Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

10.X.2014г.

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

6.X.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР Й. МИЧЕВ

ИРИНА М. ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.гражданско

2014

№200

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267ГПК.

Делото е образувано по жалба на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ"АД, ЕИК103533691, гр.Варна, подадена чрез проц.представител по пълномощие -адв.Н.Митева против Решение №56/11.IV.2014r. по гр.д.№47/2013г. по описа на КРС, с което на осн.чл.124 ГПК по отношение на него е прието за установено, че ищецът А.С.М.,***, не му дължи сумата от 4 228,55лв., начислена като цена за консумирана ел.енергия за минало време, в периода 18.I.2013-9.V.2013r.

Недоволно от така постановеното решение, ответното дружество обжалва същото в цялост, като неправилно и незаконосъобразно постановен съдебен акт. Твърди неоснователност на иска поради доказана дължимост на отричаното с предявяването му вземане. Позовавайки се на извършените в ЗЕ изменения, в сила от 17.VII.2012r, както и на установена по делото неправомерна намеса в ползваното от въззиваемия СТИ, счита че е налице валидно договорно основание за ангажиране отговорността му със заплащане на процесната сума като цена на консумирана, но неотчетена за минало време ел. енергия.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Митева, поддържа жалбата. На релевираните основания моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли иска. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В законоустановения и предоставен й от съда срок, ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва основателността й . Вс.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Костова пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. претендира разноски.

Като по подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно. Като постановено по същество на действително предявения иск е допустимо, но неправилно. От фактическа страна делото е напълно изяснено, с допустими по см.на ГПК доказателства и доказателствени средства. Възведените по същество на спора правни изводи сочат на несъответно прилагане на действащия за процесия период материален закон. Правилно установените по делото факти, от правна страна решаващия съд е отнесъл към действието на неприложима за процесния период правна уредба.

За да уважи предявеният му на производство по чл.124ГПК отрицателно установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.38 от ОУ на договора за доставка на ел. енергия, на която жалбоподателят-доставчик е позовал правото си да коригира сметката за потребена от въззиваемия ел. енергия за минал период от време, като противна на чл.143 и сл. от ЗЗП е нищожна. В тази насока пъоинстанционният съд се е позовал на поредица от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, всички те с дата на постановяване, преди влезлите в сила на 17.VII.2012r. изменения в ЗЕ. Цитираното от КРС Решение №201/21.ХН.2013г. по т.д.№799/2012 на ВКС,II т.о. е постановено пи влезли в сила изменения на ЗЕ, но касае период, по отношение на който измененията нямат действие и в този смисъл няма задължителен за конкретния случай характер. Ноторно е, че решенията, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, имат характер на задължителна за съдилищата практика само по конкретно разрешения с тях въпрос.

Между страните не се спори, а от доказателствата се явява и безспорно установено, че процесното вземане е начислено като корекция в цената, дължима се от жалбоподателя за реално доставена му и консумирана за минал период ел. енергия, датиращ от 18.I.2013-9.V.2013r.

Т.е., корекцията е извършена от енергоснабдителното предприятие при действието на вл. в с. на 17.VII.2012r. изменения в ЗЕ.

С предвиденото в действащото към процесния период законодателство, при наличие на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки, в полза на енергоснабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време.

Кумулативно предвидените в тази връзка предпоставки са :

1/Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената по правилата на чл.83, ал.1, т.б от ЗЕ корекция на сметката му;

Съгласно вл. в с. на 17.VII.2012r. чл.104а от ЗЕ, редът за уведомяването е предвиден като задължителен реквизит в съдържанието на публично известните Общи условия, при които страните са сключили договорът за потребление на ел. енергия.

2/Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която не е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава;

3/ Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е резултат от доказано неправомерно присъединяване, ПРОМЯНА В СХЕМАТА НА СВЪРЗВАНЕ или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.З ЗЕ.

По см. на чл.83, ал. 1, т.б ЗЕ като „краен снабдител" жалбоподателят може да извърши едностранната корекция на сметките за минало време САМО ПРИ наличие на нормативно регламентирани ПРАВИЛА, изготвени като такива от единствено компетентния по см. на чл.21 от ЗЕ орган-ДКЕВР.

Нито в ЗЕ, нито в уреждащия приложението му подзаконов нормативен акт не се съдържа разпоредба, която да дерогира приложимостта на Правилата за измерване на количеството ел. енергия, одобрени с Решение № П-1/10.IV.2007r. на ДКЕВР, допълнено и изменено с Решение №ОУ-004/б.1\/.2009г. в частта, касаеща сключените от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" договори за продажба с краен потребител.

В §2 от заключителните разпоредби на приетите с Решение № П-1/10.IV.2007r. на ДКЕВР правила, изрично се сочи, че същите са изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.б ЗЕ.

Разпоредбата на чл.45 от одобрените и действащи към днешна дата, респ. към датата на вл. в сила изменения на ЗЕ(I7.VII.2012r.), Правила за измерване на продадената и консумирана ел. енергия препраща към Общите условия на сключения между страните договор за потребление по отношение на процедурата, по която се следва уведомяването на потребителя за корекцията на сметката му. Одобрената от ДКЕВР методология за корекция на сметки за минал период от време е възпроизведена в чл.38 от ОУ към договора за потребление. Цитираната договорна разпоредба, одобрена като методика за коригиране на сметки за минало време с вл. в сила Решение №ОУ-004/6.1\/.2009г., предвижда условията и предпоставките, при които жалбоподателят може да пристъпи към корекция на консумираната за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано по правилата на ДКЕВР неизмерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система..

По делото е безспорно установено, че замерването на отчетената от процесното СТИ е извършена компетентно, от оторизираното с извършването й „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ"АД и в съответствие са правилата на ДКЕВР. За констатациите е съставен протокол, сведен до знанието на абоната по реда, предвиден с публично оповестените и приети от страните ОУ към договора за потребление. В съставения на ll.VII.2013r. констативен протокол е отразено, че върху СТИ е извършена намеса- върху платката между изводите от шунта е извършено допълнително запояване на чуждо на схемата „мостче", в резултат на което устройството отчита в по малко от реално потребеното количество ел. енергия.

В разглеждания случай, констатациите на назначената по делото СТЕ дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че по отношение на ползваните от жалбоподателя съоръжения по доставка и отчитане на потребената от него ел. енергия е предприета намеса, противна на законово определените техническите норми и правила. Фактически установеното вмешателство, от правна страна налага извод за обективирана от него неправомерност на действията му като потребител.

В този смисъл, извършената от жалбоподателя корекция не представлява санкция, а цена на доставена консумирана електрическа енергия, изчислена по правилото на чл.1 от решение №У-004/6.1\/.2009г. на ДКЕВР във вр. с чл.38, ал.4 във p. с ал. и следващи от ОУ на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ и чл. 24 от ОУ на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ. Приемане на обратното при установена недобросъвестност на потребителя би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на доставчика на електрическа енергия.

В резултат на така установеното вмешателство, електромерът на абоната винаги отчита по малко от реално консумираното количество ел. енергия. Изложеното сочи на предпоставките на чл.98а, ал.1, т.б, б."а" ЗЕ , който в редакцията си към датата на проверката и замерения период, предоставя в полза на жалбоподателя правото да коригира сметката на въззиваемия за минал период от време.

Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. По това правоотношение жалбоподателят дължи доставянето на ел. енергия, а въззиваемият, в качеството си на потребител- заплащането на реално полученото количество електроенергия. Предметът на продажбата е ясно определен, но количеството на консумираната ел. енергия е величина, която не е изначално определена. Тя е зависима от потреблението, установимо за всеки конкретен период от време чрез показанията на СТИ.

Независимо, дали се касае за договорна или извъндоговорна отговорност на потребителя, ако абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й. Размерът на задължението в този случай се установява служебно, при договорените в съответствие с одобрените от ДКЕВР правила за измерване и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ на база реално доставеното и ползвано през този период количество ел. енергия.

Неизвестността на двете основни за определянето на цената величини-време и количество на реално потребление, е съобразено в одобрената от ДКЕВР методика. Със същата и по двете величини са въведени обективни критерии: - корекцията може да бъде извършена за период на не повече от 180 дни, считано от датата на констатираната в измерването грешка; - изчисляването й се следва на база на половината от пропусквателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към елекроснабдителната мрежа при всекидневното й осемчасово ползване за потребителски нужди.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че в процесния случай жалбоподателят е коригирал сметката на въззиваемия в съответствие с тези изисквания: При констатирана на ll.VII.2013r. неизмерена ел. енергия поради неправомерно вмешателство в подвързването на съоръжението, сметката е коригирана за период на 174 дни при математическа точност на изчисленията(вж. заключение на сте).

Извършената корекция е сведена до знание на абоната по предвидения за това в чл.24 и сл. от договора ред, към приложението на който препращат вл. в сила на 17.VII.2012r. изменение на ЗЕ(чл.98а и чл.Ша).

В облигационно установените правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, приложими включително и в конкретния случай в хипотеза на възможното им нарушаване чрез неточно измерване на количество доставена и потребена ел. енергия. За осигуряване действието на този принцип са предвидении механизми, които максимално да ограничат нарушаването му чрез установяване на реалната доставка на енергия, вкл. и със заместващи данни за размера й.

С последните изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препратките на чл.83, ал.1 ,т.63Е към правилата на ДКЕВР и на чл.98аЗЕ към Общите условия. В този смисъл, претендираната от ползвателя отговорност за реално консумирана е. енергия, която за периода не е била отчетена поради неправомерна намеса в измервателното устройство, се явява законово регламентирана. По аргумент на чл.98а ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната, а то е такова винаги, когато не е извършено по предписанията на енергопреносното предприятие, вината на ползвателя се презумира като основание за предвидената в полза на крайния