РЕШЕНИЕ №
Гр. Разград 30.06.2014 г.
Разградски окръжен съд на тридесети юни две хиляди и
четиринадесета година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. гр. дело № 192 по
описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 462, ал. 2, вр. с
чл. 278 от ГПК
Образувано
е въз основа постъпила жалба, подадена от ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД, взискател
по изп. дело № 20133330400249 по описа на СИС при РС - Разград срещу
разпределение на постъпили суми, обективирано с протокол от 3о.05.2014 г. на ДСИ Ш. Ю.
В
жалбата се развиват съображенияза допуснати от ДСИ нарушения при разпределение на постъпилите суми. Твърди
се, че неправилно сумата от 4201.80 лв. е определена като пропорционална такса
по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК в полза на РС – Разград. Счита, че ДСИ е следвало да приспадне сумата от
1350.00 лв. без ДДС, платена от взискателя като такса за опис по чл. 47 от
същата тарифа. В заключение се отправя молба за отмяна на извършеното от ДСИ
разпределение и връщане на делото за изготвяне на нова разпределение, с
указание за законосъобразното му извършване.
Уведомени за постъпилата против разпределението
жалба, в законоустановения и предоставен
им за това срок, останалите участници в производството по изп. дело № 249 / 2013г.,
съответно ”Милениум-ДТ” ООД, ЕИК116539370,
гр. Разград-длъжник и ОД на МВР-Разград
- взискател, не депозират писмен отговор и не ангажират становище по
допустимост и основателност жалбата.
На
основание чл. 436 ГПК, ДСИ прилага мотиви за законосъобразност на обжалваното действие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: Изпълнително дело № 249 /
На 22.10.2013
г., по молба на ОД на МВР - Разград, срещу ”Милениум-ДТ”ООД на производство
пред ДСИ при РС-Разград е образувано изп. дело № 20133330400366 /
С молба
вх. № 1699 / 12.11.2013 г., ОД на МВР-Разград, в качеството си на взисктел по второто изпълнително дело, образувано
срещу длъжника ”Милениум-ДТ” ООД, поискал присъединяване към вече образуваното
и висящо му на производство изп.дело № 249 /
Дотук
изложеното сочи на редовно предприети
от ДСИ действия по присъединяване на
кредитор в образуваното по молбата на жалбоподателя изп. дело № 249 /
По
делото е безспорно установено, че вземането на взискателя ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК”АД е обезпечено с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собствен на трето по отношение на кредитния договор
лице. Срещу ипотекирания недвижим имот, в съответствие с изискванията на чл. 483
и сл. от ГПК, ДСИ насочил действия на принудително изпълнение, включително и
изнасянето му на публична продан в периода 11.10.-11.11.2013 г. На 12.11.2013 г. проданта е приключила с обявяването на
спечелилия търга наддавач за купувач на имота и с влязлото в сила Постановление
от 02.12.2013 г. за възлагане на имота върху купувача. Внесена е обявената и
дължима за закупуването на имота сума от 52 550.00 лв. за апартамента и
4 550.00 лв. за гаража или общо събраната сума е в размер на
57 100.00 лв. ДСИ съставил сметки на дълга по отношение на двамата
взискатели.
На 16.
След
връщане на делото ЗСИ съставил нова разпределение /л. 172 от изп. дело /, което
обявил на страните с Протокол, на 30.05.2014 г., в следния смисъл:
-
На РзРС – 36.00 лв. с ДДС за изготвяне на сметка за размера на дълга по чл.
39 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
-
На РзРС - 36.00 лв. с ДДС за изготвяне и предявяване на разпределение по
чл. 40 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
-
На РзРС – 4 201.00 лв. пропорционална такса
по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, изчислена на база изплатената на взискателя сума;
-
На взискателя Интернешънъл асет Банк – 52 736.20 лв.;
-
На присъединения взискател ОД на МВР – 90 лв. / разноски за образуване на
изп. дело (24лв.), справка в НАП (6 лв.) и присъединяване (60 лв.)
Всичко 57 100.00 лв.
Жалбата
против така предявеното разпределение е подадена на 31.05.2014 г.
При тези
фактически констатации съдът направи следните правни изводи::
Като
подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащо на обжалване по см. на чл. 463 от ГПК действие на съдебен
изпълнител, жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
се явява и основателна по следните съображения:
От
материалите по делото се следва за безспорно установено, че събраната
по делото сума е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на
кредиторите изцяло. Обстоятелство, което предполага извършването на
разпределение по предвидения в чл. 460 от ГПК ред, целящ удовлетворяване на
вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворяване. Разпоредбата на чл.136 ЗЗД дефинира, кои
вземания се ползват с право на предпочтително удовлетворение в поредност,
задължителна за сезирания с разпределението съдебен изпълнител.
