Р Е Ш Е Н И Е № 111
Гр. Разград, 16. 07. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание седми юли през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина Димитрова
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 186 по описа за 2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 85/ 11. 04. 2014 г. по гр.
д. № 1192/ 13 г. по
описа на РС Разград Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието гр. София е осъдена да заплати на
Т.И.Н. ***246, 49 лв. на осн. чл. 211, ал. 5 от ЗМВР във вр. с чл. 20, ал. 4
ЗИН /отм./ и чл. 19, ал. 2 ЗИНС, представляваща възнаграждение за извънреден
труд за периода 01. 07. 2008 г. до 30. 06. 2013 г. , ведно със законната лихва
от 28. 06. 2012 г. / началната дата
поправена с Решение № 1317/ 19. 05. 2014 г. , като се чете 15. 07. 2013 г./ до
окончателното плащане, сумата 542, 67 лв. на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 15. 07. 2013 г. , и
120 лв. разноски по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до първоначално
предявените размери, респ. до размера на
2800, 21 лв. за иска по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР и до размера на 698, 46 лв. за
иска по чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни. Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” е осъдена да заплати по сметка на РС Разград на осн. чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата 180 лв. за държавни такси и сумата 710 лв. разноски по делото. Със
същото решение е признато за установено спрямо Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, че Т.И.Н. има право да ползва 101 дни допълнителен платен годишен
отпуск за положен извънреден труд за периода от 01. 04. 1995 г. до 30. 06. 2013
г. , като за разликата до претендирания размер от 180 дни иска е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Оставено
е без разглеждане искането на Т.И.Н. да бъде установено спрямо Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, че има право да ползва 75, 5 дни допълнителен
отпуск за неспазени почивки между дежурствата за периода 01. 04. 1995 г. до 30.
06. 2013 г., като процесуално недопустимо. Признато е за установено спрямо
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и РУ „Социално осигуряване” Разград,
че Т.И.Н. има допълнителен служебен
/трудов стаж в размер на 513 дни на длъжността „Надзирател” при Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” въз основа на положен извънреден труд за периода от
01. 04. 1995 г. до 30. 06. 2013 г. и допълнителен осигурителен стаж в размер на
252 дни на същата длъжност въз основа на положен извънреден труд за периода от
01. 01. 2005 г. до 30. 06. 2013 г.
Постъпила
е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията” чрез юрисконсулт против решението, в която жалбоподателят излага доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона и
моли решението да бъде отменено изцяло.
Въззиваемия
Т.И.Н. оспорва въззивната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията” ,като
неоснователна в депозирания от него писмен отговор.
Т.И.Н. обжалва същото решение в частта, с която е отхвърлен иска му за
заплащане на обезщетение за положен извънреден труд за разликата над
1 246, 49 лв. до пълния размер от 2 800, 21 лв., отхвърлен е иска му
за заплащане на лихва за забава за разликата над 542, 67 лв. до пълния размер
на 698, 46 лв., отхвърлен е иска му за
установяване право на допълнителен платен годишен отпуск за разликата над 101
дни до размера на първоначално предявения размер от 180 дни. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваните части е необосновано,
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата.
Въззиваемата
страна ГД „Изпълнение на наказанията” чрез повереника си е депозирала писмен отговор
на жалбата, подадена от Н., в който излага становище, относно нейната
неоснователност. Поддържа заявеното становище и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решението,
констатира следното:
Обжалваното решение на
районния съд е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него са съответно:
Частично основателна е жалбата от ГД „Изпълнение на наказанията”, а
неоснователна, депозираната от Н..
Делото е напълно изяснено
от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, за което няма спор между страните,
че ищецът е служител на длъжност „Надзирател” в следствения арест в ОС
„Изпълнение на наказанията” и е
изпълнявал работата си на 24 –часови смени при тримесечно отчитане на работното
време. Трудът е полаган на смени по график на 24-часови дежурства, от които са
отчитани и заплащани 22, 30 часа труд. 90 минути, определени за почивка, според чл.
