РЕШЕНИЕ №107

гр.Разград , 09.07.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският окръжен съд в откритото съдебно заседание на тридесети юни , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Д.Георгиев,а като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №168 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Домина +” ЕООД,гр.Разград , представлявано от управителя Минка Ангелова против Решение № 377 / 21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1235 / 2013г. по описа на РС Разград , с което в производство по чл.128 и чл.224 от КТ от съдът е осъдил дружеството да заплати на С.Х.Р. *** сумата 9 008.26 лв. ,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.август 2011 год.-м.декември 2012 год. ,ведно със законната лихва ,считано от 19.07.2013 год. до окончателното й заплащане ,както и сумата 1 089.65 лв.мораторна лихва за времето от м.август 2011 год. до предявяването на иска ,както и сумата 1 885.95 лв.обезщетение за неползван годишен отпуск.В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора ,с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.С жалбата се прави и доказателствено искане за допускане на гласни доказателства ,без да се сочи за какви обстоятелства се иска сочения свидетел ,което искане съдът е оставил без уважение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата С.Х.Р. ,че пълномощника си адв.М.Найденова от АК-Разград е депозирала отговор на въззивната жалба в който счита същата за неоснователна.

Към настоящият момент е налице произнасяне от РС с Решение №938/08.04.2014 год. по реда на чл.247 от ГПК , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в атакуваното решение ,досежно наименованието на дружеството –жалбоподател ,което е влязло в сила на 24.05.2014 год.

В съд.заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Въззиваемата ,лично и чрез повереника си поддържа отговора на въззивната жалба.Моли същата да бъде отхвърлена , а атакуваното с нея решение потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата РОС съобрази следното:

Предявени са искове по чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.86 от ЗЗД.

Ищцата С. Х. Р. *** е подала искова молба срещу “Домина+” ЕООД гр.Разград , като моли съдът да осъди ответното дружество,бивш нейн работодател да й заплати сума в размер на 9 008.26 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, сумата 1 885.95 лв. дължимо от ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на петдесет и пет дни.Всяка от сумите се претендира , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска , като върху неизплатеното тр.възнаграждение се иска присъждане и на мораторна лихва в размер на 1 820.46лв. за периода м. август 2011г. до предявяването на исковата молба а така също и сумата 104.55 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 01.01.2013 г. до завеждането на иска за неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск.Твърди, че е работила при ответника от 03.09.2007 год. до 01.01.2013 год. на различни длъжности, когато със Заповед №1/02.01.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено.Нередовното разплащане на дължимото тр.възнаграждение започнало от страна на дружеството от началото на 2010 год.Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение съгласно ,издадената заповед имала неползвани 55 дни платен годишен отпуск.

Дружеството-ответник не депозирало отговор на исковата молба. Пред РС процесуалният му представител е оспорил предявените искове като неоснователни.

От събраните пред РС писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:Между страните е съществувало ТПО от м.септември 2007 год. до м.януари 2013 год.Ищцата работила на две длъжности „завеждащ личен състав” и „икономист труд”Същото било прекратено със Заповед №1/02.01.2013г. на работодателя на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ В същата сам работодателят е посочил,че ищцата не е ползвала в цялост полагащият й се платен годишен отпуск ,съответно за 2009 год. – 17 дни, за 2011 год. – 18 дни и за 2012 год. – 20 дни или общо 55 дни.Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба при начислено трудово възнаграждение за 12-те месеца на 2010 год. в размер на 5 811.58 лв. ищцата е получила такова в р-р на 2 854. 30 лв.През 2011 год. при месечно възнаграждение през първите 7 месеца 509.66 лв.и останалите 5 месеца по 512.20 лв. е получила само сума в р-р на 3 980 лв.И за 2012 год. при дължимо месечно възнаграждение от 537.16 лв.или общо 6 445.92 лв. е получила възнаграждение в р-р на 2 683.00 лв.

Пред РС е била назначена ,изслушана и приета съдебно-счетоводна експретиза , вещото лице която е установило ,че дружество -ответник е изплащало суми на ищцата до 15.07.2011г., същите не са осчетоводявани, ,при изплащане с РКО същите са без номер , изплащани са суми с посочена дата и подпис , без посочване основанието за плащане ,съответно получаване на сумите. След 15.07.2011г. не е установило плащания към ищцата от страна на ответника.Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода м.август 2011г. - м. декември 2012г. вкл. вещото лице е определило на 11 501.93лв. и чиста сума за получаване 9 016.32лв.Съобразявайки всички извършени между страните плащания и , вкл.и тези за които има признание от страна на ищцата с исковата молба в. лице приема ,че изплатени на Р. са 5 412лв.и съответно остава дължима сума 5 642.97лв. За неползваният платен годишен отпуск от 55 дни в.л. е посочило ,че на ищцата следва да бъде заплатена сума в р-р на 1 885.95лв. Определило е и дължимата законна лихва върху обезщетението за неползван отпуск в р-р на 104.13лв.и съответно законната лихва за задължението за трудово възнаграждение в р-р на 580.08лв.

Съобразявайки изложеното до тук от фактическа страна ,РОС ,както и РС намира от правна предявеният иск за заплащане на неизплатено , но дължимо трудово възнаграждение за основателен и доказан до размера на сумата 8 870.16 лв.Тази именно сума се явява разликата между дължимото общо трудово възнаграждение за 2010 год.- 2012 год. от страна на ответното дружество на ищцата ,съобразно изложеното от последната в обстоятелствената част на исковата молба.Посоченото и твърдяно в същата като получено и дължимо възнаграждение не е оспорено по същество от ответника в предвидените в ГПК срокове ,още повече ,че се установява по делото ,че същия нередовно и незаконосъобразно е водел своята отчетност по начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение на работещите в него.В този смисъл РОС не възприема заключението на вещото лице по СЧЕ в частта с която същото е определило като размер задължението на ответника към ищцата за трудово възнаграждение в размер на 5 642.97 лв.

Над установения от РОС като дължим размер за неизплатено трудово възнаграждение решението на РС се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта с която РС е уважил претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск по реда на чл.224 от КТ в размер на 1 885.95 лв.решението се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Напълно законосъобразно и обосновано се явява решението и в частите му с които е присъдена мораторна лихва върху претендираните като главници сума ,както и законната такава ,считано от завеждане на исковата молба в съда.

Воден от горното ,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение №377/21.12.2013 год.,постановено по гр.дело №1235/2013 год. по описа Разградски районен съд ,поправено с Решение №938/08.04.2014 год.САМО В ЧАСТТА С КОЯТО претенцията на ищцата С.Х.Р. *** на правно основание чл.128 ,ал.2 от КТ срещу „ДОМИНА+” ЕООД ,гр..Разград е уважена над размера на ата 8 870.16 лв.,като ОТХВЪРЛЯ същата над тази част до първоначално предявеният размер от 9 008.26 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите му части.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