РЕШЕНИЕ №103

гр.Разград , 07.07.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в откритото заседание на двадесет и трети юни , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Н.Р., като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №164 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс”АД ,гр. София чрез пълномощник адв.Мариан Гочев от АК-София срещу Решение №28 / 27.02.2014 год. ,постановено по гр.дело №1237/2013 год. по описа на Разградски РС в производство по чл.213,ал.1 от КЗ.Решението се атакува в частта му ,с която е е била отхвърлена осъдителната претенция на дружеството над размера на сумата 718.59 лв. до първоначално претендираната такава от 18 620.36 лв.Излагат се доводи за неправилност ,незаконосъобразност на решението ,постановяването му в противоречие с материалният закон , при неправилна преценка на събраните доказателства и допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на същото в отхвърлителната му част и уважаване на регресната претенция в пълен размер.Претендират се разноски.Правят се доказателствени искания за назначаване на повторна АТЕ ,с поставени задачи ,като се оспорва тази депозирана пред РС , за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по отношение на която е направено искане пред РС ,както и за сочене на гласни доказателства.

В срок ответницата В.Г.М. *** е депозирала отговор чрез пълномощника си адв.М.Маринов от АК-Разград ,в който застъпва становище за неоснователност на жалбата.Противопоставя се на направените доказателствени искания като преклудирани.Моли решението на РС да бъде потвърдено

Съдът е оставил без уважение исканията по доказателства на жалбоподателя по съображения ,изложени в определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Въззиваемата В.М. ,чрез повереника си адв.М.Маринов от АК-Разград заявява становище за неоснователност на жалбата.Моли решението на РС да бъде потвърдено.

За да се произнесе ,Разградски окръжен съд съобрази следното:

Предявени са искове по чл.213 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД.

Ищецът , Застрахователно дружество „БУЛ-ИНС”АД-София, е предявил иск срещу ответницата В.Г.М. за осъждането й да му заплати сумата 18 620.36 лв. , представляваща изплатено от него обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” по застрахователна полица №0943132001796280 от 03.03.2009г.,със срок на валидност до 05.03.2010г. за причинени имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 525Д” с рег.№РР9797 АН, собственост на Ф. В. А. при ПТП настъпило на 05.09.2009 год. в резултат сблъсък на автомобила с животно-коза, собственост на ответницата.Исковата сума се претендира ведно със законната лихва ,считано от завеждане на иска до окончателното й заплащане,вкл. и с разноските по делото.

Ответницата е оспорила претенцията В писмения отговор заявява становище , че ПТП-то е настъпило в резултат на изключителната вина на водача на автомобила , като в условията на алтернативност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача ,при по-голям негов принос.Оспорила е претендираните вреди по размер, както и вида и размера на вложените за ремонт части. Оспорила е също така и истинността на представените с исковата молба протокол за ПТП, проформа фактура с работна карта и два броя опис-заключения.

Установено е по делото ,че между ищецът ЗД"БУЛ-ИНС"АД и Ф. В. А. е бил сключен застрахователен договор за автомобил с рег.№РР 9797АН ВТ, марка "БМВ", модел 525 Д за периода 06.03.2009 г. - 05.03.2010 г.

На 05.09.2009 год. около 19,10 часа на път ІІ-49/ Кубрат –Разград до с.Стражец над автобусната спирка е настъпило ПТП в резултат сблъсък между застрахования при ищеца лек автомобил ,управляван от С. Н. С. ,син на собственичката на същия и пресичащо пътя животно-коза, собственост на ответницата.

В резултат на този сблъсък по лекия автомобил са били нанесени технически повреди, които са отстранени в автосервиз „Ауто Стев”ООД-Разград , избран от водача на автомобила.Ищецът бил уведомен за настъпилата щета от собственика на автомобила на 07.09.2009 год.и завел същата под №90143000047/09.Застрахователя извършил опис и оценка на щетите по превозното средство , като автосервиза отремонтирал автомобила, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 18 620,36 лева .

Предвид оспорването от страна на ответницата истинността на представените с исковата молба протокола за ПТП, проформа фактура ,издадена от автосервиза и два броя опис - заключения по щетата от 07.09. и 10.09.2009г.РРС открил производство по реда на чл.193 от ГПК.

В съдебно заседание пред РС ответницата не е оспорила ,че действително заплатената сума от ищеца на автосервиза е тази ,посочена в исковата молба.

