото допълване на вл. в сила решение за унищожаване на брака между страните .

За тези си изводи, съдът съобрази следното:

По делото е безспорно установено, че на 20.ІІІ.1991г. между страните по делото е бил сключен граждански брак. При сключване на брака ответницата е приела за своя фамилия , фамилията на съпруга си.

По иск, предявен на осн. чл.49СК от Е.Ф.В. против Й.Д.В., на производство пред РРС е било образувано гр.д.№46/2012г. В хода на бракоразводното дело, на жалбоподателя, за първи път става известен фактът, че този брак е втори по ред за Ф.. С Решение №54/13.VІІ.2012г., постановено,по гр.д.№46 по описа му за 2012г., РРС прекратява брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата.

По жалба на Й.В. срещу бракоразводното решение, на производство пред РОС на 9.Х.2012г. е било образувано в.гр.д.№309/2012г. С жалбата си срещу бракоразводното решение, В. сезира въззивния съд с искане за произнасяне по свързаните с последиците от този факт въпроси: ползване на семейното жилище и фамилното име на жената. В хода на това производство, позовавайки се допуснатия от РРС пропуск да се произнесе с Р.№54/13.VІІ.2012г. по гр.д.№46/2012г. по въпроса за фамилното й име, Ф. е заявила изрично, че желае да запази фамилното име-В.. Със свое Определение №965/12.Х.2012г. РОС спира производството по това дело, отчитайки преюдициалната му обусловеност от изхода по гр.д.№87/2012г. по описа на РРС.

От приложения препис от бракоразводното решение е видно, че в диспозитив на същото липсва произнасяне относно името на съпругата, като последица от прекратяването на брака й с жалбоподателя. В мотиви към това решение, докладвайки предмета на спора, съдът е посочил, че в това производство, Ф. не е направила изрично искане в този смисъл. В тази връзка, в мотиви бракоразводния съд е приел, че не дължи произнасяне относно името й след прекратяването на брака. Извод, който е несъответен на изискванията на чл.326 ГПК.

По см. на цитираната разпоредба, законодателят вменява на съда в бракоразводния процес е служебно произнасяне по този въпрос, при зачитане на регл. с чл.53 СК право на титуляра на името, в случая жената- да възстанови предбрачната си фамилия или да запази брачната си такава. Предвид обстоятелството, че от страна на жената не е била заявена претенция по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното й фамилно име след развода, съдът е следвало да се произнесе изрично

Процесното гр.д.№87/2012г. е образувано по молба на жалбоподателя, депозирана в регистратурата на РРС на 30.VІІ.2012г. и сезираща съда с иск, предявен на осн. чл.47,ал.1, т.3 във. с чл. 46, ал.1, т.1 и чл.7, ал.1, т.1 СК за унищожаване на сключения с Е.Ф. граждански брак. В срока по чл.131 ГПК, чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв.Кондиева, Ф. се е възползвала от правото си на отговор, с депозирането на който е оспорила основателността на иска за унищожаване на брака й с В., отричайки наличието на друг брак. В това производство, видно от съдържимото се в исковата молба на жалбоподателя , както и от отговора на въззиваемата, РРС не е бил сезиран с изрично искане относно името на последната като последица от унищожаването на брака.

С Решение №111/18.ХІ.2013г. РРС постановява унищожаемост на сключения между страните граждански брак. В диспозитив на решението, не се съдържа произнасяне относно фамилното име, което жената следва да носи след прекратяването на брака. Препис от решението, с разясненото им право на обжалване, е надлежно връчено на страните, както следва: на Й.В. на 25.ХІ.2013г., а на Е.Ф. – на 26.ХІ.2013г. Решението за унищожаване на брака не е било обжалвано от страните и същото е обявено за влязло в сила на 11.ХІІ.2013г.

След влизане в сила на решението за унищожаване на брака, висящото на производство пред РОС въззивно бракоразводно д.№309/2012г. е било възобновено. С постановеното по в.гр.д.№309/2012г. Решение №14/13.ІІ.2014г., състав на РОС обезсилва решение №54/13.VІІ.2012г. по бр.д.№46/2012г. на РРС и прекратява производството по спора поради недопустимост на иска за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, предвид прекратяването му с влязлото в сила на 11.ХІІ.2013г. Решение №111/18.ХІ.2013 по гр.д.№87/2012 на РРС за унищожаване на брака. Произнасяне относно повдигнатия в хода му въпрос за непълнотата на постановеното от първоинстанционния съд бракоразводно решение, предвид липса на произнасяне досежно ползването на сем. жилище и за фамилното име на жената, въззивният съд не е постановил изрично в диспозитив на решението си.

Срещу така постановеното решение на въззивния съд е подадена касационна жалба и понастоящем делото, относно сем. жилище и фамилното име на жената, е висящо на производство по допустимост на жалбата пред ВКС.

Подробния доклад на цитираните по горе производства и постановените по тях съдебни актове е наложителен, доколкото изходът по същите рефлектира върху допустимостта на настоящото производство.