Съобразно нормата
на чл. 133 от ЗЗД, цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, ако няма
законни основания за предпочитане. Нормата на чл. 136 от ЗЗД регламентира изключенията
от правилото или законните основания за предпочитане на един кредитор пред
друг, в зависимост от вида на вземането. Според нормата на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД, с първа привилегия се
ползват вземания за разноски и принудително изпълнение, както и за исковете по
чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски.
За да се отговори на въпроса
кои вземания се погасяват по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, на първо
място следва да се изходи от същността вида на привилегиите. Според това дали
те се простират върху цялото имущество на длъжника или само върху определени
имуществени права, те се делят на общи и особени. Общи са привилегиите по чл.
136, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗЗД - вземанията, които се
ползват с тях се удовлетворяват предпочитателно от цялото имущество на
длъжника. Особени са привилегиите по чл. 136, ал. 1 - 4 ЗЗД - вземанията, които
се ползват с тях се удовлетворяват върху определено имущество на длъжника -
това е стойността на имота, за който вземанията са възникнали.
Ако вземанията за разноски по
обезпечението и по принудителното изпълнения бяха предвидени от закона като
общи - от цялото имущество на длъжника, систематическото им място щеше да е
сред привилегиите на т. 5 и 6. Обстоятелството, че те са поставени наравно и
в едно изречение с исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД (т.1) и в систематична последователност с
привилегиите по т. 2,
т. 3 и т. 4 сочи, че те
също съставляват особени привилегии, т.е. вземанията с тази привилегия се
удовлетворяват не от цялото, а от конкретно имущество на длъжника - стойността
на имота, за който са направени.
На следващо място, при граматическо,
логическо и систематично тълкуване се налага извод, че изброяването в нормата
на чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД е последователно и
кумулативно: вземания за разноски по обезпечението, вземания за разноски по
принудителното изпълнение, както и вземания за разноски по искове по чл. 134 и
135 ЗЗД - всички те се удовлетворяват предпочитателно от стойността на имота,
за които са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски.
Този извод може да се направи и при анализ на
съставните части на правната норма: хипотезата на нормата поставя условието,
ако определени вземания са за разноски по обезпечението, за принудителното
изпълнение или за искове по чл. 134 и 135 от ЗЗД, те да се погасяват с привилегия от стойността на
имота, за който са направени. Използването на съюза "както и"
означава, че разноските по исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД следва да се
добавят и поставят наравно към гореизброените и всички те да се подчинят на правилото на диспозицията.
Така извършеното тълкуването на разпоредбата
води до извод, че не всички вземания за разноски са скрепени с привилегията на
т.1, а само тези, които ползват всички кредитори (или част от тях) и то, ако са
направени в хода на изпълнителното производство, по което се извършва
разпределението. Така напр. първоначалният взискател ще има право да се
удовлетвори предпочитателно от стойността на продадена вещ, за направените от
него разноски, във връзка с образуване на производството, описа на конкретната
вещ, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, защото той е инициирал принудителното
изпълнение и извършените по делото изпълнителни действия ползват всички
следващи присъединени взискатели.
Не така стои въпроса с разноските на
присъединените взискатели, дори и да са направени по същото дело, а още
по-малко - направените по други изпълнителни дела,макар и при същия съдебен изпълнител или по
изпълнителни дела по описа на други съдебни изпълнители. Тези разноски, в т.ч. и
адвокатското възнаграждение, ползват само конкретните кредитори по конкретните
изпълнителни дела, а не всички кредитори. Следователно таксата по
изпълнителното дело, внесена от взискател за да се присъедини, ползва само
него, не и останалите и не попада в привилегията на 136, ал.1, т.1 ЗЗД. Това се
отнася и за случая, в който първоначалният взискател присъединява свое ново
вземане към същото изпълнително дело. Таксата за присъединяване не ползва
останалите кредитори, за разлика от първоначалната такса за образуване на
производството.
В този ред на мисли, по отношение на разноски,
които първоначалният взискател е направил в исково производство за установяване
на вземането си, ако то не е по реда на чл. 134 или 135 ЗЗД, вземането му не се
ползва с право на предпочитателно удовлетворение, защото не ползва останалите.
На този режим следва да се подчини и таксата за издаване на изпълнителен лист
по реда на чл. 410 и/или чл. 417 от ГПК, като ползваща само взискателя, който е инициирал
заповедното производство.
Ето защо според настоящата инстанция, с право
на предпочитателно удовлетворение се ползват вземания за разноски, които
ползват всички взискатели и които са направени за осъществяване на изпълнителни
действия по отношение на конкретна вещ - от стойността на тази вещ, като
например възбрана, опис и оценка. Следователно вземания за разноски, направени
за принудително изпълнение върху други вещи, не могат да се ползват с
привилегия спрямо цената на тази вещ; спрямо нея те са хирографарни вземания,
т.е. ще се удовлетворят след привилегиите по чл. 136 от ЗЗД.
