РЕШЕНИЕ

№ 123 / 17.10.2014г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести октомври, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 205 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.И.С. против решение № 116 / 8.05.2014г., постановено по гр.д. № 674 / 2013г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявен от нея иск против Н.Ф. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на стопанска сграда. В жалбата излага твърдения за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез своя пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Н.А.Ф. е подала писмен отговор, съдържащ становище за неоснователност на въззивната жалба, който се поддържа в съдебно заседание от нейния пълномощник.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена и от районния съд: Страните са собственици на съседни парцели с №№ IX – 288 и Х – 288 в кв. 32 по плана на с.Киченица. На 14.08.1996г. Н.Ф. е закупила парцел Х – 288 в кв.32 по плана на с.Киченица, след което е инициирала производство по узаконяване на изградената в същия парцел постройка склад за промишлени стоки. Издаден е акт за узаконяване № 76 / 12.11.1996г., разрешение за строеж № 299 / 26.11.1996 г. и разрешение за ползване № 227 / 9.07.1997 г. В акта за узаконяване е отбелязано плащането на глоба от въззиваемата по реда на чл.180 ЗТСУ, а в разрешението за ползване е направена констатацията, че обектът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж. Видно обаче от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. П.Петров, складът е построен в нарушение на действащите строителни норми досежно задължителното отстояние до вътрешнорегулационната линия. Експертът уточнява в съдебно заседание, че постройката е на един метър от вътрешната граница между двата имота. Въззиваемата е инициирала производство по чл.53 ал.2 ЗКИР, но искът й за установяване на граница по протежението на ограда, която се намира в имота на въззивника, е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 58 / 2013г. по описа на РС Разград.

На 27.12.2005г. Е.С. е закупила парцел № IX – 288, представляващ празно дворно място с площ 1 075 кв.м. След закупуването същата е засадила орех, дряново дърво, две сливови дървета и две круши, което се установява от показанията на св.В.С. и С.Д., както и от заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза. Насажденията са разположени на разстояние средно от 2,85м. от вътрешнорегулационната линия между двата парцела. Вещите лица са констатирали, че складът на въззиваемата хвърля сянка с дължина от 6 метра, при което ширината на засенчената ивица в парцела на жалбоподателката е от 4,30м. в източния край до 4,60м. в западния край., а цялата засенчена площ е 129 кв.м. Засенчването на дърветата в парцела на С. влияе върху тяхното нормално развитие, като плододаването намалява от 20 до 30 %, според уточнението, направено в съдебно заседание. В същото време вещите лица правят извод, че при засаждане на сенколюбиви растения вредата ще е минимална.

От друга страна, в хода на съдебното дирене е установен разходът за въззиваемата, ако след преустройство на сградата нейното разположение се промени и сянката не навлиза в парцела на жалбоподателката. От приетото заключение по втората съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. А.М., е видно, че ако калканната стена на склада се премести по начин да не хвърля сянка върху дърветата в съседния имот, разходите за Н.Ф. ще бъдат на стойност между 20 948,58лв. и 22 086,15лв.

 С нотариална покана от 4.07.2012 г. Е.С. е поканила Н.Ф. да отстрани стопанската постройка или да я приведе в съответствие с нормите за отстояние от вътрешната граница между имотите.

При така установената фактическа страна, въззивният съд направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна. Интересът от исковата защита по чл.109 ЗС възниква, когато ответникът въздейства върху правото на собственост на ищеца по начин, надхвърлящ законните ограничения на собствеността. Изграждането и узаконяването на строителство в собствен имот, при неспазване на задължителното разстояние от 3 м. от вътрешната регулационна линия между имотите на страните, съгласно изискването на действащия към момента на изграждането на постройката чл.113 ал.2 от Наредба № 5 / 17.05.1995г. за правила и норми по ТСУ (отм.), съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 ЗС води до създаване на състояние, ограничаващо упражняването на собствеността над съседния имот. Претендираната от жалбоподателката защита следва да съответства на нарушението. За наличието на това съответствие съдът следва да прецени дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното отстояние на сградата от вътрешната граница на имотите, както и да извърши преценка за пропорционалност дали отправеното искане съответства на нарушението, като бъдат съобразени интересите на двете страни и в този смисъл е съдебната практика със задължителен характер – решение № 430 / 27.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 312 / 2010г., II г.о.. Районният съд е приел в мотивите си, че сградата е разположена на 1 м. от вътрешната граница на двата имота, без да са спазени необходимите сервитутни отстояния, поради което въззивният съд счита за неоснователно направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на процесуалните правила. Издадените строителни книжа не са нищожни, каквато хипотеза е разгледана в посоченото от жалбоподателката ТР № 31 / 84г., а не съответстват на материалния закон, действал по време на тяхното постановяване. Този извод обаче не е достатъчен, за да се приеме основателността на иска. Посочено бе по-горе, че следва да се извърши и преценка на пропорционалността между отправеното искане за премахване на сградата и нарушението на нейното отстояние от вътрешната граница, при зачитане интересите и на двете страни. Мотивът на жалбоподателката за направеното от нея искане е, че построен по този начин, складът хвърля сянка върху шестте дървета. Вредата за нея се изразява в намаляване на тяхното плододаване от 20 до 30 %. От друга страна, преустрояването на склада по начин, по който да не пречи на развитието на насажденията, ще представлява разход за въззиваемата на стойност между 20 948,58лв. и 22 086,15лв. По-нататък, С. е засадила дърветата в частта, в която вече изградената сграда на Н.Ф. е хвърляла сянка. Следователно жалбоподателката е имала избор къде точно да постави насажденията, при положение че имотът е празен и е с площ 1 075кв.м., а сянката заема площ от 129 кв.м., както и е имала избор какви да бъдат те (предвид заключението на вещите лица по комплексната техническа експертиза, че вредите биха били минимални, ако растенията са сенколюбиви). Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд счита, че искането за премахването на сградата не е пропорционално на вредата, която С. търпи от нарушението на строителните правила и норми при построяване на склада на Ф.. Искът следва да бъде отхвърлен, защото представените по делото доказателства установяват очевидна непропорционалност между нарушението и търпяните от Е.С. вреди. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 / 8.05.2014г., постановено по гр.д. № 674 / 2013г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