На 11.ХІІ.2013г.(датата на която влиза в сила и решението за унищожаването на брака между страните), в регистратурата на РРС е постъпила молба вх.№11160, с депозирането на която жалбоподателят сезира съда с иск, предявен на осн.чл.19 ЗГР против Община Разград за допускане промяна във фамилното име, на вече бившата му съпруга с предбрачното й такова. Като основание за предявяване на този иск, жалбоподателят е посочил, че носенето на фамилното му име, от вече бившата му съпруга, е нежелано от него, предвид на това, че е обществено известна личност, това му създавало неудобство и се чувства засегнат от затаения от нея факт на предходен и непрекратен брак. В своето кумултивно единство от обстоятелствена част и петитум, предявеният с тази молба иск, не буди никакво съмнение относно предмета на търсената с него защита като такава по чл.19 ЗГР.

Със свое Определение №3704/16.ХІІ. 2013г., приемайки, че с този си иск г-н В. предявява чужди, по см. на чл.19ЗГР права, оставя молбата му без разглеждане и прекратява образуваното срещу Община Разград производството като недопустимо.

По жалба на г-н В., подадена срещу преграждащото хода на гр.д.№1986/2013г. по опис на РРС - Определение №3704/2013г. , на производство пред РОС е било образувано ч.в.гр.д.№29/2014г. Същото е приложено като доказателство в настоящото производство. В обстоятелствена част, относимо към волеизявеното в петитум на намиращата се в делото въззивна жалба, г -н В. ясно е очертал като предмет на въззивното производство, преграждащото хода на иска му срещу Община Разград определение. Както при предявяването на този си иск, така и в образуваното по жалбата му ч.в. гр.д.№29/2014г., г-н В. се е позовал на решението за унищожаването на брака му с Ф. като на факт, прогласен с влязъл в сила съдебен акт, но не и като нуждаещ се от допълването му с произнасяне, по произтичащите от унищожаването последици.

Със свое определение №102/5.ІІ.2014г. по ч.в.гр.д.№29/2014г., излизайки извън предмета на сезиращата го по реда на чл.274ГПК жалба срещу акт по гр.д. 1976/2013г. на РРС и в нарушение на диспозитивното начало, състав на РОС е приел, че по съществото си изложените в тази жалба оплаквания представлявали искане за постановяване на допълнително решение към вече влязлото в сила на 11.ХІІ.2013г. Решение №111/18.ХІ.2013г. по гр.д.№87/2012г. по опис на РРС. С посочените мотиви, РОС отменя постановеното по гр.д.№1986/2013г. на РРС Определение №3704/2013г. и връща делото на същия съд с указания за откриване на производство за постановяване на допълнително решение към вл. в сила Р.№111/18.ХІ.2013г по гр.д.№54/2012г. на РРС. Сезиращата го с въззивното производство жалба е била насочена единствено и само срещу правилността и законосъобразността на преграждащия движенето на иска по чл.19ЗГР съдебен акт. При ясно формулирана в петитум на този иск воля на ищеца досежно характера на иска като такъв по гражданско състояние. Дадените от РОС указания са в нарушение на диспозитивното начало и по никакъв начин не могат да заместят волята на страната относно реда на търсената от нея защита. Въззивната инстанция няма задължение служебно да следи има ли непълнота на решението.

С Определението на РОС е създаден един правен абсурд, в изпълнение на който, първоинстанционният съд се е постарал да „вкара” производството в някакви процесуални параметри, в рамките на които да постанови вменения му от РОС акт, като пост фактум на приключилото с вл. в сила на 11.ХІІ.2013г съдебен акт по бр.д.№87/2012г. -с предмет унищожаване на брака между страните по това дело-Й.В. и Е. Ф., със свое Разпореждане от 10. ІІ.2014г. присъединява към същото, образуваното му на производство по реда на чл.19 ЗГР гр.д.№1986//2013г. със страни – Й.В. ***.

При служебната проверка на атакуваното допълнително съдебно решение, въззивната инстанция го намери за валиден,но недопустим съдебен акт. Както се посочи по-горе, със свое определение РОС е тълкувал оплакванията във въззивната жалба на г-н В. против отказа да му се разгледа по същество иска , предявен на осн.чл.19 ЗГР срещу Община Разград, в смисъл, различен от действителната воля на жалбоподателя, като е приел, че жалбата съдържа искане за постановяване на допълнително съдебно решение и е изпратил делото на РРС за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.

В изпълнение на дадените му от РОС указания, РРС развива производство по чл..250 ГПК без да е бил надлежно сезиран с изрично подадена в този смисъл молба от жалбоподателя В.. Пред настоящия състав, г-н В. заяви, че с оставената му без движение молба вх.№11160/11.ХІІ.2013г. е предявил иск срещу Община Разград за промяна името на Ф. по реда на чл.19 ЗГР. Т.е., самият той не дава тълкувание на тази си молба като такава за допълване на влязлото в сила решение за унищожаване на брака.

