РЕШЕНИЕ № 110

Гр. Разград 24.07.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на седми юли две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 175 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 62 / 06.03.2014 г. по гр. д. № 708 / 2012 г. РС Разград осъдил Главна Дирекция “ Изпълнение на наказанията “ в Министерството на правосъдието гр. София да заплати на П.И.Г. сумата 575.76 лв., представляваща неизплатен извънреден труд за периода от 30.04.2010 г. до 16.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2013 г. до окончателно плащане, сумата 107.65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2012 г. до 08.05.2013 г., сумата 2 795.28 лв., представляваща обезщетение з неизползван платен отпуск, който се натрупал за положен извънреден труд над петдесет часа на тримесечие, като отхвърлил исковете до първоначално предявения им размер, както и по отношение иска за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до постановяване на съдебното решение, като неоснователни и недоказани. С решението съдът осъдил ГД “ ИН “ в МП да заплати на П.И.Г. сумата 143.77 лв. за разноски в производството, а по сметка на РС – Разград да плати 603.88 лв. Осъдил П.Г. да плати на ГД “ ИН “ в МП сумата 281.38 лв. за разноски в производството. Освен това с решението съдът прекратил производството по предявения от П.Г. против ГД “ ИН “ в МП иск за заплащане на извънреден труд за период от пет години назад от подаване на исковата молба до 30.04.2010 г., както и предявения от същия ищец против същия ответник, иск за отчитане на положения извънреден труд като осигурителен стаж.

Недоволен ответника Главна Дирекция “ Изпълнение на наказанията “ в Министерството на правосъдието гр. София обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на П.И.Г. сумата 575.76 лв. неизплатен извънреден труд за периода от 30.04.2010 г. до 16.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2013 г. до окончателно плащане; сумата 107.65 лв., представляваща лихва за забава за времето от 30.04.2010 г. до 18.05.2013 г. и; сумата 2 795.28 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск. Претендират се и разноски за юрисконсулско възнаграждение. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд не се е съобразил със задължителната съдебна практика относно работното време, почивките и извънредния труд. Твърди се също така, че неправилно в решението си първоинстанционния съд се позовал пряко на Директива 2003/88/ЕО, която не е транспонирана в националното законодателство.

Недоволен ищеца П.И.Г. също обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете до първоначално предявените им размери, както и по отношение на иска за забава за периода от датата на подаване на исковата молба до постановяване на съдебното решение, както и в частта с която е прекратено производството по иска за признаване на положения извънреден труд за осигурителен стаж.

ГД “ Изпълнение на наказанията “ депозира писмен отговор на жалбата на П.Г., в който излага становище, относно нейната неоснователност.

Процесуалния представител на въззивника Главна Дирекция “ Изпълнение на наказанията “ подържа жалбата и в съдебно заседание на същите основания и със същите искания. Подържа и подадения отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника П.Г. също подържа въззивната жалба с исканията, посочени в последната страница от същата. Допълнително в съдебно заседание сочи, че основното възражение е относно броя на дните платен отпуск, които следва да бъдат обезщетени с възнаграждение. Претендира за разноски по въззивното производство.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето , констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Разгледани по същество жалбите се явяват неоснователни. Предявени са искове с правно основание чл. 211, ал.5, т. 2, предл. 1 вр. с ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2, предл. 2 от ЗМВР вр. чл. 19, ал.1 и 2 от ЗИНЗС и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно е между страните, че ищецът е назначен по силата на заповед на ответника ГД "ИН" към МП за държавен служител, на длъжност “надзирател“ с място на работа Следствен арест - гр. Разград и в периода от 30.04.2010 г. до 16.03.2012 г. е изпълнявал тази длъжност на 24 –часови смени, при тримесечно отчитане на работното време. Трудът е полаган на смени по график, като от 24-часовите дежурства са отчитани и заплащани 22.30 часа труд. Не са отчитани като труд и не са заплащани 90 минути, определени за почивка.

Спорни между страните са въпросите свързани с отчитане на извънредния труд. На първо място спорен е въпроса следва ли почивката от 90 минути при 24-часови дежурства да се отчита като част от работното време. Следващия спорен въпрос е следва ли като част извънреден труд да се отчитат 30 минути за всяко дежурство, свързани с приемане и предаване на смяната, по 15 минути. Без да е изрично посочен във въззивната жалба, спорен между страните е и въпроса дали следва да се отчита като извънреден труд и времето през което ищеца е ангажиран с провеждане на стрелби и обучителни мероприятия и учебни тревоги.

Пред първоинстанционният съд е разпитан св. Р. Р. – колега на ищеца. В показанията си същия сочи, при приемане и предаване на всяка смяна минимум по 15 минути старата и новата смяна се застъпват за оглед на всяка килия и на задържаните лица. Застъпвайки на 24-часово дежурство никой от служителите не знае предварително дали ще има време за почивка, но дори и по време на почивките, дежурния няма право да напуска сградата на ареста, тъй като трябва по всяко време на дежурството да е на разположение, не може да съблече униформата си, не може да спре да изпълнява служебните си задължения. По всяко време от дежурството тримата служители на смяна трябва да са на разположение. Когато някой има лични нужди или се храни другите двама изпълняват всички задължения. В показанията си свидетеля сочи също така че са провеждани учебни стрелби, учебни тревоги, учебни години. При стрелбата първоначално е провеждан инструктаж, след това е провеждана стрелбата и след това се отчитали резултатите. При провежданите учебни тревоги служителите били ангажирани поне три – четири часа. Провежданите учебни години били с продължителност от около час и половина – два.