С право на предпочитателно удовлетворение се
ползват, най-напред, вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 от ЗЗД. Привилегията тежи върху цената на имота, за
който са понесени разноските или са водени исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД.
Привилегировани са вземанията, които произтичат от съдебни разноски по
обезпечителни или изпълнителни действия върху имоти на длъжника - например
разноски по налагане на обезпечителен или изпълнителен запор или възбрана -
като държавни такси, такси по вписване на мерките, адвокатски възнаграждения,
разноски по пазене и други. Особената привилегия ползва и вземанията за
разноски на кредитора, който е водил суброгационен иск по чл. 134 от ЗЗД или Павлов иск по чл. 135
от ЗЗД. Всички
съдебни разноски по тези два иска се включват в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - разноски по исковия
процес, разноски по обезпечаването на иска, разноски по изпълнението.
В настоящия случай, видно от извършеното
разпределение, ДСИ не е разпределил в полза на
първоначалния взискател ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД. Никакви разноски, въпреки, че по делото са
представени доказателства за такива. Представени са доказателства за направени
разноски за възбрана, вписване на възбрана, за опис на недвижим имот, за
възнаграждение на вещо лице по оценъчна експертиза. Прието е и претендирано
вземане за юрисконсулско възнаграждение по образуване и движение на
изпълнителното производство.
По отношение на
таксата по чл. 53 от
Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК следва да се каже, че тази такса се дължи върху събраната сума.
Следователно всеки взискател следва да я заплати, съобразно събраната в негова
полза сума. Таксата се определя в пълен размер,
дължима е от длъжника и следва да се приспадне пропорционално за всеки
взискател и да се включи в разпределението с привилегия по т. 1 за всеки от
тях.
Тъй като случаят се разглежда за втори път в
настоящата инстанция, и на основани чл. 278, ал. 2 от ГПК, след отмяна на
обжалваното разпределение, същото следва да бъде извършено от съдът.
С оглед на горното и съобразно правилата на чл.
136, ал. 1 т.1 от ЗЗД в ред първи следва да се включат следните вземания:
В полза на взискателя ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД:
- 15 лв. за искане за вписване на възбрана;
- 1350.00 лв. за опис на недвижим имот;
70.00 лв. за възнаграждение на вещо лице;
1500.00 лв. – юрисконсулско възнаграждение за
образуване и водене на изп. производство.
В полза на РС – Разград:
- 36.00 лв. с ДДС за изготвяне на сметка за
размера на дълга по чл. 39 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
- 36.00 лв. с ДДС за изготвяне и предявяване на
разпределение по чл. 40 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
- 4 201.00 лв. пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база изплатената на
взискателя сума.
Така след приспадане на горните разноски в общ
размер 7 208.00, за визскателя ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД, съгласно чл.
136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД остава сума в размер на 49 892.00 лв.
На взискателя ОД на МВР не следва да бъдат
разпределяни суми за разноски, тъй като сторените от този взискател разноски не
са направени
за осъществяване на изпълнителни действия по отношение на конкретна вещ, в случая конкретния недвижим
имот.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя
пропорционалната такса за опис в размер на 1350.00 лв. да се приспадне от
пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане, която в случая е
4 201.80 лв. това би било възможно, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 6
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, но само ако
тази сума – 1350.00 лв. надвишава една десета от вземането. В случая е очевидно,
че пропорционалната такса за опис не надвишава една десета от вземането, поради
което не е налице основание за приспадането й от пропорционалната такса за
изпълнение на парично вземане.
Воден от горното и на основание чл. 463, ал. 1 вр.
с чл. 278, ал. 2 от ГПК Разградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 463, ал. 1 от ГПК Разпределение
без дата, по изпълнително дело № 249 /
На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
В полза на взискателя ”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД:
- 15 лв. за искане за вписване на възбрана, по чл.
37 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата п ГПК;
- 1350.00 лв. за опис на недвижим имот по чл. 47 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата п ГПК;
70.00 лв. за възнаграждение на вещо лице;
1500.00 лв. – юрисконсулско възнаграждение за
образуване и водене на изп. производство.
На присъединения взискател ОД на МВР не се
разпределя сума за разноски.
На РС – Разград:
- 36.00 лв. с ДДС за изготвяне на сметка за
размера на дълга по чл. 39 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
- 36.00 лв. с ДДС за изготвяне и предявяване на
разпределение по чл. 40 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК;
- 4 201.00 лв. пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база изплатената на
взискателя сума.
Остатъкът от горното разпределение в размер на
49 892.00 лв. да се изплати на взискателя
”ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД, на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1.
2.
ГО/СП