Р
Е Ш Е
Н И Е
№114 Разград
17.VІІ.2014г. Разградски окръжен
година Град
2014
съд
14. VІІ.
На Година
публично РАЯ
ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР МИЧЕВ ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:М.Н.
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско
2014 №195
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 253 и сл. ГПК.
С Решение №72/14.ІІІ.2014г. по
гр.д.№1621 по описа му за 2013г., РРС е уважил частично иска, предявен на
осн.чл.50 ЗЗД от Й.С. против Г.А., осъждайки последния да й заплати обезщетение
в размер на 3 000,00лв. за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени
й на 24.ІІІ.2013г. в гр.Търговище от намираща
се под негов надзор вещ. До първоначални му размер от
10 000,00лв., искът е отхвълен като неоснователен и недоказан.
Недоволни от така постановеното
решение са останали и двете страни.
Ответникът Г.А. обжалва решението в частта, с която като собственик на
вещ, деликтно и обективно е ангажирана отговорността
му за причинени, при падане на тази вещ, вреди на ищцата като е осъден да й заплати обезщетение в размера на 3 000,00лв. Намира
решението в тази му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На посочените основания, моли за неговата
отмяна и за отхвърляне на предявения срещу него иск в цялост, като
неоснователен и недоказан.
При редовност на призоваването,
жалбоподателят А. не се явява в насроченото по същество на жалбите с.з. Чрез
процесуално представляващия го по пълномощие адв. М., същият заявява, че в
обжалваната от него част, решението е неправилно и следва да се отмени. В
подкрепа на твърдението си за неоснователност на иска, позовава
възражение за падането на намираща се под негов надзор вещ на непреодолима сила, имаща характер на
внезано възникнало и независимо от
волята му форсмажорно събитие. Счита че в тази насока първоинстанционният
съд не е обосновал правните си изводи в съответствие със събраните по делото
доказателства. Оспорва основателността на подадената от ищцата въззивна жалба
като счита, че в отхвърлителната си част, решението на РРС следва да се
потвърди като правилно , законосъобразно и обосновано постановен съдебен
акт. Претендира присъждане на разноски.
Ищцата Й.С. обжалва решението в частта, с която РРС е отхвърлил иска й до първоначалния му размер. Позовавайки се на
незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяната му в тази част и за
решаване на спора по същество с уважаване на иска й в пълния му размер. В срока
по чл.263 ГПК, в отговор на подадената от ответника жалба, същата е депозирала писмено становище,
оспорващо основателността й.
В с.з., лично и чрез
процесуалния си представител по пълномощие-адв. В., заявява, че поддържа
жалбата си. Счита, че размерът на присъденото й обезщетение е несъответен на
реално претърпените болки и страдания, както и на визирания в чл.52 ЗЗД принцип
на справедливостта. Счита, че в съвкупността от причинените й при инцидента
увреждания, първоинстанционният съд не е отразил твърдяното от нея
безсъзнателно състояние, продължителността на оздравителния процес, протичащ на
фона на общо влошеното й здравословно състояние. Претендира за осъждането на
ответника с дължимото се в полза на повереника й адвокатско възнаграждение,
изчислено по правилата на Н-ба за мин.размер на адв. възнаграждения..
Като подадени в срок, от
легитимиращи интерес от обжалване на решението в съответните му части и при
редовност от формална страна, жалбите са допустими.
Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и
допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.50 ЗЗД защита. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с
допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. Фактическата обстановка по делото е установена
всестранно, с допистими по см. на ГПК и своевременно депозирани по делото
доказателства, като такава, същата се споделя напълно от настоящата инстанция. В хода на въззивното не се изтъкват нови обстоятелства и не се
представят, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, които,
относимо на заявената защита, да налагат
възприемане на различна от установената пред РРС фактическа установка.
Въз основа на установените по
делото факти, от правна страна съдът прие:
1.Разгледана по същество,
жалбата на въззивника А. е неоснователна. Съдът не установи релевираните с нея основания
за отмяна на решението в осъдителната му част.
Предпоставките, при наличие на които се следва
ангажиране деликтната отговорност на въззивника
А. са безспорно установени. В
съвкупността си, събраните по делото писмени и гласни доказателства, относимо към
заключението на назначената
по делото СМЕ установяват по безспорен начин елементите от фактическия
състав на предявената от С. защита по чл.50 ЗЗД: Получени от нея на 24.ІІІ.2012г. травматични
увреждания, по време и място на пребиването й в обслужваното от А. заведение; факта
на причиняването им от падането на рекламен чадър, предоставен за ползване на А. и намиращ се към
този момент под негов надзор; установено е, че чадърът е бил инсталиран до
клиентските маси на обслужваното от А.
заведение, чийто клиент на посочената дата
е била и С.; Установеното от СМЕ относно вида, характера и степента на
получените от С. увреждания, механизмът и времето на причиняването им, доказват
наличие
на пряка причинно-следствена връзка
между претърпения от нея вредоносен резултат и падането на чадъра, намиращ се към този момент
под надзора на ответника.
Позовавайки се на безспорно
установения по делото факт, че на процесната дата падането на чадъра е било
причинено от внезапно възникнал силен
вятър, въззивникът А. твърди, че причина
за претърпените от ищцата вреди е настъпването на форсмажорно
събитие-непреодолима сила, освобождаваща го от отговорността по чл.50 ЗЗД.
Окръжният съд намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 50 от ЗЗД е основателен и доказан.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от
каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна. Съгласно т. 10 от незагубило
значението си на задължителна за съдилищата практика - Постановление № 7 от
Макар и предвиждането му
да е трудно, но възможно предотвратимо(какъвто е и конкретния случай),
вредоносното събитие не може да се квалифицира като непреодолима сила.
По делото е безспорно установено, че чадърът е паднал върху намиращата се в близост С. под въздействие на силен вятър. Изисканата и приложена като
доказателство метеорологична справка, изключва квалифицирането на възникналия
на процесната дата вятър от рода на природните явления „смерч” или „вихрушка”.
Т.е., в случая не може да се приеме, че е налице непредвидимо събитие от
извънреден характер, тъй като силните ветрове са
нормално и обичайно за сезона метеорологично явление.
Освен това, самото падане на чадъра под въздействие на вятъра не може
да се разглежда като непредотвратимо
събитие. Касае се за вещ, която по своето предназначение(монтира се на
открито), предполага излагането й на различни метеорологични и др. въздействия(дъжд, вятър, човешки
фактор). От което за собственика, респ. за лицето под чийто надзор
се намира, е налице задължение за монтирането й по начин, осигуряващ
безопасността на намиращите се в близост граждани, имущество и пр.
От събраните по делото доказателства се следва
за установено, че на процесната
дата чадърът е бил застопорен
с положени върху основата му
бетонни плочи. Факт е, че
обезопасяването на чадъра е било дължимо поведение от страна на собственика,
респ. на лицето, под чийто надзор се е намирал. Дали поставянето на бетонните плочи е мярка,
достатъчна за да обезопаси ползването на чадъра, е въпрос на техническа грамотност, личен
опит и субективна преценка на ответника,
а не на стоящи извън него, обективни и непредвидими по характера си причини. Настъпилият вредоносен резултат, сам
по себе си е доказателство, че
предприетите от него действия по
обезопасяването на чадъра са били недостатъчни и неефективни. Твърдението за фабричен дефект, което въззивникът
изтъква в жалбата си като причина за падането на чадъра, също не може да
се квалифицира като непредвидимост, в смисъла на освобождава го от отговорност
по чл.50 ЗЗД предпоставка. Още повече, че в тази насока, в допустимите за това
срокове, жалбоподателят не е направил искане за събиране на доказателства,
предполагащи ползването на експертни познания.
Изложени в този смисъл,
съображенията на РРС за уважаване на предявения срещу ответника иск, кореспондират с установената по делото
фактическа установка и сочат на съответно прилагане на материалния закон.
2.По жалбата на ищцата: Разгледана по
същество, същата е частично основателна.
С представените епикризи и приетата по делото
медицинска експертиза е установено, че в резултат от падането на чадъра, жалбоподателтката
е получила: контузия на главата с разкъсно –контузна рана в дясната теменно
тилна част и леко изразено по степен мозъчно сътресение БЕЗ ИЗПАДАНЕ В
БЕЗСЪЗНАТЕЛНО СЪСТОЯНИЕ; Кръвонасядане в дясната половина на езика;
кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо към лопатката.
Поотделно и в съвкупност, всяко от така описаните увреждания е довело
до временно разстройство на здравето й, без опасност за живота . По тези си
характеристики, всяко от трите доказано
претърпени от жалбоподателтката
увреждания следва да се квалифицира като леко изразена по степен телесна повреда.
По отношение на първите две увреждания, експертизата сочи оздравителен
процес в рамките на десет дни, на данни за настъпили в резултат на същите
усложнения.
Предвид общо увреденото здравословно състояние на ищцата, оздравителният процес на получената в областта
на лявото рамо травма е протекъл по бавно, в рамките на няколко месеца. През
м.VІІІ.2012г.(три месеца след инцидента), с оплаквания за уморяемост на лявата
ръка и затруднения в движението на същата, жалбоподателката е провела преглед
при невролог, който установява, че в резултат от
претърпяната в тази област травма е развила плексит. Вещото лице дава прогноза
за отзвучаване на този здравословен проблем. Сочи, като трудно различима
границата между травматичното увреждане и съществуващата по отношение на
пострадалата диагноза „полиневропатия” като
конкретна причина за получения плексит.
За да определи размера на следващото се в
полза на ищцата обезщетение, противно на установената по делото фактическа обстановка,
РРС е приел, че са налице две леки телесни повреди, а не три, както установява
вещото лице. Не е отчетено и полученото от пострадалат мозъчно сътресение. Противно
на доказателствата РРС е приел, че преценката за тежестта на уврежданията се
следва при липса на съществуващо заболяване. Защото, диагностицираното такова с
Решение на ТЕЛК не било в резултат на
инцидента. Извод, влизащ в конфликт са
категорично установеното от СМЕ, че процесните увреждания са получени от жалбоподателката
на фона на онкологично заболяване и захарен диабет. Фактори, допълнително
усложняващи травмите и забавящи отзвучаването им.
При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е отчел и обстоятелството за преживения от
жалбоподателката стрес, на каквото тя изрично е позовала исковата си претенция.
По делото са депозирани показания на очевидци на инцидента, които обективно, безпротиворечиво и без
заинтересованост от изхода на делото, са описали уплахата на пострадалата от
падането на чадъра, както по отношение на самата себе си, така и по отношение
на внучето й.
Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че размерът на
обезщетението е несъответен на претендираните и реално претърпени от
жалбоподателката вреди-физически страдания, психологичен стрес. Воден от чувството
си за справедливост и съобразявайки
подробно изложеното по горе досежно вида,, характера, степента на уврежданията,
възрастта на жалбоподателтката и съпътстващите състоянието й заболявания,
конкретния оздравителен процес и усложненията в областта на рамото й , водещи
до общо неразположение и непълноценност, в този си състав съдът намира, че за
обезрнеда на причинените и неимуществени вред, в полза на жалбоподателката се
следва обезщетение в размера на
5 000,00лв., от които 2 000,00лв. за усложнилата се в плексит
травма в лявото рамо, и по 500,00лв. за всяко от останалите
увреждания(психологически стрес, разкъсно контузна рана на главата, кръвонасядане на езика, леко
изразено по степен мозъчно сътресение). В частта, с която до посочения размер
от 5 000,00 лв. РРС е постаноил отхвърляне на иска, решението следва да се
отмени. В останалата част се следва потвърждаването му.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№72/14.ІІІ.2014г. по гр.д.№1621/2013г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която на осн.чл.50 ЗЗД, Г.А. е осъден да заплати на Й.С. обезщетение в размер на
3 000,00лв. за неимуществени вреди, причинени й на 24.ІІІ.2012г. от намираща се по негов надзор
движима вещ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№72/14.ІІІ.2014г. по гр.д.№1621/2013г. по описа на РРС В ЧАСТТА с която искът,
предявен от Й.С. против Г.А. на
осн.чл.50ЗЗД за обезщетяване на причинени й на 24.ІІІ.2013г. неимуществени
вреди, е отхвърлен за сумата над 5 000,00лв. до първоначалния му размер от
10 000,00лв.
ОТМЕНЯ Решение №72/14.ІІІ.2014г. по
гр.д.№1621/2013г. по описа на РРС, В
ЧАСТТА, с която предявеният от Й.С.
против Г.А. иск за дължимо й се на осн.чл.50ЗЗД обезщетение, за причинени й на 24.ІІІ.2013г. неимуществени
вреди, е отхвърлен за разликата над 3 000,00лв. до 5 000,00лв. и
вместо това ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА Г.А. да заплати на Й.С. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от намираща се под негов надзор вещ, в размер на 2000,00лв. ведно със
законна лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане като по този
начин общо дължимата в обезщетение сума възлиза в размер на 5 000,00лв. .
Осъжда Г.Г. Антово да заплати по см/ка на
РОС доп. държавна такса в размер на 80,00лв.
Осъжда,
на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв., Г.Г.А. да заплати на
адвокат Н. В., за процесуално осъщественото представителство на ищцата Й.С., адвокатско възнаграждение в размер на 370,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH