РЕШЕНИЕ № 137

Гр. Разград 10.11.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. гр. дело № 209 по описа за 2014 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С обжалваното Решение № 136 / 03.06.2014 г., постановено по гр. дело № 371 / 2014 год. Разградският районен съд осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца П.И.Г. сумата 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 850.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.02.2013 г. до окончателно плащане и сумата 646.17 лв., представляваща разноски по делото и отхвърлил иска на П.И.Г. за заплащане на сумата 5001.00 лв., представляващи имуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца П.И., срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за имуществени вреди до размера на 5001.00 лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за имуществени вреди в предявения размер.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е постъпила въззивна жалба от прокурор при РП-Разград, в която се излагат съображения за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се решението да бъде отменено изцяло

В писмен отговор П.И.Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват от процесуалния представител на ищеца, съответно от прокурор при ОП-Разград.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Разградският окръжен съд съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба на П.И.Г. против Прокуратурата на РБ се излага, че със заповед № ЛС-03-1947/29.10.1999 г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е назначен на длъжност “Надзирател“ в ОЗ “ Следствени арести-Разград“-сектор “ Охрана и контрол-Север“ при ГД “Следствени арести“, а от 08.10.1999 г. встъпил в тази длъжност като държавен служител. През м. октомври 2011 г. подразбрал, че срещу него е образувано досъдебно производство в качеството му на длъжностно лице. Със заповед № Л-9397/4 от 04.11.2011 г. на главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ срещу него е образувано дисциплинарно производство във връзка с образувано срещу него ДП. Във връзка с дисциплинарното производство със заповед от 04.11.2011 г. бил временно отстранен от длъжност, а на 16.11.2011 г. му били връчени заповедите за образуване и за отстраняване. На 18.01.2012 г. било прекратено дисциплинарното производство и бил възтановен на длъжността, като му било изплатено и възнаграждение за периода на отстраняване. На 17.02.2012 г. подал заявление за прекратяване на служебното правоотношение, което било прекратено от 17.03.2012 г. С постановление от 25.04.2012 г. по ДП № 16/2011 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК. На 04.06.2012 г. против него е внесен обвинителен акт. С присъда от 26.10.2012 г., след три проведени три съдебни заседания по нох дело № 431 / 2012 г. на РС – Разград е признат за невиновен и оправдан. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 4 / 14.02.2013 г. по внох дело № 416 / 2012 г. на ОС – Разград. Вследствие на горното през периода от м. октомври 2011 г. до м. февруари 2013 г. той бил потърпевш от неоснователно образувано и подържано срещу него обвинение в извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. През този период се намирал в състояние на постоянно психическо напрежение и стрес. Ограничил контактите си до минимум, затворил се в себе си. Не можел да спи през нощта, а през деня бил нервен и уморен. Останал без доходи, а имал да изплаща заем. Безпаричието го карало да се чувства виновен пред семейството си за по време на семейни празници. Опасявал се, че губи авторитет пред сина си. Тревогите се отразили на здравето му. Така за период от 1г. 4 м. вече бил с увредено психическо и физическо здраве, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000.00 лв.

Претендира и сумата от 850.00 лв., която платил за адвокатски възнаграждения по образуваното и водено против него наказателно производство. За разлика между възнагражденията претендира имуществени вреди в размер на 5001.00 лв.26 045,81 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди неполучени трудови възнаграждения за периода на отстраняването му от длъжността "кмет на Долни чифлик" от м. февруари 2006 год. до м. октомври 2007 год. включително.

В писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, РП-Разград изразява становище,че иска е допустим, но неоснователен, а в условията на алтернативност се сочи, че претендирания размер на е силно завишен и несъответстващ на критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД.

Между страните не са спорни обстоятелствата свързани с назначаването на ищеца на длъжности освобождаването му. Образуването на дисциплинарно производство и досъдебно производство. Внасянето на обвинителен акт и провеждането на съдебно производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Полагането на труд от ищеца, след прекратяване на служебното правоотношение. Тези обстоятелства са подробно изяснени и от първоинстанционният съд, като въззивната инстанция препраща към мотивите на решението, на основание чл. 272 от ГПК.

От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че размера на разликата в нетното възнаграждение , което ищеца би получил като държавен сружигел в ОС ИН за периода от 25.04.2012 г. до 14.02.2013 г. и фактически получени от него нетни суми от трудово възнаграждение по два трудови договора за същия период възлиза на 4 110.16 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. С.С. – бивш колега на ищеца- сочи, че работели заедно от 1999 г. до напускането му. Преди въпросния случай не е имал наказания. Три-четири месеца преди отстраняването му от длъжност отдельонния им командир заявил, че в ареста е внесен телефон и той е внесен от Г.. След претърсване такъв не бил намерен. Г. се затворил в себе си и започнали търкания между колеги. Появили се съмнения срещу него от по-нови колеги. След извършено проверка бил отстранен от работа. След образуването на ДП той предпочел да напусне сам за да се получи обезщетението. Трудно си намерил работа, поради образуваното ДП. Всичко това се отразило н психичното му състояние. Месец-два след напускането започнал друга работа. От тежък физически тред получил дискова херния.

В показанията си св. И.Г. – съпруга- сочи, че след отстраняването на съпруга й от длъжност изпитали финансови затруднения в семейството. Имал притеснения за битови сметки и вноските по заемите, които имал да плаща. Колегите му започнали да странят от него и да го избягват. Тя го посъветвала да напусне, защото няма да може да работи в създалата се среда. Имал СУМПС, но не можел да работи като такъв, тъй като имал ограничение да напуска страната. Не можел да работи и като охранител, тъй като му било отнето разрешителното за оръжие. Започнал да упражнява тежък физически труд и се обострила дискова херния, каквато нямал преди това. Бил в болнични поради проблеми с високо кръвно налягане. Не е постъпвал за лечение в болнично заведение. Имал рецептурна книжка с предписани лекарства, но вече не ги приемал. Впоследствие започнал работа като търговски представител на фирма за минерална вода. Дори и след приключване на делото проблемите му със здравето продължили.

В показанията си св. М.Б. – тъща на ищеца – сочи, че слез началото на проблемите му в службата изпаднал в състояние на депресия, затворил се в себе си, започнал да вдига кръвно налягане, настъпили финансови затруднения за семейството му.Натрупаното психично напрежение довело до дискова херния. След приключване на делата по рядко се оплаквал от вдигане на кръвно налягане.

С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. В случай, че намери обвинението за доказано, той съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.

Безспорно е в случая, че ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, с влязло в сила Решение № 4 / 14.02.2013 г. по внох дело № 416 / 2012 г. на ОС-Разград.

За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана освен вредата, така и причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, а тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане - арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Въззивната инстанция кредитира частично свидетелските показания и на тримата свидетели и приема, че в следствие на действията на прокурорските органи, изразяващи се в поддържане на обвинение за престъпление, за което е бил оправдан, ищеца е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, психически дискомфорт, физически страдания, злепоставяне в обществото и срам. Всички те обаче не се отличават от обичайните такива в сходни случаи. По делото не е искана и не е назначаване експертиза относно това как са се отразили на психичното и физическото здраве на ищеца, действията на прокуратурата. Представените амбулаторни листи не дават основание да се приеме наличието на някакви изключително тежки отклонения в здравословното състояние на ищеца. Твърдяното увреждане на междупрешленни дискове на гръбначния стълб не се доказва със съответните медицински документи.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

В този смисъл въззивната жалба на прокуратурата, в частта с се оспорва изцяло основателността на иска се явява неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана.

На обсъждане подлежи частта от въззивната жалба, с която се оспорва размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение.

В т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая

Въззивната инстанция кредитира частично свидетелските показания и на тримата свидетели и приема, че в следствие на действията на прокурорските органи, изразяващи се в поддържане на обвинение за престъпление, за което е бил оправдан, ищеца е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, психически дискомфорт, физически страдания, злепоставяне в обществото и срам. Всички те обаче не се отличават от обичайните такива в сходни случаи. По делото не е искана и не е назначаване експертиза относно това как са се отразили на психичното и физическото здраве на ищеца, действията на прокуратурата. Твърдяното увреждане на междупрешленни дискове на гръбначния стълб не се доказва със съответните медицински документи.

В случая е безспорно, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и той е бил под угрозата на наказание лишаване от свобода. Самото привличане на едно лице под наказателна отговорност създава значителен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес за целия период от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда. По отношение на ищеца този период е продължил от 25.04.2012 г. до 14.02.2013 г., т.е. по – малко от една година. През този период ищецът е изпитвал постоянна несигурност и страх от това по какъв начин ще приключи образуваното срещу него производство. В същото време трябва да се отчете, че на ищеца е била наложена възможно най-леката мярка за неотклонение "подписка", а интензитетът на действията по разследване, извършени с негово участие е нисък.

С оглед на тези фактически констатации и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производството и преживените от ищеца притеснения, страх, срам, неудобства и пр., съдът намира, че за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди ще е необходима и достатъчна сума в размер от 8000 лв. Над този размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. В този смисъл въззивната жалба на прокурора се явява частично основателна. По отношение на уважената сума за имуществени вреди в размер на 850.00 лв. решението се явява правилно и законосъобразно

По жалбата на ищеца П.Г.: Съдът намира, че в обжалваната от ищеца част решението е правилно и законосъобразно. Съдът споделя становището на първостепенния съд, че в случая не е доказана причинно- следствената връзка между обвинението и имуществените вредите. Това е така, тъй като ищеца е подал заявление за напускане, няколко месеца преди да бъде привлечен като обвиняем.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за размера над 8000.00 лв. до уважения от районният съд размер от 15 000.00 лв., като за тази разлика иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с което прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца за деловодни разноски сума, съразмерна на уважената част, а именно за частта над 339.98 лв. до уважения размер от 646.17 лв.

Държавната такса.

Воден от горното Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 136 / 03.06.2014 г., постановено по гр. дело № 371 / 2014 год. по описа на Разградски районен съд, в частта, с която е уважен предявения от ищеца П.И.Г. против Прокуратурата на РБ иск за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по чл. 387, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нох дело № 431 / 2012 г. по описа на РС – Разград, за разликата над 8000.00 лв. до предявения и уважен размер от 15 000.00 лв. и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца над 339.98 лв. до уважения размер от 646.17 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Г. против Прокуратурата на РБ иск за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по чл. 387, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нох дело № 431 / 2012 г. по описа на РС – Разград, на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 8000.00 лв. до първоначално предявения размер от 15 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