Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е  

 

№…
 

Разград
 
 


4.VІІ.2014г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2014
 
                                                 съд                                                                                   

23.VІ.
 
На                                                                                                                                Година

 публично
 

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р.                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЛАЗАР МИЧЕВ

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
 
                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

 
   

2014
 

    №162
 
       

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 253 и сл. във вр. с  чл.310   ГПК.

           С  Решение №107/10.ІV.2014г. по гр.д.№82 по описа му за 2014г., ИРС е отхвърлил исковете, предявени от Д.Д. против „ВиК”ООД , ЕИК******** , гр.Исперих по реда на  чл.357 КТ и на осн.чл.344, ал.1`, т.т.1, 2 и 3 КТ  за    признаване незаконосъобразност и отмяна на  предприето със Заповед №15/11.ХІІ.2013г. прекратяване на трудовото му правоотношение, възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на  дължимо му се по реда на чл.225 КТ обезщетение в размера на  2 217,60лв.  

         Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Чобанов, ищецът обжалва същото в цялост като необосновано и незаконосъобразно. На релевираните с жабата основания, моли за неговата отмяната му  и за постановяване на ново такова, с което по същество, съдът да уважи исковете му като доказани по основание и размер .   

           В с.з., лично и чрез процесуалния си представител, завява че поддържа жалбата. Развива подробни съображения, позовани на задължителната по см. на  чл.290 ГПК практика на ВКС, относно  изискването за обосноваващ уволнението му бизнес план, какъвто в случая се твърди, че при сключване на договор  за управление , новият управител не е изготвил и предложил за одобряването му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

          В законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор,  с който оспорва основателността й. 

           В с.з., чрез процесуално представляващият го- В. Д., зам. управител на дружеството с юридическа правоспособност, развива подробно съображения за законосъобразност на уволнението предвид наличие на визираните в чл.328, ал.2 КТ.

            Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата  е допустима.

           Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената  по реда на чл.357КТ и на осн.чл.344 КТ   защита.  

  Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, пъроинстанционният съд  е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил   процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните.  Правилно и съответно на търсената с иска защита  е разпределил доказателствената тежест, като  в рамките  на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат  на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция  не се навеждат  обстоятелства, внасящи различие в установената от ИРС фактическа обстановка.  В този си състав съдът намира, че в съвкупността си, относимо на заявената с иска защита, от правна страна  доказателствата сочат на незаконосъоразност на уволнението, предприето по отношение на жалбоподателя по реда и в сроковете на чл.328, ал.2 КТ.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание. Фактическият състав на уволнителното основание предпоставя изпълнение на ръководна длъжност от служителя, сключване на договор за управление с новоизбран  или новоназначен управляващ предприятието на работодателя и упражняване потестативното право на уволнение в срок от 9 месеца от започване изпълнението на договора

 

 

 

 

 По делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят  е изпълнявал  длъжността "ръководител сектор звено в промишлеността”. С предявяване на иска, в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на уволняването му, жалбоподателят е повдигнал спор относно ръководния характер на заеманата до уволняването му  длъжност.  Т. е.,  налице ли е  вторият кумулативен елемент от фактическия състав на чл. 328, ал.2 КТ, а именно- прекратяване на трудовото правоотношение с лице от ръководството му. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя §.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ-това е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). В свои решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността "главен счетоводител" – Р.№ 1/ 18.І..2000г. по гр. д. № 522/99 г., III г. о., ВКС, главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. Трайно и последователно  ВКС приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите.

 Според настоящия съдебен състав, от представената длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност е видно, че същата има ръководен, по смисъла на § 1, т. 3 КТ, характер -  по длъжностна характеристика, съдържанието на трудовото му правоотношение   включва ръководство, координация и   контрол върху  дейността на едно самостоятелно обособено в структурата на ответното дружество стопанско/производствено  звено. Т.е., както самото наименование, така и трудовите функции по длъжностна характеристика, определят заеманата от ищеца длъжност   в категория "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ.  На този въпрос, в мотивите си първоинстанционният съд е дал съответен на  закона и доказателствата отговор.  

Срокът, чието спазване по регл. на чл.328, ал.2 КТ е предвидено  като условие за законосъобразност на предприетото по този ред уволнение, не е повдиган от  ищеца   като предпоставка за отмяната му.  По делото е безспорно установено, че същият е бил спазен. Процесният Договор за управление е сключен на 11.ХІ.2013г., предизвестието за уволняването е  връчено на  въззивника на 13.ХІ.2013г.,  а уволнението  е предприето с връчената му на 17.ХІІ.2013г. заповед №15/11.ХІІ.2013г.

На производство пред въззивната инстанция остава висящ въпроса, дали   законосъобразността, на предприетото по отношение на жалбоподателя уволнение,   се явява обусловена от дължима, при действие  на сключения договор за управление, бизнес програма,  изготвена и предложена за одобрението й от нов  управител, респ. от стар управител за нов мандат. На това основание, ищецът е позовал иска си за отмяна на уволнението с допълнителна молба,   депозирана в първо по делото заседание и  докладвана от съда, преди ход на устните състезания.   В съдебно заседание ищецът е поискал ответникът да представи предвидените в т.7 от Договора за възлагане на управление допълнителни споразумения, определящи годишната бизнес програма на дружеството, ведно със самата бизнес програма.  На което искане, от  ответната страна е противопоставено възражение, че към днешна дата  дружеството се управлява по приетата по време  на предишния управител бизнес програма;   че  процесният договор за управление се явява сключен при действие на бизнес план, изготвен и одобрен   в предходен мандат  за период   до 31.ХІІ.2013г - публикуван на интернет страницата на ДКЕВР;  че от настоящото ръководство на дружеството има изготвен нов, „двугодишен” бизнес план, който още не бил одобрен от държавния регулатор.

 

 

 

 

 

 

 

 

Така заявеното от представителя на ответното дружество(имащ  касателство и към управлението му, предвид качеството си на негов зам. управител) сочи на признание на поддържаното от ищеца твърдение, за липса на изготвен от новия управител бизнес план за дейността на дружеството по време на възложения  му, с договор за управление мандат. Предвид така заявеното процесуално поведение от страна на работодателя, страните са приели, че този факт не се нуждае от доказване.

В мотиви  на обжалваното решение, първоинстанционният съд е посочил, че след  справка в интернет страницата на ДКЕВР е установил публикация на списък на В и К операторите, с одобрен бизнес план към 31.ХІІ.2013г. В който списък, на позиция 21 е посочено   „В и К”ООД, гр. Исперих  с управител Айдън Мехмед. Комуто, МРР е възложило управлението на дружеството със сключения на 11.ХІ.2013г. Договор за управление №РД-02-16ф-24.

 При извършена от този съдебен състав справка, на интернет страницата на ДКЕВР се установи публикация на  влязло в сила Решение №ПП-12/12.ХІІ.2013г.  С постановяване на което, пи позоваване на влезли в сила изм. на чл.10, ал.7 ЗРВКУ (ДВ бр.103 от 2013 г.), ДКЕВР прекратява като недопустимо по см. на чл.27, ал.2, т.6 АПК   адм. производство, образувано  по внесен за одобрение от „В и К”ООД, Исперих (вж.т.18 на решението) „бизнес план вх.№В-17-40-9/27.ХІІ.2012г. и преработен бизнес план вх.№В-17-40-7/29.VІІІ.2013г. за регулаторен период 2014- 2018г.”

  По делото е безспорно установено, че на 11.ХІ.2013г. е сключен нов договор за управление на ответното дружество. Също, безспорно  установен по делото е и факта, че ответникът  е регистрирало се по ТЗ капиталово дружество  с 51% държавно и 49% общинско участие. Дружеството, предвид дейността си по    стопанисване , поддържане  и експлоатация  на В и К системи  и съоръжения, както и по предоставяне на В и К услуги на потребители  срещу заплащане, по регл.  на  чл.198о ЗВ е със статут на В и К оператор.   

              Договорът за управление е сключен за срок от три години  в съответствие с разпоредбата на л.141 ТЗ.

                 В основата на договора за управление на търговските  дружества с държавно участие, каквото безспорно е и ответното такова, стои мандатният договор и с него се уговаря постигането на определени икономически показатели при осъществяване на търговската му дейност. Като аргумент в подкрепа на този извод са  разпоредбите на чл. 24 - 32 от ПРУПДТДДУК, чл. 141, ал. 7 от ТЗ и  чл.10 от ЗРВКУ.

                   Характерно  за този договор е, че възложените с него действия са свързани с определена от доверителя бизнес задача, съдържаща конкретни икономически показатели,    които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции.  Като по отношение на договорите, възлагащи управление на търговки дружества със статут на В и К оператори, реквизитите на бизнес плановете са подробно регламентирани, както по съдържание, така и по форма. Съгл. чл.10 ЗРВКУ   изготвените от В и К операторите бизнес планове   съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма за срок от пет години, с техническа и икономическа част.  Несъответствието на бизнес плановете с тези изисквания, по см. на чл.11 ЗРВКУ е предвидено като основание за обездвижването им от регулатора.

     В т.3.5 от процесния Договор, съответно на императивно дължимото по чл.28 ПРУПДТДДУК, в  задължение на управителя е предвидено да представи в МРР одобрения от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ бизнес план за съответния период от време, визирайки като такъв периода на действието му – за три години, считано от датата на   сключването му.  Предвидено е  при приемане на годишния финансов отчет /ГФО/ за предходната година, да разработи и представи предложение за стойностите на показателите по т.3.17 от договора в съответствие с одобрения от ДКЕВР бизнес план. В цитираната т.3.17 от Договора са посочени  определени за постигане за съответната 2013 г. технически и икономически показатели,   имащи отношение  към методиката на изчисляване   възнаграждението на управителя (вж. т.т.6, 6.1 и 6.5 от Договора). Т.е., тълкувано по правилата на чл.20 ЗЗД, съдържимото се в процесния договор не може да бъде възприето като бизнес задача за целия срок на действието му, в какъвто смисъл е императивния характер на  нормативните изисквания. А още по малко, като бизнес задача, респ. бизнес план,    за  целия регулаторен, по см. на ЗРВКУ период.

 Обобщавайки изложеното дотук , в този си състав съдът приема, че сам по себе си Договорът за управление не съдържа, изискуемият се по регламент на цитираните по  горе норми, бизнес план и не доказва наличието на такъв  От което и  по см. на чл.328, ал.2 КТ, за   управителя   да е налице   възможност да сформира управленски екип. Наличието на нова бизнеспрограма, било от нов управител, било от стар управител за нов мандат,  е условие за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ.

           В практиката си  по чл. 290 ГПК, ВКС приема, че е допустимо,  този бизнес план да се съдържа и в друг   документ, различен от договора за управление - така цитираното решение № 249/4.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на СРС, ІV г.о. От съдържанието на процесния договор от 11.ХІ.2013г. може да се заключи, че   според т.3.5 довереникът се задължава да осъществява управлението съобразно изготвен и одобрен от ДКЕВР бизнес план.   Следователно, договорът предполага разработването на бизнес програми, съдържащи се в други документи. Такива обаче в случая не са депозирани. Както бе посочено и по горе, процесуално заявеното от ответника поведение сочи на признание на факта, че към датата на сключване и действие на процесния Договор за управление,  дружеството работи по бизнес програма, изготвена в предходен мандат за период до 31.ХІІ. 2013г.   

                  При съпоставяне на двата, публикувани на страницата на  регулатора документа (списък на оператори с одобрени към 31.ХІІ.2013г. бизнес планове и на оператори, по отношение на които е прекратена процедура по одобряване на бизнес панове за регулаторен период  2014-2018г.), се установява, че:  Относимо на  процесния  мандат на управление, включващ по договора времето от 11.ХІ.2013г. до м.ХІ.2016г., на 27.ХІІ.2012г. (една година-преди изтичане действието на предходния договор за управление)  в ДКЕВР е внесен за одобрение  бизнес план   с ВХ.№17-40-9 за „регулаторен период 2014-2018г.”. Който е приет от регулатора за недопустим , поради несъответствието му с изискванията на ЗРВКУ.

                     От което и в подкрепа на заявеното от ответника, като неизгодно за него обстоятелство, се следва, че както към датата на сключване на договора за управлението му, така и при действието му към днешна дата,  дружеството работи по изработен в предходен мандат бизнес план. 

 

 

 

 

Предвид изложеното, в този си състав състав  намира, че от доказателствата не следва за установено, че към 11.ХІІ.2013г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя,  фактическият състав на чл.328, ал.2 КТ, на  което основание е предприето уволняването му,  е бил  изпълнен  

Неправилността на този решаващ извод на първоинстанционния  съд е довела до неправилност и на крайните му изводи за неоснователност и за отхвърляне на предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

По горните съображения, съгласно чл. 271 ГПК, обжалваното   решение следва да се отмени, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, и спора по делото следва да се реши по същество от състава на РОС.

Предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно, е основателен, по изложените по горе съображения.

От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че съгласно допълнителното споразумение от 5.07.2011 г. към трудовия договор на ищеца, последният е бил преназначен на процесната длъжност за неопределено време (чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ), следва и основателността на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди незаконосъобразното му уволнение, длъжност  " ръководител сектор –производствени звена”  при ответното дружество.

Предвид изхода по основния иск, доказан по основание и размер се явява и акцесорно предявения такъв за дължимо се в полза на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното му уволняване. Максимално допустимия срок за следващото му се на осн.чл.225 КТ обезщетение е изтекъл през м.VІ.2014г., в хода на въззивното производство.  При доказан  размер на реализирано  за   месеца, предхождащ уволнението, възнаграждение от 1111,34лв., в полза на ищеца следа присъждане на обезщетение в размер на 6 668,40лв., дължими ведно със законна лихва, считано от 14.ХІІ.2013г. до окончателното му изплащане.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество дължи и следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя-ищец, претендираните и направени от последния разноски пред  тази съдебна  инстанция   (не се установява той да е направил разноски в производството пред първа  съдебна инстанция), а именно - сумата 300,00 лв.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по см/ка на РОС, държавна такса в размер на 266,74лв. 

Мотивиран от гореизложеното, РОС   

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Решение №107/10.ІV.2014г. по гр.д.№82/2014г. по описа на ИРС  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, незаконосъобразното уволнение на  Д.Н.Д.,ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 15/11.ХІ.2013 г. на управителя на „В и К”ООД, гр. Исперих с ЕИК ******** ;

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,   Д.Н.Д.,ЕГН ********** . на заеманата преди уволнението му длъжност " ръководител сектор –производствени звена”   при „В и К”ООД, гр. Исперих с ЕИК******* ;

ОСЪЖДА, на основание  чл.225 КТ „В и К”ООД, гр. Исперих с ЕИК******* да заплати на Д.Н.Д.,ЕГН ********** сумата от на  6 668,40лв(шест  хиляди и шестстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки  лева),  дължима в обезщетение за времето, през което е останал без  работа поради незаконното му уволняване, ведно със законна лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното му изплащане.

Осъжда на осн.чл.78ГПК „В и К”ООД, гр. Исперих с ЕИК********  да заплати на Д.Н.Д.,ЕГН ********** разноски в размер на 300,00лв.

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,  „В и К”ООД, гр. Исперих с ЕИК826043803 да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 266,74лв

Решението може да се обжалва пред ВКС, считано от 7.VІІ.2014г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.               2.

 

  

 

 

 

 

 НР