По искане на ищеца като свидетел пред РС е бил разпитан водача на автомобила С. А. ,син на собственичката на същия.В показанията си същия сочи ,че ,че се е движел от гр.Разград за с.Липник на същата дата ,управлявал на фарове,без да уточнява скорост ,като преди удара с козата изпреварил движещ се от дясно не него друг автомобил и след изпреварването козата изскочила от лявата му страна и се блъснала в левия му калник.След удара автомобила не можел да се движи на собствен ход и след заминаването на полицаите от ПТП натоварил автомобила на Пътна помощ и го откарал за ремонт.

В.М. е сочила и гласни доказателства във връзка с твърдяната от нея изключителна вина ,съответно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.

Разпитаните пред РС свидетели Г. и Д. , които по време на ПТП са били на автобусната спирка на с.Стражец , сочат в показанията си ,че водачът на автомобила е управлявал „с бясна скорост”, пред тях са минали две коли една до друга , с висока скоростта , може би правели кошия и след себе си оставяли пушек.Видимостта този ден около 19 ч. била добра, време е преди здрачаване, и според тях не се е налагало ползване на светлини. Свидетелят Кирилов , служител на РУП, съставител на протокола за ПТП, пристигнал веднага след сигнала в протокола не е посочил скорост на движение на автомобила.Според показанията му на мястото не е установил спирачни следи от автомобила или такива от влаченето на удареното животно.Изготвил е скицата на произшествието предвид обясненията ,дадени от водача според който блъснатата коза е излязла внезапно от ляво и той не е могъл да избегне удара с нея.Според него на мястото ,където е станал удара е имало знак за ограничение на скоростта 50 км.в час.

Пред РС по делото е назначена и приета и автотехническа експертиза , вещото лице е установило ,че пътното платно по което е настъпил уреда е разделено на две пътни ленти , пътят е еднопосочен прав ,като между двете пътни платна за двете посоки е налице разделителна полоса с ниско тревно покритие ,ограничена с бордюри и широка 2.5 метра.Преди настъпване на ПТП пред автомобила на водача С. А. не е имало друго превозно средство , поради което същият е имал неограничена видимост по посоката в която се е движел на разстояние около 500 метра спрямо предмети и обекти ,намиращи се както върху разделителната полоса между двете пътни платна ,така и върху платното за насрещно движещи се ППС.Установява се по делото ,че именно на тази полоса се е намирала козата,собственост на ответницата.Вещото лице е заключило ,че водачът на автомобила предвид събраните гласни доказателства се е движел със скорост над разрешената от 50 км/ч. и е определило такава от 95-120 км/ч.Според него и при управление със скорост 50 км./ч, и при скорост над 120 км/ч на движение на автомобила, пресичащото пътя животно-домашна коза, е попадало в опасната зона на спиране на автомобила, водачът му не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с животното , ако то е изскочило внезапно, чрез аварийно спиране.Но предвид изложеното по отношение на времето на движение и пътната обстановка ,както и характеристиката на пътя вещото лице е заключило ,че при установената възможност водача да възприеме визуално животното,намиращо се на разделителната полоса ,както и при навлизането му на пътното платно , което му е давало възможност своевременно да намали скоростта и при необходимост да спре. Също според него при движение с разрешената скорост до 50 км/ч , при настъпване на удар техническите увреждания по автомобила биха били значително по-малки, съответно и разходите на тяхното възстановяване.

Другата част от заключението касае вида и стойността на щетите по застрахованото МПС.Вещото лице е счело ,че вида и цената на щетите не са коректно определени.Цените на частите е следвало да бъдат посочени ,не от застрахователя, а от сервиза или доставчика; в описа на претенцията е установило описани увредени части, които не са остойностени.Включени са части с висока стойност,има и такива които не са включени в каталога на Eurotax Schwacke за предната част на л.а.”БМВ 525Д”.Установило е и части с прекомерно високи цени-,отново съобразени със същия каталог.Вещото лице е определило обща стойност на щетите по автомобила в размер на 7 185.90 лева.

