РЕШЕНИЕ № 112

Гр. Разград  05.08.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                              ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА                    

                                                                                             

Секретар: М.Н.                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 199 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 114 / 08.04.2014 г., постановено гр. дело № 1750 / 2013 г. РС – Разград осъдил И.А.И. да заплати на О.А., с постоянно местоживеене в Р Турция, сумата 1702.47 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2011 г. до окончателно плащане, както и 323.47 лв. за разноски по делото и отхвърлил иска до първоначалния му размер от 3000 лв. 

         Недоволен ответника И.А.И. обжалва в осъдителната му част, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Счита, че присъденото обезщетение не само е несправедливо по размер, но е и недължимо. Твърди, че приложената по делото фактура не следва да се кредитира, поради пълното несъответствие между единична стойност, количество и обща стойност по отделни пера. В съдебно заседание ищеца признал, че частите по автомобила са подменени, без да плаща всички повреди по автомобила, който безспорно имал застраховка гражданска отговорност и щетите са възтановени за сметка на застрахователя. Присъдената на ищеца сума води до неоснователното му обогатяване.

         Въззиваемия  О.А. не депозира отговор на въззивната жалба.

         Въззивника И.А.И. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

         Процесуалния представител на въззиваемия изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото е безспорно установено виновното поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите вреди. Твърди, че спорния момент е размера на причинените вреди. Ответника не разбрал въпроса на съда, поставен му в съдебно заседание, поради което дал такъв отговор. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства се доказва размера на сумата, платена за ремонт на автомобила.

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенето , констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е основателна по следните съображения:

         От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 02.10.2011 г., около 09.00 часа ищеца управлявал л.а. “ Рено Меган “ с турска регистрация 35РС916. Пътувал в през вилната зона на гр. Разград в с. Дянково. След като пресякъл ж.п. прелеза, в района на бившия СУК, от дясната му страна, от черен път, излязъл л.а. “ Пежо “ с рег. № ***, управляван от ответника И.И., който завил също в посока с. Дянково. Управлявания от ответника автомобил се блъснал с предната си лява част  в дясната част на управлявания от ищеца автомобил. Пристигналия на място полицейски служител – св. Николай Малчев, съставил Протокол за ПТП № 1263448. в който описал механизма на ПТП и щетите по автомобилите. За управлявания от ищеца автомобил посочил: дясна част- врати-предна и задна-задна дясна вежда. Освен това св. Малчев съставил и АУАН с бл. № 954761, със свидетел Н.Н., в който също бил описан механизма на ПТП, както и това, че ответника управлява спряно от движение МПС. За тези нарушения било издадено НП № 1858/11 от 25.10.2011 г. В дадените пред съда показания свидетеля Малчев сочи, че посетил ПТП с колегата си Н.Н.. На място изпробвали водачите за алкохол, а пробите били отрицателни. Когато посетили ПТП автомобилите вече били разместени Самият участък от пътя на ПТП е прав. Установено било, че ответника е отнел предимството на движещия се по асфалтовия път автомобил, управляван от ответника. В дадените допълнително показания св. Малчев сочи, че след произшествието автомобилите били в движение и се придвижили до полицията на собствен ход. Свидетеля не видял дали предпазните аербеци на управлявания от ищеца автомобил са отворени, но счита, че ако са отворени ще му пречат да управлява автомобила.

         Управлявания от ищеца автомобил “ Рено “ бил ремонтиран в сервиз в Р Турция, за което била издадена фактура № 22942 / 17.10.2011 г. Образуваното по случая ДП № 4387/2012 г. по описа на РУП-Разград,било прекратено с Постановление от 10.09.2012 г.на РП – Разград, поради несъставомерност на деянието.

         Според заключенията на назначената по делото автотехническа експертиза и допълнителната такава, щетите по автомобила отговарят на описаната схема в Протокола за ПТП. Размерът на щетите по двете десни врати на управлявания от ищеца автомобил, заедно с оборудването, възлиза на 1702.47лв. Цената на десния калник е 566.98лв. Според вещото лице няма данни за активиране на въздушните възглавници на автомобила, поради което същите не са включени в средствата за отстраняване на щетите, като в с.з. отделно пояснява, че цената на въздушните възглавниците включена в приложената по делото фактура е 614.90лв., но липсва цена за труда, поради което не е ясно дали са били подменени. На голяма част от описаните във фактурата детайли, не може да се даде цена, тъй като номера им посочен в нея не е актуален в момента. Сервизи на "Рено" в България работят с листа наречена "Монета", с образец, който се отличава твърде много от фактурата. В самата фактура има разминаване, неясноти. Не става ясно дали е бил подменен десния калник, тъй като в нея липсва посочена цена за това, записано е само, че веждата е увредена, а за поправката и също липсва посочване - деформацията и в каква степен е/първа, втора или трета/, от което се определят и евентуално вложените материали - кит, бронзиране, боядисване, а след трета степен подлежи на подмяна.

         В последното по делото съдебно заседание, на зададените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, ищеца отговорил, че управлявания от него автомобил имал застраховка “ гражданска отговорност “. Пари от застрахователя ищеца не е получавал. По автомобила били поставени нови части, а той заплатил само труда. Застрахователя му платил вратите на автомобила и двете въздушни възглавници, а той платил работната ръка. Вратите на автомобила били поставени за сметка на застрахователя. Десния калник също бил подменен. Автомобила бил поправен, а ищеца не си спомнил колко пари заплатил за ремонта.

         С исковата молба ищеца претендирал ответника да бъде осъден да му заплати сумата 3000.00 лв., представляваща неимуществени вреди / подмяна на части и труд / за извършения в Р Турция ремонт на автомобила му. При разпределение на доказателствената тежест, съдът, възложил на ищеца да докаже и размера на претендираното обезщетение. В тази връзка ищеца представя фактура Серия А, пореден № 31731. В тази фактура са включени стойността на вложените части и стойността на положения труд. Посочена е обща сума за плащане – 7 750.43 турски лири. В първото си заключение вещото лице сочи, че поради липса на данни / не е приложена работна карта /, не е в състояние да определи реално и обективно размера на средствата за отстраняване на сочените от ищеца щети. Не е ясно дали описаните във фактурата части са подменени с нови и какво е станало със старите.

         В допълнителното заключение вещото лице определило сумата за подмяна на двете десни врати на автомобила на ищеца, заедно с оборудването им – 1702.47 лв., а стойността на нов калник определило на 566.98 лв., но във фактурата не е отбелязано да има подмяна на такъв.

         При тези фактическо констатации съдът направи следните изводи: Предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъда отхвърлен в уважената от съда част. В останалата част иска е отхвърлен с решението, като тази му част, като необжалвана е влязла в сила. Районният съд приел, че са доказани вреди в размер на 1702.47 лв. – за подмяна на страничните врати. В съдебно заседание обаче ищеца сам заявил, че подмяната на вратите била извършена в сервиза за сметка на застрахователя, той бил заплатил само труда. При положение, че подмяната на вратите с нови е извършена за сметка на застрахователя, за ищеца не е налице правно основание да претендира ответника да му заплати стойността на вратите, тъй като на практика за него не са нали вреди, подлежащи на обозщетяване. Твърденията му, че платил единствено за положения труд по ремонта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От представената от него фактура не се установява каква е стойността на труда за подмяна само на двете десни врати на автомобила с нови и каква сума в действителност реално ищеца е заплатил за ремонта на автомобила. Заключенията на автотехническата експертиза също не дават основание да се конкретизира стойността на вложения труд за ремонт на автомобила и за реално платената от ищеца сума за труд.

         Настоящата инстанция не споделя становището на повереника на въззиваемия, че същия не разбрал въпросите и затова дал такива обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Дадените от ищеца обяснения са напълно относими към премета на делото. Твърденията, че не разбирал въпросите не се основават на обективни данни.само по себе си обстоятелството, че ищеца не живее постоянно в Р България, не е достатъчно да се приеме, че не е разбрал въпросите и дал неизгодни за него обяснения.

         При това положение обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска до размера на 1702.47 лв., като неоснователен и недоказан. Решението следва да бъде отменено и в частта досежно разноски. В останалата му, част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 34.04. лв. – разноски за въззивната инстанция. За първоинстанционното производство не са представени доказателства за разноски. Направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

         Воден от горното Разградския окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 114 / 08.04.2014 г., постановено гр. дело № 1750 / 2013 г. РС – Разград, в частта, с която И.А.И. е осъден да заплати на О.А., с постоянно местоживеене в Р Турция, сумата 1702.47 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2011 г. до окончателно плащане, както и 323.47 лв. за разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от О.А., с постоянно местоживеене в Р Турция, иск на правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на И.А.И. ***, да му заплати сумата 1702.47 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2011 г. до окончателно плащане.

         В ОСТАНАЛАТА му част, като необжалвано решението е влязло в сила.

         ОСЪЖДА О.А. / О. М. А. /, с постоянно местоживеене в Р Турция и адрес в Р България, с. О., обл. Р., ул. ***, да заплати на на И.А.И. *** сумата на 34.04. лв. – разноски за въззивната инстанция.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                               Председател:

 

 

                                                                                       Членове: 1.

 

 

    ДГ                                                                                                      2.