301, ал. 4 от ППЗИНЗС и 30 минути за инструктаж, от които 15 минути преди
началото и 15 минути след края на смяната не са отчитани и заплащани. Налице е
спор между страните как следва да бъде
изчислен размера на часовете извънреден труд – дали в общата продължителност на
24-часовата смяна следва да се включи времето за почивка или то трябва да бъде
изключено и определеното за инструктаж време от общо 30 минути дали следва да
се отчита като извънреден труд .
Пред районния съд е разпитан свидетелят Р., който е
работил заедно с ищеца от 2000 г. до 06. 11. 2013 г. Свидетелят дава показания,
че през време на почивките, дежурния няма право да напуска сградата на ареста,
тъй като трябва по всяко време на дежурството да е на разположение, не може да
съблече униформата си, не може да спре да изпълнява служебните си задължения. Служителите
се хранят на работното си място, когато имат време, няма точно определено място
за това или точно определено време. Според свидетеля, 15 минути преди започване
на работа – в 8,15 часа, началника ги събирал, за да разясни задачите за деня,
след което новата и старата смяна влизали в ареста да приемат килиите.
Настоящия състав приема, че т. 16 от Заповед
№ ЛС-03-1182/10. 10. 2007 г. на Министъра на правосъдието, която е подзаконов
нормативен акт противоречи на тълкуването на понятието за „работно време” при
длъжности и дейности, изискващи постоянно разположение на служителя за нуждите
на съответната работа, поради което не следва да се прилага. Според чл. 301,
ал. 4 и ал. 6 от ППЗИНЗС, когато службата се носи без прекъсване, за работно
време от 8 часа се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа –
45 минути почивка и за работно време от
24 часа – 90 минути почивка. Служителите от наряда, които не изпълняват постова
служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста – на
командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да
се събличат и не могат да напускат района на поделението. По този начин
регламентирана, ползваната по време на 24-часови дежурства не е същинска
почивка по смисъла на закона, тъй като служителят не е изцяло свободен от
изпълнение на служебните си задължения. Въз основа на това правилно районният съд
е приел, че поради естеството на осъществяваната от ищеца дейност при 24
–часови смени, ползваните почивки не следва да бъдат изключвани от отработеното
време, както и времето от 15 минути преди и 15 минути след дежурството, в което
ищецът е на разположение на работодателя съставлява част от работното време.
Тъй като това време надхвърля отчитаното сумарно работно време, то представлява
извънреден труд. Въпросът за полагане на труд в рамките на дежурството и
почивката по време на дежурство, ползвана в рамките на предприятието е намерил регламентация в европейското законодателство – Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04. 11. 2003 г. , относно
някои аспекти на организацията на работното време. Директивата се прилага във всички области на
дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. По приложението на директивата са постановени
актове на СЕО, съобразно които работното време, състоящо се от периоди на
дежурства и оперативна готовност, при които е необходимо физическо присъствие
на работното място е част от понятието „работно време”. Доколкото полагането на
този труд надхвърля сумарното време, по което се отчита положения труд на
ищеца, това време съставлява полагане на извънреден труд и за това отработено
време се дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер.
Правилно районният съд е съобразил и
наличието на задължителна съдебна практика, формирана по въпроса, че при
сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането
на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане за
съответното работно място или длъжност.
Съобразно нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
коефициентът на отчитане е 8/7 или 1, 1428.
Спрямо положения от ищеца труд е приложимо
сумарно отчитане на тримесечие съгласно чл. 211, ал.3 от ЗМВР.
Според това правило, правилно районният съд е приел, че следва да определи дължимото възнаграждение, според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза тъй като, независимо от това, че са внесени
корекции в заключението в проведеното съдебно заседание, когато е изслушано
заключението, тези поправки са технически и се отнасят до неточни изчисления, а
не по същество по въпросите, по които вещите лица са формирали изводите си и
респ. заключението. Освен това последното е обективно, всестранно и пълно, не е
оспорено от страните, а напротив, изрично са заявили воля да се приеме
заключението, без да са изложили допълнителни искания или възражения.
Заключението освен това, не е неясно, както твърди ищеца. Вещите лица са
изчислили дължимото възнаграждение за извънреден труд за периода от 01. 07. 2008
г. до 30. 06. 2013 г. , като от таблицата на стр. 14 -16 от с. заключение е
видно, че са включени и дължимите суми, за периода положен труд от 29. 06. 09
г. до 29. 06. 12 г. С оглед на това,
молбата на жалбоподателя Т.Н. за назначаване на допълнителна експертиза е
преклудирана на осн. чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Незаконосъобразно районният съд е приел, че
е неоснователно възражението на ответника
ГД „Изпълнение на наказанията” за частично погасяване на претенцията на Н.
на вземанията за положен извънреден труд, поради изтичане на тригодишния
давностен срок, като приема, че процесното вземане се погасява с изтичане на
5-годишен давностен срок. Постоянна в
тази насока е практиката на съдилищата, че допълнителните възнаграждения за
извънреден труд по естеството си имат характера на възнаграждения за труд, тъй
като представляват част от дължимото се възнаграждение, но за положен труд по
служебно правоотношение. Съгласно чл. 111, б. "а" от
ЗЗД вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, освен ако не е предвидено друго. По различен давностен срок
не е предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител от тригодишния
такъв по чл. 111, б. "а" от
ЗЗД. Съгласно чл. 114 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно допълнителните възнаграждения за извънреден труд при сумирано
изчисляване на работното време, съгл. чл. 211 от ЗМВР стават дължими след
изтичането на тримесечния период за изчисляването им, или считано от месеца,
следващ изтичането на тримесечието. Искът е предявен на 15. 07. 2013 г. и предвид изложеното, възнагражденията за
извънреден труд на ищеца за претендирания от него период 15. 07. 2008 г. до 28.
06. 2009 г. са погасени по давност, като претенцията за изплащането им е
предявена извън тригодишния срок. За периода от 29. 06. 09 г. до 29. 06. 12 г.
е налице влязло в сила Решение № 43/ 28. 02. 2013 г. по гр. д. № 993/ 12 г. на
РРС, относно дължимото неизплатено възнаграждение за извънреден труд и
обезщетението за забава. С оглед на това, следва да бъде уважена претенцията на
ищеца за заплащане на положен извънреден труд за периода след 30. 06. 12 г. /
ІІІ-то тримесечие на 2012 г. / до 30. 06. 13 г. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за този период от време, размера на дължимото
възнаграждение е 459, 32 лв. Въз основа на това, решението на районния съд , с
което е уважил иска на Н. над размера от 459, 32 лв. до 1246, 49 лв. следва да
бъде отменено и иска да бъде отхвърлен за този размер, като неоснователен.
Дължимото обезщетение за забава за този период от време е в размер на 25, 80
лв. и решението в частта, в която е уважен иска на осн. чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава над размера от 25, 80 лв. до 542, 67 лв.
следва да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
В частта, в която районният съд е приел, че
ищецът има право да ползва 101 дни допълнителен платен годишен отпуск за
положен извънреден труд за периода от 01. 04. 95 г. до 30. 06. 13 г. е правилно
и законосъобразно, постановено съобразно нормативната уредба в тази насока,
изчерпателно посочена от районния съд, като решението е съобразено и с
представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, поради
което следва да бъде потвърдено.
По отношение претенцията на ищеца да бъде
признато за установено, че има право на 75, 5 дни допълнителен платен отпуск,
същата е ненадлежно предявена и правилно районният съд я е оставил без
разглеждане.
Обжалваното
решение е недопустимо в частта, в която районният съд е признал за установено,
че Н. има допълнителен служебен /трудов
стаж в размер на 513 дни на длъжността „Надзирател” при Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” въз основа на положен извънреден труд за периода от
01. 04. 1995 г. до 30. 06. 2013 г. и допълнителен осигурителен стаж в размер на
252 дни на същата длъжност въз основа на положен извънреден труд за периода от
01. 01. 2005 г. до 30. 06. 2013 г. Този
иск е недопустим. Иск за установяване на факт е допустим само в случаите,
предвидени в закон. Относно установяване на трудовия стаж е в сила Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред. Същият урежда специалните предпоставки за
предявяване на иска, страните в производството и специален ред за разглеждане
на делата. Следва да се вземе предвид и че липсва
на правен интерес за предявяване на иска, тъй като самият
закон в чл. 212, ал. 2 от ЗМВР зачита за трудов стаж времето на платения
годишен отпуск, вкл. по този ред следва да бъде зачетено и времето, признато за
установено на допълнителен платен годишен отпуск с настоящото решение. С оглед
на това решението на районният съд в тази част следва да бъде обезсилено, а
производството да бъде прекратено.
Жалбоподателят ГД „Изпълнение на наказанията” е обжалвал решението и в
частта му за разноските. Въззивният съд намира, че тази му част решението има
характер на определение, а въззивната жалба следва да се счита за молба за
изменението и допълването му по реда на чл. 248 ГПК.
Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността им е съдът,
постановил решението, чието изменение се иска. Въззивната инстанция може да се
произнесе едва по повод на жалба срещу определението по чл. 248, ал.3 ГПК
на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, след влизане в сила на
настоящето въззивно решение делото следва да се върне на РРС за проверка на
редовността и произнасяне по молбата за изменение на решението в частта му за
разноските.
Съобразно уважената част от въззивната жалба, въззиваемата страна Т.Н.
следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на ГД „Изпълнение на
наказанията” в размер на 300 лв., съгл. чл. 9 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 85/ 11. 04. 2014 г. по гр.
д. № 1192/ 13 г. по
описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието гр. София е осъдена
да заплати на Т.И.Н. *** сумата над размера от 459, 32 лв. /четиристотин
петдесет и девет лева и 32 ст./ /за разликата до 1246, 49 лв. / на осн. чл.
211, ал. 5 от ЗМВР във вр. с чл. 20, ал. 4 ЗИН /отм./ и чл. 19, ал. 2 ЗИНС,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01. 07. 2008 г. до
30. 06. 2013 г. и сумата над 25, 80 лв. /двадесет и пет лева и 80 ст./ /за
разликата до 542, 67 лв./, обезщетение за забава от датата на изискуемост до 15.
07. 2013 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от Т.И.Н. ***, ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието гр. София за заплащане на сумата 787, 17 лв., /седемстотин осемдесет и седем лв., 17 ст./, неизплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода 01. 07. 2008 г. до 30. 06. 2013
г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 15. 07. 13 г. и за сумата 516, 87 лв. /петстотин и шестнадесет
лева, 87 ст./, обезщетение за забава от датата на изискуемост до 15. 07. 13 г.,
като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 85/ 11. 04. 2014 г. по гр. д. № 1192/ 13 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, в която е признато за установено спрямо Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София и Районно управление „Социално
осигуряване” гр. Разград, че Т.И.Н. има допълнителен служебен /трудов стаж в размер на 513 дни на
длъжността „Надзирател” при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” въз
основа на положен извънреден труд за периода от 01. 04. 1995 г. до 30. 06. 2013
г. и допълнителен осигурителен стаж в размер на 252 дни на същата длъжност въз
основа на положен извънреден труд за периода от 01. 01. 2005 г. до 30. 06. 2013
г., като недопустимо и прекратява производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 85/ 11. 04. 2014 г. по гр. д. № 1192/ 13 г. по описа на Разградския
районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Т.И.Н., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието гр. София
сумата 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в тази
инстанция.
След
влизане в сила на решението, делото да се изпрати на Районен съд Разград за
произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК,
съдържащо се във въззивната жалба от ГД
„Изпълнение на наказанията” по отношение на разноските пред районния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
MH
2.