Р Е
Ш Е Н И Е
№104 Разград
2. VІІ.2014 Разградски окръжен
година Град
2014
съд
23.VІ. ПУБЛИЧНО
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
ЛАЗАР МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар: Н.Р. ЧЛЕНОВЕ:
Като
разгледа докладваното от съдия Йончева
172
1117217213№1349 в. гр. 2014
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 317 във вр. с
чл.310 ГПК.
С Решение №101/4.ІV.2014г., постановено
по гр.д.№151 по описа му за 2014г., РРС е уважил иска,
предявен от Д.К. против М.Х.
в. д. Б. и М. Й. К. М. в. д. Б. като на
осн.чл.233 ЗЗД е осъдил ответниците да освободят и предадат на ищеца държането
на представения им под наем недвижим
имот, състоящ се от 950кв.м. дворно място и построена в същото двуетажна
жилищна сграда, за който в кв. 28 по плана на с.Ушинци, Разградска обл. е
отреден УПИ І -8. С така постановеното решение, като недопустимо е оставено без
разглеж9дане насрещно предявено от ответниците възражение за право на задържане
върху имота.
Недоволни от постановеното решение, ответниците
обжалват същото
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно . Считат за незаконосъобразно решението и в
частта, имаща характер на определение, с което е оставено ез разглеждане
възражението им за задържане на имота до връщане на насрещно дължима им се от
ищеца сума в размер на 500EUR. Твърдят недопустимост на решението поради постановяването
от първоинстанционния съд свръх заявените по исковата молба факти и
обстоятелства. На посочените основания, молят за отмяната му
и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният
срещу тях иск като неоснователен и недоказан,
като им присъди и направените по делото разноски.
При редовност на призоваването,
жалбоподателите не се явяват в насроченото по същество на жалбата им с.з. В
хода на същото,у представлявани процесуално по
пълномощие от адв. Й., заявяват че поддържат жалбата.
В
законоустановения и предоставен му за
това срок, въззиваемият Д.К. е депозирал
писмен отговор, ангажиращ становището му по
допустимост и неоснователност на подадените от ответниците въззивни
жалби. При редовност на призоваването,
същият не се явява в с.з. Чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв.
Найденова, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
Претендира доказано направени пред тази инстанция разноски.
Като подадени в срок, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт и от легитимиращи интерес от обжалването страни,
жалбите са допустими.
Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК
съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и
допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.233 ЗЗД защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока активност на
страните.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не установи релевираните с подаването й основания за
отмяна на обжалваното решение. Същото е в съответствие с приложимия материален закон и с
установената по делото фактическа обстановка, която се споделя напълно от състава
на въззивната инстанция. Пред тази инстанция не се ангажират, допустими по см. на чл.266ГПК
доказателства, от които да следва за установено нещо различно от фактите, обосновали постановяването на
обжалваното решение.
Събраните по делото
доказателства, относимо на направените с
въззивната жалба възражения , дават основание на съда да приеме следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.
233, изр. 1 ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК. В тежест на ищеца
по така предявен иск е да докаже 1.) наличието на наемно правоотношение между
него и ответника; 2.) прекратяване на правоотношението и 3.) осъществяване на
фактическа власт върху процесния имот от ответника след прекратяване на
договора и към момента на устните състезания.
В
исковата молба се твърди, че между страните е действал договор за наем от 2013
г., който е прекратен от ищеца поради обективирано от страна на жалбоподателите
неизпълнение. Ищецът е посочил, че към
датата на предявяване на иска, при доказано прекратен наемен договор,
жалбоподателите са все още в
държане на имота. С предявяването на
иска и срещу двамата жалбоподатели, ищецът е заявил, че същите са съпрузи.
В срока за отговор, всеки
от жалбоподателите е депозирал такъв.
В отговора си, депозиран чрез процесуалният й представител по
пълномощие –адв.Й., жалбоподателката
М. В. Д. Б. е оспорила предявеният срещу
нея иск като неоснователен и квалифицирайки го като такъв по чл.108ЗС е
възразила, относно наличието на предпоставките за разглеждането му по реда на
чл.310 ГПК. Срещу основателността на
иска е противопоставила качеството си на изправна по наемния договор страна. В срока за отговор е сезирала съда и с искане
да й се признае право на задържане върху
имота до изплащане на направени от нея разноски за подобрения в размера на 500,00EUR.
В срока за отговор,
жалбоподателят М. В. Д. Б. е оспорил иска
като неоснователен, противопоставяйки възражението, че не е страна по приложения
като доказателство договор . В отговор на направеното от него възражение,
следва да се посочи, че писмената форма не е условие за наличието на
действителен наемен договор. В тази връзка възражението му, че между него и ищеца не е
налице облигационно правоотношение, е неоснователно и категорично опровергано
от фактически установените по отношение
на имота отношения. Доколкото същият не е подписал приложения като доказателство
наемен договор, той може да спори за конкретните каузи, обвързващи го с размера
и сроковете за дължимост на наемните вноски. При това положение, приемайки, че
съществуващата между тях облигационна връзка не се основава на приложения като доказателство договор, то за ищеца не е налице задължението за писменото
му предизвестяване по отношение прекратяването на договора. Сама по себе си,
както е приел и първоинстанционния съд, предявената срещу него искова молба за
освобождаване на имота, има правопогасяващ наемното му правоотношение, респ.
