РЕШЕНИЕ № 109

Гр. Разград 10.07.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА Д.

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 163 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 80 / 17.03.2014 г., постановено по гр. дело № 1136 / 2013 г., РС – Разград приел по отношение на Община Разград, че Д.Д.П., П.П.П. и Я.П.П. са собственици на поземлен имот, находящ се в с. Гецово, обл. Разград, местността “ Ясаците “, с площ от 7 542 кв.м., с предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива и осъдил Община Разград да заплати на ищците 370 лв. за разноски по делото.

Недоволна Община Разград обжалва решението. В жалбата на първо място се сочи, че за ищците липсва правен интерес от предявяването на установителен иск по отношение на 640.00 кв. м., които чрез договор за покупко-продажба са прехвърлени на трето за процеса лице. В тази връзка се твърди, че съдът е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че ищците не доказали в процеса правото си на собственост над 5700 кв.м. от процесния имот. Твърди се, че правото на собственост върху имота е подлежало на възтановяване по реда на ЗСПЗЗ, но такава процедура не е предприемана.

Въззиваемите Д.Д.П., П.П.П. и Я.П.П. депозират отговор на въззивната жалба чрез адв. Н.В., в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искани.

Процесуалният представител на въззиваемите подържа отговора и изложените в него съображения.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е частично основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Ищците Д.Д.П., П.П.П. и Я.П.П. са наследници на П. П.П., съответно първата негова съпруга, а втория и третия негови синове. От своя страна наследодателя на ищците П. П.П. е син на Н.П. Н. /Р., С./.

С исковата молба ищците предявили срещу Община Разград иск, с петитум да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №18589.21.3 по КККР на с. Гецово, общ. Разград с площ 7542 кв.м., находящ се в местността “Ясаците“ с предназначение на територията земеделска земя и начин на трайно ползване - нива при съседи: ПИ с №1858921.4, 18589.21.159,18589.21.5, 18589.105.942, 18589.21.6, 18589.501.4, 1589.501.3, 18589.502.904, 18589.21.1, 18589.21.2, 18589.7.656. С исковата молба се твърди, че наследодателя на ищците П. П.п. придобил собствеността върху процесния недвижим имот по сила сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 93, том III, дело № 1036/1991 г. на РС – Разград. Представена е и скица на същия поземлен имот, в която в частта за собственик на имота е посочено: Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно Решение № 21 / 06.06.1995 г. на ПК-Разград за възтановяване на право на собственост върху стари реални граници.

На 14.02.1958 г. е извършена съдебна делба, съгласно Протокол по гр. дело № 204 от 14.02.1958 г. /л.57/. В дял на Н.П. Р. по мъж П. ***, се дава и тя приема да получи: нива /ясак/ от 5,7 дка в с. Гецово, при съседи: улица, път за блоковете на ТКЗС “Червена звезда“ с. Гецово, блок на ТКЗС “Червена Звезда“ същото село и наследници на П. Р.Д. в кв. 4, парцел 1-35. Освен това заедно с Димитра П. Р. като наследници на П. Р.Д., получават в общ дял по равни части - дворно място от 1 декар, заедно с построената в него къща в с. Гецово, при съседи: улица, наследници на Пеню Агапов и наследници на П. Р.Д..

Процесният недвижим имот е изключен от регулацията на с. Гецово, с регулационния план, одобрен със заповед № 1050 / от 1965г. Съгласно представената скица, към настоящият момент, имота представлява ПИ - нива с идентификатор №18589.21.3 по КККР на с. Гецово, общ. Разград, одобрени със заповед РД-18-4/24.01.2008г. на ИД на АКГГ-Разград с площ 7542 кв. м., в местност “Ясаците“.

С н.а. № 35 том III дело № 1035 / 91 г. на РС-Разград, на 22.05.1991 г., Н.П. Н., е призната за собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот - празно дворно място от 7330кв.м. съставляващо имот с планоснимачен № 3 извън регулационния план на Гецово при съседи: улица, Н.П., Д. Т. и П.С.. Същия ден – 22.05.1991 г., с н. а. № 93 том III дело № 1036 / 1991 г.на РС – Разград, Н.П. Н. чрез пълномощник, продава на П. П.П. правото на собственост върху описания вече имот.

За процесния имот е проведена процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а именно влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с.Гецово и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници от 06.06.1995 г., като е съставен Акт за общинска собственост № 2160 / 15.08.2013 г., тъй като за имота не е била проведена реституционно производство, не е бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.

От заключението на назначената техническа експертиза вх. № 180 / 09.01.2014 г. се установява, че процесния имот за първи път е заснет и нанесен върху кадастралния план на село Гецово, послужил за основа на одобрения със заповед №44 от 27.08.1916г. регулационен план с планоснимачен № 35, като за негов собственик в разписния списък към този план е записан П. Р.Д.. В плана за регулация от 1916 г. за имота са отредени УПИ с №№ I-35 и VI-35 в квартал № 4. По време на действието на този план била извършена делба на поземления имот по гр. дело № 204 от 14.02.1958 г. В кадастралния план на с.Гецово послужил за основа на следващия и действащ към момента план за регулация, одобрен със заповед № 1050 / 22.11.1965 г., процесния имот е заснет и нанесен с планоснимачен № 3, за който са отредени УПИ с №№1-3 и II-3 в квартал № 66, които са разположени в североизточния край на имот с № 3, а останалата част от имот с този номер е изключена от границите на регулационния план от 1965г. През 1977 г. в северозападния ъгъл на имот пл. № 3 е заснет нов имот пл. № 748, собственост на Н. П. С.. През 1991г. съгласно н.а № 35 от 22.05.1991 г. Н.П. Р./Н./ е призната за собственик на частта на имот в пл. № 3, която е извън границите на регулационния план. Същия имот последната продава на наследодателя на ищците П. П., съгласно н.а. № 93 / 22.05.1991 г. През същата година, наследодателят на ищците продава на Недко Иванов Атанасов част от имот с пл. № 3 с площ от 640 кв.м. съгласно н.а. № 46 / 11.07.1991 г. В плана за земеразделяне на с.Гецово от 1995 г. процесния имот е нанесен във вида, в който е бил изобразен върху кадастралния план одобрен от 1965 г., като в графата “собственик“ е вписано: “земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ“. Имотът е записан с № 021003 в картата за възстановена собственост/КВС/. В кадастралната карта на с .Гецово одобрена със заповед № РД-18-4 от 24.01.2008 г. процесния имот е заснет и записан с идентификатор 118589.21.3 във формата местоположението и размерите на имот № 021003 по КВС. За същия имот е съставен Акт за общинска собственост № 2160 от 15.08.2013 г.

От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза вх. № 1009 / 04.02.2014 г. се установява, че в емлячния регистър на с. Гецово, на стр. 377, срещу името на П. С. Н. е описана собствеността на семейството на Н.П. Н.: нива в ТКЗС- 6 дка, лозе в м. “Троско“ -1,4 дка, нива в м. “Троско“ -0,3 дка и дворно място - 5 дка. Семейството на Н.П. Н. е било член кооператор в ТКЗС, като е участвало с нива от 6 дка. Процесния имот с № 18589.21.3 представлява земеделска земя в съществуващи реални граници, чиито източна, южна, част от западна и част от северна граница са непроменени от първата му графична регистрация до настоящия момент. Същият се владее и ползва от ищците по делото в настоящия момент. Между процесния имот и бившите блокове на ТКЗС съществуват територии представляващи общински мери и пасища. По границите на имота съществува залесяване с дървета. Не са установени данни имотът да е бил част от стопански двор или да е бил отчуждаван за мероприятия предвидени в устройствените планове на селото. Действителната квадратура на процесния имот може да бъде установена, след извършване поправка по кадастралната карта, с която да бъдат нанесени действителните граници на съседни имоти които да се заснемат. В с.з. вещото лице пояснява, че има имот който не е отразен в кадастралната карта, описан в т. 7 от заключението, който не е изобразен, а имотът със сив цвят на скицата /л.79/ не е заснет вярно. Точната площ на процесния имот, който е отразен с жълт цвят на същата скица, не може да се определи, докато не се извърши ново заснемане, тъй като е използван графичния материал от плана от 1965 г. На наследодателя на ищците - Н.П. Н. и на съпруга и, не са били възстановявани земи по ЗСПЗЗ. Приложена е опис-декларация от 1948 г. за притежаваните от семейството на наследодателя на ищците имоти подлежащи на коопериране.

При тези фактически констатации съдът прие, че предявения положителен установителен иск срещу общината, според която имотът е със статут на земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, е допустим, а с оглед събраните по делото доказателства се явява и основателен.

За първи път процесния имот е заснет и нанесен върху кадастралния план на с. Гецово, послужил за основа на ободрения през 1916 г. регулационен план с пл. № 35, със собственик П. Р.Д.. По време на действието на този план, през 1958 г. е извършена съдебна делба, по силата на която в дял на Н.П. Р. е отреден имот с площ от 5.7 дка, представляващ нива /ясак/ от 5,7 дка в с. Гецово, при съседи: улица, път за блоковете на ТКЗС “Червена звезда“ с. Гецово, блок на ТКЗС “Червена Звезда“ същото село и наследници на П. Р.Д. в кв. 4, парцел 1-35. Според описанието на имота по протокола за съдебна делба, към момента на извършването й, земята в с. Гецово вече е била кооперирана, но за процесния имот няма данни в тази насока. Няма други данни от които да се направи категоричен извод, че процесния имот е бил включван в ТКЗС или че по някакъв друг начин собствениците му да са били лишени от владението на имота. Безспорно е, че според плана от 1965 г. процесния имот е изключен от регулационният план на с. Гецово. По делото не се спори, че за процесния имот не е подавано заявление за възтановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Безспорно е също така, че по отношение на имота е проведена процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по определения в същия закон ред подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Според трайната съдебна практика по приложението на посочените разпоредби, целта на закона е да се върне съществуващо назад във времето фактическо и/или правно положение, което е създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. В същото време обаче това не означава, че всички земеделски земи, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В тази група попадат случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници. В тези случаи следва да се приеме, че такива имоти не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена.

С Постановление № 216 от 8.11.1961 г. на М. съвет за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя /Обн., Изв., бр. 93 и 95/1961 г./, е предвидено да се изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място - т. 2. След изключването на съответните имоти от регулация, е следвало да се изпълни процедурата по ПМС № 216/61 г. - т. 4, предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ (отм.). Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС.

След като по делото няма категорични данни за включване на имота в ТКЗС, ДЗС или за отнемането му по друг начин, не е било налице основание за подаване на заявление за възтановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Тъкмо обратното по делото не е опровергано съдържанието на н.а. № 35 том III дело № 1035 / 91 г. на РС-Разград, на 22.05.1991 г., с който праводателката на наследотеля на ищците Н.П. Н. е призната за собственик по наследство и давностно. Същевременно липсват и данни да е изпълнена процедурата по ПМС № 216/61 г. за обезщетяване на собственика.

При това положение със сключения между Н. Н. и П. П. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 93 том III дело № 1036 / 1991 г.на РС – Разград, е постигнат целения транслативен ефект. Забраната за притежаване на такива имоти отпада с отмяната на глави първа и втора на Закона за собствеността на гражданите, през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, а с това става възможно и придобиването им по давност. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен придобивен способ, е неприложима по причина, че имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

При констатираната по делото идентичност на имота, различията в площта на същия през годините е без значение, тъй като площта не е присъщ белег и същата зависи от начина на измерване или може да се промени при изменение на плана.

С оглед на горното обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80 / 17.03.2014 г., постановено по гр. дело № 1136 / 2013 г. по описа на РС – Разград.

Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в 30-дневен срок от съобщаване на страните.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