Връчвайки препис от подадената по реда на чл. 19 ЗГР искова молба на ответната по бр.д.№87 /2013г. страна-бивша съпруга, съдът е предоставил на същата право на отговор по чл.250 ГПК. Право, което същата е упражнила, депозирайки в срок писмено становище, с което е оспорила характера на връчената й „искова молба” като молба по допълване на решението за унищожаване на брака й с Венко с произнасяне по искане за промяна на фамилното й име. В тази връзка се е позовала на обстоятелството, че от реквизитите на тази молба е видно, че тя не е страна в производството по гр.д. №1986/2013, респ. по ч.в.гр.д.№29/2014г. на РОС, както и на факта, че по нейна касационна жалба, производството за името й е висящо на производство по допустимост пред ВКС.

При така изразеното становище, районният съд не е съобразил, че производството за допълване на съдебно решение се инициира по молба на страна по делото, каквато в случая не е подавана, а оплакванията във въззивната й жалба са били тълкувани неправилно от въззивния съд, то липсва основание за произнасяне по искане за допълване на постановеното съдебно решение. При това положение, допълнителното решение се явява недопустимо,тъй като е постановено без страната да е направила искане за допълване.

Производството по чл. 250 от действащия ГПК се развива единствено по почин на страната и то в определен от закона срок. Въззивната инстанция няма задължение служебно да следи има ли непълнота на решението и то на решение, постановено в производство по дело, различно от това, за чиято законосъобразност е бил сезиран по реда на чл.274 ГПК.

Разпоредбата на чл. 250 ГПК сочи, че всяка страна в съдебния исков процес може да иска допълване на решението си, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

За да бъде реализирано установеното от законодателя процесуално право, следва 1./ да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет и 2./ като всяко процесуално правото страната да го упражни в срока, указан от закона - а именно едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила.

В този смисъл, на първо място нямаме подадена молба за допълване на влязлото в сила решение по гр. дело №87/2012 на РРС. На следващо място, жалбата, която предходен състав на РОС е тълкувал недопустимо като молба за допълване на решението, се явява подадена на 16.І.2014г. Съгл. 250 ГПК молба за допълване на съдебен акт е допустимо предявена в предвидените за това срокове. Които по правилото на цитираната разпоредба, за обжалваемите решения, каквото в случая се явява решението за унищожаване на брака, започват да текат от датата на връчването му на заинтересованата страна. Решението за унищожаване на брака е било надлежно връчено на г-н.В. на 25.ХІ.3013г. Считано от тази дата, едномесечният срок за допълването му изтича на 27.ХІІ.2013г., първият работен ден след датата на фактическото му изтичане- 25.ХІІ.2013г.,неприсъствен ден. Т.е. към 16.І.2014г., на която дата се явява подадена жалбата, тълкувана от РОС по ч. в.гр.д.№29/2014г. като „молба за допълване” на решението по гр.д.№46/2012г. на РРС, този срок за жалбоподателя В. е бил изтекъл.

С указанията си по приложимия след връщане на делото ред за разглеждане на подадения от жалбоподателя иск по чл.19 ЗГР като такъв по реда на чл..250 ГПК за допълване на вл. в сила на 11.ХІІ.2013г. Решение №111/18.ХІ.2013г. по гр.д.№87/2012 РОС е заложил пред РРС едно недопустимо, лишено от предмет производство.

На следващо място, извод за липса на предмет в това производство се следва и от факта, че в качеството си на ищец по гр.д.№87/2012г. на РОС, имащ или нямащ това право по см. на СК, г-н В. не е сезирал решаващия съд с нарочен иск за промяна в името на ответницата Ф.. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, само ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

Извод за недопустимост на производството по чл. 250 ГПК се следва и по аргумент на чл.53 СК. Тълкуването на правната норма налага извода, че единствено този от съпрузите, който е променил при сключването на брака фамилното си име, има право да поиска възстановяване на предбрачната си фамилия. Следователно правилото е фамилното име на съпруга, променил същото при сключване на брак, да бъде запазено, а правото да се иска промяната му принадлежи само на този съпруг. Звучи житейски несправедливо, но съдът е длъжен да съобрази законодателната воля. Този принцип кореспондира с правилото на чл. 19 от ЗГР, че промяна на името е възможна само по искане на заинтересованото лице. Правото на име е лично субективно право, което не може да бъде упражнявано от трето лице - в случая съпруга, който не е променил фамилното си име и с чието съгласие, ответницата е придобила настоящата си фамилия.

И не на последно място, в аргумент за недопустимост на настоящото производство следва де се посочи, че за същия спор, на производство пред ВКС има висящо производство за допустимост. По делото е безспорно установено, че въпросът за името на ответницата е бил повдигнат още в бракоразводното дело, по което в диспозитив няма произнасяне от решаващия съд. В случая въпросът е отнесен по компетентност на ВКС и за съдилищата в това производство е налице процесуална пречка за произнасяне по същество.

Водим от подробно изложените мотиви, в този си състав съдът намира, че като недопустимо постановен съдебен акт, обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото-прекратено.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №643/10.ІІІ.2014г. по гр.д.№87/2012г. по опис на РРС като недопустимо постановено по непредявена, в срок и от правоимащо лице, молба за допълване на постановеното по същото и вл. в сила на 11.ХІІ.2013г. Решение №111/18.ХІ.2013г. по и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№147/2014г по описа на РОС.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