Р Е Ш Е Н И Е № 102

Гр.Разград, 27.06.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

с участието на секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от съдия Робева в.гр.дело № 148 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С Решение № 100/28.03.2014г. по гр.дело № 576/2013г. Исперихският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Х.Ш.К. *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване уволнението му за незаконно, за отмяна на Заповед № 22/30.08.2013г. като незаконосъобразна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4145.40 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 12.04.2012г. до окончателното изплащане. Със същото решение ИРС е осъдил на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК Х.К. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 388.72 лева.

Недоволен от решението е ищецът Х.К. и го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано. В жалбата се излагат доводи за грешна преценка на предмета на производството и съображения за това, че заповедта за уволнение била немотивирана, недоказана и издадена без основание. Пред въззивния съд се развиват съображения за недобросъвестно отношение на работодателя и злоупотреба с права. Жалбоподателят иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени предявените искове и му се присъдят разноските по делото.

Въззиваемата страна Община-Исперих счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Разградският окръжен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Х.Ш.К. *** на длъжност “Управител – Общински пазар” по силата на безсрочен трудов договор от 07.01.1991г. С Решение № 35 по протокол № 6/16.02.2012г. на Общински съвет-гр.Исперих била изменена структурата на общинската администрация в Община - Исперих и със Заповед № 194/02.03.2012г. на Кмета на Общината било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в Общинската администрация. Съгласно новото щатно разписание за заемане на длъжността „Ръководител Общински пазар” се изисквала образователна степен “бакалавър”. На 13.03.2012г. жалбоподателят бил запознат с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. Със заповед № 21/12.04.2012г. на Кмета на Община - Исперих трудовото правоотношение с жалбоподателя било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ. Тази заповед е била атакувана от Х.К. и с Решение № 113/27.08.2012г. по гр.д. № 366/2012г. по описа на ИРС, влязло в сила на 07.06.2013г., уволнението му било признато за незаконно и той бил възстановен на заеманата длъжност.

С писмо изх.№ К 954/21.08.2013г. Кметът на Община-Исперих уведомил жалбоподателя, че с Решение № 35/16.02.2012г. по Протокол № 6 на Общински съвет-гр.Исперих е одобрена обща численост и структура на Общинската администрация, съгласно утвърдено длъжностно разписание на дейностите към Община-Исперих със Заповед № 194/02.03.2012г. Със същото писмо жалбоподателят е бил уведомен, че заеманата от него длъжност „Ръководител Общински пазар” – НКПД 12196011 е с образователни изисквания, посочени в Методологичните бележки на НКПД, и в срок до 17 часа на 22.08.2013г. му е поискано да представи оригинал на документ за завършено висше образование. Писмото е било връчено на жалбоподателя на 21.08.2013г. в 10,22 часа.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят К. няма придобита образователна степен бакалавър.

С писмо изх.№ К 954/1/ от 27.08.2013г. жалбоподателят е бил предизвестен, че считано от 27.09.2013г. трудовият договор с него се прекратява на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.

Със Заповед № 22/30.08.2013г. на Кмета на Община - Исперих трудовото правоотношение с жалбоподателя било прекратено. В заповедта е отбелязано, че се издава на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ във връзка с връчено предизвестие изх.№ К 954/1/ от 27.08.2013г., писмо изх.№ К 954/21.08.2013г. и Решение № 35/16.02.2012г. по Протокол № 6 на Общински съвет-Исперих за одобрена численост и структура на общинската администрация, съгласно утвърдено длъжностно разписание със Заповед № 194/02.03.2012г. и Заповед № 94/31.01.2013г. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта било посочено, че служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, а именно висше образование - бакалавър. Заеманата от него длъжност „Ръководител Общински пазар” по НКПД е с код 12196011, който определял изискването за висше образование – бакалавър, посочено в Длъжностната характеристика, връчена на лицето на 13.03.2012г. С горната заповед № 22/30.08.2013г. било разпоредено на жалбоподателя да бъдат изплатени следните обезщетения : по чл.224, ал.1 КТ за 2012г. – 14 работни дни и за 2013г. – 13 работни дни, общо 27 работни дни; и по чл.220, ал.1 и ал.2 КТ – за неспазения срок на предизвестие до 27.09.2013г.

Назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че размерът на последното получено от жалбоподателя брутно трудово възнаграждение за месец август 2013г. възлиза на 690.90 лв, а размерът на претендираното обезщетение за шест месеца, начислено на база последното получено брутно трудово възнаграждение, възлиза на 4145.40 лв. Размерът на законната лихва върху дължимото обезщетение за периода от 31.08.2013г. до датата на подаване на исковата молба 09.10.2013г. е 45.00лв. Заключението като неоспорено от страните е било прието от съда.

По искане на жалбоподателя въззивният съд е приел Решение № 90 на Общински съвет-Исперих по Протокол № 15/14.07.2012г., с което е била променена структурата на общинската администрация, приета с Решение № 35 по Протокол № 6/16.02.2010г. Със същото решение на Кмета на Община-Исперих е било възложено разработването и утвърждаването на длъжностно разписание. Със Заповед № 803/30.07.2012г. Кметът на Общината утвърдил длъжностно щатно разписание на дейностите към Община-Исперих, считано от 01.08.2012г. В раздел VІІ, т.1.1 от това длъжностно разписание като минимално изискване за заемане на длъжността „Ръководител Общински пазар” е предвидена образователна степен бакалавър.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Законосъобразен и правилен е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. Главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна правилно е бил отхвърлен. Жалбоподателят е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради това, че не притежава необходимото образование – бакалавър. Вярно е, че в мотивите към заповедта са били посочени двете хипотези по чл.328, ал.1, т.6 КТ - че служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Но допълнително е конкретизирано, че се касае до липсата на висше образование - бакалавър. В случая са били променени образователните изисквания за длъжността, заемана от жалбоподателя. Тази промяна е била обусловена от утвърдената със Заповед № РД01-931/27.12.2010г. на Министъра на труда и социалната политика Национална класификация на професиите и длъжностите 2011г., която определя професионалната и длъжностната структура в РБългария. Кодът на заеманата от жалбоподателя длъжност по НКПД-2011 е 12196011 като петият знак 6 указва минимално образователно и квалификационно ниво „бакалавър” /вж. Методологичните бележки към НКПД-2011/. Изискването за образователна степен бакалавър е намерило отражение в новата длъжностна характеристика, с която жалбоподателят е бил запознат. Той няма необходимия образователен ценз, следователно не може да заема длъжността, от която е уволнен. Голословни са твърденията му по исковата молба, че не бил запознат с цитираните в заповедта Решение на Общинския съвет и заповедите на Кмета на Община-Исперих. Те са били предмет на обсъждане по гр.дело № 366/2012г. по описа на ИРС, а и са били сведени до знанието на жалбоподателя с писмото изх.№ К 954/21.08.2013г.

Във въззивната жалба се твърди, че след Решение № 35/16.02.2012г. е бил приет нов нормативен акт – Решение № 90 по Протокол № 15/14.07.2013г., което „измествало” първото решение и новото решение не било представено на жалбоподателя. С оглед на това се навежда довод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена без основание. Въззивният съд не споделя този довод. Изискването за образователна степен бакалавър относно заеманата от жалбоподателя длъжност е било въведено още с утвърждаването на длъжностното разписание със Заповед № 194/02.03.2012г. на Кмета на Община-Исперих. В последното длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № 803/30.07.2012г. на Кмета на Община-Исперих, това образователно условие не е променено. Следва да се подчертае, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е липса на необходимото образование и в случая то се е осъществило.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че уволнителната заповед не била доказана. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е волеизявление на работодателя и като такова то не може да бъде обект на преценка за доказаност. Такава преценка може да се прави само относно обуславящите това волеизявление факти. Съдебният контрол е насочен към това да се установи дали заповедта е мотивирана и обоснована, и оценката по тези критерии е положителна. Жалбоподателят е бил запознат с новата длъжностна характеристика, бил е уведомен за изменението на изискванията за заемане на длъжността и след като не отговаря на тях, уволнението му е законно.

Доводът за недобросъвестно отношение на работодателя и злоупотреба с права не следва да бъде обсъждан. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, само ако в исковата молба са били наведени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за злоупотреба с право, и да последва пълно доказване на тези факти и обстоятелства. В случая такива факти изобщо не са били изложени, а непредявените основания се преклудират.

Отхвърлянето на главния иск предпоставя неоснователността и на акцесорните искове – за възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.

Отговаряйки в пълнота на възраженията по въззивната жалба, РОС отбелязва, че ИРС не е допуснал грешка относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 12.04.2012г., респективно относно началния момент на лихвотечението по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Тази грешна дата е посочена в исковата молба от самия ищец.

Пред ИРС Община-Исперих е поддържала претенция за разноски, която правилно е уважена с оглед отхвърлянето на исковете.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/28.03.2014г. по гр.дело № 576/2013г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