РЕШЕНИЕ№182

В ИМЕТО НА НАРОДА

22.10.2014 г.

Година 2014

Град Разград

Разградски окръжен съд

на двадесет и трети септември

2014 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря С.Л. , като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №198 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба от Е.О.Х. *** против Решение №49/13.03.2014 год., постановено по гр.дело №1652/2013 0год. по описа на Разградски РС, с което съдът в производство по чл.422 от ГПК е приел за установено по отношение на жалбоподателката ,че същата дължи на „Банка Пиреос България”АД,гр.София към датата на подаване на Заявление по чл.417 от ГПК ,въз основа на което е образувано гр.дело №1075/2013 год. по описа на РРС сумата 10 663.61 лв. неиздължена главница по кредит от 08.08.2007 год.,, ведно със законната лихва ,считано от18.06.2013 год. до окончателното й заплащане , сумата 1 124.31 лв. възнаградителна лихва за периода 08.04.2012 год.-20.06.2013 год., 127.87 лв. наказателна лихва за периода 09.04.2012 год. – 17.06.2013 год. ,за които вземания на банката срещу длъжника съдът е издал заповед за незабавно изпълнение.

Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявеният иск , като се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.

С жалбата не се правят се доказателствени искания.

Ищецът в първоинстанционното производство не е депозирал отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.Депозира писмена молба , в която заявява ,че моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемият ,чрез своя пълномощник адв.Деница Йорданова от АК-Разград заявява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на РС до бъде потвърдено.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд,съобрази следното:

Производството пред РРС е било образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.422 от ГПК ,подадена от ищеца „Банка Пиреос България”АД , гр.София срещу ответницата , сега жалбоподател Е.О.Х. ,за съществуване на част от вземане ,произтичащо от договор за кредит ,сключен между тях на 08.08.2007 год. , а именно: 10 663,61лв. – главница ; законна лихва от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане ; сумата 1 124,31 лв. възнаградителна лихва за периода 08.04.2012г до 20.06.2013г. ; сума в р-р на 127,87лв. наказателна лихва за времето от датата, на която кредита е станал предсрочно изискуем до датата на предявяване на заявлението , ведно с направените в заповедното производство разноски в размер на 298,55лв. Ищецът излага твърдения ,че по договора за предоставяне на потребителски кредит от посочената по-горе дата банката е предоставила такъв на длъжника Ремзи Сейфула О. в размер на 25 000лв., който бил усвоен.С подписването му е уговорена солидарна отговорност към банката между кредитополучателя Р. О. солидарния длъжник - ответницата, че кредитополучателя е изпаднал в просрочие ,считано от 08.04.2012г.Срокът на договора е изтекъл на 08.08.2014г., като на предвид клаузата на чл.3 във вр. с чл.5 от договора , с изтичането на крайният срок за погасяване на задължението кредитът става изискуем.

Безспорно е ,че по реда на чл.417 от ГПК срещу ответницата за посочените суми ,в качеството й на поръчител е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1075/2013г. на РС Разград.Същата е подала възражение срещу връчената й заповед за изпълнение,поради което е и образувано производството по установяване на вземането.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, подаден пред РС ответницата не оспорила , че е страна по договора , като е заявила , че по изпълнителното дело №20137860401393 на ЧСИ М. М.с район на действие СГС в качеството си на длъжник по издадения в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. №1075/2013г. на РРС е погасила задължението в цялост.Застъпила е становище за неоснователност на предявеният установителен иск , поради извършените плащания , които следвало да бъдат съобразени от съда съобразно нормата на чл.235 от ГПК ,което становище поддържа както пред първостепенния съд ,така и във въззивната жалба подадена срещу решението на същия.

От събраните пред РС доказателства безспорно се установява наличието на договор за кредит ,сключен на 08.08.2007 год. между банката и длъжника Р. С. О. за сума в размер на 25 000лв., който бил усвоен,както и уговорената с него солидарна отговорност към банката между кредитополучателя Ремзи О. и солидарния длъжник – ответницата, изпадането на кредитополучателя в просрочие , считано от 08.04.2012г и изтичането на срока на договора на 08.08.2014г., след което кредитът е станал изискуем.

Банката е депозирала пред РРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпъленние и изпълнителен лист за посочените по-горе суми ,дължими по договора за кредит и по образуваното ч.гр.дело №1075/2013 год. ,предвид представеното извлечение от сметки.Заповедта и ИЛ били издадени срещу двамата солидарни длъжници кредитополучател и поръчител-ответницата ,която възразила в срок. Въпреки възражението обаче в образуваното срещу нея изпълнително производство тя погасила изцяло задължението към банката по договора от 08.08.2007 год.

Предвид изложеното дотук от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим и основателен.Банката-заявител е предявила иск за установяване на вземането си срещу ответницата , предвид на това ,че последната е подала възражение ,след като й е била връчена заповедта за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител.Ответницата по същество не е оспорила дължимостта на сумите ,които е била осъдена да заплати в полза на банката ,така както са били поискани със заявлението , а и е заплатила в цялост същите в хода на развилото се изпълнително производство , без да направи постъпки за спиране на същото.От събраните доказателства безспорно се установява дължимостта на сумите за които в полза на банката са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1075/2013 год. по описа на РРС.

РОС ,както и РС намира за неоснователно възражението на ответницата ,заявено с отговора на исковата молба ,че съдът следва на осн.чл.235,ал.3 от ГПК да зачете в производството за установяване на вземането по чл.422 от ГПК извършените плащания , т.е. погасяването на цялото задължение , настъпило в хода на изпълнителното производство по ИЛ,издаден в заповедното производство.В този смисъл РОС напълно споделя и препраща към мотивите на РРС на осн.чл. чл.272 от ГПК.В този смисъл е и задължителната съдебна практика ,установена с ТР по ТД №4/2013 год.на ВКС,т.9.

Предвид горното атакуваното решение на РС се явява обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №49/13.03.2014 г.,постановено по гр.дело №1652/2013 год. по описа на Разградски районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