По делото са представени Протоколи за провеждана служебна учебна година през процесния период, но същите не са придружени от списъци на присъствалите лица.

Вещото лице по назначената по делото експертиза изготвило основно и няколко допълнителни заключения във варианти. Във всеки вариант е посочен размера на неплатените часове положен труд до 50 часа на тримесечие, а над тях съответния размер полагащ се отпуск.

Във връзка със спорните въпроси, касаещ почивките и заплащане на извънредния труд са приложими разпоредбите на т.16 и т.10 от Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, според които времето за почивка на държавните служители в ГД "ИН" не се отчита за работно време, т.е. за този период не се дължи възнаграждение. Съгласно т. 28 от същата заповед работата над редовното време на служителите по т. 10 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение и с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни – за отработено време над 50 часа.

Настоящия състав намира, че т. 16 от Заповед № ЛС-03-1182/10. 10. 2007 г. на Министъра на правосъдието, която е подзаконов нормативен акт противоречи на тълкуването на понятието за “работно време“ при длъжности и дейности, изискващи постоянно разположение на служителя за нуждите на съответната работа, поради което не следва да се прилага. Според чл. 301, ал. 4 и ал. 6 от ППЗИНЗС, когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 45 минути почивка и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Същите имат право да почиват, без да се събличат и не могат да напускат района на поделението. По този начин регламентирана, почивката, ползваната по време на 24-часови дежурства, не е същинска почивка по смисъла на закона, тъй като служителят не е изцяло свободен от изпълнение на служебните си задължения. При това положение правилно и законосъобразно районния съд е приел, че поради естеството на осъществяваната от ищеца дейност, при 24–часови смени, ползваните почивки следва да бъдат включени като отработено време. Въпросът за полагане на труд в рамките на дежурството и почивката по време на дежурство, ползвана в рамките на предприятието е намерил регламентация в европейското законодателство – Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04. 11. 2003 г. , относно някои аспекти на организацията на работното време. Директивата се прилага във всички области на дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. По приложението на директивата са постановени актове на СЕО, съобразно които работното време, състоящо се от периоди на дежурства и оперативна готовност, при които е необходимо физическо присъствие на работното място е част от понятието „работно време”. Доколкото полагането на този труд надхвърля сумарното време, по което се отчита положения труд на ищеца, това време съставлява полагане на извънреден труд и за това отработено време се дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер.

Правилно и законосъобразно районният съд приел, че времето от 30 минути на всяко дежурство следва да бъде прието като част от работното време, подлежащо на заплащане. Това време е свързано с прякото изпълнение на служебните задължения и се явява част от работното време.

Също така правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че по делото не са налице достатъчно убедителни доказателства за личното участие на ищеца през процесния период в провеждани стрелби, обучителни мероприятия и учебни тревоги.

При определяне на дължимото възнаграждение, съдът е приел допълнителното заключение на вещото лице в последния му вариант / л. 177-184 /, заедно с корекциите, дадени в съдебно заседание, проведено на 25.02.2014 г. Според това заключение в периода от 01.04.2010 г. до 31.02.2012 г. положения от ищеца и неплатен извънреден труд възлиза на 576.76 лв. При определяне размера на положения извънреден труд вещото лице е отчели компонентни, които го формира, изложени в съответните таблици. Над този размер до предявената сума 3000.00 лв. иска се явява неоснователен и недоказан, поради което правилно и законосъобразно е отхвърлен. Претенцията за обезщетение за забавено плащане също правилно и законосъобразно е уважена до размера на 107.65 лв., съобразно заключението на вещото лице. Над този размер, до първоначално предявения 911.66 лв. и тази претенция се явява неоснователна и недоказана.

По отношение претенцията за плащане на обезщетение за неползван платен отпуск, съдът също се съобразил с последното заключение на вещото лице и направените от него корекции. Заключението на вещото лице е от своя страна е съобразено с разпоредбите на чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 от ЗМВР. Според тази разпоредба, за отработени над 50 часа извън работното време, на тримесечен период, служителя се компенсира с допълнителен отпуск, който съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е до 12 работни дни.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника П.Г., че не следва да се взема предвид ограничението на чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Това становище не намира опора в закона, поради което се явява неоснователно.

При направените изчисления вещото лице констатирало, че размера на допълнителния отпуск възлиза на 76 дни, а обезщетението за тези дни е в размер на 2 795.28 лв., поради което правилно и законосъобразно съдът уважил иска до този размер. При този вариант вещото лице не взело предвид дните, в които ищеца е бил в отпуск или е отсъствал. Същевременно са включени и часове от приравнен нощен труд при коефициент 1.143. Над този размер, до размера на предявените 3346.98 лв. правилно и законосъобразно иска бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В прекратителната част решението също е правилно и законосъобразно. В последното съдебно заседание по делото ищеца недопустимо поискал както изменение на процесния период, чрез разширяването му, така също поискал и изменение на размера. Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищеца може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

По отношение на иска, положения извънреден труд да се зачете като осигурителен стаж, производството е прекратено още с Определение от 30.05.2013 г., постановено по същото дело. Това определение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Въззивника П.Г. е претендирал разноски за въззивната инстанция, но предвид изхода на делото, такива не му се следват.

Воден от горното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 / 06.03.2014 г. по гр. д. № 708 / 2012 г. по описа на РС – Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР