Р Е Ш Е Н И Е

№108

Разград

11.VІІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

30.VІ.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар:Д.Г. ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2014

№178

в. гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 253 и сл.ГПК.

С Решение №103/4.ІV.2014г. постановено по гр.д.№891 по описа му за 2012г., ИРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от С.Г. против А.И. на осн. чл.124 ГПК, за установяване правото й на собственост върху недвижим имот(с търговско предназначение-ресторант), индивидуализиран в диспозитив на решението като сграда с идентификатор 11449.73.327.4, със застроена площ от 77кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор 11449.73.327 по действащия план на с. Владимировци, Разградска обл.

Недоволна от така постановеното решение, ищцата обжалва същото чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв. Борисов. Позовавайки се на неправилност, незаконосъобразност и „нарушения на закона”, моли за неговата отмяна и за решаване на спора по същество с уважаване на предявения от нея положително установителен иск.

При редовност в призоваването, жалбоподателката не се явява в насроченото по същество на жалбата й с.з. Чрез процесуално представляващият я по пълномощие, адв. Борисов, същата заявява, че поддържа жалбата, както и основателността на предявения иск. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В законоустановения и предоставен й по реда на чл.263 ГПК срок, ответната по жалбата страна не е депозирала писмен отговор и не ангажира становище по допустимост, и основателност на жалбата.

Редовно призован, въззиваемият не се явява в с.з.Чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Косев, заявява , че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ИРС като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

Като подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения, които в съвкупността си сочат обжалваното решение като недопустимо постановен съдебен акт. Поради което, съответно на служебно вмененото му по см. на чл.269 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК и съобразявайки се с предвиденото в т.6 от ТР№1/2013 на ОСГК на ВКС, въззивният съд дължи обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Делото е било образувано на производство пред ИРС по иск за установяване вещно право на собственост върху недвижим имот, придобит от въззиваемия възмездно при участие в публична продан и възложен му с акт на публичен изпълнител в производство по чл.248 и сл. ДОПК. Относно възмездния характер на основанието, на което въззиваемият е придобил собствеността върху имота, по делото не се спори.

По изискване на въззивния съд, в това производство бе депозирано като доказателство удостоверение №289/26.VІ.2014г. От което е видно, че както към 6.VІІ.2012г.-дата на Постановление за възлагането на имота върху него от публичния изпълнител, така и към настоящия момент, въззиваемият е семеен.

Съгл. предвиденото в чл.21 СК, възмездно придобитото по време на брака попада в режим на бездялова СИО. Вещно правния характер на повдигнатия с предявяване на иска спор, предпоставя интереса от еднаквото му разрешаване и за двамата съпрузи, легитимиращи по отношение на имота съсобственост в СИО. От което следва, че по така предявения иск, оспорващ съвместното им право на собственост върху процесния имот и по см на чл.216, ал.2 ГПК, същите имат качеството на задължително необходими другари.

Съгл. т.6 от ТР№1/2013г. на ОСГК на ВКС, задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация се квалифицира като нередовност на исковата молба, за която съдът е длъжен да следи служебно, предприемайки предвиденото в чл.129 ГПК .

В конкретния случай, констатирайки, че първоинстанционният съд е провел производството и постановил решението си без участието на съпругата на въззиваемия като задължително необходим другар, въззивният съд дължи обезсилването му и връщането на делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС от фаза - конституиране на задължително необходимия другар и предприемане на дължимите се, по отношение надлежноста на участието му в процеса, действия по връчване на искова молба, право на отговор и пр.

При връщане на делото за новото му разглеждане, на вниманието на решаващия съд се следва въпроса и за редовността на исковата молба. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, в този си състав съдът намира, че в диспозитив на решението си, съдът е постановил отхвърляне на иск за реално обособена сграда със застроена площ от 77 кв.м., а не за претендираните по иска „77/187ид.ч. от обща сграда”. Като в абзац последен от мотивите си, без да е сезиран нарочно с такова искане от ищцата и нейния повереник, си е позволил, въз основа на доказателствата да приеме, че предявените 77/187ид.ч. от обща сграда са идентични с имот, индивидуализиран като реално обособена и съществуваща като самостоятелен обект на собственост сграда. Като постановено извън предмета на сезиращия го с производството по чл.124 ГПК иск, решението е недопустимо. Най-малкото сочи на допълнителен аргумент за това, че до разглеждане по същество е допусната една нередовна искова молба, в частта касаеща индивидуализацията на спорното право. На процесуалните представители на страните, би следвало да е известна разликата между спор за идеални части от имот и спор за реално, самостоятелно съществуващ обект на собственост. Във връзка с представителството си по делото, страните са потърсили адвокатска услуга, което предполага очакванията им за професионално и правно грамотно предоставена им такава.

Доколкото от доказателствата се следва, че индивидуализацията на спорното право се твърди като зависима от развилото се, по оспорване кадастралния план на селото, административно производство, следва да се отбележи следното: Административният акт за одобряване на кадастрален план или кадастрална карта, няма вещно правно действие. Отразяването на даден имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за защитата им по съдебен ред. Съответно, отразяването на дадения имот в кадастралния план или кадастрална карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, респ. до промяна в статута на сградата. За която в случая по безспорен начин се установява, че функционално и по предназначението си има характер на самостоятелен обект на вещни права. В този смисъл има задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК(по текстове-чл.108ЗС, чл.124ГПК, чл.47ЗКИР и пр.)

На вниманието на новия състав се следва и отговор на въпроса за действителната квалификация на повдигнатия с иска спор. С предявяване на иска, видно от обстоятелствената част на молбата й, жалбоподателката е заявила качеството си на трето лице, по отношение на предприетите срещу имота действия на принудително изпълнение от публичен изпълнител. Същата ясно декларира интереса си от търсената по реда на установителния иск защита с факта на предприетите по отношение на процесния имот действия на принудително изпълнене от публичен изпълнител: изнасянето му на публична продан, възлагането му по реда на чл.248 и сл. от ДОПК върху въззиваемия. Допустимостта на иска по чл.124 ГПК предполага невъзможност за страната да реализира защитата си по друг ред. При заявените с молбата обстоятелства, първоинстанционният съд следва да обсъди дали в случая не се касае за защита по реда на чл.269ГПК, намиращ се в съотношение на специален към общия ред по чл.124 ГПК. И предпоставящ като условие за допустимостта му , предявяването му и срещу взискателя в изпълнителното производство, по повод на което, спорният имот е бил обект на действия на принудително изпълнение.

Водим от изложените мотиви и в условия на чл.270, ал.3 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №103/4.ІV.2014г. по гр.д.№891/2012г. по описа на ИРС като недопустимо постановен по нередовна искова молба, свръх петитум и без участие на задължително необходим другар и

ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на ИРС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