правото му да се намира в държане на имота, ефект.
В срока за отговор, нито един от
жалбоподателите не е възразил срещу заявеното от ищеца твърдение, че са
съпрузи, както и срещу твърдението му, че и двамата се намират в държане на
имота.по тези въпроси спор не е повдиган, поради което ищецът не е дължал доказването им. Посоченият от ищеца адрес за призоваването на
ответниците е идентичен с адреса на
процесния имот. От приложените по делото книжа, доказващи редовност в
призоваването на жалбоподателите е видно, че и двамата са намирани на посочения
адрес. Факт, който сам по себе си установява местоживеенето им като такова в
процесния имот и който е достатъчен, щото за ищеца да е налице интерес от провеждане на производството по чл.310,
т.2ГПК за опразването на имота.
От приложеният като
доказателство наемен договор е видно, че същият е сключен между ищеца и
жалбоподателката М. В. Д. Б. на 4.ІV.2013г.
за срок от две години. Прекратяването му е договорено при три хипотези: с изтичане
на срока; едностранно, при дължимо от прекратяващата го страна едномесечно писмено предизвестие до другата страна;
предоставена в право на наемодателя възможност
за едностранното му прекратяване при обективирано от страна на наемателите
неизпълнение на поетите по чл.8(3) от Договора задължения, с дължимо в
седмодневен срок писмено предизвестие.
Срещу предоставения под наем
имот, жалбоподателката са е задължила да заплаща наемна цена в размер на 500EUR месечно, платими до пето число на месеца, последяващ месеца,
през който е ползвала от имота. При
неизпълнение на така поетото задължение в срок, в случай на обективирана по
отношение на месечната вноска забава за срок от 30 дни, в интерес на
наемодателя е договорена неустойка и цитираната по горе възможност за
едностранното прекратяване на договора. Със сключването на договора жалбоподателката
се е задължила към наемодателя да не преотдава имота под наем без негово
съгласие.
На л.11, като
доказателство по делото е приложено „предизвестие” адресирано от ищеца до
жалбоподателката М. Ван ден Буузем, с което на същата
е указано че към 5.ХІ.2013г. не е заплатила следващата се за м.Х.2013г. наемна
вноска. Същата е предизвестена от ищеца, че в три
дневен срок от връчване на предизвестието следва да изпълни задължението си. В
случай, че не стори това, в седмодневен срок от връчване на предизвестието,
сключеният между тях договор се счита за
прекратен. За разлика от изявлението по чл.
87, ал. 1 ЗЗД, при предизвестието по чл. 238
ЗЗД не се дава срок за изпълнение при плащането на наемната цена. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК (напр. Решение № 158/14.12.2009 г. по т. д. № 185 по описа на ВКС за
Приложено като
доказателство на л.14 пощенско известие, удостоверява, че предизвестието е било
връчено на жалбоподателката на 13.ХІ.2013г. По делото не се спори, че в
предоставеният й, считано от тази дата, тридневен срок, същата не е платила дължимата се за м. Х.2013г. наемна
вноска. Считано от 13.ХІ.2013г., относимо към датата на предявяване на иска –
29.І.2014г. се явява изтекъл и седмодневния срок на предизвестието. Т.е.,
считано към датата на предявяването му, ищецът доказва, че формално сключеният
с жалбоподателката договор е прекратен.
Съгласно чл.
233, ал. 1 ЗЗД, наетата вещ трябва да се върне в деня на прекратяване на
наемното правоотношение. Несъстоятелни
са възраженията на жалбоподателите относно дадената от съда квалификация на
спора. В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум,
исковата молба ясно очертава предявената от ищеца защита като такава по чл.233
ЗЗД, респ. предпоставките за разглеждането
му по реда на бързото производство. Предявил
е иска си като наемодател, а не като собственик на имот, намиращ се без основание във фактическа власт на ответниците. Същият е
„господар” на процеса и за съда остава дължима единствено преценката за наличие
на предпоставките, позволяващи
провеждането на производството по посочения от него ред. Относно това, че последните се явяват държатели
на имота, по делото не съществува спор.
В това си качество, по аргумент
за противното на чл.72ЗС, те не са процесулно легитимирани чрез възражение да
претендират подобрения и нямат право на задържане върху имота. Което е
допълнителен аргумент към мотивите на РРС, приел недопустимост на така
направеното възражение, съгласно предвиденото в чл.314 ГПК.
По делото е безспорно
установено, че действието на процесния договор е било прекратено преди повелите се пред РРС устните състезания , като този факт следва да се отчете с оглед
нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че е правилен
изводът на РРС, че процесният договор е прекратен.
При реализиране на всички елементи
от описания по-горе фактически състав предявеният иск е основателен и РРС
правилно го е уважил. С оглед съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 200,00 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
Съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/4.ІV.2014г.
по гр. д. № 151/2014 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Х.
в. д. Б. и М. Й. К. М. в. д. Б. да
заплатят на Д.С.К. сумата от 200,00 лв., представляваща разноски
за възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК
в едномесечен срок, считано от 7.VІІ.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Нр