Р Е Ш Е Н И Е № 105
Гр. Разград, 30. 06. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 161 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 104/ 07. 04. 2014 г. по гр. д. № 390/ 13г. по описа на ИРС съдът е
отхвърлил предявения от Е.О.Ф.
иск против М.И.О. за заплащане на сумата 9 180 лв. – обезщетение за причинено непозволено
увреждане, представляващо стойността на добивите, които би получил от
унищоженото по разпореждане на ответника през м. октомври 2012 г. люцерново насаждение, засадено в имот №
007092 в землището на с. Йонково с площ от 8, 500 дка – собственост на Община
Исперих, както и законната лихва върху исковата сума, като неоснователен и
недоказан.
Недоволен от решението е останал Е.О.Ф.
и го
обжалва в срок. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства
и на закона.
Въззиваемата
страна не е
депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание
се явява повереника на страната, като заявява становище, относно
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Няма спор между страните, че ищецът в периода 2007 г. до
есента на 2012 г. обработвал нива с площ
от 8, 500 дка в землището на с. Йонково, представляваща масив 7, парцел № 92,
собственост на Община Исперих. През 2008 г. засял люцерна, от което насаждение
събирал добиви до 2012 г. , включително, срещу което заплащал наем на
Мюсюлманското настоятелство с. Малко
Йонково. През м. октомври 2012 г. нивата била разорана и предоставена за
обработване на хората от селото за бостани.
Спорът между страните се свежда до факта ответника М.И.О.
ли е наредил на св. А. Ф. М. да изоре люцерновото насаждение на нивата, която
до този момент ползвал ищеца. Във връзка с това са разпитани свидетелите А. М.,
И. М., Х. Х.. В показанията си св. Ф. твърди, че няколко човека, между които и ответникът
М.О., който е ходжа на джамията, отишли при него и го попитали дали може да изоре нивата с
техниката която притежава. Същия ден,
когато се уговорили, го взели с колата и го завели да му покажат блока, който
трябва да изоре. Св. М. дава показания, че джамийското настоятелство приело
решение и взело мястото, за да го даде на хората да си направят бостан. Според
показанията на св. Х., същият присъствал на петъчна молитва, на която
джамийското настоятелство решило люцерната да се развали и мястото, което
работел Е. да се засади с дини.
Въз основа на тези гласни доказателства, обосновано
районният съд е направил извод, че предявения срещу ответника иск за заплащане
на обезщетение за причинени от него вреди на ищеца е неоснователен и недоказан.
Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причината връзка между поведението на
дееца и вредоносния резултат не може да се предполага, тя трябва да бъде
доказана. От събраните по делото гласни
доказателства не се установява ответникът да е наредил или по какъвто и да било
друг начин да е участвал в разораването на люцерното насаждение на ищеца.
Разпитаните свидетели твърдят, че това е станало по решение на Джамийското
настоятелство, т. е. на няколко лица. Мюсюлманското настоятелство с. Малко
Йонково, видно от приложеното Удостоверение изх. № 1/ 13. 03. 13 г. на Община
Исперих е регистрирано на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗВ. Въпросите за правосубектността
и статута на настоятелството и в тази
връзка отговорността, която носи, поставени във въззивната жалба, не следва да
се обсъждат като ирелевантни за спора. По делото не се установява лично
противоправно действие на ответника, което да е в причинна връзка с вредоносния
резултат, твърдян от ищеца.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е неоснователен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд, като обосновано
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104/ 07. 04. 2014 г. по
гр. д. № 390/ 13г. по
описа на Исперихския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НР
2.