Пред РС са били представени оригинал на образуваната административно-наказателна преписка по протокола за ПТП №990709/05.09.2009г. и писмо отговор на Областно пътно управление”-гр.Разград-л.75 от делото, видно от което на км 38+603/ на 48 м преди кръстовището за с.Стражец/ в дясно по посока Разград-Кубрат има поставен знак В26, ограничаващ скоростта на движението до 50 км./ч и табела Т2 1000м-т.е. дължина на ограничителната зона 1000 метра. На км 38+568 на 83 м. преди кръстовището за с.Стражец има поставен знак В24-„забранено изпреварването на МПС…” и знак А27-кръстовище с път без предимство от дясно, а на км 38+691 на 40 м след кръстовището има поставен знак В26-забравено движението със скорост над 50 км/ч и знак А18-пешеходна пътека.В писмото се уточнява, че тези знаци ограничаващи скоростта на движение са били налице и към дата 05.09.2009г.

С оглед така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният регресен иск от застрахователя против причинителя на вредата по имуществена застраховка”Каско”, предявен на основание чл.213 от КЗ е основателен и частично доказан.Налице е валидно сключен договор за застраховка „Каско”, налице е и деликт ,причинен от трето лице ,в случая ответницата , собственик на козата,оставена без надзор и е пресякла пътя на автомобила,като вследствие на удара на последния са нанесени щети.

РОС обаче намира ,че не само собственика на животното,оставил го без надзор е виновен за причинените на автомобила вреди.Както и РС ,така и РОС намира ,че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.В този смисъл съдът съобрази свидетелските показания , писмените доказателства и заключението на вещото лице в съответната му част. Водачът на първо място при управлението на л.а. е нарушил чл.8 от ЗДвП-предприел е изпреварване , въпреки забраната със знак В24 и се е движел в лявата лента на пътното платно. Движел се е скорост далеч над допустимата , като не е съобразил извършваната маневра с препятствията на и около пътя ,като несъмнено предвид характеристиките именно на този път и добрата видимост в съответната част на деня е могъл да възприеме животното поне от разстояние 500 метра и при движение със съобразена и позволена скорост да избегне удара със животното чрез спиране или намаляване на скоростта.

Ето защо и съобразявайки текста на чл.51 ал.2 от ЗЗД РОС намира ,че увредения е допринесъл за настъпването на вредите и следващото се обезщетение следва да се намали.Съобразявайки горното ,както и ,че управлявалия автомобила и лице ,всеки ден преминаващо през този път за да стигне от и до местоживеенето си в с.Липник РОС приема, че в приносът на водача на автомобила за настъпване на вредоносния резултат е 85% от общия такъв 100 %.

По отношение на размера на щетите на автомобила РОС приема ,че те са такива ,каквито са заплатени действително от застрахователя на автосервиза ,извършила ремонта на застрахованото МПС. В този смисъл съдът споделя възраженията в жалбата ,касаещи визираният от вещото лице по АТЕ каталог ,имащ отношение към Методиката по Наредба №24 ,касаеща застраховка”Гражданска отговорност”.Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да запрати на застрахователя сума ,явяваща се 15% от заплатената от него сума , а именно 2 793.05 лв.Горната сума тя ще дължи на ищеца ,ведно със законната лихва , начиная от депозиране на исковата молба в съда-10.10.2012 год. до окончателното й плащане.Над посочения размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска , а на ответника съобразно отхвърлената такава за двете инстанции.

Ето защо решението на РС следва да бъде отменено в частта м, ,с която претенцията за главницата е отхвърлена до размера на сумата 2 793.05 лв. и вместо него постановено друго в горния смисъл за осъждане на ответника за заплащане на сумата явяваща се разлика ме4жду присъдената от РС и тази приета за дължима от РОС.В останалата му отхвърлителна част над размера на тези суми решението следва да бъде потвърдено.На ищеца- въззивник следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска , а на ответника-въззиваем съобразно отхвърлената такава за двете инстанции.

Воден от горното ,Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №28/27.02.2014 год.,постановено по гр.дело №1237/2013 год.по описа на РРС В ЧАСТТА му , с която е отхвърлена претенцията на ищеца ЗД„БУЛ-ИНС”АД , гр.София до размера на сумата 2 793.05 лв. на осн.чл.213 от КЗ-главница по щета ,както и сумата 69.79 лв.мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.Г.М. *** , ЕГН-********** *** още 2 074.46 лв. на осн.чл.213 от КЗ ,ведно със законната лихва върху нея , считано от 10.10.2012 год. до окончателното й заплащане ,както и разноски съразмерно уважената част от иска за двете инстанции в размер на 304.92 лв.

ОСЪЖДА ЗД„БУЛ-ИНС”АД , гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.М. *** разноски върху отхвърлената част от исковете в размер на 582.26 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в частите ,с които исковете са отхвърлени над уважения размер.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР