Р Е Ш Е Н И Е №141

Гр. Разград , 19.11.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Н.Р. като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №206 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от С.В.И. *** , подадена чрез повереника му адв.Петко Дечев от АК-Шумен против Решение №63/17.04.2014 год.,постановено по гр.дело №517/2012 год. по описа на КРС , постановено във фаза по извършване на делба, в частта му с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки на жалбоподателя за извършени подобрения в наследствен делбен недвижим, имо , находящ се в гр.Кубрат в размер на 17 961.96 лв.

В жалбата се навеждат се доводи за неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част.Иска се отмяната му в същата и уважаване на претенцията по сметки в размера в който е предявена.

С жалбата се правят доказателствени искания за назначаване на икономическа експертиза и повторно изслушване на вещото лице ,изготвило строително-техническата експертиза пред РС досежно претенцията по сметки..

Отговор на въззивната жалба е депозирала съделителката И.В.И. чрез повереника си адв.С. С. от АК-Русе в който застъпва становище за неоснователност на жалбата.Противопоставя се на доказателствените искания на жалбоподателя.

Съделителите В.В.П. , Г.В.И. и А.В.И. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

В съд.заседание жалбоподателят С.И. чрез повереника си поддържа изцяло жалбата.

Въззиваемата И.И. чрез повереника си поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемите В.В.П. и А.В.И. ,при редовност в призоваването не се явяват и не се представляват.

Въззиваемият Г.В.И. се явява лично , като по същество не заявява становище по жалбата.

Разградският окръжен съд , като съобрази наведените в жалбата доводи и становищата на страните , с оглед на събраните доказателства, приема за установено следното:Жалбата е процесуално допустима , като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, имаща интерес от обжалването,против акт, подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

Разглеждайки същата по същество я намира за неоснователна.

Съобразявайки събраните доказателства РОС установи следното:

Производството е за делба на наследствени имоти във втората фаза по извършването й .

С Решение № 121/ 18.10.2013 г., по гр.дело №517/2012 г., влязло в на 12.11.2013 год., КРС е допуснал съдебна делба между съделителите И.В.И. гр. Кубрат,С.В.И. от с. гр. , В.В.П. ***, А.В. *** Г.В.И. *** по отношение на два недвижими имота ,единият от които застроен ,находящ се в гр.Кубрат , а втория празно дворно място в с.Точилари ,община Кубрат ,подробно описани при права за имота в гр.Кубрат- 112/180 ид. части за И.В.И., 17/180 ид. части за С.В.И., 17/180 ид. части за В.В.П., 17/180 ид. части за А.В.И. и 17/180 ид. части за Г.В.И. и за имота в с.Точилари по 1/5 ид.част за всеки от съделителите.

В първото съдебно заседание, след допускане на делбата съделителят С.В.И. чрез процесуалния си представител заявява претенция за възлагане в негов изключителен дял имота, находящ се в гр. Кубрат и подялба на другия имот при равни права , като предявява и претенция по сметките, по отношение на извършени от него подобрения в съсобствения/наследствен/ на страните имот в гр.Кубрат , подробно описани в нарочна молба ,извършени в периода 1978-2013 год., които заедно с парични средства ,които е изпращал на своите родители по време когато е работил в Р.Коми до 1974 год. и допълнителни такива в общ размер от 7020 лв. или обща сума от 17 961.96 лв. претендира ,че е вложил в наследствения имот ,които да му бъдат заплатени от останалите четирима съделители.

Претенцията по сметки е била оспорена от И.В.И. ,като същата заявява , че в построяването на пристройката към къщата са участвали със средства и труд тя и нейният съпруг.

Останалите съделители не са взели отношение по същество .

От сбраните пред РС доказателства по отношение претенцията по сметки се установява следното:

От изготвената по делото съдебнотехническа и оценителна експертиза се установява , че пазарната стойност на имота, находящ се в град Кубрат е в размер на 15 500.00 лева. Стойността на имота без извършените ,твърдяни от С.В. подобрения в.лице е оценило на 9 950.00 лева. Установило е ,че недвижимият имот в гр. Кубрат е застроен на два етапа: жилищна сграда - през 1973-1974г. и пристройка към нея през 1978г. Общо построени са пет стаи, салон, баня , вътрешна тоалетна, стая в малката маза и маза под двете стаи на пристройката. Югоизточната стая има вход от вън, следващите две стаи също имат самостоятелен вход. Третата част от жилищната сграда с отделен вход се състои от две стаи, салон, баня, тоалетна и стая в мазето. Първоначалната жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и помещение, предвидено за баня, но преустроено във вътрешна тоалетна, е със застроена площ 53 кв. м, а пристройката към нея, състояща се от две стаи, салон , баня и една недоизградена стая, е със застроена площ 44 кв. м. Според в.лице гаражът и сушината ,които С.В. също претендира като подобрение не са търпими строежи, защото са построени без строителни документи и не отговарят на условията, посочени в ЗУТ.Вещото лице е извършило оглед на място в имота в гр. Кубрат и заключава ,че подобренията, описани в молбата на съделителя С.В. са извършени. От тях към датата на оценката им, полезните разноски, увеличаващи стойността на имота са в размер на 9540.42 лева, а необходимите такива за поддържане на имота, са на стойност 811.60 лева. Според експертизата в резултат на извършените подобрения е увеличена стойността на имота с 5 550.00 лева.

