РЕШЕНИЕ № 120

Гр. Разград  09.10.2014 г.

 

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                                                 СВЕТЛА РОБЕВА                    

                                                                                              

Секретар: С.Л.                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр.  дело № 201 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 161 / 06.06.2014 г., постановено по гр. дело № 218 / 2014 г. по описа на РС – Разград, е отхвърлен предявен от Сдружение с нестопанска цел “ Дом на науката и техниката “ гр. Разград срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за установяване, че ищеца е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Разград, ж.к. “ Орел “, бл. 13, вх. Б, ап. 4, с идентификатор 61710.504.99.2.22, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.99, предназначение на обекта – жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 59.00 кв.м.. и осъдил ищеца да плати на ответника разноски в размер на 849.32 лв.

         Недоволен ищеца Сдружение с нестопанска цел “ Дом на науката и техниката “ гр. Разград обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от него на деривативно основание вследствие на покупко-продажба. Имотът е заплатен и заведен като дълготраен актив  от 1980 г. и като такъв се води повече от 30 години. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения от него иск в пълен размер.

         Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството депозира отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца на същите основания и със същото искане.

         Процесуалният представител на въззиваемата страна подържа отговора по изложените в него съображения.

         Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на решенията, констатира следното:

         Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е неоснователна.

         Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

         Във въззивната жалба на първо място се сочи, че неправилно в мотивите си първостепенния съд приел за начало на давностно владение декларирането на имота през 2000 г. Това оплакване не се споделя от въззивната инстанция. В мотивите на решението районния съд приема от фактическа страна, че от името на ищеца през 2000 г. е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ за процесния имот, който е заведен в счетоводството на ищеца като дълготраен материален актив. Представени са декларации за плащане на данъци за периода 2000 – 2013 г. По отношение начало на давностно владение първоинстанционния съд приема като такова най – рано 1990 г. Това е годината през която ищеца е регистриран в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

         На следващо място във въззивната жалба се сочи, че процесния недвижим имот е закупен през 1979 г. и от този момент и досега ищеца е владял имота като свой, без някой са е претендирал собствеността му. От това следва, че ищеца твърди придобиване на собственост върху процесния имот на първо място на деривативно основание или на оригинерно такова.

         Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защита на собствеността по съдебен ред изисква да бъде установено / признато /, че ищеца е собственик. За тази цел е необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ, с допустими за всеки способ доказателствени средства. Това означава, че когато ищеца твърди, че е придобил чрез сделка, следва да представи договор в писмена форма, съгласно действащата към момента разпоредба на чл. 18 от ЗС. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 28.05.2014 г., посочената от ищеца свидетелка С.К. твърди, че имота е закупен със средства на ищеца и за тази сделка има договор. В исковата молба няма въведено такова твърдение и ищеца не представя договор в писмена форма за закупуване на процесния имот. От представените по делото доказателства за наличие на кореспонденция и относими към съответните дати платежни документи, може да се допусне, че е налице начало на процедура за отстъпване право на ползване по реда на чл. 101 от НДИ /отм/, която би следвало да завърши със заповед на председателя на изпълнителния комитет на ОбНС по местонахождение на имота. В подкрепа на този извод е и съдържанието на писмо №2187 / 24.12.1979 г. / стр. 11 /, според което се прилагат разпоредби за предаване на жилище, но не и за продажбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от НДИ /отм/ начина на ползване – възмездно или безвъзмездно се определя със самата заповед на председателя на изпълнителния комитет на ОбНС, а когато ползването е възмездно, в заповедта се посочва и цената. При това положение имота е останал държавна собственост, независимо от това, че владението е осъществявано от ищеца. Ирелевантен факт за спора е, че и към настоящия момент няма данни да е съставян акт за държавна собственост.

         Неоснователна е и претенцията на ищеца, че е придобил имота на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. В случая, с оглед събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че ищеца е недобросъвестен владелец и по отношение на него следва да е изтекъл десетгодишния давностен срок. В случая приложение следва да намери разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗС, според която давността за придобиване на държавни и общински имоти сира да тече до 31.12.2014 г. При това положение също ирелевантни се явяват обстоятелствата, че имота бил заведен като дълготраен материален актив при ищеца от 1980 г.

         Съдът намира, че некоректно във въззивната жалба се прави опит да се прави аналогия, че след като писмото до ОС на НТС от 24.12.1979 г. е подписано от структури, чрез които са извършвани продажби на жилища на граждани, по същия начин е.са извършени продажби и на обществените организации. Всъщност в НДИ//отм/ въобще не е предвид ред за продажба на жилища на обществени организации.

         По изложените съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

         На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 849.32 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство.

         Воден от горното Разградския окръжен съд

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161 / 06.06.2014 г., постановено по гр. дело № 218 / 2014 г. по описа на РС – Разград.

         ОСЪЖДА от Сдружение с нестопанска цел “ Дом на науката и техниката “ гр. Разград да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 849.32 лв. / осемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство.

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в 30-дневен срок от съобщаване на страните.

 

                                                                                         Председател:

 

                                                                                                 Членове: 1.

 

                                                                                                                 2.

 

 

СЛ