РОС не следва да обсъжда сочените доказателства във връзка с твърдението на съделителя С.И. ,че същия е предоставял в периода 1974-1978 г.средства на своите родители за построяването на жилищната сграда и тези с които съделителката И.И. ги оборва ,тъй като тези суми С.И. не би могъл да претендира като подобрения ,извършени от него в делбения имот.

Сочени са гласни доказателства от съделителите С.И. и И.И. във връзка с претенцията за подобрения на първия и тяхното оспорване от втората. Свидетелката Б. Б. П., колежка на ищцата и съпругът й, заявява, че лично е ставала поръчител по заеми, получавани от общия наследодател на страните В. И. Г. Сочи , че както ищцата, така и съпругът й с труд са помагали при строежа на къщата. Заявява, че първоначално една част от къщата е била строена през 1974г., а другата пристройка - през 1977г. Свидетелят П. Г. П., съсед на ответника С.В., заявява , че е помагал на С. при строежа на покрива, изливането на плочата.Сочи , че измазването на къщата, покривите и мазите е правено от С..

По отношение претенцията на съделителя С.В.И. за присъждане стойността на направените подобрения от правна страна ,РОС прие следното:

От значение за произнасянето по този иск е фактът дали С.И. е бил владелец или държател на имота към момента на извършване от него на твърдяните подобрения в имота.Безспорно е ,че той е живял в имота и продължава да живее в имота и след 1974 г. Безспорно ,че от тогава до 1997 г./смъртта на общия наследодател В. И.С.И. е бил държател на имота и до тази дата като такъв той няма право на подобрения по смисъла на чл.72 и 74 от ЗС за сочения от него период 1978-1997 год.В периода след м.август 1997 год. до м.декември 2007 год. /смъртта/ на общата наследодателка, а и след тази дата до 2013 г.същият се е превърнал във владелец на своите идеални части и държател по отношение на частите на другите съсобственици от съсобствения имот.|През 1998 год. той претендира подмяна на мрежа по двете дълги страни на дворното място.За претендираните подобрения след м.декември 2007 г. до 2013 год.отношенията му с останалите съсобственици се уреждат съобразно разпоредбите на чл.30 , ал.3 от ЗС ,чл.60 и сл. от ЗЗД или чл.59 ал.1 от ЗЗД в зависимост от това дали подобренията са извършени при знанието и съгласието на съсобствениците,без знанието и без съгласието им или при знанието и изричното им противопоставяне.Трима от съделителите с изключение на ищцата И.И. дават обяснения ,че всичко в имота е правено от С.И. ,но не установяват дали това е ставало с тяхното знание и съгласие за всяко от извършените подобрения , а това знание и съгласие не може да се презюмира ,като по отношение на И.И. то не се и твърди..Ето защо отношенията на съделителите следва да се уредят по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие-чл.60-62 от ЗЗД.Съгласно чл.61 ал.1 от ЗЗД,ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията , сключени от негово име , да обезщети управителя на работата за личните задължения , които той е поел , и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им ,а съгласно чл.61 ал.2 ЗЗД , ако работата е била предприета и в собствен интерес , заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.Анализът на израза употребен чл.61 ал.2 от ЗЗД “само до размера на обогатяването му”,тълкуван във връзка с ал.1,обосновава извода,че в този случай се прилагат правилата на неоснователното обогатяване.Щом като управителят е действал и в свой собствен интерес, както е и в настоящият случай ,заинтересованият отговаря за поетите задължения , необходимите и полезни разноски само до размера на обогатяването му.Следователно отговорността му се ограничава до по-малката сума между направените разходи и обогатяването,изразяващо се в увеличената стойност на съсобствения имот.

Вещото лице не е остойностявало извършените разходи за СМР в периода 2007-2013 г.,а и тези преди това към датата на извършването им ,тъй като не му е била поставяна такава задача , но то счита ,че същите са увеличили стойността на имота със сумата 5 500 лв. към датата на определяне на пазарната цена на същия .Вещото лице сочи увеличена стойност на имота към датата на оценяването му ,вследствие на всички претендирани подобрения от 1978 до 2013 г.или стойност на имота без подобренията понастоящем в размер на 9540.42 лв.Нито една от посочените две суми не може да бъде приета за меродавен размер на действителните разходи предвид начина им на изчисляване от вещото лице.Т.нар.от него полезни разноски и сумата ,с която се е увеличила стойността на имота то е изчислило към настоящият момент по отношение на всички твърдяни подобрения , а не само за тези ,извършени от С.И. като владелец на неговите идеални части и държател на частите на другите четирима съсобственици.Следвало именно той , носещият доказателствената тежест за установяването на тези подобрения да поиска пред РС вещото лице да изчисли сумата ,представляваща увеличената стойност на имота в следствие само на тези подобрения и действителните разходи за тях .Това е така ,тъй като на него останалите съделители биха му дължали всеки съобразно квотата си по-малката сума между увеличената стойност на имота и действителните разходи.Той ,но не го е сторил,а напротив процесуалният му представител не е оспорил заключението и същото е било прието от съда.Едва пред въззивната инстанция прави искане за назначаване на последваща оценъчна и СТЕ ,което като преклудирано е било отхвърлено.

Като краен резултат КРС е достигнал също до извода за отхвърляне претенцията за подобрения на съделителя С.И. и решението му в тази атакувана част следва да бъде потвърдено.